Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8384/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от М.Е.К.- С.,
ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс- Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1692,65лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 16.12.2016г.- 15.12.2017г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, м- ст Планова, с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/05.04.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес в гр. Варна, м- ст Планова, аб.
№ ********** и кл. № **********. При плащане на текущите си задължения, установила
наличието на процесното задължение по партидата й. Разяснено й било в център за
обслужване на клиенти, че сумата е дължима и начислена на основание извършена
от Електроразпределение Север АД проверка на 15.12.2017г. и изготвен
констативен протокол за нея. Поискала документите, въз основа на които е
начислена сумата, но й било отказано, ако не плати съответната такса за това.
Няколко дни по- късно получила писмо, с което била уведомена, че след извършена
проверка на 15.12.2017г. и съставен протокол е направена корекция на сметката й
за минал период. Депозирала възражение, по което понастоящем нямала отговор.
Оспорва това количество да е било реално потребено, както и да е налице
основание за плащане на неговата цена. Твърди, че при проверката не е
присъствала нито тя, нито нейн представител и не е
запозната с показанията на стария електромер. Посочва, че съществува
вероятност, ако и да е налице неизправност на СТИ, то тя да е възникнала след
демонтажа, респ. в момента на монтажа му. Извън това, електроразпределителното
дружество е собственик на СТИ, достъп до което потребителят няма, и съответно е
негова отговорността по поддържане изправността му, респ. контрола за това.
Отделно, само собственикът на СТИ, респ. производителя разполагал със
специализирана техника и софтуер по осъществяване външна намеса върху него.
Оспорва да е налично валидно основание за извършване на корекцията и излага
подробни доводи в тази насока. Сочи, че с влезли в сила решения на ВАС по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. №
2719/2016г. е било отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са
били одобрени ОУ на дружеството ответник, както и тези на електроразпределителното
дружество. Липсвала и правна уредба регламентираща възможността на оператора да
извърши корекция на основание ПИКЕЕ, тъй като с влязло в сила решение №
1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са
били отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Последните обаче
са били отменени с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д.
№ 3879/2017г. на ВАС. Твърди и нищожност на ОУ на дружеството, регламентиращи
извършването на корекцията като неравноправни по см. на чл. 143, т.14 ЗЗП.
Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ.
На 15.12.2017г. е извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на
двама свидетели, за която е бил съставен констативен протокол с № 1104239. При
проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по
регистри, както следва: регистър 1.8.1- 2236кВтч, 1.8.2- 4408кВтч, 1.8.3- скрит
регистър- 10180кВтч. и сумарен регистър 1.8.0- 16825кВтч. Потребената
ел. енергия в третия регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при
редовните отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за
експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 879/01.04.2019г., в
който е документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в
тарифната схема на електромера. На 04.04.2019г. от
ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така
отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и
период, и е издадена фактурата остойностяваща допълнително начисленото
количество енергия. Твърди се, че типът вмешателство има за цел отклоняване на
част от консумираната ел.енергия в регистър, който не се отчита при
ежемесечните отчети, доколкото изисква специален софтуер, с който инкасаторите
не разполагали. В евентуалност, като основание за дължимост на сумата се сочи наличното
договорно правоотношение и задължение на абоната да плаща реално потребената от
него ел. енергия. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За безспорно и ненуждаещо
се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
период.
От констативен протокол №
1104239/15.12.2017г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищцата. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 002236, 1.8.2- 004408, 1.8.3- 010180, 1.8.4- 000000 и 1.8.0- 016825.
Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с
ново при налични показания по дневна и нощна тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката и двама свидетели.
Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението на ищцата
на 17.06.2016г. и видно от протокола за монтажа му, към него момент е било с
нулеви показания по първа и втора тарифа.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен
протокол № 879/01.04.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- 1.8.3- 010180,5кВтч. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените
замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък
наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния
блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 04.04.2019г. е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 10180квтч. за периода 16.12.2016- 15.12.2017г.
Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това
становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия
за периода 16.12.2016- 15.12.2017г. в размер на 10180квтч. за остойностяване,
на която е издадена фактура с № **********/05.04.2019г. за сумата от 1692,65лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, тип МЕ 162, без
дистанционен отчет. Предвид констатацията в констативния протокол от
проверката, че липсва намеса в схемата на присъединяване, в.лице прави извод,
че записаното количество в трета тарифа е преминало през измервателната схема
на електромера. Направената констатация от БИМ, че има намеса в тарифната схема
означава, че СТИ е манипулирано по софтуерен път чрез парола за достъп до второ
ниво и ползване на специализирана техника. Процесното
СТИ е било ново, с нулеви първа и втора заводско настроени тарифи, което
принципно налага извод, че и другите тарифи следва да се нулеви. Не е възможно
да бъде определено кога точно е започнало отклоняването на ел.енергия в тази
тарифа и според в.лице това е възможно да бъде установено от БИМ на база
прочитане на пълната информация от паметта на СТИ.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищцата има качество на потребител, бидейки
собственик на електрифицирания имот. Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ и касае минал период 16.12.2016г.- 15.12.2017г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна
намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Ако и има такава намеса, то липсват доказателства
относно момента на извършването й, още по- малко такива от които да следва
извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя при положение, че
при монтажа на СТИ в протокола за това са отразени единствено показанията му по
първа и втора тарифа. Становището на в.лице, че след като по тези тарифи са
нулеви показанията, то нулеви са и по другите тарифи почиват на предположение,
без налични подкрепящи ги обективни данни това да е така. Когато се касае за
договорна отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на
договорни задължения, не може да бъде презюмирана. Неясно
е за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия.
Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща
период до една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51
ПИКЕЕ/, която цена е в размер по- нисък от цената на нощната
тарифа, но не и за дневната тарифа, с което реално потребителят бива ощетяван. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната
предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните
регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по
правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на
основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната
система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да
поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца-
потребител. Не без значение е и обстоятелството, че от представения протокол за
монтаж на процесното СТИ е видно, че са били вписани единствено показанията му
по първа и втора тарифа, не и по невизуализираните регистри. Посоченото от
в.лице, че щом показанията по тези видими регистри са нулеви, то нулеви следва
да са и по останалите регистри, почива на предположение, поради което и в тази
му част експертното становище не може да бъде възприето. При дефицит на
доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира
в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани
хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция,
без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната и те са:
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по
реда на член 47 ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито
една от изброените. Извън горното, следва да се има предвид и че проверката е изначално
лишена от правно основание, защото с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите като действащи разпоредби настоящият състав
преценява, че макар и да регламентират възможните хипотези на извършване на
корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ,
защото не разписват ред за извършване на корекционната
процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова
и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на
15.12.2017г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят
ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена в ДТ в размер на 68лева /от която дължимо внесена е 67,71лева/ за
завеждане на делото и 5 лева за издаване на съд.удостоверение и адв. възнаграждение
от 450лева по договор за правна помощ и съдействие. Ответникът е направил
възражение за прекомерност. Минималният размер на адв. възнаграждение определен
по чл.7, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения е от 348,49лева и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на спора, адв.възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от
350лева. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 422,71лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът М.Е.К.-
С., ЕГН ********** с адрес *** НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1692,65лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 16.12.2016г.- 15.12.2017г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м- ст
Планова, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/05.04.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Е.К.- С., ЕГН **********
сумата от 422,71лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: