Решение по ВЧНД №671/2021 на Апелативен съд - София

Мотиви по в.н.ч.д. №671/2021 година на Апелативен съд гр.София
Производството е по чл.12 ал.11 вр.ал.1-7 от Закон за признаване,изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или
мерки,включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС,обн.Дв.в.бр.45 от 07.06.2019
година,в сила от 01. 01. 2020 година/,като е образувано по частна жалба на осъдения Г. Й.
Д.,с установена по делото самоличност,с постоянен и настоящ адрес община *** /СГ
Столична/ ,гр.***, район 12 ***,ж.к.“***“№168,вх.В,ет.3,ап.46,ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвор ***, Република
Австрия,чрез защитника му адв.Б. Б.,против решение от 31.05.2021 година на Софийски
градски съд,постановено по н.ч.д.1368/2020 година по описа на съда.
С атакуваното решение състав на Софийски градски съд е приел за изпълнение
Решение на Областния съд в Айденщат,Република Австрия,постановено на 30.06.2016
година по дело №7Hv 26/16 i,,влязло в сила на 11.10.2016 година,с което на българския
гражданин Г. Й. Д.,ЕГН ********** е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
11 /единадесет/ години.
Съдът е квалифицирал извършеното престъпление от българския гражданин Г. Й.
Д.,ЕГН **********,като престъпление по чл.242 ал.2 вр.чл.354а, ал.2 НК на Република
България,като с решението си е зачел времето,през което българският гражданин Г.Д.,ЕГН
********** е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ ,считано от 21.03.2016
година до 11.10.2016 година и е приспаднал изтърпяно наказание „лишаване от свобода“ в
Република Австрия от българския гражданин Г.Д.,ЕГН **********,за времето от 11.10.2016
година до влизане в сила на постановеното решение от първия съд.
Съдът е определил първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване на останалата част от
наложеното наказание на българския гражданин Г. Й. Д.,ЕГН **********.
В подадената частна жалба,от името на осъденото лице,защитата сочи,че Г.Д. е заявил
недоволство от постановения съдебен акт от състава на Софийски градски съд,като е
намерил,че решението е неправилно, възраженията са развити в две насоки:
Твърди се,че правото на защита на осъденото лице е нарушено,доколкото Г.Д. не е бил
надлежно уведомен за постановения първоинстанционен съдебен акт от СГС и „…не е
получил копие от него“.Едновременно с това защитникът е посочил,че е уведомил осъдения
Д. за съдържанието на постановения от СГС съдебен акт по телефон,но Д. е заявил желание
лично и непосредствено да се запознае с постановеното решение от СГС,за да допълни и
развие доводи,свързани с неговата неправилност.Сторено е оплакване,свързано с
обстоятелството,че осъдения Г.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ от
11.02.2021 година в затвор *** /до тази дата-в затвор Гарстен,вж.л.69 от делото/,Република
Австрия не е дал съгласие да търпи наказанието в Република България и не са представени
приложимите наказателни норми за предсрочно освобождаване на осъдени лица в
Република Австрия,за които твърди,че са по-благоприятни.На тази основа,с оглед нормата
на чл.15,ал.1 т.1 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за
налагане на наказание лишаване от свобода или мерки,включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/,като твърди,че решението на първия съд е незаконосъобразно,се
иска отмяна на атакувания съдебен акт и по същество-постановяване на нов,с който се
откаже приемане за изпълнение на съдебния акт,издаден от съдебните власти в Република
Австрия.Сторено е алтернативно искане делото да се върне в СГС.
Осъденият А.,след надлежно уведомяване и връчване на атакувания съдебен акт на
27.07.2021 година,л.73 от делото,е заявил писмено възражения,л.71 от делото,оспорвайки
1

законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт.Сочи,че с приемане за
изпълнение на решението на австрийския съд се нарушават правата му,като„…се цели да се
отложи максимално евентуалното възобновяване на наказателното дело №7Hv 26/16 i от
30.06.2016 година“.Намира,че постановеният съдебен акт не е съобразен с постановен
съдебен акт в гр.Санкт Пьолтен,Република Австрия.
Твърди незаконосъобразност по съществото на наказателно-правния спор на приетото
за изпълнение Решение на Областния съд в Айденщат,Република Австрия,постановено на
30.06.2016 година по дело №7Hv 26/16 i,,влязло в сила на 11.10.2016 година.
Твърди,че с приемане за изпълнение на Решение на Областния съд в
Айденщат,Република Австрия,постановено на 30.06.2016 година по дело №7Hv 26/16
i,,влязло в сила на 11.10.2016 година,ще се попречи на евентуалното му предсрочно
освобождаване.
На тази основа иска да се постанови съдебен акт,с който се отмени атакувания
първоинстанционен съдебен акт,постановен от СГС и се откаже приемане за изпълнение на
Решение на Областния съд в Айденщат,Република Австрия,постановено на 30.06.2016
година по дело №7Hv 26/16 i,,влязло в сила на 11.10.2016 година.
Пред въззивния съд защитата поддържа подадената жалба по основанията,изложени в
нея.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение оспорва
основателността на подадената частна жалба,като и на възраженията,сторени от осъденото
лице.Намира,че първият съд се е съобразил с представените по делото
доказателства,изложил е ясни и убедителни мотиви и законосъобразно е приел за
изпълнение Решение на Областния съд в Айденщат,Република Австрия,постановено на
30.06.2016 година по дело №7Hv 26/16 i,,влязло в сила на 11.10.2016 година.
Иска да се потвърди като законосъобразен атакувания съдебен акт.
Въззивният съд,като прецени доводите на страните по делото,въз основа на събраните
доказателства намери,че постановеният първоинстанционен съдебен акт е законосъобразен,
поради което с Решение №281/10.08.2021 година потвърди като законосъобразно Решение
от 31.05.2021 година,постановено по н.ч.д. №1368/ 2020 година по описа на Софийски
градски съд.
В мотивите си първият съд правилно е посочил,че производството пред него е
образувано въз основа на постъпило,на 22.04.2020 година,вх.№37942,Удостоверение по чл.4
от РР 2008 /909/ ПВР на Съвета от 27.11.2008 година,с което се иска приемане за
изпълнение на Решение на Областния съд в Айденщат,Република Австрия,постановено на
30.06.2016 година по дело №7Hv 26/16 i,,влязло в сила на 11.10.2016 година, с което на
българския гражданин Г. Й. Д.,с установена самоличност,с постоянен и настоящ адрес
община *** /СГ Столична/ , гр.***,район 12 ***,ж.к.“***“№168,вх.В,ет.3,ап.46,ЕГН
**********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвор ***,
Република Австрия,е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/
години.
Съдът е съобразил компетентността си в процеса на основа установени обстоятелства
във връзка с данните за личността,постоянното местоживеене на осъденото лице и данни по
Наредба №14/18.11.2009 година,в съответствие с чл.7 ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС/вж.справка
по НБД население,л.34 от делото пред СГС/.
2

Фактите,установени от първия съд се приемат изцяло от настоящия съдебен състав.
Видно е,че Г. Й. Д. е бил екстрадиран на 06.05.2016 година въз основа на ЕЗА,издадена
на 21.03.2016 година от компетентните съдебни власти в Република Австрия за провеждане
на наказателно преследване за тежко умишлено престъпление.Осъден е с присъда
/решение/ на Областния съд в Айденщат,Република Австрия,постановено на 30.06.2016
година по дело №7Hv 26/16 i,,влязло в сила на 11.10.2016 година,след като е било
потвърдено със съдебен акт от Върховния съд на Република Австрия,вж.писмо,л.56 от
делото на СГС/.
По повод стореното възражение на защитата на осъдения Д. за допуснато процесуално
нарушение,накърнило правото на защита на осъдения Д.,доколкото не е сторено връчване
по надлежен ред на препис от постановения съдебен акт от състава на СГС, следва да се
посочи,че това оплакване е основателно,съобразено е от въззивния съд и е отстранено
надлежно.На 27.07.2021 година на Д. е връчен надлежен препис от постановения съдебен
акт на СГС и е дадена възможност в писмен вид да изрази оплакванията и възраженията
си.Това осъденият Д. е сторил.
Други нарушения от категорията на съществените,допуснати в хода на проведеното
съдебно производство пред първия съд страните не претендират,но за пълнота на
изложението следва да се посочи,че съдебния процес се е развил в рамките и по
реда,разписани в ЗПИИСАННЛСМВЛС.Осъденото лице е било надлежно
уведомено,упълномощило е договорен защитник,л.65 от делото пред СГС,за разглеждането
на делото и е представлявано от договорния си защитник пред състава на СГС.Приложени
са писмени доказателства,удостоверяващи изпълнени изисквания на чл.12 ал.3 от
специалния закон.В насока да се разгледа поставения пред СГС правен спор е становището
на защитника и осъденото лице.Въззивният съд се е съобразил изцяло с интересите на
осъденото лице Д.,заявени по повод призоваването му за разглеждане на делото чрез
защитника му в процеса.Категорично е заявено,че осъденото лице е надлежно уведомено,а
доколкото осъдения Д. /задържан за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в
затвор в Р.Австрия/ практически не може да бъде представен пред българския съд,се
претендира разглеждане на наказателния спор от българския съд.
Първият съд е кредитирал представените пред него в оригинал и съответен превод
писмени доказателства от Република Австрия.Обосновано,с оглед фактически отразеното в
представените писмени доказателства е приел,че /Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 208/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за
взаимно признаване към съдебни решение по наказателни дела,с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода,за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз,л.3-л.9, от делото/ българският гражданин Г. Й. Д. е
разследван от компетентните съдебни власти в Република Австрия и по отношение на него
е проведено наказателно преследване за тежко умишлено престъпление.Осъден е с присъда
на Областен съд в Айденщат, Република Австрия,постановено на 30.06.2016 година по дело
№7Hv 26/16 i,което е влязло в сила на 11.10.2016 година,след като е било потвърдено от
Върховния съд на Република Австрия.
Посочено е/л.51 от делото,стр.5 от Удостоверение по чл.4 от РР/,че съдебното решение
се отнася за две деяния,описани подробно,като е определено наказание 11 години „лишаване
от свобода“,посочени и като 4015 дни,стр.10,гърба на представеното Удостоверение,като
издаващата държава /стр.5-стр.7 от Удостоверение по чл.4 от РР/ е квалифицирала
отделните деяния като „Престъпление за търговия със наркотици/.
3

Наказанието „лишаване от свобода“ е търпяно по начин,конкретно описан в
цитираното Удостоверение/вж.стр.10,гърба на Удостоверението/.
В мотивите си първият съд е посочил,че лицето е задържано и наказанието,наложено
съгласно правото на издаващата държава,ще бъде изтърпяно изцяло към 21.03.2027 година
/вж.л.78,от делото/,като се е позовал на разписаното в Удостоверение по чл.4 от РР,л.10,
гърба ,т.2.4.
Първият съд е съобразил разписаните в Удостоверението обстоятелства,свързани с
постановения съдебен акт в Р.Австрия,описаните факти,поставени в основата на
постановеното съдебно решение от на Областен съд в Айденщат,Република
Австрия,постановено на 30.06.2016 година по дело №7Hv 26/16 i,влязло в сила на 11.10.2016
година,след като е било потвърдено от Върховния съд на Република Австрия,мястото на
извършване на престъплението и изискванията на специалния Закон
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/.Законосъобразно деянието,за което е осъден Д. е квалифицирано
като престъпление по чл.242 ал.2 НК вр.чл.354а НК.Първият съд, макар изрично да не е
посочил това в мотивите си,се е съобразил с разписаното в чл.8 ал.2 т.5,пр.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.По същество е съобразено,че независимо от определени разлики
между наказателните състави,основни признаци съвпадат.За пълнота на изложението следва
да се посочи,че двойна наказуемост по чл.8,ал.1 от цитирания специален Закон не се изисква
за конкретно посочени престъпления,между които и незаконен трафик на наркотици, когато
в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-
малко от три години или за тях се предвижда мярка, включваща лишаване от свобода за
максимален срок не по-малко от три години.
Видно е,че в конкретния случай са налице хипотезите и на двете алинеи.
Обсъждайки въпросите по чл.12 ал.7 от Закон за признаване,изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки,включващи
лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС,обн.Дв.в.бр.45 от 07.06.2019 година,в сила от
01. 01.2020 година,първият съд обосновано е съобразил,че не следва да постанови отказ от
признаване и изпълнение по чл.15 ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС,разполагайки доводите си на
основа на оценка пълнотата на представеното пред него Удостоверение по чл.3
ЗПИИСАННЛСМВЛС,отразените в него обстоятелства,свързани с
гражданство,самоличност и постоянен адрес на осъденото лице и конкретното му
местонахождение,независимо от липсата на дадено от осъдения Д. съгласие.
Не може да се сподели откъм обоснованост твърдението на осъденото лице,че с
приемане за изпълнение на Решението на австрийския съд се нарушават правата му,като се
цели да се отложи максимално евентуалното възобновяване на наказателното дело №7Hv
26/16 i от 30.06.2016 година.Такова възражение стои вън от предмета на разглеждане на
конкретния наказателно-правен спор.
Необосновано е и твърдението на осъдения,че атакувания съдебен акт не е съобразен с
постановен съдебен акт в гр.Санкт Пьолтен,Република Австрия.Видно е,че присъдата
/решение/ на Областен съд в Айденщат, Република Австрия,постановено на 30.06.2016
година по дело №7Hv 26/16 i,е влязло в сила на 11.10.2016 година,след като е потвърдено от
Върховния съд на Република Австрия.
Твърденията на осъдения Д.,свързани със съществото на наказателно-правния спор по
приетото за изпълнение Решение на Областния съд в Айденщат,Република Австрия,
постановено на 30.06.2016 година по дело №7Hv 26/16 i,,влязло в сила на 11.10.2016
година,с които оспорва законосъобразността на постановения съдебен акт от Областен съд в
4

Айденщат, Република Австрия на 30.06.2016 година,по дело №7Hv 26/16 i,влязло в сила на
11.10.2016 година,след като е било потвърдено от Върховния съд на Република Австрия,не
са предмет на разглеждане от настоящият съд.Въззивният съд не притежава компетентност
да се произнася по обосноваността или законосъобразността на постановения съдебен акт от
съд в Р.Австрия.
Вън от предмета на разглеждане по настоящото дело остава и твърдението на осъдения
Д.,че с приемане за изпълнение на Решение на Областния съд в Айденщат,Република
Австрия,постановено на 30.06.2016 година по дело №7Hv 26/16 i,,влязло в сила на
11.10.2016 година,ще се попречи на евентуалното му предсрочно освобождаване.
За пълнота на изложението,доколкото това не е сторил първия съд,следва да се
посочи,че изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по
давност съгласно българското законодателство,осъденото лице не се ползва с имунитет по
българското законодателство,съдебния акт е постановен спрямо лице,което според
българското законодателство е наказателно-отговорно за деянията,за които е постановен
актът.
Не са налице условията на чл.15 ал.1от цитирания специален закон.
Обосновано и в съответствие със Закона,първият съд е определил първоначален общ“
режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода,като е зачел времето,през което
Д. е бил задържан под стража и е търпял наказание „лишаване от свобода“.
Следва Софийски градски съд,на основание чл.12 вр.чл.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
надлежно да уведоми компетентните органи на издаващата държава във връзка с
постановения съдебен акт и влизане в сила на решението.
По тези съображения въззивния съд произнесе решението си.

Председател:

Членове:1.

2.
5

Номер на акта:	281
Дата:	10 август 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия:	Камен Иванов

Дело:	20211000600671
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 юни 2021 г.

Решение по ВЧНД №671/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите