РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500851 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №260225 от 29.10.2021 г., постановено по гражданско дело
№630/2020г. по описа на Районен съд- Самоков, първоинстанционният съд е
отхвърлил изцяло предявените от „В и К“ ЕАД срещу „А. т.“ ЕООД, искове,
както следва:
1. иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за плащане на сумата от
6825, 26 лева, претендирана като неплатена част от наемна цена,
дължима за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. за ползване на
недвижим имот, находящ се в с. М. ц., Община С., на основание договор
за наем на недвижим имот № РД-56-197/30.10.2018 г., сключен между „В
и К“ ЕАД и „А. т.“ ЕООД.
2. иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за плащане на сумата от
6725, 40 лева, претендирана като общ размер на дължими от ответника
„А. т.“ ЕООД и платени от ищеца „В и К“ ЕАД разходи, свързани с
основаното от договора за наем ползване на имота и изразяващи се в
корекция на сметка за доставка на електрическа енергия до обекта за
минал период във връзка с неправилно свързване на електрическа
инсталация, установено по съответния ред.
3. иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
1452, 00 лева, претендирана като обезщетение за липсващи в наетия
1
имот при прекратяване на договора за наем 11 броя лири за баня, както и
за заплащане на законната лихва върху всяка от сумите по предявените
искове от подаване на исковата молба на 26.08.2020 г. до окончателното
им погасяване.
С оглед изхода на делото ищецът е осъден да заплати на „А. т.“ ЕООД,
сумата от 1200 лв. представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от поставения акт е останал ищеца- „В и К„ ЕАД, който чрез
адв. Ц.С., е подал въззивна жалба. Жалбоподателят е поискал от въззивния
съд да отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови нов, с който да
бъдат уважени в цялост предявените искове пред първоинстанционния съд
Излага оплаквания, че обжалвания акт е необоснован, неправилен и
постановен при съществени процесуални нарушения.
По отношение на предявената искова претенция за сумата от 6825, 26
лева, претендирана като неплатена част от наемна цена, дължима за период от
01.01.2019 г. до 30.04.2019 г., за ползване на недвижим имот, находящ се в с.
М. ц., Община С., жалбоподателят твърди, че районния съд не е съобразил
приложения по делото протокол от проведена среща между представители на
ищеца и процесуалния представител на ответника. В хода на тази среща,
страните са опитали да се спогодят, а протокола е бил подписан от
процесуалния представител на ответника по делото. В него са били признати
неизгодни за ответната страна факти.
Направени са оплаквания за извършено превратно тълкуване на
доказателствата по делото.
По отношение на исковата претенция за сумата от 6725, 40 лева,
претендирана като общ размер на дължими от ответника „А. т.“ ЕООД и
платени от ищеца „В и К“ ЕАД, представляващи разходи за ел. енергия и
последваща санкция от НЕК за неправилно включване към ел. мрежата от
страна на ответника по делото е наведено оплакване, че не е съобразен факта,
че неправомерно действие е извършено от страна именно на ответника, а
заплатената сума от страна на ищеца е била, с цел да бъде ползван имота по
предназначение от наемателя.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 1452, 00 лева,
претендирана като обезщетение за липсващи в наетия имот при прекратяване
на договора за наем 11 броя лири, жалбоподателят прави оплакване, че
същата е основателна и неправилно е била отхвърлена от районния съд.
Подаден е отговор на въззивна жалба от страна на „А.т.“ ЕООД, чрез
адв. В.М., с който е отправено искане за оставяне без уважение на подадената
въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Отправено е искане
обжалвания съдебен акт, да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Изложени са подробни съображения в тази насока.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателя
не взема участие, представлява се от адв. С., който поддържа подадената
жалба. Ответникът по въззивна жалба не взема участие, представлява се от
2
адв. М., която оспорва подадената въззивна жалба и поддържа отговора на
въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.10.2018 г. между страните по делото- „В и К“ ЕАД, като
наемодател и „А.т.“ ЕООД като наемател, е сключен договор за наем РД-56-
197/30.10.2018 г. със срок на действие три години, считано от 01.11.2018 г., на
следния обект: двуетажна жилищна сграда находяща се в с. М. ц., община
С.със застроена площ от 143 кв. м., представляваща сграда с идентификатор
4267.7.168.3 по одобрена кадастрална карта за района.
По силата на договора наемателят се е задължил да заплаща на
наемодателя месечна наемна цена, в размер на 900 лв. без ДДС/1080 лева с
ДДС/, най- късно до 10- то число на всеки календарен месец от действието на
договора - чл.4, ал.2 и ал.3.
Консумативите за ползването на имота са били възложени в тежест на
наемателя, както и необходимите разноски за осигуряване на ток и вода в
имота, в случай, че не е захранен или е възникнал проблем с измервателните
уреди.
В тежест на наемодателя е уговорено, че в случаите когато партидите към
съответните експлоатационни дружества и доставчици на услуги се водят на
негово име, то е следвало да издава фактури на наемателя, задълженията по
които да се изплащат в срок до 10 число на календарния месец, следващ
месеца за който са начислени.
По делото не е спорно, че фактическото владение на имота е предадено на
01.11.2018 г. от наемодателя на наемателя, за което е изготвен и приемо-
предавателен протокол подписан от двете страни.
Видно от представената аналитична оборотна ведомост за синтетична
сметка за контрагент 21712- „А.Т.“ ЕООД/л.27 от д./, за периода от 03.10.2019
г. до 08.05.2020 г., в графа крайно салдо е посочено, че дебита е в размер на
9958.26 лв., като следва да се отбележи, че периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2019 г./сочен от ищеца в исковата молба/ не е включен във въпросната
ведомост.
По делото е представена и аналитична оборотна ведомост за синтетична
сметка за контрагент 21712- „А.Т.“ ЕООД/л.43 от д./, и извлечение от сметка
411, съдържанието на която е идентично с тази на аналитична оборотна
ведомост/л.27от д./, с тази разлика, че в нея не е отразено освобождаването на
ответника от заплащане на наем за м. март 2020 г. и за м. април 2020 г
От приложения по делото констативен протокол № 1019466 от
24.02.2018г., изготвен от служители при „Ч. Р. Б.“ АД е установено, че е
имало извършено неправомерно присъединяване без средство за търговско
измерване в имот находящ се село Мала църква, почивна станция на
ВиК/период преди сключването на договора за наем между настоящите
3
страни/.
От приложеното по делото преводно нареждане се установява, че „В и К“
ЕАД на 10.07.2020 г. е заплатило на „Ч. Е. Б.“ АД сума в размер на 6725.40
лева. За основание в нареждането е посочено кл. номер 2100034845119,
фирма „А. т.“/л.23 от д/.
Според събраните гласни доказателства в производството пред районния
съд събрани чрез разпит на свидетеля И., ангажиран от ищеца, се установява,
че към момента на сключване на договора за наем не са били налични
претендираните от ищеца 11 броя лири в имота, както и това, че такива не са
били предавани от страна на наемодателя на наемателя.
Нещо повече от приложеният по делото приемо- предвателен протокол от
01.11.2018г./л.12 от д./, сключен между страните по делото не е посочено да
са предадени въпросните лири. По делото е представен от ищеца и приемо-
предавателен- протокол от 02.06.2020 г./л.21 от д./, от който се установява, че
търсените лири не са били налични в имота към датата на изготвяне на
приемо- предвателния протокол, тъй като не са монтирани.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл.
232, ал.2 и чл. 233, ал.1 ЗЗД.
I. Предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на
сумата от 6825, 26 лева, претендирана като неплатена част от наемна цена,
дължима за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. за ползване на недвижим
имот, находящ се в с. М.ц., Община С. на основание договор за наем на
недвижим имот № РД-56-197/30.10.2018 г., сключен между „В и К“ ЕАД и
„А.т.“ ЕООД е бил правилно отхвърлен като неоснователен.
По делото е представено от ищеца извлечение от счетоводните му книги,
представляващо аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка за
период от 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г. за контрагент 21712 – ответното
дружество „А.Т.“ ЕООД (л. 43 от д.). От нея се установява, че за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2019 г., за който се отнася претенцията за неплатен
наем, в счетоводните му книги не е вписано задължение на ответника за
неплатен наем за ползване на имота – предмет на процесния договор за наем.
Съдържанието на аналитичната оборотна ведомост намираща се на стр. 27 от
делото, е идентично с тази разлика, че в нея не е отразено освобождаването на
ответника от заплащане на наем за м. март 2020 г. и за м. април 2020 г., с
приложеното решение по т. 3 от протокол от проведено на 14.05.2020 г.
заседание на съвета на директорите на ищцовото дружество.
Макар и по силата на закона / чл. 232, ал.2, изр.1 ЗЗД/ и договора, в
тежест на ответника да се е породило задължение за заплащане на наемната
цена, то той не следва да ангажира доказателства, че е погасил свои
задължения за неплатен наем за ползването на процесния имот за периода от
01.01.2019 г. – 30.04.2019 г., след като ищеца представя доказателства, от
4
които се налага извод, че за процесния период ответникът няма непогасени
задължения за наем по силата на този договор.
По делото се установява, че в счетоводните книги на ищеца за период
01.01.2020 г. – 31.08.2020 г. има вписани задължения на ответника за
предходни периоди, но сред тях не е периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г.
Ето защо е правилен изводът на районния съд, че съгласно чл. 182 от ГПК
вписванията в счетоводни книги могат да бъдат ценени като извънсъдебно
признание на факт, който не е изгоден за ищеца. Въз основа на това може да
се приеме, че ищецът няма изискуемо вземане в размер 6825, 26 лв. за
неплатена наемна цена за ползване на имота от ответника за посочения
период, поради което за установяването на това обстоятелство не е било
необходимо да се ангажират доказателства от страна на ответника по делото.
Въззивната жалба срещу решението, с което е отхвърлен предявения иск за
заплащане на наемна цена в горепосочения размер и за твърдения от ищеца
период е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в тази й част.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че
първоинстанционния съд не е бил кредитирал представен по делото протокол
от проведена среща между представители на ищеца и процесуалния
представител на ответника преди последното съдебно заседание.
Действително по делото е установено, че ответникът е имал задължения към
ищеца за заплащането на наем на процесния имот за предишен период, но в
цитирания протокол не е обективирано за кои точно задължения страните са
се опитали да се спогодят. На следващо място не става ясно дали е за тези
задължения които са обективирани в исковата молба и допълнението към нея
или за тези, които са обективирани в аналитичните ведомости към нея/за др.
период/. Ето защо, поради невъзможността да се стигне до извод, че се касае
за претендираните от ищеца вземания за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2019 г., то въпросният протокол не следва да се вземе предвид.
II. Предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с който се иска
да се осъди ответникът да заплати сумата 6725, 40 лева, претендирана като
общ размер на дължими от ответника „А. т.“ ЕООД и платени от ищеца
разходи, свързани с основаното от договора за наем ползване на имота и
изразяващи се в корекция на сметка за доставка на електрическа енергия до
обекта за минал период във връзка с неправилно свързване на електрическа
инсталация, установено по съответния ред, настоящия съдебен състав смята,
че правилно е бил отхвърлен като неоснователен.
По делото не се доказва от страна на ищецът, че въпросната сума се
дължи на посоченото основание от страна на ответника по делото. По делото
е представено преводно нареждане от което се установява, че на 10.07.2020 г.
„В и К“ ЕАД, е заплатило на „Ч. Е.Б.“ АД сума в размер на 6725.40 лева. Като
основание в нареждането е посочено кл. номер 2100034845119, фирма „А.
т.“/л.23 от д/. От преводното нареждане не може да се обоснове извод, че
заплатената сума е именно на претендираното от ищеца основание, а именно
5
корекция на сметка за доставка на електрическа енергия до обекта за минал
период във връзка с неправилно свързване на електрическа инсталация,
установено по съответния ред. До този извод настоящия съдебен състав стига,
след като прие, че не е била изготвена фактура въз основа на констативния
протокол от 24.02.2018 г., така и фактури, издадени за доставената до имота
електрическа енергия в периода на действие на договора за наем от страна на
наемодателя. Не на последно място, следва да се посочи, че плащането е
извършено по сметка на „Ч. Е. Б.“, АД, докато констативния протокол е
изготвен от служители на „Ч. Р. Б.“ АД.
Представения констативен протокол е бил съставен повече от 8 месеца
преди сключване на договора за наем на 30.10.2018 г., а видно от
съдържанието на договора в него не е уговорено, извършените разходи или
дължими суми във връзка с имота за период преди сключването му да бъдат
поети от страна на наемателя- „А.Т.“ ЕООД. По делото не са ангажирани и
други доказателства от страна на ищеца, от които да може да се обоснове
извод в обратна посока.
Ето защо констатираното на 24.02.2018 г., с протокол присъединяване на
електрическата инсталация на имота към електроснабдителната мрежа не
може да ангажира отговорността на ответника съгласно договора за наем/в
сила от 30.10.2018 г./ да заплаща разходите, свързани с ползването му,
включително и тези, представляващи начислени корекции на сметката за цена
на доставена електрическа енергия до обекта за минал период и лихви върху
тези корекции.
Предвид гореизложеното не е доказано от ищеца-жалбоподател в
настоящото производство плащането по банков път на 10.07.2020 г. по сметка
на „Ч. Е. Б.“ АД на сумата 6725, 40 лв, да се отнася за погасяване на
корекцията на сметка за минал период.
Въззивната жалба срещу обжалваното решение в тази му част следва да
бъде оставена без уважение, а обжалвания акт потвърден.
III. Правилно е бил отхвърлен и предявения иск с правно основание чл.
233, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът е поискал да се осъди ответника за заплащане
на сумата 1452, 00 лева, претендирана като обезщетение за липсващи в
наетия имот при прекратяване на договора за наем 11 броя лири за баня.
По делото се установява, че към 01.11.2018г., когато е предадено
фактическото владение на имота на наемателя, така и към 02.06.2020 г.,
когато е било предадено фактическото владение на наемодателя, в имота не е
имало монтирани лири. Нещо повече не се установи от материалите по
делото да е бил поет ангажимент от страна на наемателя да извърши подобни
подобрения в имота. В подкрепа на този извод, са представените по делото от
ищеца приемо- предвателен протокол от 01.11.2018г./стр.12 от д./, сключен
между страните по делото и приемо- предавателен- протокол от 02.06.2020
г./стр.21 от д./. С показанията на свид. И., също се потвърждават тези факти и
се установява, че наемодателя не е предавал на наемателя такива вещи.
6
На последно място следва да се отбележи, че в подкрепа на този извод е
факта, че никъде в договора за наем не е предвидена подобна клауза, по
силата на която да е поет ангажимент от наемателя за монтаж на въпросните
вещи в имота
След като не са били предавани, както и след като не е бил поет
ангажимент от страна на наемателя за монтирането на въпросните вещи, то
неговата претенция правилно е била отхвърлена. Ето защо твърдяното от
ищеца искане за заплащане на сумата 1452 лв., представляваща обезщетение
за липсващи в наетия имот при прекратяване на договора за наем 11 броя
лири за баня, е неоснователна.
При тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по основателността на горепосочените искове решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед направеното от ответника по
въззивната жалба искане за присъждане на разноски, то жалбоподателя
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лв., сторени за адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260225 от 29.10.20121г., постановено по
гражданско дело №630/2020г. по описа на Районен съд- Самоков.
ОСЪЖДА "В и К“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Г.Б.“ № 2 да заплати на „А.т.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата
от 800 лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7