Р
Е Ш Е Н И Е
№….…/.….05.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1476 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от И.П.Г. от гр.Вълчи дол, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, да заплати на И.П.Г. сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и негативни психични изживявания, в
резултат на настъпило ПТП на 14.09.17г., причинено от П.В.Б., при управление на
МПС – л. а. Фолксваген Пасат , рег.№ У **** АР, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на непозволеното увреждане – 18.09.17г. до
окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 4272,75лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания,
както следва – сумата от 1000лв. по фискален бон от 18.09.17г., 26,35лв
по фискален бон от 18.09.17г., 29лв по фискален бон от 19.09.17г., 800лв по
фискален бон от 19.10.17г., 2400лв по фискален бон от 24.10.17г. за титаниева
мрежа и сумата от 17,40лв по фискален бон от 26.10.17г., ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на непозволеното увреждане –
18.09.17г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че на 14.09.2017г. в гр.Варна, при управление на л. а. Фолксваген
Пасат, рег.№ У **** АР, водачът П.В.Б. нарушила правилата за движение и по
непредпазливост причинила тежка телесна повреда на ищ.И.Г., изразяваща се в
тежка черепно мозъчна травма, засягане на меките черепни покривки, счупване на
черепните кости, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и контузия на
мозъчното вещество, което е обусловило постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота. Излага, че със споразумение от 11.04.18г. по НОХД № 1311/18г.
на ВРС П.Б. е призната за виновна в това, че е причинила гореописаните
травматични увреждания. Сочи, че към момента на ПТП л. а. Фолксваген Пасат , рег.№
У **** АР е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по
застр.полица № BG/30/117002114347,
валидна до 31.07.18г. Твърди, че вследствие на ПТП ищецът е постъпил за лечение
в МБАЛ Св.Анна, като било проведено по спешност оперативно лечение, а на
24.10.17г. отново била извършена оперативна намеса –алокраниопластика с
поставяне на титаниева мрежа. Излага, че вследствие на тези увреждания същият
не можел да се обслужва сам и към момента все още не е възстановен. Сочи, че се
е затворил в себе си, бил подтиснат, непрекъснато изживявал случилото се,
прекъснал обучението си като студент и бил принуден да се обърне към психолог.
Излага се, че за проведеното лечение е сторил и разходи за медиц. изделия.
Излага, че по реда на чл.498 КЗ е предявила застр.претенция пред ответника
вх.№1380/31.05.18г., но към момента нямал отговор от застрахователя. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора
възражения.
В срока по чл.367, ал.1
от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и
размер. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по договор за
застраховка ГО на автомобилистите, сключена между ответника и водача на л.а. Фолксваген
Пасат, рег.№У****АР. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и
получените от ищеца травми и тяхната продължителност. Оспорва твърдението, че
ПТП е дало отражение върху психиката на ищеца. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият бил
навлязъл внезапно на пътното платно с велосипеда си, като не се е съобразил с
отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил и е управлявал велосипеда
си, а не го е бутал, поради което нямал качеството на пешеходец; движел се без
поставена каска, светлоотразители и светлоотразителна жилетка и фар. Оспорва
претенцията за имуществени вреди и за лихва. С допълнителния отговор поддържа
възраженията си.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по
делото НОХД №1311/18г. на ВРС, с протоколно определение от 11.04.2018г. е
одобрено споразумение , с което е прието за установено , че П.В.Б. е
осъществила престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.първо вр. чл.
343, ал.1, б.Б вр. с чл.342, ал.1, пр.трето НК, за това, че на 14.09.17г. в
гр.Варна, при управление на МПС-л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ У **** АР нарушила
правилата за движение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила на
И.П.Г. тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в засягане на меките черепни покривки, счупване на черепните кости,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъчното вещество, което
е обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343,
ал.3, пр.последно,б.а, пр.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК й елипсвали наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, отложено по реда на чл.66 НК.
По
делото се установява, а и не е спорно между страните, че л. а. Фолксваген Пасат
с рег.№ У **** АР, управляван от П.В.Б., е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД за периода от 31.07.2017г. до 31.07.2018г., по застрахователна полица BG/30/117002114347 / съгласно приложена справка от Гаран.фонд/.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита
на св.Д. С. и св.П.Б., които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ , кредитирано от
съда, се установява, че при ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма,
изразяваща се във фактура на черепа в лява окципитална област, остър епидурален
хематом в същата област и мозъчна контузия лека степен. Вещото лице сочи, че в
резултат на проведено хирургично лечение ищецът е напълно възстановен и не
съществува реална опасност за здравето му, както и риск от усложнения в
бъдеще. Сочи, че получената травма е
създала реална опасност за живота и здравето на ищеца, като получените
увреждания подлежат на пълно възстановяване след извършените хирургични
интервенции. Дава заключение, че при ищеца не се наблюдават остатъчни явления,
като липсвали и субективни оплаквания от такъв характер. Сочи, че при евакуацията на травматичния
епидурален хематом в лява окципитална област се е наложила краниотомия, т.е.
изрязване на костта на черепа, като се е оформил костен дефект , който след
около месец е затворен чрез реопирация и поставяне на титаниева мрежа, която се
захваща за костта с няколко малки титаниеви винтчета. Дава заключение , че в
случая не се налага никакво поддържащо медикаментозно лечение. Вещото лице
сочи, че направените разходи за хирургично лечение са в пряка връзка с
получените травм.увреждания.
Съгласно заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от
съда, се установява, че ищецът не е търсил специализирана психиатрична помощ и
не е провеждал лечение, бил с хиподепресивни изживявания, преживявал ПТП като
психотравма. Вещото лице сочи, че към момента при ищеца се диагностицират
постконтузионен синдром и разстройство в адаптация-генерализирана тревожност и
се нуждае от професионална психологична и психиатрична помощ и медикаментозно
подпомагане. В с.з. в.л.К. излага, че ищецът е несоциално адаптивен поради
нарушената му концентрация , и поради оздрав.процес е с изчерпващи се бързо
физически възможности. Излага, че дори и да е провеждал лечение, то ищецът
нямало да се възстанови по-бързо, тъй като психотравмата била доста сериозна за
него.
От изслушаната по делото САТЕ, изготвена от в.л. Й.М., се
установява, че хоризонталната пътна маркировка в точката на ПТП е била
пешеходна пътека тип Зебра , сигнализирана с вертикален знак №Д-17, а
раздел.линия между пътните ленти била бяла прекъсната линия. Сочи се, че преди
настъпване на ситуацията , водеща до ПТП, велосипедиста се е движел велоалеята
, впоследствие е предприел преминаване на пешеходната пътека в платното за
движение на лекия автомобил , а след настъпване на удара и спиране на
автомобила се е установил относно пътното платно. Установява се, че ударът
между превозните средства е настъпил в предната дясна част на предна броня на
автомобила и в средната лява част на велосипеда. Вещото лице сочи, че
велосипедиста е бил ясно видим за водача на автомобила, като видимост към
пострадалия технически е имало в рамките на 70м. в обсега на късите светлини на
автомобила. Сочи се, че спирачни следи не са открити, което означава, че
водачът на автомобила не е реагирал аварийно преди или след удара с
велосипедиста. Счита, че велосипедиста е бил видим с направлението си на
движение преди стъпване на пътното платно, от където спрямо скоростта му на
движение е било предвидимо дали е смятал да спре или не преди навлизане на
пътното платно, и при реакция от страна на водача и движение със скорост до
50км/ч ПТП било предотвратимо. Излага, че при скорост 50 или 56,5км/ч се е стигало до удар, но с различна сила.
Сочи, че в случая водачът на велосипеда е бил в обективна невъзможност да
редуцира скоростта си за времето си на реакция / 1,8 сек./,като безопасната му
скорост е била такава под 10 км/ч / при която би имал възможност да реагира и
спре преди точката на ПТП/, а при движение със скорост от около 6 км/ч / равна
на човешки ход/ опасната му зона позволявала избягване на ПТП.
Съгласно заключението
на допуснатата повторна САТЕ, изготвена от в.л.М.Т., технически е нямало
причина движещият се по велосипедната алея велосипедист да не е бил видим за
водача на автомобила през цялото време до удара. Вещото лице счита, че докато
се е движил по велоалеята ищецът е възприеман като участник в движението, който
не представлява обект на предстояща опасност, а в такъв се превръща към
момента, когато решава да пресече перпендикулярно двете пътни ленти. Съгласно
заключението при скорост от 56,5км/ч времето
за изминаване на „опасната зона“ е 3,1сек., а при скорост от 50 км/ч –
2,98сек., като разликата не била съществена. Вещото лице установява още, че
ищецът изминава разстоянието от десния край на платното до мястото на удара с
л.а., изчислено от момента на стъпването му на платното, за 1,8 до 1,2 сек в
случай, че е изминато на велосипед със скорост 10-15км/ч, и 4 сек.- ако е
изминато пеша и бутайки велосипеда със скорост от 4,5км/ч. Дава заключение, че
опасната зона е 41,46м. при скорост 50км/ч и 48,67м. при скорост 56,5км/ч. Сочи
се, че пострадалият е изминал разстоянието до мястото на ПТП за 4 сек. като
пешеходец, а автомобила при скорост от 50км/ч е бил на разстояние 55,56м. от
мястото на удара и съответно при скорост от 56,5км/ч – на 62,80м., а в случай,
че това разстояние е изминато от ищеца като велосипедист, то ищецът се е
намирал на два пъти по-малко разстояние. Сочи се, че пешеходецът е имал
техн.възможност да предотврати ПТП ако е предприел пресичане на пътното платно
по правилата и в качеството си на пешеходец, бутайки велосипеда.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.429, ал.1 от КЗ
със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В
настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”
съгласно застрахователна
полица BG/30/117002114347 валидна за
периода от 31.07.2017г. до 31.07.2018г.
за л.а.Фолксваген Пасат с рег.№ У
**** АР, сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД и
собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява,
че с влязло в сила определение от 11.04.2018г. по НОХД №1311/18г. на ВРС, е
одобрено споразумение, по силата на което П.В.Б. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.първо вр. чл.
343, ал.1, б.Б вр. с чл.342, ал.1, пр.трето НК.
Видно от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в сила определение обстоятелствата
относно авторството, противоправността и вината за извършеното от ответника
престъпление на 14.09.17г., при което са причинени посочените увреждания са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на
валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите между застр.лице - причинител на вредата и ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно
критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да
бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т.
д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни
доказателства се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се болки и
страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания, настъпили в
резултат от процесното ПТП – черепно-мозъчна травма, изразяваща се във
фактура на черепа в лява окципитална област, остър епидурален хематом в същата
област и мозъчна контузия лека степен
/съгласно заключението на медиц.
експертиза/. От събраните по делото доказателства се установява, че същият с
оглед така получената травма е претърпял две хирургични интервенции, като по
време на престоя му в болницата за него се е грижела майка му. Установява се,
че към момента ищецът е напълно възстановен и няма реална опасност за
здравето му, както и риск от усложнения в бъдеще, като поставената
алокраниопластика, макар и да остава за цял живот не създава дискомфорт. От
показанията на св.С. се установи, че е настъпила промяна в поведението на
ищеца, който не бил така деен, станал по-агресивен, често забравял и много се
уморявал от неща, които преди били част от ежедневието му. Безспорно от СПЕ е
видно, че в резултат на черепно-мозъчната травма е получен постконтузионен
синдром, за който е необходимо време, за да се овладее. Установява се, че и към
момента продължава да има проблеми с паметта, нарушена концентрация, което го
прави несоциално адаптивен и страхлив в ежедневието си.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от
автомобила, характера на телесните увреждания,
продължителността на възстановяването на пострадалия и липсата на трайни
увреждания и усложнения, обстоятелството, че и към
настоящият момент преживяната от ищеца психична травма не е напълно отминала, съдът
намира, че сумата от 75000лв. в случая е справедлива за репариране на
неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
В
писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване
на вредоносният резултат, поради това, че ищецът бил навлязъл внезапно на пътното платно с велосипеда си,
като не се е съобразил с отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил
и е управлявал велосипеда си, а не го е бутал, поради което нямал качеството на
пешеходец; движел се без поставена каска, светлоотразители и светлоотразителна
жилетка и фар. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение
за вреди от деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. По отношение
твърдението за съпричиняване от страна на пострадалият съдът намира същото за
основателно, доколкото в разглеждания случай се установи съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалият и има основание да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. В този смисъл и установеното по делото нарушение на чл.79,
т.3 и 4 и чл.80, ал.1 от ЗДвП / в редакцията му към датата на ПТП ДВ бр.58/18.07.2017г./, а именно, че ищецът се
е движел без светлоотразители и
светлоотразителна жилетка и фар, за което свидетелства в своите показания св.Б.,
не може да обуслови извод за поведение, създало предпоставки за настъпване на
увреждането, доколкото самата свидетелка заявява, че е видяла велосипедиста още
когато той е бил на велоалеята, което се потвърждава и от заключенията на
вещите лица по допуснатите САТЕ. Безспорно от показанията на св.Б. се
установява и факта, че велосипедиста е навлязъл на пешеходната пътека като е
карал велосипеда. Доказателства, които да опровергават този факт не са
ангажирани. Съгласно разпоредбата на чл.107, т.2 от ЗДвП /в коментираната
по–горе редакция / пешеходец е
всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно
средство и не извършва работа по пътя, като за пешеходци се считат и лицата,
които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет. Или при тези данни следва
извода, че ищецът не е предприел преминаване през пешеходната пътека в
качеството си на пешеходец, а като велосипедист. От събраните по делото
техн.експертизи безспорно се установява, че не са открити спирачни следи, което
означава, че водачът не е реагирал аварийно / в този смисъл са и показанията на
св.Б./. Както първоначалната, така и повторната експертизи установяват, че и
при движение на автомобила с разрешената скорост от 50км/ч би се стигнало до
удар съобразно поведението на ищеца като велосипедист и липсата на реакция от
страна на водача на автомобила. Същевременно експертите заключават, че в
случай, че пресичането е предприето в качеството на пешеходец, то последният е
имал възможност да спре преди точката на удара. Предвид така установеното съдът
намира, че с поведението си ищецът, нарушавайки разпоредбата на чл.81, т.5 от ЗДвП / в горепосочената редакция/ обективно
е създал предпоставки за настъпване на увреждането като това нарушение съдът приема, че е допринесло за
настъпването на така установеният по-горе вредоносен резултат, т.е. налице е
пряка причинна връзка между тях. Наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е
предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
При определяне степента на съпричиняване подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да
бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалия не е
тъждествено с това на лекия автомобил, доколкото преимуществено за настъпването
на ПТП вина има водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като се има предвид и това, че вменената отговорност на водачите
на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо
тази на останалите участници в движението. Съобразявайки
гореизложеното съдът определя съпричиняване
от страна на пострадалото лице в размер на 1/3.
Предвид установения размер на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият и след
приспадане от размера на определеното
обезщетение на сума, съответна на степента на съпричиняването, то следващото се
обезщетение за неимущ.вреди е в размер на сумата от 50000 лв., до който размер
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ се явява основателен и следва да се
уважи, като за разликата до претендирания
размер от 150000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се касае до
предявеният иск за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на
4272,75лв, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение, видно от
приложените по делото касови бонове се установява тяхното извършване, а съгласно
заключението на в.л. по СМЕ те са в пряка връзка с травматичните увреждания,
получени при ПТП. Предвид това съдът намира претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в този размер за основателна, и съобразно
приетия размер на съпричиняване на вредоносния от ПТП резултат, след приспадане
на сума, съответна на степента на съпричиняването,
същата следва да бъде уважена до общ размер от 2848,50лв, а за разликата до
4272,75лв. следва да се отхвърли.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъдените
обезщетения, то съдът
съобразява разпоредбата на чл. 429, ал. 3
от Кодекса за застраховането, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 на чл. 429 от КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В случая ищецът е предявил
претенция пред застрахователя–ответник на
31.05.2018г., като липсват
данни за по–ранното уведомяване на застрахователя, поради което и съдът счита, че върху
присъдените
обезщетения се дължи
законна лихва от 31.05.2018г. до окончателното плащане. За
периода от 14.09.2017г. до 30.05.2018г., искът следва да бъде
отхвърлен.
Във връзка с отговорността за разноски,
доколкото от страна на ищеца не е релевирано такова искане, то разноски не
следва да се присъждат.
На основание
чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 2113,94лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уваженият иск,
както и направените по делото разноски в размер на 702лв– възнаграждение за
съдебни експертизи.
Съобразно направеното от ответната
страна искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част от исковете
като в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 513,85лв, включваща
разноски за съд.експертизи и адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***.Константинов №5,
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми:
- СУМАТА от 50000лв. / петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания и негативни психични изживявания, в
резултат на настъпило ПТП на 14.09.17г., причинено от П.В.Б., при управление на
МПС – л. а. Фолксваген Пасат , рег.№ У **** АР, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди за горницата над 50000лв до пълния му размер от
150000лв и на законна
лихва за периода от 18.09.17г. до 30.05.17г.вкл. като неоснователни.
- СУМАТА от 2848,50лв / две хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и 50ст/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания,
както следва – сумата
от 666,67лв. по фискален бон от
18.09.17г., 17,57лв по
фискален бон от 18.09.17г., 19,33лв
по фискален бон от 19.09.17г., 533,33лв
по фискален бон от 19.10.17г., 1600лв
по фискален бон от 24.10.17г. за титаниева мрежа и сумата от 11,60лв по фискален бон от
26.10.17г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2848,50лв до пълния размер от 4272,75лв, включваща както
следва: разликата над 666,67лв. до 1000лв – по фискален бон от
18.09.17г., разликата над 17,57лв до 26,35лв- по фискален бон от
18.09.17г., разликата над 19,33лв до 29лв- по фискален бон от
19.09.17г., разликата над 533,33лв
до
800лв - по
фискален бон от 19.10.17г., разликата над 1600лв
до
2400лв - по
фискален бон от 24.10.17г. за титаниева мрежа и разликата над 11,60лв до 17,40лв- по фискален бон от 26.10.17г,
както
и иска за
заплащане на законна лихва за периода от 18.09.17г. до 30.05.17г.вкл. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА
от 2113,94лв. / две хиляди сто
и тринадесет лева и 94ст. /, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от
исковете, както и СУМАТА от 702лв (седемстотин и два лева)
, представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***.Константинов
№5, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, СУМАТА
от 513,85лв / петстотин и
тринадесет лева и 85ст/, представляваща направени по делото разноски, на
осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: