Р Е Ш
Е Н И Е
№………… 17.07.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
***СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
ДЕСЕТИ ЮЛИ две
хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
РЕНИ СПАРТАНСКА
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: …………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 436 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 721/19.04.2019 г., ***ски
районен съд по гр. дело № 8735/2018 г. по описа на същия съд е признал за
установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Ц.Т.Ц. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, №***, следните
суми: сумата от 268,25 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г. и сумата от 28,37 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2017г. до
16.10.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №4725 от 25.10.2018г. по ч.гр.д.№7613/2018г. по описа на ПлРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Осъдил е
Ц.Т.Ц. с ЕГН **********,*** да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, ***, №***, сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 245лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението е
постановено при участието на „***“ ЕАД-гр.***, в качеството на трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Постъпила е
въззивна жалба от Ц.Т.Ц. против горепосоченото решение на ПРС, като в жалбата
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло атакуваното решение и по
съществото на правния спор да отхвърли предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл.410 от ГПК вр. чл.415 от ГПК за признаване за установено
съществуването на вземане на „*** - ***” ЕАД – гр. *** спрямо Ц.Т.Ц. в размер
на 268,25 лв., представляващо стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.11.2016 – 30.04.2018 г. и сума в размер на 28,37 лв., като обезщетение
за забава за периода от 03.01.2017 г. до 16.10.2018 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 7613/2018 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху
главницата, като неоснователен и недоказан.
Постъпил е писмен
отговор от въззиваемото дружество „*** - ***” ЕАД – гр. ***, в който подробно
се излагат съображения за неоснователност на подадената жалба. Изводите на РС
са обосновани на събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключенията на
допуснатите съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи в хода на
съдебното дирене. Моли Окръжния съд, да потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд – гр. *** е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Видно от приложеното ч.гр.д. №
7613/2018 г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК под № 4725/25.10.2018 г., с която е
разпоредено длъжникът Ц.Т.Ц. да заплати на „*** - ***” ЕАД – гр. *** сума от
268,25 лв., като главница за периода от 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г., сума от
28,37 лв., като лихва за забава върху горепосочената главница за периода от
03.01.2017 г. – 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 24.10.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и деловодни разноски в заповедното производство.
Във връзка с постъпило възражение от длъжника по реда
на чл.414 от ГПК, ПРС с разпореждане от 09.11.2018 г. е указал на заявителя „***
- ***” ЕАД – гр. *** да предяви иск за установяване на вземането си в законовия
едномесечен срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.410 от ГПК е допустим, а по съществото си е основателен.
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени
доказателства, както и са назначени съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертизи, чийто заключения са възприети от РС като обективни и компетентни.
Безспорно е установено по делото, че ответникът и
въззвникът пред Окръжния съд - Ц.Ц. е собственик на недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена жилищна сграда – ****
Също така, безспорно е установено по делото, че в
имота на Ц.Ц. не е имало отоплителни тела с индивидуални разпределителни уреди,
както и щранг лира в банята. Също не се е ползвала и топла вода. Сумите за
топлинна енергия за процесния период на имота са начислявани от „*** - ***” ЕАД
– гр. *** по изготвените отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинната енергия – третото лице – помагач „***“ ЕАД – гр. ***, на база
отчет на уредите за дялово разпределение, като на ответникът са начислявани
единствено суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за отопляем
обем от 369,72 куб. м.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза – инж. Й.Й. се установява, че абонатната станция захранва две сгради
– жилищната кооперация на ул. „***“ № 9 и съседната фамилна къща, находяща се
на ул. „***“ № 13. Търговският прибор отчита общата топлинна енергия за двете
сгради, като няма монтирани контролни топломери за всяка от сградите.
Количеството топлинна енергия се измерва от търговски прибор – топломер, който
е монтиран, съгласно техническите изисквания на производителя. Показанията на
топломера се отчитат ежемесечно, като от действително отчетената топлинна
енергия се приспадат технологични разходи в абонатната станция. При разпита на
вещото лице Й.Й. в съдебно заседание се установява, че абонатната станция е
приета, преди повече от 15 години с всички изискуеми тогава документи и е
въведена в експлоатация, съгласно тогава действащото законодателство. Съгласно
нормативните изисквания, на всеки две години следва главния топломер да
преминава държавна метрологична проверка, като от „*** - ***” ЕАД – гр. *** са
представени на вещото лице такива свидетелства за извършени проверки. По
отношение на монтирането на контролни топломери за всяка една от сградите е
пояснено, че не е постъпвало искане от етажната собственост на жилищната
кооперация за монтиране на такъв контролен топломер.
От заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за процесния период топлофикационното дружество е
начислявало за процесния имот, собственост на Ц.Ц. единствено суми за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, въз основа на изготвените и
представени пред съда месечни справки и отчети от третото лице – помагач „***“
ЕАД. Издадените за същия период фактури са били надлежно осчетоводени и е
внесен дължимия ДДС върху продажната цена на топлоенергията. Вещото лице е
посочило какъв е размера на задължението като главница и лихва за забава, а
именно 268,25 лв. като главница и лихва за забава в размер на 28,37 лв. за
процесните периоди и съгласно издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.10.2018 г.
Въззивната инстанция споделя изцяло правните изводи на
РС, въз основа на събраните по делото доказателства. Ответникът и въззивник има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Дори и в
случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището, собственикът или
носителят на правото на ползване остава задължен за цената на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ.
Сградната инсталация в една топлоснабдена сграда представлява обща част и
всички етажни собственици са задължени да участват и в общите разходи, свързани
с ползването на тази обща част.
По отношение на липсата на монтирани контролни
топломери, когато към една абонатна станция са присъединени повече от една
сгради, съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. е необходимо да е налице
решение на етажната собственост за друг начин на разпределение по чл.35 ал.1
т.4 от Наредбата за топлоснабдяването.
Правилни са изводите на РС, че единственият възможен
начин да се разпределя топлинната енергия в общата абонатна станция е като се
разглежда като една сграда с обща инсталирана мощност на база общ обем на
всички присъединени към абонатната станция и показанията на уредите за
индивидуално потребление. Контролният топломер е само помощно средство за изчисляване
дела на потребената топлинна енергия, както го определя разпоредбата на чл.52
ал.5 от Наредбата.
Следва да се отбележи, че предходната нормативна
уредба не е предвиждала такова изискване за монтиране на такъв топломер –
Наредба за топлоснабдяването /отм./ от 23.04.2005 г.
Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено
решението на ПРС, като правилно.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. Наредбата за изплащане на правната помощ следва да бъде осъден
въззивникът да заплати направените деловодни разноски за настоящата инстанция
от въззиваемото дружество „*** - ***” ЕАД – гр. *** в размер на 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение – чл.25а вр. чл.25 от Наредбата за изплащане на
правната помощ.
Не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150,00 лв., както е поискано с надлежна молба от въззиваемото
дружество, тъй като по настоящото дело не е осъществено процесуално
представителство в открито съдебно заседание, а е депозиран единствено писмен отговор
по подадената въззивна жалба от юрк. Чакърова.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 721/19.04.2019 г.
на ***ски районен съд, постановено по гр. дело № 8735/2018 г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА Ц.Т.Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78
ал.8 от ГПК вр. Наредбата за заплащане на правната помощ - чл.25а вр. чл.25 от
Наредбата за изплащане на правната помощ направените деловодни разноски за
настоящата инстанция от въззиваемото дружество „*** - ***” ЕАД – гр. ***, ЕИК ***
в размер на 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: