№ 10534
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110145246 по описа за 2023 година
Ищцата Д. А. П. твърди, че по силата на трудов договор № 346 от 24.01.2023 г. заела при
ответника 203 Профилирана езикова гимназия „...........“, гр. София, длъжността „старши
учител по испански език“. В договора бил уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на
работодателя. Със заповед № ........... г., за която ищцата узнала чрез уведомително писмо от
25.7.23 г., изпратено й по пощата, трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл. 71, ал.1 КТ. Ищцата счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като е
извършено докато е ползвала отпуск поради временна неработоспособност разрешен й с
болничен лист за периода от 21.7.23 г. до 25.7.23 г., поради което не могла да се яви и на
работа сред изтичане на разрешения й платен отпуск на 20.7.23 г. Счита, че към датата на
прекратяване изпитателният срок е бил изтекъл и работодателят незаконосъобразно се е
позовал на това основание, както и не е изискал разрешение от Инспекцията по труда. Моли
съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени и да осъди
ответника да й заплати обезщетение за вреди за времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение – от 24.7.2023 г. до 15.12.2023 г. в размер на 10568 лв., по
1763 лв. месечно, изчислено на база увеличената стойност на трудовото възнаграждение за
старши учител съгласно анекс към колективен трудов договор от 10.8.2023 г. /уточнителна
молба от 2.1.2024 г./.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено. Сочи, че ищцата била в
отпуск до 20.7.23 г. и следвало да се яви на работа на 21.7.23 г. Преди изтичане на отпуска
била уведомена по имейл и на личния й профил в платформата Школо, че отпускът няма да
бъде продължаван и следва да се яви на работа след изтичането му на 21.7.23 г., което
1
ищцата не сторила, без да уведоми работодателя за причините за неявяване на работа.
Отрицателната преценка за работата на ищцата в изпитателния срок мотивирала
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с нея преди изтичането му с
процесната заповед, връчена й по пощата на 28.7.23 г. В тази насока поддръжа, че при това
прекратително основание не е необходимо мотивиране на заповедта и изискване на
разрешение от Инспекцията по труда. До средата на месец август в училището не били
постъпили никакви документи за ползване на болничен от ищцата, за което тя уведомила
работодателя по телефона на 16.8.23 г., като следващия месец й било изплатено
обезщетение за два дни болнични на 21 и 24 юли 23 г. Относно увеличеното
възнаграждение на учителите, то било извършено с анекс към КТД след прекратяване на
трудовия й договор. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.3 КТ.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че по силата на трудов договор № 346 от
24.01.2023 г. ищцата заела при ответника длъжността „старши учител по испански език“, че
последно ....... възлиза на 1533 лв. и с Анекс от 10.8.2023 г. към Колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование минималната основна заплата
за старши учител, считано от 1.1.23 г., е 1763 лв.
Според договора, изпълнението му започнало на 1.2.2023 г. С договора страните са
уговорили шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, считано от 1.2.23 г.
Видно от заявление и заповед, ищцата ползвала 14 дни платен годишен отпуск за периода от
3.7.23 г. до 20.07.2023 г.
С уведомително писмо изх.№ ............. г., изпратено по ел.поща на ищцата, видно от
приложената електронна кореспонденция между страните /л.80/, на ищцата е напомнено, че
отпускът й изтича на 20.7.23 г. и следва да се яви на работа на 21.7.23 г.
След като на 21.7.23 г. /петък/ ищцата не се явила на работа, на 24.7.23 г. директорът на
училището издал заповед № ........... г. /номер коригиран със заповед № .............. г./ за
прекратяване на трудовия договор с ищцата на основавание чл. 71, ал.1 КТ.
Заповедта е връчена на ищцата, което не се оспорва от нея, на 28.7.23 г., по пощата, видно
от известието за доставяне.
От представените болнични листа се установява, че в периода 21.7.23 г.-31.08.23 г. ищцата
ползвала отпуск поради временна неработоспособност. В ел.писмо изпратено от ищцата на
25.8.23 г. се сочи от нея, че изпратила първия болничен лист на 25.7.23 г. Кореспонденцията
е във връзка с представянето от ищцата на оригиналите на издадените й болнични листа.
При оспорване законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже наличието
на съответното основание за уволнение и спазването на относимите към него законови
изисквания за извършването му.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, съгласно
която разпоредба до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен,
може да прекрати договора без предизвестие. Фактическият състав на чл. 71, ал. 1 КТ
2
включва кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудов договор,
сключен с уговорка за изпитване; изявление от страната, в полза на която е уговорен срокът
за изпитване; достигане на изявлението до адресата в рамките на уговорения срок за
изпитване.
В случая по делото се изясни, че по възникналото между страните трудово правоотншоние е
бил уговорен шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, който е започнал да
тече със започване изпълнението на договора на 1.2.23 г. Съгласно чл. 70, ал.4 КТ, в срока
за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за
която е сключен договорът. След като по делото се установи, че ищцата е била 42 дни в
отпуск поради временна неработоспособност, когато не е изпълнявала работата си, с тези
дни /календарни, както се брои и изпитателният срок/ следва да се продължи срокът, при
което той би изтекъл на 12.09.23 г. /иначе на 1.8.23 г./
На 24.7.2023 г., в рамките на срока, работодателят ответник издал процесната заповед, в
която обективирал волята си едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищцата
на основание чл. 71 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено.
Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на
прекратяването настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора достигне
до насрещната страна. Т.е. волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с
връчването на заповедта за уволнение на работника или служителя. Ето защо от значение в
случая е кога е връчена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата.
Връчването на уволнителната заповед може да стане по всякакъв начин и се доказва с
всякакви доказателствени средства.
Изясни се в случая, че заповедта е била връчена на ищцата по пощата на 28.7.23 г., с което е
завършен фактическият състав на чл. 335 КТ по прекратяване на трудовото
правоотношение. След като на тази дата и в рамките на срока за изпитване изявлението на
работодателя за прекратяване на трудовия договор е достигнало до знанието на ищцата, то е
породило правния си ефект. Настъпването само на това обстоятелство реализира
основанието по чл. 71 КТ и е достатъчно за прекратяване на трудовия договор със
служителя без предизвестие, като чл. 333 КТ е неприложим. Съгласно трайната съдебна
практика при прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване закрилата при
уволнение е неприложима /така Решение № 109/27.06.2017 г. по гр. д. № 3302/2016 г. на 4-то
г. о. ВКС/.
Горното налага извод за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение,
съответно за неоснователност на исковите претенции в цялост, тъй като искът по чл. 225 КТ
е обусловен от иска за незаконосъобразност на уволнението.
Относно разноските: Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника се дължат разноски, каквито
той е направил за адвокатска защита в размер на 1200 лв. Ищцата е релевирала възражение
за прекомерност, което е неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското
3
възнаграждение по исковете възлиза на 2284 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. П., ЕГН **********, гр. София, ..............., срещу 203
Профилирана езикова гимназия „...........“, гр. София, у.............., искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й,
извършено със заповед № ........... г., коригиран № ........... г., издадена от директора на
основание чл. 71, ал.1 КТ, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 24.7.2023 г. до 15.12.2023 г. в размер на 10568 лв.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, гр. София, ..............., да заплати на 203 Профилирана
езикова гимназия „...........“, гр. София, у.............., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от
1200 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
05.06.2024 г.
Да се изпрати препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4