Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря……...Петя Маринова...............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 832 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Постъпила е
искова молба от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, чрез пълномощник адв. Паулина Иванова, срещу В.Т.В. ***, по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на
вземания: 1624.61 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия и 97.11 лева – лихва за забава.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество се намира в облигационни правоотношения с ответницата, които
се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са общоизвестни и са публикувани в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Изтъква се, че съгласно тях ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 20.10.2017
г. до 31.12.2018 г., а от своя страна ответницата не е изпълнила задължението
си да заплати доставената ел. енергия по издадени от ищеца фактури.
Посочва се, че ищецът
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013
г. Дружеството е доставяло на В.Т.В., с електроснабден
имот, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Осъмска“ № 43, с ИТН 210039113515, ел.енергия за периода от
20.10.2017 г. до 31.12.2018 г., за което е издало отделни фактури, с посочени в
тях конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура № *********
от 26.01.2018г. на стойност 116.84 лева за периода 20.10.2017 - 19.11.2017 г.;
2. Фактура № *********
от 26.01.2018г. на стойност 116.84 лева за периода 20.11.2017 - 20.12.2017 г.;
3. Фактура № *********
от 31.01.2018г. на стойност 109.31 лева за периода 21.12.2017 - 18.01.2018 г.;
4. Фактура № *********
от 28.02.2018г. на стойност 116.84 лева за периода 19.01.2018 - 28.02.2018
5. Фактура № *********
от 31.03.2018г. на стойност 116.84 лева за периода 19.02.2018 - 31.03.2018 г.;
6. Фактура № *********
от 30.04.2018г. на стойност 113.08 лева за периода 22.03.2018-30.04.2018 г.;
7. Фактура № *********
от 31.05.2018г. на стойност 116.84 лева за периода 21.04.2018 - 31.05.2018 г.;
8. Фактура № *********
от 30.06.2018г. на стойност 113.08 лева за периода 22.05.2018 - 30.06.2018 г.
9. Фактура № *********
от 31.07.2018г. на стойност 115.28 лева
за периода 21.06.2018 - 31.07.2018 г.;
10. Фактура №
********* от 31.08.2018г. на стойност 120.26 лева за периода 21.07.2018 -
31.08.2018 г.;
11. Фактура №
********* от 30.09.2018г. на стойност 120.26 лева за периода 21.08.2018 -
30.09.2018 г.;
12. Фактура №
********* от 31.10.2018г. на стойност 120.26 лева за периода 21.09.2018 -
31.10.2018 г.;
13. Фактура №
********* от 30.11.2018г. на стойност 120.26 лева за периода 22.10.2018 -
30.11.2018 г.;
14. Фактура №
********* от 31.12.2018г. на стойност 108.62 лева за периода 22.11.2018 -
31.12.2018 г., или обща стойност главница по неплатени фактури – 1624.61
лева.
Твърди се, че
така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред, като според чл. 19, ал.
8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя
от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Посочва се
още, че на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд-Ловеч, по което е
образувано ч.гр.дело № 362/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение. Изтъква
се също, че в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани и
посочени по-горе фактури, като по всички тях до момента на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника
не е постъпило.
Ищецът посочва
също, че съгласно действащото законодателство има право и е начислил и лихвата
за процесния период, както следва: 11.74 лева за
периода от 06.02.2018 г. – 08.02.2019 г. за фактура № *********; 11.74 лева за
периода от 06.02.2018 г. – 08.02.2019 г. за фактура № *********; 10.80 лева за
периода от 13.02.2018 г. – 08.02.2019 г. за фактура № *********; 10.54 лева за
периода от 13.03.2018 г. – 08.02.2019 г. за фактура № *********; 9.57 лева за
периода от 13.04.2018 г. – 08.02.2019 г. за фактура № *********; 8.37 лева за
периода от 12.05.2018 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********; 7.67 лева за периода от 12.06.2018 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********; 6.52 лева за периода от 11.07.2018 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********; 5.70 лева за периода от 11.08.2018 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********; 4.90 лева за периода от 12.09.2018 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********; 3.94 лева за периода от 11.10.2018 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********; 2.87 лева за периода от 13.11.2018 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********; 1.94 лева за периода от 11.12.2018 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********; 0.81 лева за периода от 12.01.2019 г. – 08.02.2019 г.
за фактура № *********, или обща сума лихва за забава – 97.11 лева, считано от 06.02.2018
г. до 08.02.2019 г.
Ищецът моли за
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че длъжникът В.Т.В.
по издадената Заповед за изпълнение му дължи следните суми: 1624.61 лева -
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 20.10.2017
г. до 31.12.2018 г. и 97.11 лева - законна лихва за забава, считано от 06.02.2018
г. до 08.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендира
присъждане и на разноските по заповедното и настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответницата, с който не отрича задълженията си към ищеца, предмет на
настоящия иск, като заявява, че е затруднена да ги заплати поради влошаване на
здравословно й състояние и доходи единствено от пенсия по болест. Предлага
сключване на спогодба за разсрочено плащане.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена
молба, пълномощникът му адв. Паулина Иванова заявява,
че няма мандат за спогодба и моли за произнасяне на решение по реда на чл. 237
ал. 1 от ГПК – при признание на иска. Поддържа искането и за присъждане на
направените разноски в производството съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата,
редовно призована, също не се явява и не е изразила друго становище по делото.
Установява се, че по повод
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№
2062/19.02.2019 г., от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, е било образувано ч.гр.дело №
362/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед №
197/20.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
длъжника В.Т.В., ЕГН-********** ***, за сумата
1 624,61 /хиляда шестотин двадесет и четири лева
шестдесет и една стотинки/ главница, 97,11 /деветдесет и седем лева и
единадесет стотинки/ лихва за периода от 06.02.2018 год. до 08.02.2019 год.,
ведно със законната лихва върху сумата 1 624,61 /хиляда шестотин двадесет и четири лева шестдесет и една стотинки/,
начиная от 19.02.2019 год. до изплащане на вземането,
както и сумата 96,43 /деветдесет и шест лева четиридесет и три стотинки/,
представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 34,43 лева платена по
сметка на съда държавна такса и 62 лева адвокатски хонорар.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: За ползвана услуга „цена достъп” до ел.енергия за периода от
20.10.2017 год. до 31.12.2018 год.
Тъй като длъжникът е възразил в срока
по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, заповедният съд, с Разпореждане № 936/11.03.2019 г., е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен
срок.
С
оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен
иск, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 107 от ЗЕ.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките за
произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК,
тъй като в отговора си ответницата, предлагайки спогодба за разсрочено плащане,
фактически е признала иска, а ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал
съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени
са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да
укаже в мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като
по аргумент от тази разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви
по въпроса съществува ли спорното право по същество. Относно начислените лихви,
следва да се отбележи, че същите се дължат поради забава в плащането на
главните вземания, като опрощаването им зависи единствено от волята на ищеца
при евентуално постигнато извънсъдебно споразумение за разсрочване на
задължението.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло предявеният установителен иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 107
от ЗЕ.
При този изход на процеса и на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски по настоящото дело, съгласно представения списък и
доказателства за извършването им, а именно: 34.43 лева – държавна такса и 93.00
лева – адвокатско възнаграждение, или общо разноски: 127.43 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 34.43 лева – държавна такса и 62.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 96.43 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 107 от ЗЕ, по отношение на В.Т.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на "ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1784, район "Младост", бул. "Цариградско шосе“ 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, следните суми: 1624.61 лв. /хиляда шестстотин двадесет и четири лева и шестдесет
и една стотинки/ – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 20.10.2017 г. до 31.12.2018 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Осъмска“ № 43, ИТН 210039113515, и 97.11 лв.
/деветдесет и седем лева и единадесет стотинки/ – лихва за забава, считано от 06.02.2018
г. до 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.02.2019
г./ до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 197/20.02.2019 г. по ч.гр.дело № 362/2019 г. по описа на Районен
съд-Ловеч.
ОСЪЖДА
В.Т.В.,
с горните данни, да заплати на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с
горните данни, сумата 127.43 лв. /сто двадесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща разноски в настоящото исково производство, както и сумата 96.43 лв. /деветдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 362/2019 г. по
описа на РС-Ловеч, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: