Р Е Ш Е Н И Е
№ 1406 14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2836/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Кредит Консулт„ ЕООД,
ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив , ул. Мусала № 4, депозирана против И.Н.Д., ЕГН **********,***
Според изложеното в исковата
молба, между страните имало сключен на
дата 01.06.2015г. договор за „изработка на заявление за подпомагане и бизнес
план , подготовка на заявки за плащане , необходими за кандидатстването на
възложителя за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по
Програмата за развитие на селските райони“. Документите следвало да бъдат
изготвени „ в степен на комплектованост и обоснованост, изисквани по Наредба № 9/21.03.2015
г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства по мярка
4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селскостопанските
райони за периода 2014 год. – 2020 год“ . Ищецът, като изпълнител по договора,
се задължил да изготви необходимата документация, за да може възложителя Д.,
като земеделски стопанин, да кандидатства с тях пред Разплащателната агенция на
Република България за предоставяне на такава помощ. Договорено било между страните възнаграждение
на изпълнителя по договора в общ размер
от 14400 лева ( с ДДС ), платима по
следния начин: 2880 лева ( с ДДС ) – до
десет дни след предаване на готовия комплект документи; остатъкът от
цената 11520 ( с ДДС ) се дължи в срок
от десет от датата на одобрението на проекта от Разплащателната агенция.
Ищецът извършил това , което му било
възложено. С протокол от дата 06.06.2015г , ищецът предал
на ответника комплекта документи ,
включващ заявление, бизнес план и други, необходими за кандидатстване по мярката. Работата била
приета без възражения.
Д. кандидатствал за безвъзмездна
финансова помощ, но се отказал по собствена воля и помощ не била отпусната.
Възнаграждението по договора не било платено на
„Кредит Консулт„ ЕООД, като
изтекъл срока за плащане на първата част от него – 16.06.2015г ( десет дни от
датата на предаването на документите). Кани с исковата молба ответника да плати
и остатъка, тоест, иска се от съда да постанови решение , с което да осъди
ответника да плати на ищеца сума от 14400 лева ( вкл. ДДС ) – възнаграждение
по договора, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 19.02.2019г до
окончателното изплащане на вземането, сума от 1076.52 лева обезщетение за
забава в плащането на първата част от главницата ( 2880 лева ) за период от
16.06.2015г до 19.02.2019г , и разноските по делото.
Ответникът
оспорва иска, като отговорът му е депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Нямало
интерес от предявяване на иск, тъй като изработеното било напълно некачествено
и негодно – било налице пълно неизпълнение по договора. Възразено против съществуването на договора , тъй като същия
не бил подписан от законния представител
на ищцовото дружество. Прави се и възражение за изтекла за вземането на ищеца погасителна
давност. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Според заключението на вещото лице, размера на законната
лихва върху сума от 2880 лв. за периода от 16.05.2015 год. – 19.02.2019 год. е 1076.45
лева.
Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД. Искът
е допустим като осъдителен, при твърдяно неудовлетворено вземане на ищеца.
Предвид становищата на страните и
ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:
Копие от договора, от който ищецът извежда
правата си да получи плащане , е
представено на л. 5 от делото. Установява се от него , че между страните е
договорено изготвянето на неопределен , но определяем обем документация,
изисквана от Наредба № 9/21.03.2015 г.
за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства по мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селскостопанските
райони за периода 2014 год. – 2020 год“ . Изброяването на отделните документи е
неизчерпателно - посочени са изрично
заявлението за подпомагане, бизнесплан и
заявки за плащане. Предвид стилистичната редакция на чл. 1 ( „необходимите „
документи) и задължението на изпълнителя в т . ІІІ. 1 от договора да „подготви
заявлението и бизнес плана „по начин, осигуряващ одобрението на безвъзмездна
финансова помощ“ , то следва да се приеме , че задължението на изпълнителя е да
подготви пълен комплект документи,
достатъчен подадената от страна на Д. заявка
да бъде одобрена от Разплащателната агенция, след като се доказва изпълнение от страна на ответника на
условията, поставени от Наредба № 9/21.03.2015г.
Установява се от представение на л. 7 от
делото приема – предавателен протокол, че на 06.06.2015 на Д. е предаден
комплект документи, включващи заявление , бизнес план и други за кандидатстване
по реда на наредбата. Тоест, доказва се изпълнението от страна на изпълнителя ,
а предвид последното изречение в протокола, работата е била приета без
възражения от страна на Д.. Данни за
некачествено изпълнение ( каквото възражение е направено ) мога да се извлекат
от уведомителното писмо по преписка № 19/04/1/0/03143, изхождащо от Държавен фонд „Земеделие“ на л. 163 от делото ( която структура е всъщност
Разплащателната агенция в РБ ) и адресирано до ответника , с което е уведомен
да отстрани определени недостатъци на заявлението; предвид записа в протокола ,
че са предадени „и други“ документи , възражението за негодност (
недостатъчност) на изготвената документация не може да бъде
споделено.
Неоспорените дати в част от материалите по
преписката са 08.06.2015г, тоест, най- късно към тази дата, заявлението за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ е било подадено в Разплащателната
агенция от ответника .Уведомителното писмо е официален документ с дата 15.09.2015г . тоест, може да
се направи извод, че към септември 2015г . изготвените от ищеца документи са
били представени пред ДФ „Земеделие“ . Част от
недостатъците, предмет на това
уведомително писмо , са отстранени от ответника , но въпреки това, преписката №
19/04/1/0/03143 е прекратена от директора на Разплащателната агенция по желание
на ответника, обективирано в молба от дата 20.11.2015г; ( л. 183 ). Няма данни
по делото за обстоятелствата, мотивирали Д. да поиска прекратяването, а според
чл. ІV от договора възнагражданието се дължи дори когато възлжителят не си е
послужил с проектната документация , отказал е действия , водещи до
одобряването на проекта или от изпълнението на вече одобрен такъв.
Друго правоизключващо възражение е това ,
че договорът не е подписан от управителя на ищеца; то обаче остана недоказано,
като ответната страна не ангажира доказателства
в подкрепа на това си твърдение. Договорът е изходящ от страната частен
документ, и авторството на положения там подпис се презюмира да е на лицето ,
сочено за негов автор; по автентичността на такъв документ, съдът се произнася
с оглед всички доказателства , без да е
нужна процедура по реда на чл. 193 от ГПК.
Към датата на сключване на договора , Д. Д. е представител на
дружеството ищец, претендиран автор на подписа под документа, и след като се
позовава на същия , за черпи права, следва да се приеме , че подписа под
договора е положен от него.
Възражението за изтекла
погасителна давност също не може да бъда споделено . Давност тече от деня след
датата на изтичане на дадения на ответника срок – за първата част на плащането
( 2880 лева ) – от 17.06.2015г, а за
остатъка – след изтичането на десет дни от датата , на която отпада окончателно
възможността за одобрението на проекта. Преписката е прекратена с решение от дата 07.12.2015г, решението се
обжалва в срок от две седмици , тоест, от дата 23.12.2015г тече десетдневен
срок за плащане на остатъка от вземането
. Нма основание да се приложи кратката погасителна давност. Исковата молба е
подадена в съда на дата 19.02.2019г., до който момент давност не е изтекла,
включително по отношение на лихвите.
Исковете са основателни.
Разноските се понасят от ответника, предвид изхода на спора , съобразно
списък на л. 203 от делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Осъжда И.Н.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Мусала № 4, сума от 14400 лева ( вкл.
ДДС ) – възнаграждение по чл. V от договор между страните от дата 01.06.2015г, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
19.02.2019г до окончателното изплащане на вземането, и сума от 1076.52 лева
обезщетение за забава в плащането на част от главницата ( 2880 лева ) за период
от 16.06.2015г до 19.02.2019г.
Осъжда И.Н.Д., ЕГН **********,***, да заплати
на „Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Мусала № 4, сума от 1883.16 разноски
по делото.
Решението се обжалва пред
състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването
му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
РЦ