№ 269
гр. Враца, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Гражданско дело №
20221400100193 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД от Р. Л. Р.,
ЕГН **********, с адрес гр.***, представляван по пълномощие от адв. М. Г.
от АК-Враца, срещу П. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.***.
В исковата молба се твърди, че през 2019г. страните заживели на
съпружески начала и в този период, за да подпомогне съвместното
домакинство, ищецът закупил от Великобритания бус, регистриран в РБ на
името на ответницата, който двамата следвало да ползват съвместно за
търговска дейност. През същата година, за да могат да живеят самостоятелно,
страните решили да закупят жилище в гр.Враца и ответницата намерила
такова на ***. Тъй като не разполагали с необходимите средства, двамата
решили да ползват банкови кредити, като ответницата договаряла с
"УниКредит Булбанк"АД, а ищецът – с "Обединена българска банка"АД.
Твърди се, че на 05.03.2020г. на ищеца бил предоставен кредит в размер на 34
000лв., обезпечен с негов собствен имот. След като получил кредитната сума,
ищецът разговарял с ответницата, която му обяснила, че документите за
закупуване на жилището са готови, но е необходимо сумата 27 000лв. да бъде
преведена по личната й банкова сметка в "УниКредит Булбанк"АД. На
30.03Нататък в исковата молба се твърди, че през есента на 2021г.
отношенията между страните се влошили и те се разделили, като ответницата
заявила на ищеца, че трябва да напусне жилището. На възражението му, че
1
има принос в закупуването, ответницата отговорила, че жилището е нейно.
Тогава ищецът установил, че на 02.04.2020г. ответницата е закупила имота на
свое име и като негов собственик в нотариалния акт е записана тя.
Ответникът поддържа, че с предадената от него сума в размер на 27
000лв. ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка, с което е
обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за тази сума,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Чрез пълномощника си адв. П. И. ответницата е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
В отговора не се оспорва това, че от 2019г. до 27.09.2021г. страните са
били в съжителство. Оспорва се твърдението на ищеца, че усвоеният от него
кредит от "ОББ"АД е отпуснат с цел закупуване на собствено жилище, като се
твърди, че към този момент той имал просрочени задължения към "Ти Би Ай
Банк"АД и новият кредит бил предназначен именно за погасяване на тези
задължения. Ответницата твърди, че ищецът има дете, на което изплаща
издръжка, и е бил в трудово правоотношение с "Н. А.-65"ЕООД,
представлявано от нейния баща, което е прекратено на 01.04.2020г. Твърди
също, че към 2020г. страните са имали общ бюджет, но доходите на ищеца са
били по-малки от нейните и възникнала необходимостта от получаването на
паричен заем за покриване на натрупаните задължения на ответника и за
ремонт на апартамента на неговите родители. Ответницата настоява, че
паричният превод от банковата сметка на ищеца по сметката на ответницата
не е свързан с покупката на жилището от последната. Твърди, че кредитът е
отпуснат с цел извършване на довършителни работи, подобрения и ремонт на
жилище в *** и тъй като към момента на закупуването на апартамента
ищецът нямал доходи и не можел да покрива ежедневните си разходи,
домакинството на страните се издържало изцяло от ответницата и не е имало
уговорка за връщане на парични средства, внесени в общия им бюджет,
наличността по който била поддържана преди всичко от ответницата,
подпомагана от своя баща. Ответницата оспорва в закупеното от нея жилище
да са вършени ремонти и обзавеждане, тъй като по уговорка с продавачите тя
изплаща и намиращите се в него електроуреди.
В отговора се развиват правни съображения във връзка с института на
2
неоснователното обогатяване и се твърди, че превеждането на исковата сума
от страна на ищеца не е с "типична правна цел", тъй като задълженията и
отношенията между партньорите във фактическо съжителство не се
различават от тези на сключилите граждански брак и са израз на грижа и
подкрепа, на взаимно уважение и взаимопомощ, на общи грижи за
домакинството. Ответницата настоява, че съзнателното превеждане на
исковата сума от страна на ищеца е израз именно на такова отношение, като
от своя страна тя с лични средства и труд е задоволявала нуждите на
домакинството и на партньора си, и това е изпълнение на нравствен дълг по
смисъла на чл.52, ал.2 ЗЗД, което е и основанието за разместване на
имуществени блага. Според ответницата ищецът е съзнавал моралното си
задължение и съзнателно го е изпълнил, поради което връщане на исковата
сума не му се дължи.
На следващо място в отговора се твърди, че липсва обедняване на
ищеца, който е живял в жилището на ответницата, не е участвал в разходите
за домакинството, не е правил разходи за наем и пр. Като сочи, че при
фактическото съжителство партньорите отговарят разделно за разходите в
домакинството, ищцата прави евентуално възражение за прихващане от
исковата сума на сумата 1 283.46лв., представляваща 1/2 от заплатените от
нея суми за електрическа енергия от м.юни 2020г. до м.октомври 2021г.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено
следното:
Между страните не се спори по факта, че от 2019г. до края на
м.септември 2021г. те са живели на съпружески начала в общо домакинство.
С исковата молба е представен договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека на недвижим имот №20R- I387414/05.03.2020г., с който "Обединена
българска банка"АД е предоставила на ищеца кредит в размер на 34 000лв. с
цел довършителни работи, подобрения, ремонт и преустройство на жилище в
гр.***. Кредитът е обезпечен с ипотека върху същия имот.
Представено е платежно нареждане от 30.03.2020г., от което се
установява, че ищецът е превел от сметката си в "ОББ"АД по сметката на
ответницата в "УниКредит Булбанк"АД сумата 27 000лв.
Представен е нотариален акт №103, том І, рег.№1048, нот. д.№81/2020г.
3
на нотариус Пламен Цветков, рег.№583, от който е видно, че на 02.04.2020г.
ищцата е закупила недвижим имот – самостоятелен обект в сграда в гр.*** за
сумата 120 000лв., от която сума купувачът е поел задължение да заплати
сумата 25 000лв. със собствени средства, а останалата част – със средства от
усвоен кредит, предоставен й от "УниКредит Булбанк"АД.
Ответницата е представила трудови договори и допълнително
споразумение, от които се установява, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с "Н. А.-65"ЕООД, представлявано от нейния баща Н. А., и е
получавал трудово възнаграждение, което към 2020г. е било в размер на
950лв.
За доказване на въведеното възражение за прихващане ответницата е
представила 16 броя фактури за заплатени от нея суми в общ размер 2
566.92лв. за консумирана ел. енергия за жилището, описано в споменатия по-
горе нотариален акт, за периода от 13.06.2020г. до 12.10.2021г.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства:
Св. Ц. К. познава страните от около 15 години и дава показания, че те са
съжителствали на съпружески начала и че общото им домакинство се е
издържало и от двамата. Свидетелят сочи, че страните първоначално живели
при родителите на ответницата и е присъствал на разговор между тях за това,
че възнамеряват да закупят свое жилище, но не разполагат с достатъчно
средства за това, поради което взели решение ищецът да изтегли кредит, като
било уговорено с неговите баща и леля да ипотекират свой имот за неговото
обезпечаване. К. дава показания, че след закупуването на апартамента
двамата с ищеца извършили ремонтни дейности в него, а Р. закупил ел. уреди
и някои мебели. В показанията си този свидетел заявява, че ищецът имал
микробус, с който извършвал превози и получавал допълнителни доходи,
двамата с ответницата имали кафене, в което работели заедно, а ответницата
работела и в склада на нейните родители, от което свидетелят прави извод, че
и ищецът, и ответницата имали доходи и заедно поддържали общото си
домакинство и бюджет. К. сочи, че страните имали по едно дете от предишни
връзки и се грижели за тях, както и че през есента на 2021г. ищецът и
ответницата се разделили, като Р. напуснал жилището.
Св. Р. В. познава страните от 3-4 години и знае, че те живели заедно,
първоначално при родителите на ответницата, а след това в собственото им
4
жилище. Свидетелката дава показания, че жилището било закупено със
средства от кредити, които всяка от страните изтеглила. Знае, че и двамата
работели и всичко в дома им било общо, грижели се за детето на ответницата,
което живеело при тях като семейство. В. дава показания, че в отношенията
между страните се появили дразги, тогава ищецът заживял в мазето на
жилището, а след това настъпила раздялата им. В. също свидетелства, че
ищецът работел при бащата на ответницата, а след това в завод, като страните
имали общ магазин, в който и двамата работели.
Св. З. С. дава показания, че преди четири години страните заживели
заедно при родителите на ответницата, както и че същите наели заедно
магазин, в който работели. С. свидетелства, че на по-късен етап ответницата
предприела мерки двамата с ищеца да изтеглят кредити, за да закупят
жилище, в което да живеят заедно. Дава показания, че домакинството на
страните се издържало от двамата с общи усилия, но доходите на ищеца били
много по-малки.
Показания като свидетел е дал бащата на ответницата Н. А., според
който страните първоначално заживели в дома му и ищецът започнал работа в
неговата фирма, а в края на 2019г. се изнесли в друго жилище, което било
закупено. А. свидетелства, че всяка от страните изтеглила кредит, но
предполагал, че средствата от кредита на ищеца са предназначени за ремонт
на жилището на неговите родители в ***. Свидетелят заявява, че след като
страните се установили в новото жилище, се чувствал длъжен да продължи да
помага на дъщеря си с пари и с храна, тъй като тя споделяла, че имат
финансови затруднения. Доколкото свидетелят знае от дъщеря си, ищецът не
е внасял средства в общото им домакинство и тя изпитвала затруднения в
плащането на разходите за електричество.
При така ангажираните доказателства за разрешаването на повдигнатия
спор съдът взе предвид следното от правна страна:
По делото е безспорно установено, че страните са съжителствали на
съпружески начала и по време на това фактическо съжителство ищцата е
закупила на свое име жилище в гр.Враца, в което двамата живели до
раздялата си.
Безспорно е установено, че на 05.03.2020г. на ищеца е отпуснат банков
кредит в размер на 34 000лв., а на 30.03.2020г. същият е превел от сметката си
5
в кредитиралата го банка по банковата сметка на ответницата сумата 27
000лв. Два дни след това ответницата е закупила жилището на свое име.
Хронологията на тези събития и кратките срокове между всяко от тях води до
логичния извод, че сумата 27 000лв. е била преведена от ищеца и използвана
от ответницата именно за заплащане на част от цената на закупеното от нея
жилище.
Свидетелските показания по делото се непротиворечиви по въпроса, че
страните не са разполагали с достатъчно средства, за да закупят жилище за
себе си, поради което и двамата са договаряли с банки за отпускане на
кредити.
Непротиворечиви са и показанията на свидетелите и по въпроса, че
както ищецът, така и ответницата са работели и са получавали доходи,
живели са в общо домакинство като семейство и са влагали средства за
издръжка на същото, като според свидетелите на ответницата доходите на
ищеца са били по-малки от нейните. Единствено въз основа на свидетелски
показания съдът не може да приеме за установено какъв е бил размерът на
доходите на всяка от страните, тъй като писмени доказателства в тази насока
са представени само за трудовото възнаграждение на ищеца, а разпитаните
свидетели изнасят данни за това, че страните са имали общ бизнес, от който
със общи усилия са реализирали доходи.
Предявеният иск е с право основание чл.59, ал.1 ЗЗД и за неговото
уважаване е необходимо доказване на увеличаване на имуществото на едно
лице за сметка на намаляване на имуществото на друго лице, като
обедняването и обогатяването се намира в конекситет – произтичат от един и
същ факт или от обща група факти, като неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
обедняването си и обогатяването на ответницата и предпоставките, които
следва да бъдат доказани, са: наличие да обедняване на ищеца и на
обогатяване на ответницата, връзка между обедняването и обогатяването и
липса на правно основание за имущественото разместване.
Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална
трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно
поради неформалния характер на тази връзка, същата няма действието на
6
гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрично
законова норма му придава такива. По тази именно причина в случаите на
фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение
разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите,
включително тези, регламентиращи общност на правата, придобити по време
на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно, без да са сключили
граждански брак, доходите и разходите следва да се разглеждан
индивидуално. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест
при установяване на принадлежността на средствата, с които едно от
съжителстващите лица твърди, че е финансирало закупуването на имот или
вещ на името на другото лице, се прилага принципното правило на чл.154
ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава исканията си. Отделно всяка страна носи доказателствената
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В
отношенията между съжителстващите на съпружески начала лица не намират
приложение разместващите доказателствената тежест презумпции,
представляващи част от регламентацията на имуществените отношения
между съпрузи. Прилагането на презумпцията за съвместен принос спрямо
лица във фактическо съжителство на съпружески начала е несъответна на
отношенията между тях и като се изхожда от обичайното житейско правило,
че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание,
тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че
плащането е извършено със средства, които са собственост на извършилия
това действие.
В случая жилището, закупено от ответницата, е придобито на нейно име
и тя е станала негов собственик. В нотариалния акт за покупко-продажба е
посочено, че при изповядването на сделката ищцата е заплатила реално
сумата 25 000лв., при което и с оглед на изложеното по-горе съдът приема, че
тази сума е заплатена именно със средствата, които ищецът е превел по
банковата й сметка. Следователно, закупувайки имот на свое име със
средства, част от които са на ищеца, ищцата се е обогатила неоснователно за
негова сметка.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан.
7
На основата за посоченото по-горе в мотивите относно разпределението
на доказателствената тежест и неприложимостта на презумпцията за
съвместен принос, доколкото сумите по представените от ответницата
фактури за заплащана ел. енергия, консумирана в закупеното от нея жилище в
периода, в който страните са живели заедно, са заплатени от нея, съдът
приема, че тези разходи са направени с нейни лични средства. По тази
причина въведеното от ответницата възражение за прихващане съдът
преценява като основателно и доказано, при което сумата 1 283.46лв.,
представляваща 1/2 от общия размер на сумите по представените от нея
фактури, следва да бъде прихваната от сумата, която следва да бъде
присъдена в полза на ищеца. Т.е. на ищеца следва да бъде присъдена сумата
25 716.54лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за внесена държавна такса съразмерно с уважената част от иска в
размер на 1 028.68лв. Разноски за заплатени от страните адвокатски
възнаграждения не следва да бъдат присъждани, тай като в пълномощното,
представено от адв. Г., не е посочено да е договорено и заплатено такова
възнаграждение, а към представения от адв. И. договор за правна защита и
съдействие не е приложено доказателство за реално заплащане на такова.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на Р. Л. Р.,
ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата 25 716.54лв., с която неоснователно се
е обогатила на негова сметка, ведно със законната лихва, считано от
18.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и направени по делото
разноски в размер на 1 028.68лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част поради погасяване на вземането до
пълния му претендиран с размер с прихващане.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9