Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 29.06.2015 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря А.Д. и в присъствието на прокурора……………
като
разгледа докладваното от съдията Димитрова
т.д.№199 по описа за
На 10.11.2014 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба, подадена по пощата на 07.11.2014 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-гр. София, в която се
твърди, че съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г. банката /с предишно
наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА”АД/ е предоставила на Б.Д.Ц. като кредитополучател
кредит в размер на 33 950 евро.
Твърди, че съгласно чл.3, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД за жилищни
кредити в евро /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс надбавка от 4.1 пункта. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата
за редовна главница за съответния период плюс наказателна надбавка от 10
пункта, а съгласно чл.4 от договора, кредитополучателят дължи на банката и
годишна такса за управление на кредита в размер на 0.05 % върху размера на
непогасената към момента главница, платима
в началото на всяка следваща година.
В исковата молба се твърди, че съгласно чл.19, ал.2 от
договора, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Твърди се, че по силата на нот.
заверен договор с рег. №6199/ 05.08.2009 г. на нотариус С.И., вписан в АВп с вх. рег. №9944 на 06.08.2009 г., И.П.Л. е встъпила на
основание чл.101 от ЗЗД в дълга на Б.Д.Ц. като кредитополучател по договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL28990 от 31.10.2007 г. и е поела солидарна отговорност
за погасяването на всички задължения, произтичащи от този договор за кредит и
допълнителните споразумения към него.
Твърди се, че условия по договора за кредит за покупка
на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г. са били предоговорени с допълнителни споразумения от 26.10.2009 г.,
27.05.2010 г., 02.06.2010 г., 27.04.2011 г., 29.04.2011 г., 27.03.2012 г. и
28.12.2012 г., подписани от кредитополучателя Б.Д.Ц. и от ответницата И.П.Л..
Твърди се, че Б.Д.Ц. не е платил 11 последователни
месечни погасителни вноски за главница и за лихви, дължими за периода от
15.04.2013 г. до 20.02.2014 г., с оглед на което банката счита, че целият
остатък от кредита автоматично е станал предсрочно и изцяло изискуем.
Твърди се също, че на 24.02.2014 г. „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД е подало до Плевенски Районен съд заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги
по кредитна сделка №800355 към 20.02.2014 г., според което задълженията на Б.Д.Ц.,
произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г. и допълнителните споразумения
към него са както следва:
1.за сумата от 44 865.88 евро, явяваща се
главница, дължима за периода от 15.04.2013 г. до 20.02.2014 г.;
2.за сумата от 4 916 евро, явяваща се договорни
лихви, дължими за периода от 15.04.2013 г. до 20.02.2014 г.;
3.за сумата от 388.96 евро, явяваща се такси, дължими
за периода от 17.11.2013 г. до 20.02.2014 г.
Твърди се, че въз основа на заявлението е образувано
ч.гр.д.№916/2014 г. по описа на Плевенски Районен съд, по което в полза на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД са били издадени заповед за изпълнение №498 от 25.02.2014 г. и изп. лист от 26.02.2014 г. за следните нейни вземания от Б.Д.Ц.
и И.П.Л. като солидарни длъжници, произтичащи от договор
за кредит за покупка на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г. и допълнителните споразумения
към него:
1.за сумата от 44 865.88 евро, явяваща се
главница, дължима за периода от 15.04.2013 г. до 20.02.2014 г.;
2.за сумата от 4 916 евро, явяваща се договорни
лихви, дължими за периода от 15.04.2013 г. до 20.02.2014 г.;
3.за сумата от 388.96 евро, явяваща се такси, дължими
за периода от 17.11.2013 г. до 20.02.2014 г.
4. за законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2014
г. до изплащане на задължението.
Твърди се, че И.П.Л. е възразила по реда на чл.414 от ГПК срещу издаването на заповедта за изпълнение, за което възражение банката е
била уведомена на 18.10.2014 г. и на 07.11.2014 г.-в срок е предявила срещу И.П.Л.
иск по чл. 422 от ГПК със следния петитум: да бъде
признато за установено съществуването на вземанията на ищеца от ответницата,
произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г. и допълнителните споразумения
към него от 26.10.2009 г., 27.05.2010 г., 02.06.2010 г., 27.04.2011 г.,
29.04.2011 г., 27.03.2012 г. и 28.12.2012 г., както и от договор от 05.08.2009
г. за встъпване в дълг, за изпълнението на които вземания в полза на банката е
била издадена заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №916/2014 г. по описа на
Плевенски Районен съд, а именно: за сумата от 44 865.88 евро, явяваща се
главница, дължима за периода от 15.04.2013 г. до 20.02.2014 г.; за сумата от
4 916 евро, явяваща се договорна лихва, дължима за периода от 15.04.2013
г. до 20.02.2014 г.; за сумата от 388.96 евро, явяваща се такси, дължими за
периода от 17.11.2013 г. до 20.02.2014 г. и за законната лихва върху главницата,
считано от 24.02.2014 г. до изплащане на задължението.
ИМ и представените от ищеца писмени доказателства са
връчени на И.П.Л. на 27.11.2014 г. и на 09.12.2014 г.-в срока по чл.367, ал.1
от ГПК е подаден отговор, в който се оспорва предявения иск. Ответницата твърди,
че на 05.08.2009 г. при нотариалната заверка на подписите върху договора за
встъпване в дълг не са присъствали едновременно всички страни. Оспорва правомощията на търговските пълномощници на банката-М.К.Т. и А.С.С.
при сключване на договора за встъпване в дълг от 05.08.2009 г.
И.П.Л. сочи, че не е плащала нот.
такса за заверка на подписите върху договора за встъпване в дълг, че не е
подавала молба за вписването му в АВп и че не е
плащала такса за това вписване.
И.П.Л. твърди, че подписите върху стр.1 и стр.2 на
допълнителното споразумение от 28.12.2012 г. към договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г. и подписа
за втори кредитополучател върху стр.3 на същото споразумение не са положени от
нея.
Препис от отговора на И.П.Л. е връчен на ищеца на
12.01.2015 г. и на същата дата по пощата е подадена допълнителна искова молба.
В нея ищецът заявява, че ще се ползва от всички представени с исковата молба
писмени доказателства и взима становище по доказателствените искания на
ответницата.
В допълнителната искова молба се сочи, че за спора е ирелевантно дали всички страни са присъствали едновременно
при нот. заверка на договора за встъпване в дълг и
дали този договор е вписан в АВп. Ищецът заявява, че
относно правомощията на търговските пълномощници М.К.Т.
и А.С.С. при сключване на договор за встъпване в дълг
от 05.08.2009 г. е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Моли да се има
предвид, че 5-годишният срок за съхранение на исканата от ответницата дан.
фактура е изтекъл.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на
ответницата на 03.02.2015 г. и на 18.02.2015 г. е подаден допълнителен отговор.
В него И.П.Л. твърди, че предвид встъпването в дълг, обезпечен с ипотека, нот. заверка на подписите върху договора за встъпване в
дълг и вписването му в АВп са „задължителни условия” за действителността на встъпването в дълг.
Уточнява, че оспорва правомощията на търговските пълномощници
на банката-М.К.Т. и А.С.С. в контекста на чл.26 от ТЗ.
В първото о.с.з. по делото, проведено на 04.05.2015
г., И.П.Л. е заявила, че знае, че Б.Д.Ц. е изтеглил кредит от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД и че той я е помолил да открие на свое име еврова
сметка, през която той да плаща вноски за погасяване на този кредит, тъй като
собствената му сметка била запорирана. Ответницата
твърди, че заедно с Б.Д.Ц. отишли в банката и там потвърдили, че се касае само
за откриването на еврова сметка, през която да се
обслужва кредита. Служителката от банката била подготвила всички документи и ответницата
ги подписала без да ги чете, мислейки, че се подписва за откриването на еврова сметка. И.П.Л.
твърди, че е разбрала, че е станала съдлъжник на
Б.Д.Ц. на 23.08.2014 г., когато запорирали трудовото и
възнаграждение и възбранили
наследствените и имоти. Твърди, че нищо не е подписвала пред нотариус.
Потвърждава, че подписите върху договора за встъпване в дълг от 05.08.2009 г. и
върху допълнителните споразумения към договора за кредит за покупка на недвижим
имот №HL28990 от 31.10.2007 г., с изключение на това от 28.12.2012 г., са нейни.
На 18.05.2015 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД е депозирало в съда молба с искане да бъде
допуснато изменение на иска от установителен в
осъдителен в частта му относно следните суми по кредита, дължими след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-24.02.2014 г.:
44 810.90 евро, явяваща се главница, дължима за периода от 15.02.2014 г.
до 20.02.2014 г.; 2 452.64 евро, явяваща се договорни лихви, дължими за
периода от 15.02.2014 г. до 20.02.2014 г.; 388.96 евро, явяваща се такси,
дължими за периода от 17.11.2013 г. до 20.02.2014 г., а в останалата част за
следните суми: 57.98 евро, явяваща се главница, дължима за периода от15.04.2013
г. до 15.02.2014 г. и 2 463.36 евро, явяваща се договорни лихви, дължими
за периода от 15.04.2013 г. до 15.02.2014 г., да се счита непроменен, т.е. установителен.
С определение, постановено в о.с.з. на 15.06.2015 г.,
съдът е оставил без уважение искането за допускане изменение на иска, обективирано
в молба от 18.05.2015 г., приемайки, че искането е преклудирано
към съответния етап на развитие на производството, съгласно задължителната
съдебна практика /виж. напр. определение №112/2014 г. на ІІ-ро
т.о. на ВКС, определение № 884/2013 г. на І-во т.о.
на ВКС и определение №362/2010 г. на І-во т.о. на
ВКС/.
В писмените си бележки по
съществото на спора банката моли да бъде съобразено, че ответницата
собственоръчно е написала молба да встъпи в дълга на Б.Д.Ц., поради което не е
вярно, че е разбрала за това встъпване едва при предприемане на изпълнителни
действия срещу имуществото и. Моли се също да бъде отчетено, че ответницата е
подписала всички допълнителни споразумения, с изключение на едно. Ищецът
намира, че ответницата не е успяла да докаже твърдението си, че не е ходила при
нотариус, за да бъде заверен подписа и върху договора за встъпване в дълг
заедно с подписите на Б.Д.Ц. и на пълномощниците на
банката. Моли вземанията, произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г. и допълнителните споразумения
към него, както и от договор от 05.08.2009 г. за встъпване в дълг, да бъдат
признати за съществуващи в размерите по исковата молба. Сочи, че ако не бъде
взето предвид допълнителното споразумение от 28.12.2012 г., за което се
установи, че не е подписано от ответницата, размерът на вземанията би бил
по-голям от този на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение,
поради което не следва да бъде съобразявано допълнителното заключение на ВЛ. В
писмената си защита „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД е изложило аргументи за
незаконосъобразността на определението на съда, с което молбата му от 18.05.2015
г. за изменение на иска е оставена без уважение.
В писмените си бележки по съществото на спора И.П.Л. твърди,
че е била опорочена изискуемата от императивната норма на чл.171 от ЗЗД
процедура по нот. заверка на подписите на страните по
договор за встъпване в дълг и че този порок е толкова тежък, че води до извода
за липса на договорна обвързаност, респ. на договорна отговорност по този
договор.
И двете страни претендират разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г., „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД-гр. София /с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА”АД/ е
предоставило на Б.Д.Ц. като кредитополучател кредит в размер на 33 950 евро с краен
срок за издължаване 348 месеца от откриването на заемната сметка. Условие за
откриването на тази заемна сметка е учредяването на договорна ипотека върху
недвижимия имот, за закупуването на който е предоставен кредита. Видно от
приложение към договора, заемната сметка е открита на 01.11.2007 г., което е
косвено доказателство за учредяването на договорната ипотека. Съгласно чл.3,
ал.1 от договора, кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД за жилищни кредити в евро /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс надбавка от 4.1
пункта. В о.с.з. на 04.05.2015 г. процесуалният представител на ищеца адв. М. е заявил, че за съответния БЛП за процесния период е посочен в приложеното към исковата молба
извлечение. Съгласно чл.3, ал.3 от договора, при просрочие
на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
за съответния период плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.4 от договора
е предвидено, че кредитополучателят дължи на банката и годишна такса за
управление на кредита в размер на 0.05 % върху размера на непогасената към момента главница, платима в началото на
всяка следваща година.
Съгласно чл.19, ал.2 от договора, при неиздължаване на
три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък от кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска,
като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Видно от молба вх. №521-1113/02.06.2009 г., И.П.Л. е
поискала от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД да и бъде разрешено „встъпването в дълг по жилищен кредит за покупка HL28990”. В
о.с.з. на 04.05.2015 г. ответницата признава, че тя е писала съдържателната част
на молбата и че я е подписала. При това положение съдът намира за ирационална
защитната теза на И.П.Л., че не е знаела, че встъпва в дълга на Б.Д.Ц., а си е
мислела, че му прави услуга, откривайки на свое име сметка, през която той да
обслужва кредита си.
Ответницата не само е поискала да встъпи, но и го е
направила, подписвайки на 05.08.2009 г. договор за встъпване в дълг. Този
договор е с нот. заверка на подписите с рег.
№6199/05.08.2009 г. на нотариус С.И. и е вписан в АВп
с вх. рег. №9944 на 06.08.2009 г. Договорът е сключен между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД-гр. София /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД/,
представлявано от търговските пълномощници М.К.Т. и А.С.С.; Б.Д.Ц. като първоначален длъжник и И.П.Л. като поемател /встъпващ съдлъжник.
Съгласно договора, И.П.Л. е встъпила на основание чл.101 от ЗЗД в дълга на Б.Д.Ц.
като кредитополучател по договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL28990
от 31.10.2007 г. и е поела солидарна отговорност за погасяването на всички
задължения, произтичащи от този договор за кредит и допълнителните споразумения
към него. В договора за встъпване в дълг е посочено, че кредита е обезпечен с
договорна ипотека по силата на нот. акт №177/2007 г.
Това обяснява необходимостта от нот. заверка на
подписите на договора за встъпване в дълг.
Ответницата е оспорила правомощията на
търговските пълномощници, поради което банката е представила посоченото в
договора за встъпване в дълг нот. заверено с рег.
№03383 и №03384 от 18.02.2009 г. на нотариус В.Б. пълномощно. От него е видно,
че законните представители на банката-А.В.Я. и П.Н.Д. на основание чл.26 от ТЗ
са упълномощили М.К.Т. и А.С.С. да представляват
банката при сключването на всички видове договори, свързани с банковата и
дейност. Такъв се явява и договора за встъпване в дълга на кредитополучател,
поради което съдът намира, че при сключването му банката е била надлежно
представлявана.
Нот. заверен с рег. №6199/05.08.2009 г. на нотариус С.И.
договор за встъпване в дълг е частен диспозитивен
документ в частта си относно неудостоверителните изявления на страните и
официален свидетелстващ документ в частта си относно нотариалното
удостоверяване /НУ/ на подписите на страните. Ответницата твърди, че при това
НУ е нарушена императивната норма на чл. 578, ал.
4 от ГПК, тъй като на 05.08.2009 г. не се е явявала лично пред
нотариуса, за да подпише договора или за да потвърди положения си преди това подпис
върху него. Без да предявява иск за прогласяване на основание чл.576 във вр. с чл.578, ал.4 от ГПК на нищожността на НУ на подписите
на страните, ответницата твърди, че договора за встъпване в дълг е
недействителен, защото е опорочена изискваната от чл.171 от ЗЗД форма за
извършването му.
За установяване на обстоятелствата, при които е била
извършена нот. заверка на подписите на страните по
договора за встъпване в дълг, ответницата е поискала събиране на гласни
доказателства. Като свидетел е разпитан Б.Д.Ц., който твърди, че той и И.П.Л.
подписали договора в банката без да го четат, мислейки се, че с него се открива
сметка на нейно име, през която да се обслужва неговия кредит. Свидетелят
твърди, че двамата не са ходили при нотариуса, за да удостовери подписите им.
Не помни дали когато са подписали договора, той вече е бил подписан от
представителите на банката. В о.с.з. на 04.05.2015 г. като свидетел е разпитан
и М.К.Т., който твърди, че той, А.С.С., Б.Д.Ц. и И.П.Л.
едновременно са положили пред нотариуса подписите си върху договора за
встъпване в дълг от 05.08.2009 г. Извършена е очна ставка между М.К.Т. и И.П.Л.,
както и между М.К.Т. и Б.Д.Ц., но никой от тях не се е отметнал от обясненията,
респ. показанията си. В о.с.з. на 15.06.2015 г. е разпитан и А.С.С., който обаче е заявил, че не си спомня дали при нот. заверка на подписите на страните върху договора за
встъпване в дълг от 05.08.2009 г. са присъствали всички: той, М.К.Т., Б.Д.Ц. и И.П.Л..
Съдът намира, че показанията на св.Б.Д.Ц. не следва да
бъдат кредитирани с доверие, тъй като той е лично заинтересован от изхода на
делото. Показанията на св. А.С.С. не способстват за
изясняването на обстоятелствата, при които е била извършена нот.
заверка на подписите. Остават показанията на св. М.К.Т., според които при
нотариалното удостоверяване на подписите върху договора за встъпване в
дълг не е била нарушена императивната
норма на чл. 578, ал. 4 от ГПК.
Договорът за встъпване в дълг е действителен, тъй като е бил извършен в
изискваната от чл.171 от ЗЗД форма. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че след 05.08.2009 г. И.П.Л. е подписала като
кредитополучател 6 броя допълнителни
споразумения: от 26.10.2009 г.,
27.05.2010 г., 02.06.2010 г., 27.04.2011 г., 29.04.2011 г., 27.03.2012 г., с
които заедно с Б.Д.Ц. като
кредитополучатели са предоговорили условия по договора
за кредит за покупка на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г.
Ответницата е оспорила подписа си върху седмото
последно във времето допълнително споразумение от 28.12.2012 г. Съгласно
заключението на ВЛ Ц.Ц., действителното допълнително
споразумение от 28.12.2012 г. не е подписано от И.П.Л.. С оглед на това, на ВЛ Т.И.
е възложена допълнителна задача да изчисли размера на вземанията на банката, произтичащи от
договора за кредит и допълнителните споразумения от 26.10.2009 г., 27.05.2010 г., 02.06.2010 г.,
27.04.2011 г., 29.04.2011 г. и 27.03.2012
г. Видно от допълнителното заключение, към 20.02.2014 г. Б.Д.Ц. и И.П.Л. като солидарни длъжници
дължат на банката: 44 865.88 евро главница, 4 452.53 евро-договорни
лихви за периода от 15.04.2013 г. до 20.02.2014 г. и 354.69 евро-банкови такси
за периода от 17.11.2013 г. до 20.02.2014 г.
Основното заключение на ВЛ Т.И. е изготвено при съобразяване
и на допълнителното споразумение от 28.12.2012 г. и при положение, че кредита е
обявен за предсрочно изискуем. Видно от това заключение, Б.Д.Ц. не е платил 11
последователни месечни погасителни вноски за главница и за лихви, първата от
които с падеж 15.04.2013 г. При това положение и по правилото на чл.19, ал.2 от
договора, кредита би следвало да се е превърнал в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на третата просрочена вноска, а именно-от
15.06.2013 г. Според ВЛ, към 20.02.2014 г.
Б.Д.Ц. и И.П.Л. като солидарни длъжници
дължат на банката: 44 865.88 евро-главница, 4 916 евро-договорни лихви за
периода от 15.04.2013 г. до 20.02.2014 г. и 388.96 евро-банкови такси за
периода от 17.11.2013 г. до 20.02.2014 г. Именно за вземанията в тези размери
са били издадени заповедта за изпълнение и изп. лист
по ч.гр.д. №916/2014 г. по описа на Плевенски Районен съд.
Ищецът твърди,
че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила без да е необходимо до
кредитополучателя и съдлъжника му да е достигнало
негово изявление в този смисъл.
Предвид формулировката на чл.19, ал.2 от договора,
съдът намира, че се касае до т.нар. „настъпваща по право” или „автоматично
настъпваща” продсрочна изискуемост. Тя настъпва с
обективното възникване на съответното основание /в случая неиздължаването на
три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично/, т.е. без
да е необходимо изявление на кредитора до длъжника. Именно такива случаи се
имат предвид в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, в която дефакто е направено
тълкуване на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. Според така посоченото ТР на ОСГТК, употребата на минало
страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по
чл. 418, ал.
3 от ГПК, налагат извода, че за да стане вземането на банката по
договора за кредит изцяло и предсрочно изискуемо, е необходимо да са налице
следните предпоставки: неплащане или настъпване на посочените в договора
обстоятелства; упражняване от кредитора на правото му да направи кредита изцяло
и предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, съответната договорна клауза /в случая чл.19, ал.2 от
договора/ не поражда действие.
В настоящия случай се установи, че не са платени
повече от три последователни месечни погасителни вноски. Не е спорно, че „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД не е уведомило ответницата преди 24.02.2014 г. /когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, че е упражнило правото си да
обяви процесния кредит за предсрочно изискуем. Това
означава, че разпоредбата на чл.19, ал.2 от договора не е породила действието
си и не е имало основание остатъка от кредита да се превърне в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Казано по друг начин-към 24.02.2014 г. вземанията
на банката не са съществували в размера, посочен в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Доколкото предмет на установяване в настоящото
производство е съществуването на вземането, посочено в извлечението от
счетоводните книги на банката, въз основа на което се иска издаването на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
то вземането следва да се признае за съществуващо в размера на
неплатените погасителни вноски, падежирали, т.е.
станали изискуеми по силата на договора към момента на подаване на заявлението.
Размерите и падежите на тези вноски са определени в договора и за настъпването
на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по
чл.418, ал.3 от ГПК. Съдът намира, че ако остатъкът от кредита не бъде счетен
за предсрочно изискуем, то задълженията на И.П.Л. за периода от 15.04.2013 г.
/когато е падежа на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.02.2014 г.
/когато е издадено извлечението от счетоводните книги/ биха били в размер на
общо 4 931.31 евро, в т.ч.: главница-113.40 евро и договорна
лихва-4 817.91 евро. Този извод съда прави на база приложения към молбата
на ищеца от 18.05.2015 г. погасителен план, от който е виден размера на всяка
от 11-те падежирали към 24.02.2014 г., но неплатени
погасителни вноски.
Съдът намира, че иска по чл.422, ал.1 от ГПК следва да
бъде уважен за сумата от 4 931.31 евро, а за разликата от 4 931.31
евро до 50 170.84 евро да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 422
от ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД е направило по ч.гр.д. №916/2014 г. по описа на Плевенски
Районен съд разноски за ДТ в размер на 1 962.51 лв., както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 1717.51 лв., и е поискало в
заявлението присъждането на тези разноски в общ размер на 3 680.02 лв. В настоящото исково производство „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД е направило разноски за ДТ в размер на 1 962.51 лв., за
депозит за ВЛ в размер на 400 лв. и за адв. възнаграждение
в размер на 253.27 лв., и е поискало присъждането на тези разноски в общ
размер на 2 615.78 лв.
И.П.Л. е направила разноски за депозит за свидетели в
размер на 20 лв. и за депозит за ВЛ в размер на 150 лв. и е поискала
присъждането им в общ размер на 170 лв.
При този изход на спора по същество, И.П.Л. следва да
заплати в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД сумата от 465.53 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в
заповедното и в исковото производство.
Ответницата е представлявана от адвокат Л. М. Н. от
Плевенска Адвокатска колегия при условията на чл.36 във вр.
с чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗА, видно от
представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В
този случай и с оглед изхода на спора по същество ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Л. М. Н. от
Плевенска Адвокатска колегия сумата от 3 184.42
лв. като адв. възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че съществуват следните вземания на ищеца
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-гр. София с ЕИК: ******** от ответницата И.П.Л. с ЕГН: **********
в общ размер на 4 931.31 евро,
произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28990 от 31.10.2007 г. и допълнителните споразумения
към него от 26.10.2009 г., 27.05.2010 г., 02.06.2010 г., 27.04.2011 г.,
29.04.2011 г., 27.03.2012 г., за изпълнението на които в полза на
банката са били издадени заповед по чл.417 от ГПК и изп.
лист по ч.гр.д. №916/2014 г. по описа на Плевенски Районен съд: за сумата от 113.40 евро, явяваща се главница, ведно
със законната лихва върху тази
главница, считано от 24.02.2014 г. до окончателното и изплащане и за сумата от 4 817.91 евро, явяваща се договорна лихва, дължима за периода от 15.04.2013
г. до 20.02.2014 г., а искът за разликата
от 4 931.31 евро до 50 170.84 евро от които: 44 752.48 евро се претендират като главница, 98.09 евро се претендират като договорни лихви, а 388.96 евро, се претендират като такси,
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК И.П.Л. с ЕГН: ********** да заплати в полза на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-гр. София с ЕИК: ******** сумата от 465.53 лв., явяваща се
разноски по компенсация, направени в заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-гр. София с ЕИК: ******** да заплати в полза
на адв. Л. М. Н. от Плевенска Адвокатска колегия
сумата от 3 184.42 лв. като адв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: