Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 142
гр.Свищов,
**.06.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 27.03.2019година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя
Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 942 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с
правна квалификация чл. 49 вр.чл.45 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че синът й К.И.Х. ,на 4 г. посещава детска
градина „*****“, гр. Свищов. На 21.05.2018 г. той се намирал в детската
градина, на редовни занятия. Към **.30 ч. й се обадила медицинската сестра на
детската градина и й казала, че синът й е паднал от люлка и е при нея в
кабинета и спи. Ищцата отишла в градината и
медицинската сестра я попитала дали да повика „Спешна помощ".
Отговорила й да повика. Детето спяло,лицето му било много бледо. Ищцата твърди,
че го взела в себе си, щипкала му бузките за да се размърда. Той се събудил и
повърнал. Измила го на мивката и го прегърнала. Тогава видяла, че си е ударил
главата. Дошла линейка, питали какво е станало. Медицинската сестра им
обяснила. След това отишли в „Спешна помощ" - гр. Свищов. На невролога
ищцата обяснила, че си е ударил главата, изпадал е в безсъзнание и е повръщал,
а той ги изпратил с линейка в гр. Плевен. В гр. Плевен в „Спешна помощ" му
направили кръвно и рентгеново изследване. След като видели резултатите ги
пратили спешно на скенер. Установили, че детето има хематом и фрактура на
черепа и трябва да се оперира по спешност. В клиниката по неврохирургия д-р О. обяснил,
че хематомът трябва да се отстрани, а също и счупена костица от черепа. Твърди,
че след операцията докторите й обяснили, че са премахнали счупеното парче. След
месец и половина до два месеца следвало да се направи пластика на черепа, за да
се изгради липсващата част.
На 12.07.2018 г. била извършена
пластика на черепа за изграждане на премахнатата част чрез вграждане на
титаниева мрежа на мястото на липсващата кост, за което е издадена епикриза от
11.07.2018 г. от УМБАЛ - гр. Плевен. Твърди, че заплатила цена за операцията в
размер на 1440 лв.
Счита, че от страна на
юридическото лице детска градина „*****" не е положена дължимата грижа
спрямо повереното дете. Конкретното лице, проявило противоправно бездействие, е
директорът В. Е., която не е упражнила адекватен контрол върху дейността на
учителката. Детето не е било наблюдавано и предпазено, което е предпоставка за
падането от люлката и сериозните наранявания, представляващи средна телесна
повреда. Съгласно правилника на детската градина, педагогическият състав е
длъжен да полага постоянна грижа за живота и здравето на децата.
Освен това, детската площадка не
била обезопасена съгласно изискванията на Наредба № 1 от 12 януари 2009 г. за
условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на
вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето,
обн. ДВ. бр. **/ 2009 г., поел. изм. и доп. ДВ. бр. 69/2015 г. Твърди, че тъй
като височината на въпросната люлка е над 0, 60 м., то настилката задължително
се изпълнява като ударопоглъщаща -чл. 47, ал. 1 от наредбата. Твърди, че в
двора на детска градина „*****", гр. Свищов е положена синтетична
настилка. Съгласно чл. 52, ал. 2 от наредбата ударопоглъщащите настилки от
синтетични продукти или от други видове продукти, за които в наредбата не са
определени конкретни изисквания, се изпълняват с дебелина на слоя в зависимост
от височината на свободно падане в съответствие с инструкциите на
производителите им. В случая дебелината е твърде недостатъчна, което се
приравнява на липса на ударопоглъща ща настилка. Негодната настилка е
допринесла за нараняването, пак по вина на ръководството на детската градина,
което не е осигурило надлежна такава.
Твърди, че в резултат на
нараняването, детето изпитвало и продължава да изпитва болки, страдания,
чувство на тревожност, с нежелание и страх посещава детската градина. Затворен бил
в себе си, необщителен, не вземал активно участие в игрите и заниманията на
другите деца. Страхувал се да използва съоръженията за игра в детската
градина.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди детска градина „*****", гр. Свищов да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на ** 000 лв. (десет хиляди лева) за причинените
на детето й болки и страдания в резултат на незаконното бездействие на
персонала на детската градина, предизвикали увреждане на здравето му, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1440 лв. (хиляда четиристотин и
четиридесет лева) - цената на наложената от нараняването операция..
В срока по реда на
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска. Счита иска за неоснователен и недоказан. Твърди, че на 21.05.2018г. К. е
бил изведен на площадката в детската градина, заедно с останалите деца, на
редовни занятия на открито. Децата са били наблюдавани от две учителки и две
възпитателки. При тези занимания децата са насърчавани да се катерят на
катерушките и уредите за игра, в присъствието на педагозите. Към **:20ч. К. е
видян от учителката на неговата група, г-жа Д., както и от другите
педагогически специалисти, на земята до въртележката, а не до люлка, както се
твърди в исковата молба. Не било вярно твърдението, че въпросната въртележка е
с височина над 0,60м. Всъщност височината на степенката й е около 0,**-0,15м.,
а максималната височина на свободно падане е точно 0,60м., но тя може да бъде
постигната, само ако детето се покатери и стъпи върху столчетата. Това, освен
че би означавало неправилно използване на съоръжението, не се е и случило. К.
не се е катерил по описания начин. При нормална експлоатация, детето стъпва на
повърхността, отстояща от земята на около 0,**- 0,15м. А люлката, за разлика от
въртележката, е с максимална височина на падане от 1,20м. На следващо място
всички съоръжения отговаряли на нормативните изисквания, което е посочено и в
техническата им спецификация, декларацията за съответствие и сертификата от
производителя. В Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за
устройството и безопасността на площадките за игра („Наредбата“) нямало
изисквания за настилката при съоръжения с височина на свободно падане, по-малка
или равна на 0,60м. Въпреки това настилката навсякъде в опасните зони е ударопоглъщаща,
видно от Сертификат № РЕС-16-000-(2а-16-249/250)-006 от 29.02.2016г. След
инцидента на 21.05.20)8г., Директорката на детската градина била издала
заповед да се извърши проверка за
безопасност на всички съоръжения и уреди за игра. Съгласно заповедта, при
констатиране на неизправности, следва да се информира изрично ръководството на
детското заведение. Проверката била извършена и не били открити никакви
нарушения на изискванията. По тази причина не бил съставян и протокол за
констатирани нарушения.
Твърди, че нямало данни детето да
е паднало от въртележката. Тя и не се е въртяла непосредствено, когато
възпитателките са го чули да плаче и са го видели на земята до нея. Излага, че
детето може да се е спънало и на самата земя. Когато К. бил заведен от г-жа Д.
в медицинския кабинет, той се е държал за ръката и единственото видимо
нараняване по него е била разкървавената коричка от стара рана. Той не е
заспивал, нито изпадал в безсъзнание, както се сочи в исковата молба. Той
действително е пребледнял и е изглеждал замаян, затова директорката на детската
градина, учителката на групата и медицинската сестра са повикали едновременно
майката на детето и бърза помощ. Майката не е била запитвана дали да се повика
медицински екип, а тя е пристигнала почти едновременно с линейката.
По отношение на
физическите травми на К., ответната страна не оспорва, че описаните в исковата
молба увреждания са се случили, нито оспорва направените в тази връзка
имуществени разходи. По отношение на неговите психически преживявания твърди
следното: всеки служител в детската градина, който познавал К., имал
наблюдения, че той не се развива по начина, обичаен за повечето деца на
неговата възраст. На 4 години и 3 месеца, той все още не говорел, освен отделни
думи, произнасял неправилно голяма част от звуците, не можел да състави фраза
от 3-4 думи. Всъщност целият му речник се състоял от по-малко от 20 думи.
Детето било неспокойно, не можело да задържа вниманието си дори за 5 минути.
Ходело с пелени - памперс. За неговата възраст било характерно самостоятелно
обслужване, използване на изречения от повече от 5 думи, правилна употреба на
минало време, съгласуване на думите по род и число, речник от 1200-1500 думи.
След като персоналът в детската градина е забелязал тези негови особености,
директорката се е опитвала да говори с майката на К., да й предложи помощ, да я
насочи към група за деца със специални нужди или други социални услуги. За тази
цел, г- жа Е. е поискала от майката медицинска документация, отразяваща
състоянието и нуждите на детето, за да се предприемат съответните мерки.
Майката категорично е отрекла синът й да е по-различен от останалите, не искала
специално отношение или грижи и твърдяла, че няма медицински свидетелства в
тази насока. След процесния инцидент и операцията на детето, директорката на детската
градина е направила още опити да разбере действителното състояние на К., за да
се обслужват пълноценно нуждите му. В тази връзка е изпратила писмо, с изх. №
173/22.06.2018г. до д-р О., в клиниката по неврохирургия в гр. Плевен. Оспорва
твърденията, че К. е изпитвал тревожност, нежелание и страх да посещава детската
градина, както и че в резултат от травмите му е станал необщителен, затворен и
не взимал участие в игрите и заниманията на другите. Детето винаги е било в
такова разположение. То не било способно да обясни какво изпитва, нито да
общува пълноценно с връстниците си. Все пак, след операциите, явно лекарите са
насочили майката и К. е започнал да ползва социални услуги в Дневен център за
деца с увреждания, гр. Свищов. Със съгласието на майката, за него е определен
график на посещения, два дни в седмицата, по цял ден, съгласно писмо с изх. №
215/15.**.2018г. до Директора на детската градина. Заявява, че не са налице
предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. На първо място нямало
противоправно действие или бездействие на директорката на детската градина,
нито на учителката на групата на К., г-жа Д.. Падането на детето не било в
резултат от недоглеждане, липса на надзор или друго нарушение на задълженията
на педагогическия персонал. То е настъпило в обичайна обстановка, при взети
всички разумни мерки за обезопасяването й. Съответствието на уредите с
изискванията за безопасност е констатирано от съответните компетентни органи,
видно от сертификатите им. Предвид внезапността на инцидента, не е имало как да
се предотврати настъпването на вредоносния резултат, дори и учителката да е
била на самата площадка. Касае се за случайно събитие. В случая липсвала вина
на ответника, дори и във формата на непредпазливост. Ако някой имал вина, това била
майката на К.. Съгласно Правилника за дейността на детска градина “*****” - гр.
Свищов, с който тя е запозната и се е съгласила, майката на К. е била длъжна да
предупреди персонала на детската градина, ако за детето й се изискват специални
грижи. Тя е нарушила това свое задължение, като изрично е отричала подобна
необходимост и е държала синът й да бъде третиран по еднакъв начин с останалите
деца. Без необходимата медицинска документация и препоръки в тази връзка,
педагогическият персонал нямало как да знае какви са конкретните проблеми на
детето, за които следва да се внимава, в каква насока да са специалните грижи,
от какво естество са възможните инциденти, които се очаква да се предвиждат.
Фактът, че впоследствие К. е записан за социална услуга за деца с увреждания
още веднъж говори за пропуска на майка му да извърши това своевременно. В този
смисъл прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и моли размерът на обезщетението да бъде намален. Оспорва
наличието на причинна връзка както между описаните в иска вреди и случката на
21.05.2018г., така и между вредите и каквото и да било поведение на ответника
или негови служители. Уврежданията на К. е възможно да са получени в друг
момент, но симптомите да са се влошили, докато е бил на детска градина. Отделно
от това, няма поведение на педагогическия персонал, което да е причинило
травмите на детето. В този смисъл моли искът да се отхвърли, евентуално размера
да се намали. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Представени по
делото са 2бр. епикризи от УМБАЛ „*****“ гр.Плевен на името на К.И.Х. с ЕГН **********.
Първата сочи, че детето К. е постъпило
на 21.05.2018г. и е изписано на 25.05.2018г. Окончателната диагноза е фрактура
регио темпоро-париеталис синистра. Хематома епидуралис регио парието-темпоралис
синистра.. Придружаващо заболяване – бронхиална астма.операция- Краниектомия
реио темпоро- париеталис синистра, Евакуацио хематомс. Дренаж. От консултацията
с невролог е посочено, че при игра на детска площадка паднало от въртележка и
ударило главата си. По думите на учителката детето паднало и изгубило съзнание.
Повърнало 2-3 пъти. От консултация с педиатър е посочено , че се касае за дете
с черепно-мозъчна травма. След травмата повърнал еднократно. Преди година била
установена бронхиална астма. В епикризата е посочена и извадка от опретивния
протокол.: След клинично обсъждане беше решено пациента да бъде опериран на
21.05.2018г. Положение по гръб. Глава леко ротатирана на дясно. След щателно
почистане на оперативното поле се направи ламбовиден кожен разрез темпорално в
ляво. Направи се краниектомия. Оформи се дефект с размери 3-4 см. Попадна се на
масивен епидуарелен хематом, който се евакуира тотално. Проми се до бистро.
Щателна хемостаза. Поставиха се 6дуро-периостални шева. Епидурален дренаж. Шев
на мускул. Шев на кожа. Стерилна превръзка. От постоперативния период се
установява, че раната заздравява. Първично. Сваляна на конци на 30.05.2018г. Статус
при изписването – добро общо състояние. Редукция на оплакванията. Без отпадна
неврологична симптоматика. Болният се изписва без риск от приключване на
болничното лечение. Втората епикриза, сочи, че детето К. Х. е постъпило в
същата болница за периода от 11.07.2018г. – 14.07.2018г. В нея е отбелязано, че
след консултация с педиатър – пулмо-везикуларно дишане Ритмична сърдечна
дейност Позволява оперативна интервенция. Ход на заболяването – остър. Ит
извадката от оперативния протокол е видно, че след клинично обсъждане беше
решено пациента да бъде опериран на 12.07.2018г. Под обща анстезия, в положение
гръб и глава до 90 градуса на дясно се отвори дъговидно кожата /по стария
оперативен цикатрикс/. Дисецираха се меки тъкани и се дефинира площта на
дефекта на черепа. Формира се титаниева пластинка, която се фиксира с 4
винтчета. Обратно възстановяване на тъканите. Шев на кожа. Превръзка.От
постоперативния статус става ясно, че гладък постоперативен период. Раната
заздравява първично. Сваляне на конци на 20.07.2018г. Статус при изписването – добро общо състояние. Редукция на оплакванията. Нормален
неврологичен статус. Болният се изписва без риск от приключване на болничното
лечение.
Представена е и
вносна бележка от дата 11.07.2018г. за заплатена сума в размер на 1440лв. по
сметка на УМБАЛ“*****“ от вносител И.С. Х..
Представено е по
делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1915 от
23.09.2014г. на Община Плевен, видно от
което, че детето К. И.Х., роден на ***г. е с родители Б.И.Х. и И.С. Х..
По делото е
представена техническа документация на съоръженията на ДГ „*****“гр.Свищов,
съдържаща техническа спецификация, общи указания за безопасен монтаж, поддръжка
на детски съоръжения на въртележка „дъга“, сертификат №2013404 от „*****“ ЕООД
гр.Р. от 21.08.2013г. и декларация за съответствие на въртележка „дъга“ от същата
фирма, както и технически паспорт №657667021703 от 24.03.2017г. от м. януари 2017г., както и сертификат
№РЕС-16-000)2а-16-249/250) -006 на ударопоглъщаща повърхност за площадки за
игра от 29.02.2016г.
Представена Заповед
№359 от 21.05.2018г. на директора на ДГ „*****“ гр.Свищов, видно от която е, че
е наредено да се извърши проверка на техническата изправност и обезопасеност на
всички видове съоръжения и уреди за игра и спорт на открито, както и на
площадките, присособени за игра в ДГ „*****“. Представено по делото е писмо от
Директора на ДГ „*****“ до д-р О. в клиниката по неврохирургия в УМБАЛ “Г. С.“
гр.Плевен. Посочено е в писмото, че от медицинската бележка с
вх.№319/13.06.2018г., регистрирана в документацията на детската градина, било
видно, че детето е било на лечение за времето от 21.05.2018г. до 25.05.2018г.
На 13.06.2018г. е доведено на детска градина. В писмото се сочи, че майката на
детето не е представяла документи от интервенцията в лечебното заведение,
поради което е направено запитване дали има противопоказани условия за
посещение на детето в градината, трябва ли да се обслужва допълнително, защото
все пак интервенцията е сложна и предстои пластика, необходимо ли било да се
насочат усилия да се осигури възможност детето да посещава Дневен център за деца
с увреждания в гр.Свищов. Представен е протокол №1 от 21.09.2017г. за
запознаване на родителите с правилниците, които трябва да се спазват в ДГ,
както и списък на родителите, присъствали на родителската среща, като под номер
в него фигурира името и подписа на ищцата.
Представен е и
правилник за дейността на детска градина „*****“ гр.Свищов. Видно от него – в глава
ІХ „Участници в предучилищното образование. Взаимодействие между участниците“,
в Раздел І „Педагогически специалисти“ – чл.201, т.2 е посочено, че
педагогическите специалисти имат следните задължения: да опазват живота и
здравето на децата по време на образователния процес и на други дейности,
организирани от институцията. В Раздел
ІІІ от същата глава на правилника – чл.207, т.13 е посочено, че родителите имат
задължение да информират учителите и медицинското лице за наличието на
здравословни проблеми на детето си.
Представени са 2
бр. уведомителни писма от Г.Т. – пом. възпитател в ДГ „*****“ и Г.Я. –учител на І а група в ДГ „*****“.
Видно от тях е, че на 21.05.2018г. двете са били на работа в детската градина,
първа смяна. Били излезли на площадката в градината. Двете чули детето К. да
плаче и разбрали, че същия се е паднал до въртележката.
Представено по
делото е заявление на Б.И.Х. за прием в
детска градина „*****“ гр.Сищов от 16.06.2017г. на детето К. И.Х..
В съдебно заседание бяха изслушани свидетелите:
Св.А.Д.
заяви, че работи в детска градина „*****“
в гр. Свищов и е учител на детето К.И.Х.. На 21.05.2018 г., в деня на инцидента
била първа смяна. В **:** часа извела децата от първа група отвън на
площадката. Имала детенце, което цяла сутрин плачело и докато го успокоявала чула,
че К. плаче. Когато погледнала към въртележката, видяла, че той вече се надигал
от земята и се държал за лакътя и плачел. Свидетелката видяла, че има ожулена
стара раничка. Взела го, но той не се успокоил и го завела в кабинета на
медицинската сестра. Когато отишла в кабинета, там бяла госпожа Е. –
директорката на детската градина и медицинската сестра. Показала им раничката и
медицинската сестра искала да я промие и да сложи лепенка, но детето пребледняло
и започнало да се заспива.. През това време се обадили на майката да я
информират, че детето е паднало, а след се обадили, за да повикат линейка. Майката
пристигнала бързо и детето отишло в нея. След това го занесли до мивката, за да
го наплискат и като му се намокрила косата едва тогава видяли, че има оток от
едната страна на главата. Пристигнала медицинската помощ и тръгнали за
болницата. Според свидетелката детето не е губило съзнание. От времето, когато К.
паднал до транспортирането му с линейката минали около **-15 минути. След инцидента
свидетелката заяви, че постоянно поддържала връзка с майката на детето. К. се
върнал на детска градина на 14.06.2018 г. Свидетелката сочи, че има разлика в
неговото развитие спрямо другите деца. Детето не говори, няма речник, който
трябва да имат децата на неговата възраст, употребява много малко думи и не
прави изречения. Нестабилен бил, когато изкачвал стъпала и търсел опора. Или
трябвало да го държи някой за ръка, или трябвало да се хване за нещо. Свидетелката
изнесе, че по-скоро детето тичало, отколкото да върви, и когато тичало правело
това с главата напред. Според свидетелката трудно се комуникирало с детето,
защото той не образувал изречения. Имало и друго дете в групата, което било с
ТЕЛК, като при него наблюденията им били по-концентрирани. Гледали да се отнасят
с всички деца по един и същи начин. Това бил единствения инцидент с К., който са
имали. Споделяли били с майката на детето за това, че той не общува, не говори,
също и относно това, че той непрекъснато тича. Майката била наясно с това, дори
в занималнята сутрин, когато тя го водела, той тичал с главата напред. Майката
на К. не била споменавала, че трябва да има някакво специално отношение към детето
или да се полагат специални грижи. Свидетелката знае, че майката е разговаряла
с директорката на детската градина, като последната е искала документи за
здравословното състояние на детето, но такива не били предоставени. Знае, че детето
посещава дневен център, за което майката уведомила, като каза, че е подала
заявление в центъра. Имало издадена бележка от там, че в определените дни
детето ще посещава центъра. Свидетелката заяви, че не знае да е имало някакви
инциденти с детето у дома му,само виждали били, че има ранички по краката и по
ръцете. След инцидента забелязвали
синини по челото. Заявява, че на персонала се провежда периодично инструктаж,
както и те правят инструктаж на децата -обяснявали как трябва да се люлеят на
люлките, как трябва да се въртят на въртележката, как трябва да се качват на
пързалката. Знаят, че не трябва да скачат от движение, че трябва да са седнали
на люлките. В двора на градината люлките са тип „памперс“ и детето не може само
да влезе само или да излезе и затова трябва учител или помощник възпитател да
го сложи на люлката и да го извади. Когато децата били на люлките, имало
възрастен да ги наблюдава, защото едните люлки нямали облегалки, а другите били
тип „памперс“. За въртележката имали изисквания, че децата трябва да са
седнали, като не трябвало да слизат от нея в движение, както също и да не се
качват в движение. В деня на инцидента на площадката се намирали две групи с по
20 деца. По време на инцидента на площадката се намирали свидетелката и нейния
помощник – възпитател, учителката на другата група и помощник-възпитателката на
същата група. Свидетелката заяви, че не разбрала К. от къде е паднал. Детето било
ударено от дясната страна, отстрани на главата, над ухото.
Св. Х.А. изложи,
че детето ѝ и К. посещават една и съща група в ДГ „*****“. Знае, че в
детската градина има поставена въртележка. Настилката около въртележката била със
зелено покритие, много тънко, наподобяващо мокет. То било скъсано и се виждал
бетона, който е под настилката. Свидетелката забелязала, че настилката около
въртележката е подменена в периода от 9-ти
до 12-ти февруари тази година, когато били на почивка. Когато се върнали на
13.02.2019 г., на сутринта, самото дете забелязало, че настилката около
въртележката е подменена с такава, която е гумирана, като в останалата част на площадката. Свидетелката
заяви, че е сигурна, че настилката е подменена тази година. Въртележката била
разположена по-ниско от самата площадка и била оградена с бордюр от трите
страни, а от едната се намирала оградата на двора. Точно това място, което било
разположено под бордюра, около въртележката, било с това зелено покритие, което
от въртенето на децата било скъсано. Бордюрът около въртележката се намирал на разстояние
повече от 50 см. Оградата също била на такова разстояние. Оградата била
метална, с бетонна основа около ** см. височина.
По реда на
чл.176 от ГПК ищцата отговори, че синът й посещава детски център за деца с
увреждания, работи с логопед и психолог., защото има забавяне в развитието на
говора и леко психическо забавяне в развитието. Същият няма конкретно
заболяване, а само забавяне в психическото развитие.
По делото е
изготвена СТЕ, по която вещото лице е заключило, че въртележка „Дъга“, находяща
се в ДГ „*****“ отговаря на нормативните изисквания, заложени в Наредба №1 от
12.01.2009г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките
за игри в съответствие с инструкциите на производителя (чл. 52 от наредбата) /
дебелината на слоя на ударопоглъщащо покритие е 25 мм. С критична височина на
падане 1,0 м. при максимална височина на свободно падане, изискуемо от
производителя 0,60м. Около процесната площадка е имало и съществува
обезопасяващо покритие на настилката с ударопоглъщащи плочи АТ4 с площ 2,6
кв.м. и дебелина на настилката 25 мм. в съдебно заседание експерта заяви, че е
извършил оглед на място и направил замервания на дебелината на покритието, като
установил, че същото отговаря на заложените в спецификацията параметри.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Съдът намира, че с
исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49 във връзка с
чл. 45 от ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат
на бездействия на лице, на което ответникът е възложил извършването на
определена работа, като не се претендира отговорност по чл.50 от ЗЗД, че
вредите са настъпили и вследствие на вещ поверена на ответника за стопанисване.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от ответника на прекия
причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него ( ППВС № 9/1966 г.); осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:
деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието
и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т. 7), а само
качеството им на изпълнители на възложена работа.
Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, като възложител, се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. 3а да възникне
отговорност по този текст на закона, е необходимо наличието на общите условия
на деликтната отговорност: 1) увреждащо действие от вещ; 2) противоправност; 3)
вреда; 4) причинна връзка между увреждането и вредата. Вината не е предпоставка
при този вид безвиновна отговорност.
Съгласно т. 2 на
ППВС № 17/1963 г. "ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца
и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността
за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите
са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е
допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата
е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще
не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато
вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на
дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и
същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов
надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД.". С ППВС № 4/1975 г.
е внесено уточнение, че "собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор
се намира тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е
предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и
когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. При
невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава
възможност - по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД." Тази отговорност има
обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, съответно - от притежанието или надзора върху
вещта, от която са произлезли вредите.
На основание
цитираната практика, фактическите твърдения, изложени в исковата молба сочат,
че увреждането на детето на ищцата не е причинено от свойства на вещта –
въртележка „Дъга“, а поради неизпълнение на задължението за обезопасяване на
пространството около нея по такъв начин, който да не застрашава живота и
здравето на децата, ползващи детската въртележка. Виновното поведение на
определеното за поддържане на площадката на ДГ лице, обосновава отговорност по
чл. 49, във вр. 45 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Само когато при ползването на вещта
не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, а вредите са
произлезли от вещта, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД.
По делото съдът
намира за доказан описания в исковата молба по време, място и начин на
настъпване инцидент с детето на ищцата, като в тази насока съдът кредитира
гласните обяснения на св.Д.. Нейните показания са последователни, подробни и
непротиворечащи на другите доказателства, събрани по делото. От писмените доказателства
по делото – представените от ответната страна 2 бр. уведомителни писма на учителя – св. Д. и
помощник възпитателя Г.Т., установяват описаният начин на настъпване на
телесните увреждания на детето К.. Описаните телесни наранявания съответстват
на представената медицинска документация.
От събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност се установява, а и не се спори между
страните, че синът ищцата К.Х., заедно с останалите от групата му деца и със още
една група сутринта на 21.05.2018г. са били изведени на детската площадка в
двора на ДГ“***** в гр.Свищов. Детето е играело както и останалите деца. Процесният
инцидент е настъпил по време на игра на детето на въртележка „дъга“, при което
е получило нараняване в лявата част на главата, в областта над ухото, които, с
оглед медицинската документация са довели до оперативна намеса, при което е
отстранен хематом и счупена костица на черепа и престой в болница двукратно.
Съгласно представената медицинска документация това наложило втора операция,
при която на мястото на счупената кост е поставена титаниева пластина с 4
винтчета.
Настъпилите
увреждания на ищцата са установени безспорно по делото от представената
медицинска документация. За същите не се спори. Оспорва се наличието на
причинна връзка между настъпилите наранявания на детето К. и поведението на Директора
на детската градина, респективно на учителката и пом. възпитателката на Іа
група.
Съдът счита, че по
делото е установено наличие на причинно-следствена връзка между поведението
(бездействия) на служители на детската градина, както и с бездействие от страна
на ответника относно обезопасяване на пространството около процесната
въртележка. Съдът приема, че персоналът на детската градина непрекъснато следва
да следи поведението на децата, още повече, когато децата се намират на
площадката за игра. Освен това вниманието към самото дете К. следва да е още
по-голямо, отколкото останалите деца, предвид изтъкнатото от неговата учителка
– св.Д., че поведението му се отличава от това на останалите деца. В случая не
става въпрос и за случайното събитие. Последното е такова събитие, което не е
могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила.
Твърдението на ответника би било правилно в случай, че той установи, че е
спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си по
надзор , но само и единствено поради въздействието на непреодолима сила,
нещастното събитие е осъществено. Вредоносният резултат при непозволено
увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се
предхожда от виновно поведение.
Неоснователни са
възраженията, че майката също носи отговорност, тъй като не е уведомила, че
детето има нужда от специални потребности. Дори и детето да имаше специални потребности, не е необходимо да има
специална документация, която да доказва това обстоятелство. Достатъчно е
знанието на служителите на детската градина за особеностите в поведението на
детето, каквито знания се доказа, че е имало преди настъпване на инцидента.
От друга страна,
следва директора на детската градина да предприеме и мерки за безопасност на пространството
около поставените люлки. Съдът приема, че към момента на инцидента с К. около
въртележка „Дъга“ ударопоглъщаща настилка не е била поставена, а това се е
случило в много по-късен момент. Това обстоятелство само по себе си е
достатъчно за отговорността на ответника. От свидетелските показания на св. Х.А.
безспорно се установи, че ударопоглъщаща настилка около процесната въртележка
не е била поставена към момента на инцидента. Такава е имало поставена в други
части на детската площадката, но не и в конкретно този участък. Противното не
се опроверга от заключението на изготвената по делото СТЕ. Действително вещото
лице е извършило оглед на място и е установило, че около процесната въртележка
има поставена ударопоглъщаща настилка, но липсва поставена задача, да се
установи кога е поставена същата. Предвид на това съдът допусна разпита на
свидетелката А., чието дете посещава детската градина и която има преки
ежедневни впечатления от състоянието на съоръженията и простроноството около
тях в двора на учебното заведение.
С оглед на горното,
съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника по реда на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Не се доказа наличие на
съпричиняване от страна на ищцата. В
случая увреденият е малолетно лице по смисъла на чл. 3 ЗЛС. Малолетните лица не
са достигнали до такава степен на зрялост, че да могат да съзнават и ръководят
постъпките си, същите не могат да действат виновно и следователно не могат да
бъдат деликтоспособни. За това съпричиняване може да се приеме само, ако
родителите не са изпълнили своето задължение да упражняване на надзор над
малолетното дете и това е в причинна връзка с настъпването на вредите. Тази
хипотеза е неприложима в случая, когато родителите обективно не са били в
състояние да упражнят надзора по времето, в което детето е оставено от тях в
детската градина на грижата на учителите, помощник - възпитателите и др.
длъжности лица, работещи там и носещи отговорност за опазване живота и здравето
на децата, посещаващи детското заведение.
При определяне на
съответното обезщетение съдът взе предвид характера на настъпилото увреждане и
начина на неговото причиняване, извършеното лечение и периода на възстановяване
от същото. По делото не се ангажираха доказателства относно претърпените болки
и страдания от сина ищцата и тяхната интензивност, твърденията за преживян
стрес и уплаха, поради което съдът приема, че същите са били със среден
интензитет. При установените обстоятелства, съдът счита, че претендираното
обезщетение се явява прекомерно, поради което определя по справедливост
обезщетение в размер на 3000 лв. Над тази сума иска следва да бъде отхвърлен за
претендираните неимуществени вреди.
Що се касае за
претенцията за вреди в размер на 1440 лв. за заплатена операция на детето К. в
УМБАЛ „Г.С.“ гр.Плевен, съдът счита, че този иск се доказва с представената
фактура,поради което същия следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцата разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на
1438,96 лв. за адв. възнаграждение, платена
държавна такса и депозит за вещо лице.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва в тежест на ищцата да се възложат
направените от ответника разноски за адв. възнаграждение върху отхвърлената
част на иска, а именно сумата в размер на 646,15лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Детска
градина „*****“, ЕИК *****, гр.Свищов, ул.“*****“№**, представлявана от Директора
В.Г.Е. да заплати Б.И.Х. с ЕГН **********, с адрес *** в качеството й на майка и законен
представител на малолетния К.И.Х. с ЕГН **********, сумата от 3000 лв. (три
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени
болки и страдания от К.И.Х., довели до увреждане на здравето му в резултат на
незаконно бездействие на персонала на детската градина при инцидент, случил се
на 21.05.2018 г.; сумата от 1440 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева) -
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи изплатена цена на операцията на
детето от нараняването, като отхвърля иска за неимуществени вреди над сумата от
3000 лв. до пълния размер от **000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Детска
градина „*****“, ЕИК *****, гр.Свищов, ул.“*****“№**, представлявана от
Директора В.Г.Е. да заплати на Б.И.Х. с ЕГН **********, с адрес *** в качеството й на майка и законен
представител на малолетния К.И.Х. с ЕГН ********** сумата от 1438,96 лв. (хиляда
четиристотин тридесет и осем лева и 96 стотинки) за разноски в производството,
съразмерно на уважената част от иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.И.Х. с
ЕГН **********, с адрес *** в качеството
й на майка и законен представител на малолетния К.И.Х. с ЕГН ********** да
заплати на Детска градина „*****“, ЕИК *****, гр.Свищов, ул.“*****“№**,
представлявана от Директора В.Г.Е., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 646,15лв.
(шестстотин четиридесет и шест лева и 15 стотинки) за направени разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: