Решение по дело №1253/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 429
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110201253
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. * , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201253 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на *, представлявано от управителя Петя
Петрова, чрез адв. Г. К. при ВАК, против НП № 03-012637/25.06.2020 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - *, с което на дружеството на основание чл. 413
ал.2 от КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. с чл. 11 ал.5 във вр.
с 16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./.
В депозираната жалба се излагат твърдения, че издаденото НП е
незаконосъобразно, поради явното несъответствие между фактическата обстановка от
една страна и отразеното в АУАН, послужил за издаването на НП. Сочи се, че НП е
издадено при неправилно изяснена фактическа обстановка, като алтернативно се
излагат доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Излагат
се твърдения, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се становище, че наложената
санкция е немотивирано завишена по размер като се иска същата да бъде намалена до
минималния такъв.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. К.
при ВАК, който поддържа жалбата с посочените в нея основания. В заседание по
същество сочи, че АНО неправилно е определил субекта на административно
1
нарушение. Излага становище, че доколкото според нормата на чл. 10 ал.3 от
Наредбата инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование
и по ред и условия, определени от работодателя. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че работодателят е изпълнил своите
задължения във връзка с определянето на длъжностно лице, което да провежда
инструктажа, с оглед на което твърдяното с НП нарушение не следва да ангажира
неговата отговорност. Иска се НП да бъде отменено и да бъдат присъдени в полза на
въззивника направените от същия разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк *, която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира , че предвид
събраните по време на проверката доказателства правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството. Сочи, се, че
приобщеното в хода на съдебното производство копие на заповед, с която се опредя
длъжностно лице, което да провежда и документира инструктажа не е представена в
хода на проверката. Твърди се, че в хода на проверката, видно от обясненията на
управителя на дружеството е установено, че последният провежда инструктажа, като
не е изложено твърдение, че е определено длъжностно лице, натоварено с тази
функция. Излага се становище, че в настоящия случай правилно е приложена
разпоредбата на чл. 413 ал.2 от КТ, доколкото е променено работното място на
конкретния работник, както и характера на длъжността на същия, с оглед на което е
възникнало задължение за провеждане и документиране на извънреден инструктаж на
същия, което не е сторено от работодателя. Иска се присъждане в полза на
въззиваемата страна на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Н.З. и свидетелят по акта – *. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП, както и заверено копие на Заповед № 30/02.05.2019 г. ,
издадена от управителя на *, както и договор за правна помощ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
През месец май 2020 г. служители при ДИТ-* – св. Н.З. и св. * извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – офис на * с БУЛСТАТ
*, със седалище гр. *, находящ се в гр. *, ул. Страхил Войвода № 55, офис 3.
В хода на проверката било установено, че с допълнително споразумение №
3/04.02.2020 г. към трудов договор № 215/13.01.2020 г. , сключен между дружеството-
2
жалбоподател и * е променено работното място на последния от длъжност „общ
работник строителство на сгради“ на длъжност „шпакловчик“. Установено е, че
дружеството в качеството на работодател не е документирало провеждането на
извънреден инструктаж по отношение на Иванов, с което е нарушена нормата на чл. 11
ал.5 във вр. с чл. 16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд /ДВ бр. 102/16.12.2009 г./.
При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
нарушение на цитираната норма. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с
което на основание чл. 413 ал.2 от КТ е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимодопълващи
се.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 03-012637/35.06.2020 г. е издадено от
компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – *., съгласно чл.
15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” и видно от приобщеното по делото копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
АУАН и НП са издадени в сроковете предвидено в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на
издаденото НП, съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, по следните
съображения:
Нарушена е разпоредбата на чл. 57 ал.1 от ЗАНН, доколкото в НП липсва пълно
и ясно описание на релевантните факти и по-конкретно - за какво изпълнително деяние
се ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател. В описателната част на
3
извършеното нарушение се сочи , че дружеството в качеството на работодател не е
документирало провеждане на извънреден инструктаж по отношение на работника *,
без да се конкретизира проведен ли е такъв инструктаж и на коя дата, доколкото
именно провеждането на такъв е предпоставка същият да бъде документиран.
От друга страна, съдът констатира и противоречие между словесно описание на
нарушението и посочен като нарушен материален закон, доколкото отговорността на
работодателя е ангажирана за това, че „не е документирал провеждането на извънреден
инструктаж“, докато административно-наказателната отговорност на същия е
ангажирана за нарушение на чл. 16 ал.1 т.3 от Наредбата, която предвижда задължение
за провеждане на извънреден инструктаж в съответните посочени в нормата хипотези в
т.ч. при промяна на работното място на конкретния работник и служител.
По посочения начин е ограничено правото на защита на наказаното лице в
процеса, доколкото същото има право да бъде информирано ясно и недвусмислено във
всяка фаза на административно-наказателното производство за това какво конкретно
нарушение се твърди, че е извършило, в т.ч. какво е изпълнителното деяние, чрез което
то е осъществено.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при
работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и
времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат
характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и
съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в
Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.
Анализът на цитираната правна регламентация сочи, че задължението на
работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на
длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т. е. документирането
на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице,
което го е извършило. От събраните по делото доказателства, а именно материалите по
АНП и приобщеното в хода на съдебното производство копие на заповед № 30/2019 г.
4
е видно, че работодателят е изпълнил това свое задължение като е осигурил наличие на
книги за документиране на инструктажа и е определил длъжностно лице, което да
провежда същия.
В конкретния случай, обаче видно от посочените в санкционния акт фактическо
и правно описание на нарушението, отговорността на дружеството е ангажирана за
това, че в качеството си на работодател, не е документирало провеждането на
извънреден инструктаж по отношение на * по отношение на който с допълнително
споразумение към трудовия договор от 04.02.2020 г. е променил работното място.
Съдът намира, че при действащата правна уредба, работодателят няма
задължение да документира провеждането на инструктажи, с оглед на което на същия
не може да бъде вменено в отговорност за неизпълнението на това задължение.
От друга страна, на документиране подлежи само инструктаж, който
действително е проведен, като в настоящия случай НП не съдържа описание на факти,
от които е възможно да се направи извод дали е проведен извънреден инструктаж
съотв. на коя дата.
На следващо място според настоящия състав, бездействието на работодателя,
свързано с не документиране на проведен инструктаж, не съставлява нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Това е така, доколкото хипотезата на санкционната норма
на чл. 413, ал. 2 от КТ, към която е отнесено описаното нарушение, изисква деецът да
не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Съдът обаче намира, че тези задължения на работодателя са изпълнени в
случаите, когато инструктажът е проведен, макар да не е документиран след като
работникът е бил запознат с всички особености и опасности във връзка с работата,
която изпълнява.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и искането на
въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
5
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е приобщен договор за правна помощ между
въззивника и адв. К., видно от който страните са постигнали съгласие за осъществяване
безплатно на адвокатска помощ в настоящото производство.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата е предвидено право на адвоката да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В
ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство
насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска
помощ има право на адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед константната съдебна практика изявленията за наличие на конкретно основание
за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза - достатъчно за уважаването на
искането по чл.38, ал.2 ЗА е : правна помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски
съобразно правилата на чл.78 ГПК. С оглед на това е прието, че липсата на договор за
правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства
упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от
хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на
чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.2 от Наредбата, към чиято хипотеза се отнася настоящия
6
случай, при интерес от 1000 до 5000 лв. , минималното адвокатско възнаграждение е
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв, което в случая е 342 лева.
С оглед на изложеното, в съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от
ГПК, като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна
помощ и съобрази, че процесуалният представител на въззивника е бил ангажиран с
изготвяне на жалбата по делото и явяване в две съдебни заседание, съдът намери, че на
същия следва да бъде определено адвокатско възнаграждение над минималния размер,
а именно - от 400 /четиристотин/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-012637/25.06.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - *, с което на * на основание чл. 413 ал.2 от КТ е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1600 /хиляда
и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 11 ал.5 във вр. с 16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-
07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ да заплати на
жалбоподателя * сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 /четиристотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - *.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.

7
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8