РЕШЕНИЕ
№ 260112 14.12.2022г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XVІ граждански състав
На десети октомври две хиляди двадесет
и втора година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
секретар Станка Добрева,
като разгледа докладваното от
съдията Петрова
гражданско дело № 7220 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на С.А.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв. И.С. – БАК, съдебен адрес:*** против ДПЛУИ – с. Р.,
Булстат *************, с адрес: с. Р., ***, представляван от директора Л.М.,
конституиран като ответник с протоколно определение от 18.10.2021г. Иска се осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение по чл. 200 КТ за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени
на ищеца от трудова злополука на ***г., сумата от 334,63 лева - обезщетение за
имуществени вреди от злополуката – разходи за закупуване на лекарства,
санитарни материали и такси по болнично лечение, във връзка с възстановяване на
посочените травматични увреждания, както и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба против този ответник - 18.10.2021г. до окончателното
плащане на главниците. При условие на евентуалност исковете са предявени срещу
Община Камено, представлявана от Кмета – Ж.В.В.. Моли
съда да уважи исковете и да присъди съдебно-деловодни разноски. Моли на
основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде определено дължимото възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата.
Твърденията са, че
ищцата С.А.Ч. заема длъжност „***“ към „Дейност за социални услуги и
подпомагане“ при Община Камено от 01.11.2015г. Сочи, че това е дом за
предоставяне на социални грижи с настаняване за лица с умствена изостаналост,
психично болни и зависими от наркотици. Твърди, че на 23.04.2020г. са й
нанесени телесни увреждания при инцидент, настъпил в с. Р., ***, осъществен от
потребител на социална услуга, представляващи травматични увреждания на
здравето, възникнали по време и във връзка с извършваната от нея работа при
работодател - Дейност за социални услуги и подпомагане при Община Камено, като
злополуката била приета за трудова. С тези мотиви моли за уважаване на иска.
В срока за отговор
не е постъпил такъв от ответника ДПЛУИ – с. Р., а само заявление, че не желае
да встъпи по делото.
В срока за отговор
ответникът Община Камено е депозирал такъв, като предявеният иск е оспорен по
основание и размер. Оспорва иска като недопустим като предявен срещу ненадлежен
ответник. Оспорва претенцията като неоснователна. Сочи, че ищцата е надлежно
инструктирана за работата и свързаните с това рискове. Твърди, че описаната от
ищцата фактическа обстановка е непълна и невярна. Изложени са доводи, че
причина за злополуката е изцяло проявената груба небрежност от страна на ищцата
и допуснатите от същата нарушения на правилата и нормативните изисквания за
работа. Според действащия на територията на дома Правилник за вътрешния трудов
ред, служителите нямат право да се заключват по стаите. Едно от основните правила
е никога да не се застава с гръб или встрани към такъв потребител. Ищцата е
инструктирана и напълно наясно с тези задължения, но въпреки това е проявила
груба небрежност и е обърнала гръб на потребителя. По този начин тя губи
зрителния контакт и не може да реагира и да се предпази, ако се наложи. Друго
нарушение, допуснато от ищцата е, че никога стаите не се ремонтират или чистят,
когато потребителите са в тях. В случая е направено точно това. Вдигането на
шум, особено неспецифичен, е в състояние да изнерви и притесни определени
потребители, в зависимост от заболяванията им. Ищцата неведнъж е наказвана,
затова, че не спазва установения ред. Констатирани са редица нарушения, като
например това, че понякога ищцата говори на доста висок тон или вика на потребителите,
което е абсолютно недопустимо, защото води до допълнително напрежение сред тях
и евентуални последващи проблеми. Посочва, че не
отговарят на истината и твърденията, че инцидента е станал след като работникът
по поддръжката си е тръгнал. Същият е бил в банята на пациента и е реагирал
веднага. Оспорва и твърденията, че директорът на дома не искал ищцата да бъде
заведена на преглед, като твърди, че ищцата е тази, която е отказвала да бъде
заведена на лекар и се е наложило да бъде отведена почти против волята й след
дълги разговори. Оспорва всички описани в исковата молба увреждания да са в
резултат на инцидента от ***г. Моли за отхвърляне на исковете, а в случай, че
са основателни, на основание чл.201, ал.2 от КТ, моли да бъде намалено обезщетението
поради наличие на проявена груба небрежност, с която ищцата е допринесла за
трудовата злополука. По иска за заплащане на имуществени вреди се твърди, че на
ищцата са дадени парични средства, с които да бъдат покрити разходите за
медицински услуги, поради което същият се явява неоснователен. Счита, че ищцата
не попада в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Претендира
разноски.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.200 от Кодекса на труда КТ/.
По делото не се
спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата и
ответника ДПЛУИ – с.
Р. са в трудово правоотношение – по силата на трудов договор № 18/02.11.2015г.
ищецът заема длъжността „***“, с месторабота – ***– с. Р.. Съгласно приложената
длъжностна характеристика в трудовите задължения на ищцата се включва
поддържане санитарно-хигиенното състояние на помещенията и обгрижване
личната хигиена на настанените потребители. Безспорно е, че на ***г. при
изпълнение на служебните си задължения ищцата е претърпяла трудова злополука,
приета с разпореждане № Ц5104-02-20/26.06.2020г. на ТП – Бургас на НОИ, а
именно на посочената дата *** С.Ч. е отворила за оглед, на служител поддръжка,
стая на потребител на социална услуга, в дома за пълнолетни лица с умствена
изостаналост в с. Р., ***. При излизане от стаята около 9.45 часа потребителят
внезапно е нападнал С.Ч. като я е захванал за ушите и врата, завъртял я към
лицето си и я блъснал по гръб. От този удар тя е наранила главата и таза си, а
от второ блъскане - устата и краката. След оказана спешна медицинска помощ и
последвалата специализирана е установено, че е получила открита рана на подбедрицата на десния крак – внезапно травматично
увреждане на здравето, станало по време и във връзка с извършваната работа.
От представените епикризи и приетото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице по извършената съдебна медицинска експертиза се установява, че след
инцидента ищцата С.Ч. е получила множество наранявания по цялото тяло, които не
са възстановени и тя продължава да търпи значителни ограничения в личния си и
социален живот. Провеждани са множество изследвания, консултации и хоспитализаци с цел диагностично доуточняване, лечение и
облекчаване на симптомите. Получените травматични увреждания са контузия на
десен крак с рана, впоследствие с развила се инфекция и флегмон
на дясна подбедрица; увреждания на междупрешленни дискове в поясния
отдел на гръбначния стълб с радикулопатия; травма на
предните зъби и екстракция на 28 зъб с пародонтоза. Оздравителният
процес е протекъл пролонгирано /удължено/ и са били
необходими многократни посещения при специалисти и хоспитализации с цел облекчване на симптомите и страданията. Към датата на
прегледа оздравителният процес все още не е приключил, понеже не е извършена
оперативна интервенция с цел отстраняване на дисковата херния. Допълнителното
лечение е свързано с нова оперативна интервенция. Получената дискова херния по
всяка вероятност е с травматична генеза, свързана с деянията на психичноболният пациент на Дома в Р., доколкото преди това
ищцата не е имала оплаквания от болки в кръста с разпространение към десен
крак. Категорично тези увреждания не се дължат на неправилно медицинско
лечение. Причинените увреждания са довели до ограничения на ищцата в
ежедневните й дейности в битов и професионален аспект, понеже са свързани с
болки и страдания, които са пряка причина за тези ограничения. В съдебно
заседание експертът пояснява, че контузията на десен крак с рана счита за
„тежка“, както и уврежданията на междупрешленните
дискове, понеже при тях възстановителния процес все още не е приключил, понеже
не е извършена оперативна интервенция. Уврежданията на междупрешленните
дискове в поясния отдел са с травматична генеза и този
извод е на базата, че в предоставената документация, както и по анамнеза от
ищцата преди травмата не е имала оплаквания в кръста. Вещото лице е изготвило
експертното заключение след осъществен
преглед на ищцата и въз основа на всички материали по делото - епикризата от хирургичното отделение от МБАЛ „Бургасмед“, амбулаторния лист от д-р М., амбулаторния лист
от д-р Х., епикризата от нервно отделение на „Бургасмед“,
амбулаторния лист от д-р Ф. и епикризата от
НХО МБАЛ-Бургас.
От показанията на
разпитания по делото свидетел С.П. /*** на ищцата/ се установяват претърпените
от ищцата болки и страдания от получените травми, нарушен комфорт и затруднено
придвижване, което поради получени усложнения продължава и към момента. Правени
са й няколко операции на крака. Разказва, че ищцата е получила няколко пъти
възпаление, много трудно ходила, имала треперене, не можела да пази равновесие.
Била изкривена и доскоро ходила с патерици. Преди инцидента същата била без
здравословни проблеми. Около 7-8 месеца след първата операция се чувствала
много зле, включително психически.
Разпитан е свид. К., който живее от 17г. на семейни начала с ищцата.
От инцидента имала травма на крака, на кръста. Правила операция. Не можела да
върви. Преди травмата нямала проблеми с походката, но след това имала проблеми
и с двата крака. Понеже единият крак бил болен се натоварвал другия крак и се
наложила операция и на него – тя била постоянно с патерици. Можела да се движи
само с патерици, до тоалетната не можела да ходи сама, само с придружител. Раната
на крака все още не била напълно затворена. Раната на крака била по-голяма от 5
см., била до кокал. През ден, през два се ходило на превръзки. Ходили в Пирогов – София за първи път, но там
искали да правят ампутация на крака и отказали. Върнали се и отишли в болницата
в М. Р.. Когато се прибрала след инцидента имала нещо като топка на гърба и
дори все още я имала. Направили й един път операция на кръста, но неуспешна. Това
което направили не било достатъчно. За да се възстанови лекарите казали, че
трябва да се прави допълнителна операция на таза. За да върви С. имала нужда от
помощ и свид. К. или детето й помагали. Ухото й било
разкъсано, меката част. Зъбите й били набити, а единият й паднал. Споделя, че
все още й е трудно. Свид. К., детето и комшийката се
грижили за С., както и нейна приятелка. Въпреки отношенията на свидетеля с ищцата,
преценени съобразно чл.172 от ГПК, съдът кредитира напълно показанията му, тъй
като те са пълни и безпротиворечиви, основани са на
непосредствени лични впечатления от живота на ищцата, кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства и не са опровергани.
Разпитана е свид. К. – *** в дома. Същият ден, когато станал инцидента
била на смяна, но не е присъствала и не знае как се е стигнало до него. С.
отишла в манипулационната и плачела. Разказала, че един от потребителите я е ударил.
На десния крак, на подбедрицата имала малка
повърхностна рана, която леко кървяла. Обработила с кислородна вода раната,
йодирала я, привързала я и се обадила на фелдшера. Фелдшерът я прегледал и отново обработил раната, превързал я с лейкопласт и бинт и й предложил да
я закара на лекар, но тя пожелала да изчака мъжа си да я вземе. Раната била отпред,
на десния крак, на подбедрицата. Свидетелката не помни ищцата да се е
оплаквала за болки на друго място освен на крака. С фелдшера коментирали, че не
е сериозна рана, но е по-добре да я види лекар. След инцидента, на 5-ия или
6-тия ден с директора я завели до „Бургасмед“, при
личния й лекар и С. започнала да се оплаква, че я боли кръста и крака. Личната
лекарка искала да й направи графия на кръста и да я
изпрати на хирург, попитала я защо първия път е отказала. Заедно с директора я
закарали на рентген, а след това я завели на хирург, който искал да я приеме в
болницата и я настанили в стая.
Свид. Ж. - *** в ДПЛУИ-Р. към момента на инцидента,
разказва, че на самия инцидент не е присъствал, но бил на работа и установил рана на подбедрицата
на десния й крак. Мисли, че и на ухото имала раничка.
Тя описала как е станало – казала, че е била бутната, ударила се е на леглото –
главата и крака отзад. Раната на крака не била голяма, повърхностна, но кървяла.
На ухото била малка рана, на ушната мида. Видимо не видял други наранявания, но
отчита, че в първия момент на удара не могат да се получат отоци. Според
свидетеля раната на крака не е била дълбока, защото е била най-вероятно от
твърд предмет на леглото, кожата била наранена, подкожната тъкан, на
мускулатурата мисли, че нямало наранявания. С. дошла сама, с придружител, т.е.
можела да ходи. Сочи, че може и да е казала за болки в кръста, но свидетелят не
си спомня. Завели я на лекар. Тя искала първоначално да се прибере и да отиде с
мъжа си, но те настояли с директора и я завели на личния лекар, с тяхната кола.
Фелдшерът не присъствал на прегледа. Пояснява, че персоналът е инструктиран как
да се отнася с потребителите за личната безопасност – да бъдат с лице към тях,
да не се обръщат с гръб.
За да бъде уважена
претенцията по чл.200 КТ е необходимо да бъде установено съществуването на
трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по време на
работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
Претенцията за
неимуществени вреди е частично основателна.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено по
делото, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника ДПЛУИ – с. Р., който е
и надлежният ответник по иска, като инцидентът на ***г. представлява трудова
злополука по смисъла на чл.55 от КСО – през време и във връзка с извършваната
работа С.Ч. е била внезапно нападната от потребител, който я е захванал за
ушите и врата, завъртял я към лицето си и я блъснал по гръб, като от първия удар
е наранила главата и таза си, а от второ блъскане – устата, краката и получила
открита рана на подбедрицата на десния крак. Поради
това на основание чл.200 ал.1 от КТ ответникът – работодател носи обективна /безвиновна/ имуществена отговорност за вредите, които ищецът
е претърпял от тази трудова злополука, причинила временната му
неработоспособност.
Не
са налице основания за изключване отговорността на работодателя, тъй като
липсват данни увреждането да е причинено умишлено от пострадалия /чл.201, ал.1
от КТ/. Възражение за наличието на основание за намаляване на тази отговорност
е направено само от ответника по евентуалния иск, поради което и не следва да
се обсъжда, с оглед извода на съда за основателност на претенцията по главния
иск срещу ответника ДПЛУИ – с. Р.. За пълнота следва да се посочи, че като
такова основание за намаляване на отговорността на работодателя законът в
нормата на чл.201, ал.2 от КТ установява единствено допуснатата от пострадалия
груба небрежност, с която да е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука. Допусната от пострадалия обикновена небрежност не представлява законоустановено основание за намаляване на отговорността
на работодателя за вреди от трудова злополука, като общата норма на чл.51, ал.2
от ЗЗД не е приложима за установената от трудовото законодателство специална
отговорност на работодателя при трудова злополука. Съдебната практика е
категорична, че грубата небрежност представлява такова субективно отношение на
пострадалия към неговите действия /съзнавана непредпазливост/, при което той е
знаел, че с определени свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен
резултат, но се е надявал да го предотврати. Приема се, че грубата небрежност е
тежко нарушаване на дължимата грижа.
Съдът
приема, че от събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не се
установява допусната от пострадалия такава груба небрежност. Не се установяват
сочените нарушения на действащия на територията на дома Правилник за вътрешния
трудов ред. Няма данни по делото потребителят да е бил заключен в стаята от
ищцата, нито тя да е била с гръб към същия при престоя си в стаята, а напротив
инцидента е станал при самото излизане. Не се установява и твърдението, че
ищцата е говорила на висок тон или е викала на потребителя в конкретния случай.
По делото са налице доказателства за налагани дисциплинарни наказания на
ищцата, но липсват данни за характера на нарушенията, за които те се отнасят. На
следващо място, моментът кога стаята да се ремонтира не е от правомощията на
ищцата. В представения протокол от 17.06.2020г. от нарочната комисия, назначена
от работодателя за установяване и разследване на злополуката е посочено в т.7 –
отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с
тези отклонения: падане – винаги потребителите на социалната услуга да бъдат
срещу служителите, а не зад гърба им. В случая инцидентът е настъпил при самото
излизане от стаята и от събраните доказателства не се установи точното
местоположение на потребителя на услугата и пострадалия работник. По тези
съображения съдът намира, че не е надлежно установено пострадалият да е
допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност.
Ето
защо съдът приема, че не се установи основание за намаляване отговорността на
работодателя, която на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД следва да се определи за всички,
претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от злополуката. Такива вреди са болките, страданията, неудобствата и
терзанията, които ищцата е претърпяла при получените множество наранявания по
цялото тяло - контузия на десен крак с рана, впоследствие с развила се инфекция
и флегмон на дясна подбедрица;
увреждания на междупрешленни дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия;
травма на предните зъби и екстракция на 28 зъб с пародонтоза,
проведените множество изследвания, консултации и хоспитализаци
с цел диагностично доуточняване, лечение (включително и оперативно на няколко
пъти) удълженият оздравителен процес, както и фактът, че към датата на прегледа
от медицинската експертиза оздравителният процес все още не е приключил, понеже
не е извършена оперативна интервенция с цел отстраняване на дисковата херния. Въз
основа на заключението на медицинската експертиза и гласните доказателства
съдът приема, че претърпените от ищцата болки са били интензивни, за
продължителен период от време силно затруднено е било придвижването и
ежедневното й обслужване, и категорично не се дължат на неправилно медицинско
лечение. Те не са възстановени и ищцата продължава да търпи значителни
ограничения в личния си и социален живот.
На
основание чл.52 от ГПК обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. За определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът съобразява трудоспособната
възраст на ищцата, липсата на здравословни проблеми преди злополуката,
продължителното възстановяване с нужда от оперативно лечение на няколко пъти,
продължителния период на възстановяване, съпътстван от болезнени усещания и сериозни
ограничения на обичайните ежедневни дейности. Така съдът определя дължимото
обезщетение в размер на 15 000 лв.
По
тези съображения искът е основателен и доказан до размера от 15 000 лв., в
който следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до предявения размер
от 20 000 лв.
По
отношение на претенциите за имуществени вреди:
По
делото са представени два броя фактури от МБАЛ „Бургасмед“
ЕООД, придружени с касови бонове на обща стойност 158 лева за болнично лечение
за периода от 29.04.2020г. до 04.05.2020г. и от 06.08.2020г. до 11.08.2020г. Представени
са и три броя касови бонове на обща стойност 40 лв. за лекарска консултативна
комисия от 16.06.2020г., 07.07.2020г., 06.08.2020г. и
27.08.2020г.; два броя касови бонове на обща стойност 5,80 лева за платена
потребителска такса за преглед на 16.06.2020г. и 10.07.2020г.; както и 7 броя
касови бонове и разписка за наложен платеж на обща стойност 130,83 лв. за
санитарни материали и лекарства, закупени в периода от 01.06.2020г. до
24.08.2020г. От представените по делото епикризи и
заключението на вещото лице безспорно се доказва, че болничният престой е във
връзка с причинените от трудовата злополука увреждания на дясната подбедрица и на междупрешленните
дискове. Същият извод несъмнено се налага и относно останалите претендирани
разноски, които съдът приема за доказано предвид представените множество
болнични листи и заключението на вещото лице, че са в пряка причинно-следствена
връзка с получената травма. При това положение претенцията на ищеца е доказана
до размера на претендираната сума от 334,63 лева.
За
пълнота следва да се посочи, че не се установява наличието на основание за
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.200 ал.3 и 4 от КТ, тъй
като видно от представените по делото доказателства се установява, че
полученото застрахователно обезщетение е за имуществени вреди, каквито не са
включени в предмета на настоящото производство, а именно за разликата между
полученото обезщетение по общественото осигуряване и размера на трудовото
възнаграждение. Недоказани останаха и твърденията ответника за заплащане на
медицинските разноски, тъй като видно от доказателствата по делото на ищцата е
бил изплатен аванс от трудовото възнаграждение, който тя се е задължила да
върне.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът трябва да
бъде осъден да заплати на адв. И.Д.С.-Р. - БАК,
адвокатско възнаграждение в размер на 990,04 лева, съразмерно на уважената част
от иска.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса в размер на 650 лв.
за уважения размер на иска и 687,50 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДПЛУИ
– с. Р., Булстат *************, с адрес: с. Р., ***, представляван от директора
Л.М., да заплати на С.А.Ч., ЕГН **********,***,
сумата от 15 000 лева /петнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени на ищеца от трудова
злополука на ***г.; сумата от 334,63 лева
/триста тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/- обезщетение за
имуществени вреди от злополуката – разходи за закупуване на лекарства,
санитарни материали и такси по болнично лечение, във връзка с възстановяване на
травматичните увреждания, ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба - 18.10.2021г. до окончателното плащане на
главниците, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди от злополуката над уважения размер от 15 000
лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху
всяка от главницата от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2021г. до
окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ДПЛУИ
– с. Р., Булстат *************, с адрес: с. Р., ***, представляван от директора
Л.М. да заплати на И.Д.С.-Р.,***, с адрес на кантората: гр. Б., *** адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 990,04 лева /деветстотин и
деветдесет лева и четири стотинки/.
ОСЪЖДА ДПЛУИ
– с. Р., Булстат *************, с адрес: с. Р., ***, представляван от директора
Л.М. да заплати по сметка на Районен
съд - Бургас дължимата за уважения иск държавна такса от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/ и 687,50 лева /шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/
за възнаграждение на вещо лице.
УКАЗВА на ответника, че има възможност в 7-дневен
срок от влизане в сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на
РС - Бургас дължимите държавна такса и възнаграждение за вещо лице, като в
противен случай ще дължи и държавна такса от 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист – на основание чл.111 от Правилника за администрацията в
съдилищата във връзка с чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :