РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Бургас, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. И.а
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500745 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Т. Н.,подадена чрез пълномощника му
адв.Драгнев против съдебно решение № 449 от 04.03.2025г.постановено по гр.д.№
5148/2022г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК предявен от К. Т. Н., ЕГН **********, с адрес ***, против Х. Л.
К., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер от 5895 британски лири, представляваща сбор от припадащата се на
ответника 1/2 част от платените от ищеца през периода 04.10.2019-09.09.2020 год. суми за
лични нужди, за наем и за общински месечен данък в ***, и за режийни разходи в наетия
обект (електрическа енергия, вода и газ) за периода 04.10.2019-14.09.2020 год., и за суми за
домашен и мобилен интернет, за месечни такси и телефонни планове в Англия и България,
както и за цена на мобилно устройство – смартфон и на телевизор „Самсунг“, за периода м.
септември 2019-м. септември 2020 год., която сборна сума е предмет на Заповед №
1753/02.06.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 3558/2022 год. на БсРС.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,незаконосъобразно
и необосновано.Въззивникът счита,че съдът неправилно е съобразил свидетелските
показания в процеса и какво доказват те.Направен е анализ на показанията на двете групи
свидетели- на ищеца и на ответницата,като се изтъква,че ищцовите свидетели са имали
лични възприятия за договореностите между Н. и К.,тъй като са живели заедно в
Лондон,докато майката на ответницата не е имала такива възприятия. Посочва,че
ответницата не е представила доказателства,че няма задължения към ищеца,а съдът не е
коментирал представеното по делото доказателство-лист от тетрадка,носещ подписа на
1
ответницата,неоспорен от нея,където тя е признала безспорно част от задълженията си-
вноски за Айфон,депозит за къща и телевизор „Самсунг“.Въззивникът излага съображения в
подкрепа на оплакването,че съдът неправилно е тълкувал съдържанието на договора между
страните.Оспорен е изводът на съда,че сключеният между страните договор е нищожен на
основание чл.26 ЗЗД –поради противоречие с добрите нрави,като са изложени аргументи за
това,че добрите нрави не са накърнени.Счита,че обвързването с фактическо съжителство и
обща единност не пречи на това всеки един да може да поеме част от своите задължения в
живота,като не става въпрос за ежедневната прехрана,която е осигурявал въззивникът,а за
разходите за живот в Лондон,които са предварително известни и са в порядъка на около 800
паунда месечно.Въззиваемата също би следвало да се погрижи за посрещане на общите
разходи,като поема част от тях,а участие само в ползите,но не и в разходите представлява
нарушение на още един общ принцип в правото-комуто ползите,нему и тежестите.
Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на БРС и уважаване
на иска от въззивния съд.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответницата Х. К.,която е депозирала в
законоустановения срок писмен отговор чрез пълномощника си адв.Хр.Кондев.
Въззиваемата страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна и е изразила
становище,че решението на БРС е правилно,законосъобразно и обосновано.Напълно се
споделят изводите на съда,че по делото не са ангажирани убедителни доказателства,от които
да се направи обоснован извод,че страните по делото са легитимирани като контрахенти по
ненаименуван договор.Напълно подкрепя и изводите на съда относно хипотетичната
нищожност на твърдения и недоказан от ищеца ненаименуван договор при безспорно
фактическо съпружеско съжителство,при което К. и Х. са свързали живота си в обща
единност. Добрите нрави,според съда,не позволяват въвеждане на математически строго
определена част за разпределяне на разноските между двамата съжители/интимни
приятели,манифестирали несъмнената си воля да живеят като семейна двойка.Намира за
неудачно сравнението на отношенията в случая с брачния договор,като излага подробни
аргументи в подкрепа на това становище,позовава се и на съдебна практика на
ВКС.Въззиваемата страна също е направила анализ на свидетелските показания,като
счита,че показанията на ищцовите свидетели не доказват твърденията на ищеца. Посочва,че
отрицателни факти не се доказват,поради което липсата на твърдяното от ищеца съглашение
не подлежи на доказване от ответницата,а ищецът е следвало да докаже положителният
факт-наличието на твърдяното от него съглашение с ответницата. Относно листа от тетрадка
с подписа на Х. в отговора се сочи,че тези доказателства са били представени по
делото,водено между майката на Х. и ищеца,а в решението си по гр.д.№1652/2022г.БРС
подробно описва тази и съпътстващите я суми,а Х. е дала обяснения,неоспорени от
ищеца,които са в смисъл,че дължимата сума е тази,която К. е дължал на майка и.Изложени
са аргументи в подкрепа на становището на съда,че такъв ненаименуван договор би бил
нищожен поради противоречие с добрите нрави,като се посочва,че съдът е развил тези
доводи хипотетично,а в конкретния случай е приел,че договор няма. Направен е анализ на
свидетелските показания и писмените доказателства,като се сочи,че показанията на
ищцовите свидетели са оспорени като неверни,а ответницата е представила убедителни
писмени доказателства,че е полагала труд и е получавала трудови възнаграждения. С оглед
пълнота се посочва,че ответницата е купувала самолетни билети,правила разходи за
дома,превеждала е пари по сметката на К.,плащала е много месечни наеми по сметката на Ф.
П. и др.Счита,че с представените доказателства за извършвани разходи от въззиваемата К. се
опровергава твърдението на ищеца Н.,че е поел ангажимента да я издържа.Посочва,че
въпреки несподелянето позицията на ищеца,че трябва всичко да се дели на две в
отношенията между страните,живели като съпрузи,ответницата е изготвила възражение за
прихващане с оглед на идеята,че ако ищецът твърди,че трябва да му се връщат ½ от
направените разходи,то по същия начин и той трябва да възстанови ½ от направените за него
разходи.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,а решението на БРС
потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени
2
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът Н. ,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от
адв.Драгнев, който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата К.,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от
адв.Кондев, който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.Не сочи нови доказателства,претендира разноски съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи
следното:
Ищецът К. Т. Н. е предявил срещу Х. Л. К. иск за приемане за установено, че
ответницата дължи на ищеца сума в общ размер от 5895 британски лири, представляваща
сбор от припадащата се на ответницата и дължими от нея 1/2 част от платените от ищеца
през периода 04.10.2019-09.09.2020 год. суми за лични нужди, за наем и за общински
месечен данък в *** и за режийни разходи в наетия обект (електрическа енергия, вода и газ)
за периода 04.10.2019-14.09.2020 год., както и заплатени от ищеца за суми за домашен и
мобилен интернет, за месечни такси и телефонни планове в Англия и България, както и за
цена на мобилно устройство – смартфон и на телевизор, за периода м. септември 2019г. - м.
септември 2020 г.,която сборна сума е част от предмета на Заповед № 1753/02.06.2022 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3558/2022
год. на БРС.
В протоколно определение от 18.02.2025 год. ,съобразявайки и и мотивите,изложени в
Определение № 1280/20.03.2024 год. по ч. гр. д. № 834/2024 год. на IV ГО на
ВКС,районният съд е приел,че правопораждащите твърдения на ищеца се отнасят към
ненаименован договор, въз основа на постигнато между страните в устна форма съгласие за
поделяне на разноските в равни части.
Ищецът е твърдял,че той и ответницата Х. К. били обвързани с интимна връзка,
двамата заминали заедно за ***, където живели под наем. След м. септември 2019 год. Х. К.
спряла да работи, което наложило ищецът да заплаща всички разходи,като двамата се
уговорили,че когато К. започне работа,ще възстанови на Н. половината от заплатената от
него сума,с която е заплащал общите разходи,както и сумите,които и е давал за лични
нужди. През периода от м.октомври 2019г.до м.септември 2020г. ищецът давал на
ответницата пари за лични нужди, купил телевизор „Самсунг, тя купила на изплащане
смартфон,който ползвала,а вноските плащал ищецът.Ищецът заплащал и сметките на
ответницата за ползвани услуги на мобилните оператори в Англия и България, като за
абонаментни планове в Англия е платил общо 520 паунда. а, възлизат на 5635 паунда; за
периода м. септември 2019-м. септември 2020 год. ищецът заплатил и общо 520 паунда за
абонаментни планове към мобилен оператор в Англия. Твърдял е,че той е заплащал
дължимия наем и общински месечен данък в гр.Лондон,режийните разходи в наетото
жилище/ел.енергия,вода и газ/.Общият размер на дължимата от ответницата на ищеца сума
е 5895 британски лири, която сума според твърденията на ищеца е половината от
плащанията,извършени от него през процесния период.
В законоустановения срок ответницата е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който е оспорила исковете като неоснователни. В отговора е изложила насрещни
твърдения и възражения в смисъл,че с Н. са били сгодени и помежду им не е имало устна
или писмена уговорка кой от двамата ще поеме разходите по съвместното им пребиваване
им във ***, а разходите им били общи. Двамата се разделили през м. август 2020 год. И Х.
К. напуснала съвместно обитаваното с ищеца жилище под наем в ***. Твърдяла е,че по
време на съжителството с ищеца и престоя им в ***,тя не е работила само в периода
09.2019-12.01.2020 год., а ищецът има по-малко работни дни от нея за общия им престой в
3
***. Заявила е,че не е дължала вноски за закупен мобилен телефон,тъй като договорът с А1
е бил сключен с майката на ищеца, поради което и въпросът не е предмет на отношения
между страните по делото. Оспорила е дължимостта на всяка от претендираните в исковата
молба суми,като е изложила конкретни твърдения.
При условията на евентуалност, при частично или пълно уважаване на предявения
положителен установителен иск,ответницата е заявила искане за отхвърлянето му като
погасен с прихващане – по силата на предявено от нея възражение за прихващане, с
вземанията си срещу К. Н. за сума в общ размер от 5793,81 британски лири, с които ищецът
Н. неоснователно се е обогатил, представляващи направени от ответницата разходи през
периода на съвместното съжителстване между страните във ***.
Ищецът е оспорил възражението за прихващане като неоснователно.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита БРС е приел,че е сезиран с установителен иск,чието правно основание е
чл.422 ГПК вр.с чл.124 ГПК и чл.79 ал.1 ЗЗД.
След неколкократни уточнения на исковата молба и разглеждане на възражения на
страните, с изменения доклад по чл.146 ал.1 ГПК районният съд е приел,че предмет на спора
е установяване съществуването на сключен между страните неформален ненаименуван
договор, по силата на който страните са постигнали съгласие за поемане в равни части от по
1/2 на общите разходи през периода на съвместния си престой в Англия, в т. ч. безусловно
задължение на Х. К. да върне на К. Н. половината от платените от него суми за общите им и
за нейните лични разходи.
Върху ищеца е възложена правилно доказателствената тежест да докаже при
условията на пълно и главно доказване,че между него и ответницата е бил сключен
твърденият ненаименуван договор.
БРС е приел,че такова доказване ищецът не е успял да проведе,тъй като по делото не
са били ангажирани убедителни доказателства, въз основа на които да може да се направи
мотивиран извод, че страните по делото са легитимирани като контрахенти по посочения
ненаименуван договор.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба,че съдът неправилно е
съобразил свидетелските показания,като е ценил показанията на свидетелите на
ответницата- нейната майка и настоящ интимен приятел,които следва да бъдат преценявани
на основание чл.172 ГПК с оглед възможната им заинтересованост. Показанията на тези
свидетели съдът не е взел предвид при формиране на извода си дали е установено
сключването на ненаименувания договор,а само е посочил,че на тези свидетели не им е
известно страните по делото да са имали такава договореност.
Между страните по делото не е било спорно,че са били обвързани в интимна
връзка,заминали са заедно за Англия с намерение да се установят трайно там,живели са
заедно и са се сгодили. Относно моментът на тяхната раздяла не е било спорно,че тя
окончателно е настъпила с напускането на съвместно обитаваното жилище от ответницата
К.,което според нейните твърдения в отговора на исковата молба е станало в края на
м.август 2020г.,а според твърденията на ищеца Н. в исковата молба- в началото на
м.септември 2020г.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел,че по делото е останало
недоказано твърдяното от ищеца сключване с ответницата на ненаименуван договор,по
силата на който между тях било постигнато на съгласие за поемане в равни части на общите
разходи и ответницата К. е поела безусловно задължение да върне на Н. половината от
платените от него суми за общите им нужди и дадените за нейни лични разходи.
От показанията на ищцовата свидетелка св.Ф. Х. се установява,че семейството
и/тя,съпругът и и бебето,което е родила/ са заживели заедно с Н. и К. през м.август 2019г. в
наета от тях къща в ***,като двете семейства са имали устна уговорка,че наемът,всички
консумативи и режийни разноски ще се делят на две-в равни части за всяко от двете
семейства. Частта от задължението на св.Х. я поемал съпругът и,защото тя вече не
4
работела,била в напреднала бременност. Месечните разходи включвали наем от 1700 паунда
и около 500 паунда за режийните разноски.Наемът се плащал чрез дебитната карта на
свидетелката,в полза на наемодателя. Водата плащал съпругът и,а данъкът и
електричеството за къщата плащал ищецът Н.. В стаята на страните имало само английска
телевизия,която се плащала от ищеца. Според св.Х. откакто се настанили в тази къща
ответницата не работела,като всички разходи поемал ищецът. Х. започнала работа на
повикване едва след м.март 2020г.След раздялата между Х. и К.,тя останала да живее в
къщата и на обща среща между четиримата обещала да заплаща ¼ от наема на къщата,но не
изпълнила обещанието и К. продължил да заплаща половината от наема до края на срока на
договора за наем/края на м.август 2020г./.Св.Ф. Х. е посочила,че заради раздялата на К. и
Х.,се наложило тя и съпругът и да си търсят ново жилище под наем след изтичане на срока
на договора,а преди да напуснат съвместно обитаваната със страните къща,отношенията и с
Х. се влошили много.Стигнало се и до конфликт и с майка и,която отправяла обиди към
свидетелката,а св.Х. обиждала само ответницата. Свидетелката е заявила,че познава Ж. Е.,
който е гостувал в наетата къща в ***,но не знае дали той е плащал някакъв наем.
Въззивният съд споделя становището на БРС,че от показанията на св.Ф. Х. не може
да се установи ясно и безпротиворечиво наличието на уговорка между К. и Х. в заявения от
ищеца в исковата молба смисъл. Свидетелката е заявила,че уговорката помежду им е била
като между две семейства,всяко семейство поема половината от общите разходи.
Свидетелката не е заявила да има лични възприятия за договореност между К. и Х.,че всеки
от тях ще поеме по ¼ от общите разходи,нито да е възприела договаряне между двамата,че
поетите от К. разходи в периода,в който Х. е останала без работа и доходи,впоследствие ще
му бъдат възстановени от ответницата. Уговорката Християна да заплаща отделно ¼ от
наема според свидетелката е била постигната между четиримата след като вече станало
ясно,че К. и Х. са преустановили интимната си връзка,но са продължили да живеят в
къщата. Правилно БРС е приел,че дори ответницата да е направила такова волеизявление,то
липсва ясно установен кредитор на вземането, поради което няма основание да се приеме,че
ищецът има право да получи ½ част от платения от него наем. Освен това св.Х. не е
посочила кога се е състояла тази среща, а и самият ищец не е заявил в исковата молба
твърдение,че е заплащал дължими от ответницата разходи за наем след раздялата им като
годеници и интимни съжители, поради което в тази част показанията на св.Х. съдът не
кредитира съобразно чл.172 ГПК,имайки предвид данните за влошените и отношения с
ответницата,отправяни обиди и обвинения към нея. Следва да се посочи,че ако фактическото
съжителство между страните по делото е било преустановено преди м.август 2020г., то
липсва логична и морална причина ищецът да продължи да заплаща суми за мобилен
интернет,мобилен телефон и др.,които според него са ползвани от ответницата,в каквато
насока са твърденията в исковата молба и съответните претенции. Показанията на св.Х. в
частта,в която е заявила,че до м.март 2020г. Х. не е работила се опровергават от
представените от ответната страна писмени доказателства- трудови договори,служебни
бележки,банкови преводи за трудови възнаграждения и др. ,от които се установява,че Х. е
работила по трудов договор от 08.12.2018г.до м.септември 2019г.,а от м.януари 2020г.е
започнала работа по нов трудов договор,по който работи и понастоящем.
От показанията на св.Ц. се установява,че той се срещнал със страните на
12.02.2019г.,като при срещата си коментирали,че Х. няма стабилна работа, а месечното и
възнаграждение е 600 паунда,което е крайно недостатъчна сума за покриване на месечните
разходи за живот в ***.На същата среща Х. казала,че след като си намери стабилна работа
ще плати на К. това,което е изразходил за нея.В същия разговор К. казал,че му се налага да
работи на две и на три места.Впоследствие,след като се преместили в новата
квартира,ищецът в телефонен разговор споделил със свидетеля,че Х. обещала да му дава
половината наем.
Правилно е приел БРС,че от изложеното от свидетеля съдържание на разговора,не
може да приеме за установено,че ответницата е поела задължение да заплати на ищеца ½ от
общите разходи,които плаща той. Освен това този разговор се е състоял през м.февруари
5
2019г.,т.е. повече от шест месеца преди началото на процесния период,а волеизявлението на
Х. е било направено във връзка с конкретно споделените със свидетеля трудности,като
нейно желание да изпълни свой морален дълг към интимния си партньор и съжител,когато
обаче има възможност да стори това. В показанията на този свидетел не се съдържат данни
страните да са споделили с него,че са постигнали договореност в заявения в исковата молба
смисъл,която прилагат и ще прилагат занапред в съвместното си съжителство.
По гореизложените съображения въззивният съд споделя извода на БРС,че ищецът не
е ангажирал убедителни доказателства,които да могат да обосноват безпротиворечив
извод,че между него и ответницата е бил сключен ненаименуван договор,съгласно който по
време на съвместното им съжителство като интимни партньори/впослествие и годеници/
всеки е имал задължение да поема ½ част от общите разходи и изцяло личните си
разходи,като в случай на невъзможност да го стори и ги заплати другият
съжител,направените разходи следва да му бъдат възстановени изцяло от другия съжител.
Неоснователни са оплакванията на въззивника,че съдът не е коментирал листа от
тетрадка,носещ подписа на Х. ,представен по делото с молба №27980 от 04.07.2024г.,ведно с
протокол от съдебно заседание по гр.д.№ 1652/2022г.по описа на БРС ,където ответницата К.
е заявила,че подписът под документа е неин. Този частен писмен документ не е обсъждан
от БРС,тъй като същият е относим към твърденията на ищеца за конкретно извършени
разходи,а не към сключването на договора. Тъй като съдът не е установил да е имало
сключен ненаименуван договор между страните по делото,не е имал основание да обсъжда
представените доказателства,относими към конкретно направени разходи. За пълнота на
изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи,че ответницата К.,в качеството
си на свидетел по това дело,водено от майка и срещу К. Н. е заявила,че „дължима сума“ е
сумата,която К. дължи на майка и и която не е върнал,т.е. липсва извънсъдебно признание
на ответницата за сключване на твърдения ненаименуван договор или за нейно парично
задължение към ищеца.
Неоснователни са и оплакванията на въззивника за неправилност на извода на
съда,че сключеният между страните договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.трето
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. БРС е приел,че не е установено по делото да е
имало сключен договор между страните,а мотивите относно нищожността поради
противоречие с добрите нрави са изложени като допълнение и в смисъл,че дори и да бе
установено сключването на такъв договор,то същият би бил нищожен.
Водим от горните мотиви и при споделяне на изложените от БРС,към които
препраща на основание чл.272 ГПК,въззивният съд намери,че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба-оставена без
уважение.
С оглед изхода от въззивното обжалване право да се присъдят разноски възниква за
въззиваемата К.,която е направила разноски във въззивното производство в размер на 1200
лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78 ал.3 ГПК съдът възлага плащането
на тези разноски върху въззивника Н..
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 449 от 04.03.2025г.постановено по гр.д.№
5148/2022г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА К. Т. Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Л. К., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 1200 лв.,представляваща разноски,направени във
въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок,считано
от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7