Решение по дело №84/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трафик бул“ ООД срещу решение № 1897 от 27.11.2023 г., постановено по АНД № 205 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 651543-F646166 от 01.08.2022 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което на „Трафик бул“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Орловец“ № 9, представлявано от управителя И.Е.В., на основание чл.5, ал.1 ЗОПБ са наложени седем имуществени санкции в размер по 7515 лева всяка за седем административни нарушения по чл.3, ал.1 ЗОПБ.

Според касатора решението е неправилно, постановено при неправилно тълкуване на закона и допуснати изключително тежки процесуални пороци. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление, както и присъждане на разноските.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че въз основа на доказателствата по делото и установените факти по безспорен начин е доказано извършването на административните нарушения по чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ от страна на дружеството. Според районния съд в АУАН и наказателното постановление са описани всички изискуеми елементи на нарушенията, а възраженията на дружеството за допуснато съществено нарушение при изписването на нарушената правна норма са преценени като неоснователни, защото и в АУАН, и в наказателното постановление с думи е изписано, че се касае за суми, надвишаващи 10 000 лева, което в достатъчна степен конкретизира нарушенията и не нарушава възможността на жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства относно вменените му нарушения, още повече, че сума, равна или надвишаваща 10 000 лева, не води до различна наказуемост и не накърнява правата на жалбоподателя. По същите съображения като неоснователни са преценени и възраженията относно изписването на нормата на чл.5, ал.1 ЗОПБ, защото не рефлектира нито върху съставомерността на деянието, нито върху правото на защита на жалбоподателя и не създава пречки да разбере за какво административно нарушение ще носи административнонаказателна отговорност. Според районния съд АУАН и наказателното постановление са издадени при спазване на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Макар че в ЗОПБ липсва дефиниция на понятието „плащане“, съобразявайки легалното определение на понятието „платежна операция“, дадено в § 1, т.31 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, районният съд е направил извод, че безспорно се касае за плащане с платец „Трафик бул“ ООД и получател А.А. въз основа на трудово правоотношение. Като неоснователно е преценено също възражението за липса на яснота кой е получател на процесните суми, тъй като заключението на съдебно-графологичната експертиза е дала отговор на този въпрос. Според районния съд е спазен срокът по чл.34 ЗАНН, защото нарушението е било открито на 17.12.2021 г. след направената насрещна проверка, правилно е приложена санкционната норма на чл.5, ал.1 ЗОПБ, а размерът на наложените имуществени санкции са в предвидения от закона размер, като са съобразени критериите по чл.27 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти първоинстанционният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон правни изводи, които се споделят на настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК касационният състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

На всички възражения на касатора, идентични с възраженията му в жалбата до районния съд, този съд е дал в достатъчна степен ясни и аргументирани мотиви. Относно основното възражение на касатора за неправилно приложение на чл.34 ЗАНН касационният състав намира, че в съдебното решение вероятно е допусната техническа правописна грешка и датата 17.12.2021 г. следва да се чете 03.02.2022 г., както е посочена в наказателното постановление, защото правилно районният съд приема, че именно след проведената насрещна проверка на дружеството са били събрани всички документи и органите по приходите са били във възможност да установят нарушението и нарушителя. Следователно при постановяване на съдебното решение правилно е приложен материалния закон и конкретно чл.34 ЗАНН, като допуснатата техническа грешка не се е отразила върху правилността на изводите на районния съд.

Ефимерността в изказа на процесуалния представител на касатора относно понятието „плащане“ и „предаване на парична сума“ не може да наведе на друг извод, освен че се цели някаква убедителност в правотата на защитната му теза. В този смисъл предаването на парична сума, дължима по трудово или мандатно правоотношение, между страните по правоотношението представлява плащане, т.е., предаване на пари по някакъв дълг, предаване на имущество от длъжник на кредитор по изпълнение на договор, възмездяване за закупена стока или получена услуга (според тълковния речник), и направените в този смисъл изводи от районния съд напълно се споделят от настоящата инстанция. Категорично са извършени процесните нарушения, състоящи се в плащане на суми, надвишаващи 10 000 лева, и не се установяват други факти, които оборят правилността на изводите на районния съд.

Противно на възражението на касатора, при постановяване на съдебното решение е спазен принципът за съразмерност на средството с целта, включително в духа на решението от 06.10.2021 г. по дело С-544/19 на Съда на ЕС, съгласно което член 63 ДФЕС във връзка с член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци, от една страна, забранява на физическите и юридическите лица да извършват плащания в брой на територията на страната, когато са на стойност, равна на или надвишаваща определен праг, и изисква тези плащания да се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка, включително когато става въпрос за разпределяне на дивиденти от дружество, и от друга страна, за нарушение на тази забрана предвижда санкционен режим, при който размерът на налаганата глоба или имуществена санкция се изчислява като фиксиран процент от общия размер на плащането, направено в нарушение на посочената забрана, без тази глоба или имуществена санкция да може да бъде съобразена с конкретните обстоятелства по случая, при условие, че посочената правна уредба е в състояние да гарантира осъществяването на посочените цели и не надхвърля необходимото за тяхното постигане. Съдът на ЕС приема, че в частност глоба или имуществена санкция, която съответства на 100 % от размера на направеното в нарушение на националната правна уредба плащане в брой, надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на задължението за извършване на плащания чрез превод или внасяне по платежна сметка. В настоящия случай имуществената санкция е определена на основание чл.5, ал.1 ЗОПБ и е в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане, т.е., категорично не е налице нарушение на принципа на съразмерност на средството с целта.

С оглед всичко изложено касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане разноски същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-касатор да заплати на НАП сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1897 от 27.11.2023 г., постановено по АНД № 205 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА „Трафик бул“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Орловец“ № 9, представлявано от управителя И.Е.В., да заплати на Националната агенция по приходите сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: