РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20205330116982 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 149 от СК.
Постъпила е искова молба от А. И. А., с ЕГН: **********, чрез адв.****
от АК-П., срещу С. Я. С., с ЕГН: **********, съгласно, която ищецът и
ответницата живели съвместно в жилището на ищеца девет години. Родили са
се четири деца от тяхното съжителство : Д. А. И., с ЕГН: **********, С. А.
И., с ЕГН: **********, П. А. И., с ЕГН: **********, и З. А. И., с ЕГН:
**********. През 2019 г., неочаквано за ищеца, С. С. заминала за Г.. Ищецът
научил, че тя била сключила граждански брак, без да се интересува от
бъдещето на общите им деца. Четирите деца останали да живеят с ищеца и
неговата майка в с. Б. Ответницата не била търсила децата, не им се била
обаждала по телефона, не се интересувала как се чувстват, здрави ли са, дали
се справят в училище. Ищецът бил припознал и четирите деца, а с
ответницата били във фактическа раздяла от 14.10.2019 г. и не се били
събирали от тогава. Постигнали били споразумение, по гр. д. №16052/2019 г.
по описа на РС-П., ІІІ бр.с., от дата 08.12.2020 г. относно родителски права,
режим на лични отношения и месечна издръжка. С това споразумение
родителските права били предоставени на ищеца, а майката била задължена
1
да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата по 152,50 лв. от датата
на споразумението до навършване на пълнолетие на децата. С тази спогодба
не били постигнали съгласие относно исканата от ищеца издръжка за минал
период, а именно от 16.09.2019 г. до 27.08.2020 г., когато ответницата по
собствено желание била напуснала жилището и оставила ответника сам да се
грижи за четири деца. Затова е изразена молба да бъде постановено решение,
с което ответницата да бъде задължена да изплати на всяко от децата чрез
баща им, настоящия ищец, месечна издръжка, в размер на 180,00 лв. месечно
за минал период, посочен по-горе, ведно със законната лихва за забава,
считано до настъпване на падежа за съответната месечна вноска. Отговор на
исковата молба не е постъпил.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се е явил
лично и с процесуален представител адв.****, а ответницата, редовно
призована, не се е явила и не е изпратила представител. Изразена е молба от
процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с изложеното от страните, съдът
намира за установено следното:
Видно от приетите като писмени доказателства заверени копия на
удостоверения за раждане и заявления за припознаване, страните са родители
на малолетните деца : Д. А. И., с ЕГН: **********, С. А. И., с ЕГН:
**********, П. А. И., с ЕГН: **********, и З. А. И., с ЕГН: **********.
Съгласно показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна, с. на б. на ищеца – Д. О. А., на ***** г., ищецът и
ответницата живели заедно около 10 години в с.Б., общ.Б., обл.П.. На
15.09.2019 г. двамата се разделили, като ответницата заминала за Г. с
настоящия си съпруг, като оставила четирите деца при ищеца. Ищецът и
майка му се грижели за децата, свидетелката също понякога помагала.
Ищецът имал трудов договор, като получавал 650,00 лева трудово
възнаграждение. Ответницата не търсела децата, не плащала издръжка. Дори
и след решението на съда относно ежемесечната издръжка тя платила
еднократно 650,00 лева и нищо повече. Ответницата имала друго дете от
втория си мъж, за което единствено се грижела. Четирите деца на ищеца били
2
добре обгрижвани и редовно посещавали училище и детска градина.
Ответницата работела за около два месеца в А., където на седмица взимала по
около 1500,00 паунда, но независимо от това, не плащала издръжка на
четирите си деца от ищеца.
Съгласно заключението от Социален доклад изх.№ ПР/Д-РВ-РК/65-
001/12.01.2022 г. по описа на Дирекция „Социално подпомагане“-Р.“ : „Въз
основа на извършено актуално социално проучване на Отдел „Закрила на
детето“-гр.Р. е установено, че бащата А. И. А. е поел грижите по
отглеждането на четирите деца. Той задоволява потребностите на децата си,
свързани с храна, облекло, здраве и образование. А. има подкрепата на
двамата си родители в отглеждането на четирите деца. Месечната издръжка
на децата е необходимо да бъде съобразена с потребностите и възрастта им за
осигуряване на финансова стабилност в ежедневието.“.
Приложени са справки от ТД на НАП – П., от които е видно, че ищецът
има сключени трудови договори с ******* и с ******, които не са
прекратени, но последно е осигуряван от ****** за м.октомври 2020 г. с
осигурителен доход 526,82 лева. Ответницата няма регистрирани трудови
договори. Двамата нямат регистрация като едноличен търговец, нямат
участие в търговски дружества, нямат декларирани недвижими имоти и
МПС-та.
Така установените фактически положения налагат според съда следните
изводи, както следва :
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за
минало време, е основателна, но за периода от 17.12.2019 г. до 07.12.2020 г.,
предвид изискването на закона, според който издръжка за минало време може
да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, съответно,
преди 17.12.2020 г., а ежемесечната издръжка за четирите деца, съгласно
решението на съда, описано по-горе, е дължима от ответницата от 08.12.2020
г...
Съдът кредитира показанията и разпитания по делото свидетел на ищеца,
който, независимо от близката си връзка с ищеца, излага собствените си
впечатления от взаимоотношенията между страните и взаимоотношенията
между майката и четирите деца на ищеца в частност.
3
Уважаването на иска за осъждане на ответницата да заплаща месечна
издръжка на децата си в определен размер изисква тя да е майка на децата и
да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата.
Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на всяко дете, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му
лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно -
самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда,
променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално задължение, като задължението за
издръжка при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на
положението на детето
Същевременно, от събраните доказателства се установява, че майката е
млада, здрава, работоспособен човек е, има още едно малолетно дете, няма
констатирани доходи. Освен това, същата не участва по никакъв друг начин в
отглеждането и възпитанието на четирите деца, родени от съжителството й с
ищеца. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от
бащата на децата, независимо дали същият има възможност за това, работи ли
или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно
задължение на родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да
4
отраснат, да се образоват, за да имат добра житейска реализация.
При доказателствена тежест, лежаща върху ответницата, последната не
установява да е изпълнявала задължението си за осигуряване издръжка на
четирите деца в процесния период. Успоредно с това, от събрания
доказателствен материал (свидетелски показания), се установи, че майката не
се е интересувала от децата и не е подпомагала отглеждането им след
раздялата с ищеца по никакъв начин.
Поради изложените по-горе съображения, издръжката за минало време
следва да се присъди в размер на 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/ за всяко от четирите деца или общо 7583,60 лв. /седем
хиляди петстотин осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ за целия
период от 17.12.2019 г. до 07.12.2020 г., ведно със законната лихва, като в
останалата му част от уважения размер до претендирания такъв от 180,00 лева
за всяко дете месечно искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
Относно разноските:
По отношение на разноските, съдът счита, че в настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, поради следното:
В случая правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на
спора, не може да намери приложение в делата по чл.149 от СК пред първата
инстанция. Това следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация. За разлика от исковото производство, в производството по
чл. 149 от СК не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителски права,
признати и гарантирани от закона, т.е. липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита най-добрия интерес
на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В посочения смисъл е Определение №
385/25.08.2015г. на ВКС, I г.о., представляващо задължителна за настоящия
5
съд съдебна практика. Разноските следва да останат в тежест на страните
така, както са сторени.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал.1, т.6 и т.7 от
ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Районен съд-Пловдив държавна такса общо в размер на 303,34 лв. /триста
и три лева тридесет и четири стотинки/ върху присъдената издръжка за
минало време. Съдът определя окончателна държавна такса за
производството в общ размер на 30,00 лв. /тридесет лева/, която следва да се
заплати от ответника по делото, с оглед уважаването иска на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Я. С., с ЕГН: **********, да заплати на децата си : Д. А. И.,
с ЕГН: **********, С. А. И., с ЕГН: **********, П. А. И., с ЕГН: **********,
и З. А. И., с ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител А. И.
А., с ЕГН: **********, ИЗДРЪЖКА в размер на 162,50 лв. /сто шестдесет и
два лева и петдесет стотинки/ месечно за всяко едно от четирите деца за
изминал период от време, а именно за периода от 17.12.2019 г. до 07.12.2020
г., общо в размер на 7583,60 лв. /седем хиляди петстотин осемдесет и три лева
и шестдесет стотинки/, ведно със законната лихва за забава от падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ месечно за всяко
дете до пълния предявен размер – 180,00 /сто и осемдесет лева/.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението.
ОСЪЖДА С. Я. С., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пловдив сумата от 30,00 лв. /тридесет лева/
– окончателна държавна такса за настоящото производство.
6
ОСЪЖДА С. Я. С., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пловдив държавна такса в размер на общо
303,34 лв. /триста и три лева тридесет и четири стотинки/ относно
присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Пловдив,
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./__________
7