№ 69
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500583 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260912/15.07.2021 г., постановено по гр.д. 1159/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив е отхвърлен предявен от КР. АС. М. с ЕГН -
**********, с адрес: град С., ул. “Ц.г.“ № 15, ет. 3 срещу СТ. ПЛ. П. от град
П., бул. “К.В.“№ 2, ет. 6, иск по чл. 422 от ГПК да се признае за установено
по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за сумата от
80000 лева, съставляваща дължимо възнаграждение по Договор за възлагане
на консултантски и посреднически услуги от 27.11.2017 г. с нотариална
заверка на подписите с рег.№ 11883/27.11.2017 г. на Х.Я., помощник-нотариус
по заместване на нотариус М.И., за която сума, в производство по ч.гр.д. №
16333/2019 г. на Районен съд - Пловдив е издадена Заповед № 8934/11.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист от 14.10.2019 г., въз основа които е образувано
изп.дело № 20208190400220 по описа на ЧСИ Л.М., като КР. АС. М. е осъден
да заплати на СТ. ПЛ. П. сумата от 3150 лева разноски в производството.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
КР. АС. М., който чрез пълномощника си – адвокат Б.С. З. го обжалва като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата подробно са изложени
конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт изцяло, включително и в
частта му за разноските и уважаване на първоначалния иск. Претендира се
присъждане на разноски за двете инстанции.
1
Въззиваемата страна СТ. ПЛ. П. чрез адвокат Г.Х. Б. е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който са изложени аргументи в подкрепа на
правилността на първоинстанционното съдебно решение. Иска се отхвърляне
на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението на
Пловдивски окръжен съд, както и заплащане на разноски пред въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – ответник, засяга изцяло неблагоприятно за него
първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В производство по чл. 422 от ГПК ищецът КР. АС. М. е поискал от
Окръжен съд – Пловдив (ПОС) да признае за установено по отношение на
ответника СТ. ПЛ. П. съществуване на вземането му за сумата от 80000 лева,
съставляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на
консултантски и посреднически услуги от 27.11.2017 г. с нотариална заверка
на подписите, по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, от 11.10.2019 г., издадена по ч.гр.д. №
16333/2019 г. на Районен съд – Пловдив (ПРС), както и изпълнителен лист от
14.10.2019 г., тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед. Изложил е подробно в исковата молба обстоятелствата, от които
произтича вземането му, както и други, за които счита, че са взаимосвързани с
отношенията му с ответника по повод на спорното вземане. Пледирал е по
същество за уважаване на иска с присъждане на разноските в производството.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като изцяло
неоснователен и основан на неверни и юридически неправилни твърдения,
конкретно обсъждайки същите. Повдигнал е възражение за нищожност на
договора от 27.11.2017 г., поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона, тъй като ищецът сам признавал в исковата молба, че с договора е
уговорено поведение за придобиване на имота на възможно най-ниска цена,
чрез множество откази от наддавателни предложения от един и същ
взискател, на който имотът е възложен, като е визирал очевидно себе си и
свързаните с него лица, в разрез с целта на изпълнителното производство и
защитените от тази цел интереси на взискателите и длъжника по
изпълнителното дело, а именно- постигане на възможно най-добрата цена
на продаваемия имот, а тъй като нищожният договор не поражда действие, то
и въз основа на него не може да възникне задължение за плащане на
търсеното от ищеца възнаграждение. Твърдял е, че до прекратяване или
евентуално разваляне на договора от негова страна се е стигнало единствено
поради предприетите от ищеца подробно описани в отговора му действия в
грубо нарушение на сключения договор, поради което уговорените в
договора резултати не са настъпили в срок от 8 месеца от подписването му, а
поради това и тъй като не са осъществени кумулативно предвидените в
2
договора предпоставки за плащане на възнаграждението, търсено от ищеца,
то не му се дължи. Твърдял е още, че отказите му да закупи имота, описани от
ищеца в исковата молба, не са в неизпълнение на договора, а точно обратно -
са в изпълнение на уговорената с него цел да се постигне придобиването му
на най-ниска възможна цена. Затова и тъй като ищецът сам бил признал в
исковата молба, че договорът от 27.11.2017 г. е бил развален с уведомлението
от 19.09.2019 г., а въпреки това считал, че вземането му възниква и произтича
именно от развалянето на договора, молил искът да бъде отхвърлен, а
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ПРС - да бъдат
обезсилени, като по отношение на акцесорните вземания се вземе предвид и
възражението му за прекомерност на заплатения от страната адвокатски
хонорар, както в заповедното, така и в това производство. Искал е при
евентуалност, ако съдът не зачетял възражението му за нищожност на
сключения договор и за неговото разваляне, а приемел договора за валиден и
действащ и към момента, а претендираното вземане за съществуващо, то на
основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, К.М. да бъде осъден да изпълни едновременно
с неговото осъждане задълженията си по чл. 1, чл. 2, т. 2.2. и чл. 8, ал. 1 от
Договора, като осигури прехвърлянето по нотариален ред от „Е.“ ЕООД на
С.П. на собствеността и предаване на владението на ПИ с идентификатор ....
по КККР на село Г., С.о., заедно със сградата, която попада в имота, с
идентификатор .....1, при цена, равна на покупната цена по Постановление за
възлагане от 18.09.2019 г. на ЧСИ И.М.-К. по изп.д. № 20168390400325,
издадено в полза на „Е.“ ЕООД, в размер на 141600 лева, увеличена с 5000
лева, съгласно чл. 2, т. 2.2. от договора и при посочените в него условия. По
същество пледирал за отхвърляне на иска при зачитане на повдигнатите от
него възражения, евентуално в случай на осъждането му, да се постановяло
едновременно изпълнение от ищеца на задължения, поети с Договора от
27.11.2017 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел искът за
допустим, а по същество – неоснователен, като е изложил подробни
съображения. По допустимостта на иска е констатирал идентичността между
предмета на заповедното и исковото производство, установил е рамките на
главното фактическо доказване, което е трябвало да установи съществуване
на спорното вземане, като възникнало и станало изискуемо именно от
юридически факти - валиден и действащ договор и два отказа от
наддавателни предложения, мотивирали съда за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в заповедното производство. Приел е, че с подадено на
10.10.2019 г. заявление до ПРС К.М. е поискал от съда да му издаде заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично негово вземане в размер на 80000
лева без ДДС, като е твърдял, че му се дължало по договор за възлагане на
консултантски и посреднически услуги от 27.11.2017 г., сключен между него
и С.П. с нотариална заверка на подписите. Срещу издадената по ч.гр.д. №
16333/2019 г. на ПРС заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК длъжникът е подал в срок възражение.
Относно основателността ПОС е изложил в решението си подробни доводи:
На 27.11.2017 г. в С., между С.П., като възложител, и К.М., като изпълнител, е
3
бил сключен договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги с
нотариална заверка на подписите на страните с рег.№ 11883 от същата дата на
помощник-нотариус по заместване Х.Я., като сключването му не е било
спорно между страните. Спорът между тях е бил относно валидността и
действието му, изрядността на всяка страна при изпълнението му и по
настъпването или ненастъпването на условията, при които изпълнителят по
договора имал право да получи възнаграждението. Съдът подробно е
изследвал съдържанието на посочения договор, според който възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел при условията на този договор да
консултира и посредничи за закупуване на недвижим имот от възложителя,
съставляващ неурегулирано дворно място с площ от 1500 кв.м, находящ се в
село Г., С.о., ведно с масивна вилна сграда на два етажа, със застроена площ
90 кв.м, а по кадастрална карта - ПИ с идентификатор ...., с площ от 710 кв.м,
с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план 2732, заедно със
сградата върху имота, с идентификатор .....1, който е предмет на публична
продан, обявена от ЧСИ И.К. по изп.д. № 20168390400325, с дата на
завършване на проданта - 28.11.2017 г., в която възложителят ще участва като
наддавач с внесен задатък - чл. 1, като при пълно и точно изпълнение на
договора, съгласно чл. 2, възложителят дължи на изпълнителя
възнаграждение в размер на 80000 лв без ДДС – чл. 3, което се заплаща на
изпълнителя при възникване на която и да е хипотеза по чл. 2 в срока по чл. 2
- чл. 5, ал. 1 и като изпълнителят има право да получи уговореното с договора
възнаграждение при условията на договора съгласно чл. 9, както и
възложителят се задължава да го заплати на изпълнителя по начина и
условията, съгласно договора - чл. 6. Според чл. 2 от договора страните са се
съгласили, че действията възложени с договора, се считат за точно изпълнени
и работата за приета, при условие, че в срок до 8 месеца от подписването му
възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице придобие
с влязло в сила и вписано в служба по вписванията постановление за
възлагане, недвижимия имот, предмет на договора, след като е бил обявен от
ЧСИ за купувач при цена от 35000 лева до 180000 лева, достигната в
публичната продан при явно или тайно наддаване. Действията се считат за
точно изпълнени и работата за приета, ако възложителят или свързано с него
физическо или юридическо лице пропуснат възможността да платят цената за
имота след обявяването им за купувач по публичната продан и поради това в
полза на пропусналия/пропусналите да платят цената не бъде издадено
постановление за възлагане; както и ако възложителят придобие недвижимия
имот при цена в диапазона по предходната точка, чрез вписан в Служба по
вписванията договор за покупко-продажба във форма на нотариален акт от
наддавач, обявен за купувач и придобил имота с влязло в сила постановление
за възлагане, ако този наддавач е изпълнителя или свързани с него
юридически лица: „Е.“ ЕООД с ЕИК - ..., „А.-к.“ ЕООД с ЕИК - ..., „Д.т.“
ЕООД с ЕИК - ..., „Е.“ ЕООД с ЕИК - .... и „Б.-М“ ЕООД с ЕИК - ... и
продажната цена по нотариалния акт е равна на покупната цена по
постановлението за възлагане плюс 5000 лева. Ако възложителят или
4
свързано с него физическо или юридическо лице придобие имота при
условията и в срока по чл. 2, на цена превишаваща 180000 лева,
възнаграждението на изпълнителя в размер на 80000 лева се намалява със
стойността на превишението на цената над 180000 лева и само разликата, ако
има такава, се дължи в полза на изпълнителя. Ако пък стойността на
превишението на цената е равна или по-голяма от размера на
възнаграждението на изпълнителя, плащане на възнаграждение не се дължи -
чл. 5, ал. 2 и като независимо от уговореното в ал. 2, във всички случаи на
придобиване на имота от възложителя по реда на чл. 2, т. 2.2, при цена под
260000 лева, възнаграждението на изпълнителя се намалява с 5000 лева,
съставляващи разликата между цената на придобиване съгласно
постановлението за възлагане и продажната цена по нотариален акт - чл. 5, ал.
3. Възложителят се е задължил да съдейства на изпълнителя при постигане на
резултатите по договора, като му осигурява необходимата информация и
документация, с която разполага, при поискване от страна на изпълнителя.
Възложителят и свързаните с него физически и юридически лица се
задължавали да съдействат предмета на договора да бъде осъществен при
възможно най-изгодните за възложителя финансови условия - чл. 7.
Изпълнителят се е задължил да извърши възложените му дейности в срок и
съгласно условията на договора, включително като осигури по смисъла на чл.
23 от ЗЗД съответните действия и/или бездействия от страна на всички
свързани с него физически и юридически лица, както при участието им в
публичната продан на имота, така и след нейното приключване така, че
предметът на договора да бъде осъществен и имотът да бъде придобит от
възложителя при възможно най-изгодните за възложителя финансови условия
съгласно чл. 8, ал. 1. Според чл. 8, ал. 2 от договора, ако изпълнителят пряко
или непряко, чрез което и да е свързано с него физическо или юридическо
лице, придобие имота от ЧСИ с влязло в сила постановление за възлагане при
цена, по-ниска от 260000 лева и в срока по чл. 2 и чл. 10, ал. 2 не прехвърли
имота на възложителя чрез нотариален акт за покупко- продажба при цена, не
по-висока от или равна на 260000 лева, при съответно прилагане на чл. 5, ал.
2, или ако предложи да прехвърли имота на възложителя при условията на чл.
2, т. 2.2 или на чл. 5, ал. 2, но на цена, по-висока с повече от 5000 лева от
цената на придобиване по постановлението за възлагане, договорът се счита
за виновно нарушен от изпълнителя и той дължи на възложителя обезщетение
от 40000 лева, изискуемо и без покана, а възложителят има право да не
изпълни договора. Ако възложителят или свързано с него физическо или
юридическо лице като наддавачи в публичната продан бъдат обявени за
купувачи и придобият имота въз основа на подадено от тях тайно писмено
наддавателно предложение с предложена цена равна или превишаваща
260000 лева, и по този начин умишлено създадат условия да не се дължи
възнаграждението по чл. 3, то договорът се счита за виновно нарушен от
възложителя и той дължи на изпълнителя обезщетение от 80000 лева, което е
изискуемо и без покана чл. 8, ал. 3. В случай, че възложителят или свързано с
него физическо или юридическо лице като наддавачи в публичната продан
бъдат обявени за купувачи и придобият имота въз основа на подадено от тях
5
тайно писмено наддавателно предложение с предложена цена равна или
превишаваща 180000 лева и по този начин умишлено създадат условия да се
намали по реда на чл. 5, ал. 2 размер на дължимото възнаграждение по чл. 3,
то договорът се счита за виновно нарушен от възложителя и той дължи на
изпълнителя обезщетение от 80000 лева, което е изискуемо и без покана - чл.
8, ал. 4. Крайният срок за изпълнението на договора е 8 месеца след
сключването му - чл. 10; договорът се прекратява предсрочно по взаимното
им съгласие - чл. 12; а при условие, че в срока по чл. 2 имотът не е придобит в
собственост от възложителя или свързано с него физическо или юридическо
лице по реда и при условията на чл. 2 или чл. 5, ал. 2, или в същия срок е
придобит от възложителя или свързано с него физическо или юридическо
лице по реда и при условията на чл. 2 или чл. 5, ал. 2, но на цена по-висока от
260000 лева, се счита, че изпълнителят не е изпълнил договора и че е налице
пълно негово неизпълнение и договорът автоматично прекратява действието
си, като изпълнителят няма право на възнаграждение - чл. 11, ал. 1; а в
изключение от правилото по чл. 11, ал. 1, б. “а“, че ако в срока по чл. 2 е
издадено постановление за възлагане на имота в полза на възложителя или
свързано с него физическо или юридическо лице, на цена по-ниска от 260000
лева, но не е влязло в сила поради обжалването му от лице, различно от
изпълнителя и свързаните с него физически и юридически лица, то страните
се съгласяват договорът автоматично да бъде продължен за срок до 2 месеца
от влизане в сила на постановлението за възлагане или за срок до отмяната на
постановлението за възлагане с окончателен съдебен акт, както и че
договорът се счита за автоматично продължен в описаните срокове и в
случай, че все още е висяща процедура по възлагане на имота и по обявяване
на купувач по реда на чл. 493, т. 2 от ГПК, респективно - все още не е
издадено постановление за възлагане - чл. 11, ал. 2.
Окръжният съд е изразил становище във връзка с валидността на
сключения договор от 27.11.2017 г. предвид повдигнатите от ответника
възражения за неговата нищожност - противоречие със закона, съдебната
практика и поради заобикаляне на закона. Окръжният съд е констатирал, че
ответникът не е посочил с отговора си конкретна правна норма в
противоречие, с която е договорът, нито е посочил конкретните факти, въз
основа които счита, че с позволени от закона средства страните са се
уговорили да постигнат един забранен от закона резултат, какъвто е смисълът
на нищожността, поради заобикаляне на закона, а нищожност, поради
противоречие със съдебната практика не е била уредена от закона. Съдът е
приел, че не е налице противоречие със закона, като е съобразил редакцията
на ГПК към датата на сключване на договора – 27.11.2017 г., тъй като липсва
повелителна правна разпоредба, която да забранява на наддавалите в
публичната продан да пропускат да платят цената, на която са били обявени
за купувачи на имота, нито такава, която да дава право на съдебния
изпълнител да се интересува от причините, поради които са сторили, като
дори напротив - чл. 493 във вр. с чл. 492, ал. 2 и ал. 3 от ГПК изрично
предвиждал какви действия се предприемат в случай, че цената, на която е
бил обявен купувач от публичната продан, не бъде внесена в предвидения от
6
закона срок, като се урежда само последицата от отказа му - загуба на
внесения за участие в проданта задатък. Липсва в ГПК посочване на изрична
цел на изпълнителното производство, че в публичната продан следва да се
постигне най-добрата цена, тъй че в максимална степен да се защитят
интересите на взискателите и на длъжника по изпълнителното дело.
Същността на изпълнителното производство е да постигне по пътя на
принудителното изпълнение удовлетворяване на вземанията на взискателя
срещу длъжника, като с оглед тази същност е очевидно, че интересите на
взискателите и длъжника няма как да бъдат едни и същи. Различни интереси
от тези на взискателите и длъжника имат наддавалите на публичната продан,
защото всеки от тях иска да придобие имота, но по възможност, като даде за
него по-ниска цена, или както са се били изразили разпитаните по делото
свидетели на ищеца- в този бизнес целта е била ясна - имотът да се закупи на
най-добрата възможна цена, която те за себе си предварително са определили,
с оглед участието си в наддаването. Първостепенният съд е изходил от
свидетелските показания, за наличие на обичайна практика и вид бизнес,
изискващ организация и предвиждане на възможно най-доброто
структуриране на наддавателните предложения при публичната продан, като
този метод е бил широко използван преди изменението на ГПК, след което
наддавачът може да направи само едно наддавателно предложение, като тази
е била една от последните проведени публични продани по стария ред. Ето
защо ПОС не е споделил тезата на ответника за нищожност на договора,
поради заобикаляне на закона, защото с уговорките по договора, сключен
между страните, не се преследвал забранен от закона резултат и е намерил
сключения на 27.11.2017 г. договор да валиден и като такъв - подчиняващ за
времето на действието си страните на правилото, че има силата на закон за
тях - чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Съдът е анализирал посочените в договора срокове
- до 8 месеца от подписване на договора и за продължение извън първия срок
до 2 месеца от влизане в сила на постановлението за възлагане или за срок до
отмяната на постановлението за възлагане с окончателен съдебен акт, или в
случай, че все още е висяща процедурата по възлагане на недвижимия имот и
по обявяване на купувач по реда на чл. 493, ал. 2 от ГПК, респективно, все
още не е издадено постановление за възлагане, като е стигнал до извод, че те
са срокове, служещи за преценка дали действията, възложени с договора, ще
се считат за точно изпълнени и работата приета, с изпълнение на което
условие е било обвързано правото на изпълнителя да получи уговореното с
договора възнаграждение, респективно - кога ще се счита, че е налице пълно
неизпълнение на договора, водещо до автоматичното прекратяване на
действието му, съответно, кога ще се счита, че са налице предпоставки, при
които, по изключение договора няма да се счита за автоматично прекратен, а
напротив - ще се счита за автоматично продължен, ако са налични
предвидените за това предпоставки. Изследвано е от ПОС дали договорът или
е прекратен след изтичане на основния срок от 8 месеца от сключването му,
или е автоматично продължен. В тази връзка съдът е извършил констатации,
относими към спора между страните за платимостта или не на уговореното с
договора възнаграждение: с протокол за обявяване на наддавателни
7
предложения от 29.11.2017 г., съставен в сградата на СРС, в присъствието на
явилите се на място тринадесет наддавачи, ЧСИ К. е обявила постъпилите в
запечатани пликове тайни писмени наддавателни предложения, общо 32 на
брой, с предложени от наддавачите цени, вариращи в границите от 35261 лева
до 900000 лева и тъй като при запитване на явилите се наддавачи никой от
тях не е проявил желание да наддава устно с по-висока с размера на един
задатък цена, е обявила за купувач на продаваемия недвижим имот наддавач
предложил най-високата цена от 900000 лева. От наддавателния протокол е
било видно, че измежду направените общо 32 броя наддавателни
предложения, наддавачи, взели участие в проданта с тайни наддавателни
предложения, са били и страните по делото, както и сочените от тях с
разменените книжа и в сключения договор като свързани с тях физически и
юридически лица, а направените от тях наддавателни предложения са общо
14 на брой, които подредени във възходящ ред са били в поредност: 53700
лева - Е. М.а; 67700 лева К.М.; 92000 лева - С.П.; 104301 лева - А.к.; 118000
лева С.П.; 132000 лева - С.П.; 141600 лева - Е.; 156000 лева - С.П.; 179000
лева - С.П.; 180010 лева - Е.; 205008 лева - Д.т.; 260000 лева - А.к.; 320000
лева - Б.-М. и 520000 лева - Б.-М. От събраните гласни доказателства се е
установило, че е имало и друга група организирани наддавачи, но тъй като
наддавачите в изпълнение на договора между П. и М. били по-добре
структурирани, те се отказали, като били възмездени за загубените задатъци.
Обяснено е било от свидетелите, че това е бил бизнес с цел придобиване на
имота на най-ниска цена. Окръжният съд е приел, че от значение за
преценката дали действията, предприети от страните са в изпълнение на
договореното са действията, предприети от страните във връзка с
предложенията, направени от тях и свързаните с тях лица в диапазона от
104301 лева., дадено от „А.к.“ ЕООД, и 179000 лева дадено от С.П., които са
все в диапазона 35000 лева -180000 лева. Конкретните факти били следните: с
протокол от 04.04.2018 г. С.П. е обявен за купувач на имота, предмет на
договора от 27.11.2017 г., за цена от 179000 лева, като той с молба от
12.04.2018 г. се отказал от това си наддавателно предложение. С протокол от
16.04.2018 г. С.П. е бил обявен за купувач на имота за цена от 156000 лева,
като той с молба от 27.04.2018 г. се е отказал и от това си наддавателно
предложение. С Протокол от 27.04.2018 г. „Е.“ ЕООД е обявено за купувач на
имота, предмет на договора от 27.11.2017 г., за цена от 141600 лева, като с
протокол от 25.05.2018 г., ЧСИ К. е предявила на К.М., в качеството му на
управител на „Е.“ ЕООД, взискател по изп.дело № 325/16 г., изготвено по
това изпълнителна дело и присъединеното към него изп.дело № 936/16 г. на
ЧСИ Б. разпределение от 21.05.2018 г., с което е постановила обявеният за
купувач взискател „Е.“ ЕООД да внесе пълната стойност на цената, за която
имотът му е възложен, тъй като вземането на НАП, възлизащо на 7118650.90
лева, се ползвало с право на предпочитително удовлетворение, докато „Е.“
ЕООД е хирографен кредитор. На 30.05.2018 г. „Е.“ ЕООД е подало частна
жалба срещу изготвеното разпределение от 21.05.2018 г., с искане за неговата
отмяна, поради това, че е изцяло незаконосъобразно и неправилно, тъй като
разноските му по извършване на съответния изпълнителен способ, от който са
8
постъпилите средства, предмет на разпределението, не са включени от първи
ред на привилегированите вземания, а неправилно е посочено, че такива
разноски няма, и че неправилно ЧСИ не е включил в разпределението и
вземанията за дължими местни данъци и такси. С жалбата е повдигнато
особеното искане да се разгледа в открито заседание, с назначаване на ССчЕ,
като се отмени обжалваното разпределение и се върне на ЧСИ делото за
изготвяне на друго такова, при спазване на указанията на съда. Според ПОС
нито „Е.“ ЕООД, нито останалите свързани с ищеца дружества, които са
взискатели по изп.дело №325/16 г. на ЧСИ К., не са имали разноски от първи
ред на привилегированите вземания и това е бил факт, известен на ищеца, в
качеството му на управител на тези дружества, към датата на подаване на
жалбата, защото преди това - на 23.11.2017 г. от ЧСИ К. по изп.дело № 325/16
г. е било изготвено и друго разпределение, в което е прието абсолютно
същото, и няма данни то да е било обжалвано. Жалбата срещу
разпределението от 21.05.2018 г. е била нередовна - неподадена с
необходимия брой преписи за останалите страни и без да се внесе държавна
такса за производството, тъй че е била оставена без движение, за да се
отстранят нередовностите, след което е била администрирана в продължение
на около два месеца. На 18.07.2019 г., при ЧСИ К. е постъпило от СГС
заверено копие на Решение № 6146/01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 10916/18 г., за
привеждането му в изпълнение. Видно от посоченото решение, в сила от
01.07.2019 г., съдът е оставил без уважение жалбата против разпределението
от 21.05.2018 г. като неоснователна и е потвърдил изготвеното от ЧСИ К.
разпределение от посочената дата. Със съобщение, получено на 11.09.2019 г.
ЧСИ К. е уведомила „Е.“ ЕООД, че разпределението от 21.05.18г. е
потвърдено, тъй че в 1-седмичен срок следва да внесе сумите, необходими за
изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели, съгласно
разпределението. На 18.09.2019 г. е представил на ЧСИ К., че във връзка с
влязлото в сила разпределение платежно нареждане за сумата от 141600 лева,
за която е обявен за купувач и с постановление от същата дата ЧСИ К. е
възложила имота в село Г. на купувача „Е.“ ЕООД за сумата от 141600 лева.
Това постановление е било обжалвано от длъжника по изп. дело № 325/16 г.,
но с окончателно решение № 8116/28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 14866/19 г. на
СГС жалбата е била отхвърлена като неоснователна, а постановлението за
възлагане е влязло в сила на 28.11.2019 г. Съдът е установил и следните факти
в периода след подаване от „Е.“ ЕООД на жалбата, (с която е бил препречен
пътя за изготвяне на постановление за възлагане на имота) и до влизането
разпределението в сила на 01.07.2019 г.: с молба от 02.01.2019 г. на ЧСИ К.,
длъжникът „Н.с.“ ЕАД е поискал да бъдат изчислени дължимите от него суми
по изп.дела 325/16 г., 838/17 г., 153/18 г., 382/18 г. и 643/18 г., тъй като е
погасил всички свои публични задължения към НАП и моли да се вдигнат
наложените запори и възбрани; на 07.01.2019 г. ЧСИ К. е издала
удостоверение относно размера на задълженията на „Н.с.“ ЕАД по изп.дела №
838/17 г. и присъединеното към него изп.дело № 325/16 г„ по отношение на
взискателите „Е.“ ЕООД, „Д.т.“ ЕООД, „А.к.“ ЕООД и „Б.-М“ ЕООД; на
08.01.2019 г. от „Н.с.“, по сметка на ЧСИ К., са били внесени общо 46960.87
9
лева; на 15.01.2019 г., по изп.дело № 153/18 г., към което изп.дело 325/16 г. е
присъединено, от ЧСИ К. е изготвено разпределение на подлежащи на
разпределение суми в размер на 45360.02 лева, с което, като е отчела, че
длъжникът е представил удостоверение от НАП, съгласно което нямал
непогасени публични задължения и че е извършил пълно плащане на
задължението и е намерила, че сумата е достатъчна за удовлетворяване на
вземанията на всички взискатели, но тъй като по отношение на „Е.“ ЕООД,
който е обявен за купувач при цена 141600 лева, е налице невлязло в сила
разпределение от 21.05.2018 г., дължимите му се суми се задържат до
получаване на влязло в сила решение по жалбата му срещу разпределението.
Съдът е констатирал, че през юли 2019 г., ищецът е подновявил
кореспонденцията си с ответника, за да коментира възможността „Е.“ ЕООД
да се откаже от цената от 141600 лева и доколко при негов отказ би било
възможно да се продължи призоваването на следващия в редицата на
предложенията С.П., за да придобие той на по-ниските цени от 132000 лева
или 118000 лева, при уговорките, които имали в този смисъл, или това би
било рисковано и несигурно от правна страна, предлагайки в тази връзка на
06.08.2019 г. подписване на ново споразумение, с което да се обвържат
отношенията на страните по договора и с други такива, касаещи имот на С.ш.,
до подписване на което не се стигнало. На 19.09.2019 г., ответникът е
отправил до ищеца заявление (чието получаване е потвърдено от ищеца) да
счита, че договорът е прекратил действието си автоматично, в хипотезата на
чл. 11, ал. 1, б. “а“, поради това, че не е изпълнен от ищеца изцяло, а в случай,
че не се счете за автоматично прекратен в описаната хипотеза, то да го счита
развален, считано от получаване на писмото, тъй като поради предприетите
от ищеца недобросъвестни бездействия и действия - ненаправен отказ от
цената 141600 лева, който да открие за него път за придобиване на имота на
по-благоприятните предложени от него цени от 132000 лева и 118000 лева, и
обжалване на разпределението от 21.05.2018 г., довело до висящност на
процедурата по възлагане на имота във времето, в което длъжникът погасил
изцяло задълженията си, за него е станало както безполезно да придобие
имота в село Г., така и невъзможно да го придобие при най-благоприятните за
това финансови условия и е поискал с молба от същата дата до ЧСИ К., като
наддавач в публичната продан, приключила на 28.11.2017 г., тъй като до
момента постановление за възлагане не е издадено на никой участник в
проданта, а длъжникът е извършил плащане на задължението си, за което е
изготвена сметка-разпределение от 15.01.2019 г., да прекрати делото и да
върне на всички участници в проданта, включително на него, внесените от
тях задатъци.
В мотивите на обжалваното решение ПОС е приел от правна страна, че
имотът, предмет на договора не е придобит в собственост от възложителя по
реда и при условията на чл. 2, тъй като чл. 5, ал. 2 регламентира заплащането
на сумата по чл. 3 в полза на изпълнителя, и конкретно - в срок до 8 месеца от
подписване на договора от 27.11.2017 г., изтекъл на 27.07.2018 г., при цена от
35000 лева – 180000 лева, с влязло в сила и вписано в СВ постановление за
възлагане на ЧСИ К. или с вписан договор за покупко-продажба, с продавач -
10
изпълнителя или някое от свързаните с него юридически лица, при продажна
цена, равна на цената, за която е обявен за купувач, в посочения ценови
диапазон, плюс 5000 лева, но това не е довело до автоматичното прекратяване
на действието на договора, в хипотезата на пълното му неизпълнение от
изпълнителя, предвидена в чл. 11, ал. 1, б “а“, защото чл. 11, ал. 2, изр. 2 е
въвел по уговорка на страните възможността договорът да се счита за
автоматично продължен в срок до 2 месеца от влизане в сила на
постановлението за възлагане или отмяната му с окончателен съдебен акт, в
случай, че след изтичане на срока за изпълнението му до осем месеца от
датата на сключване, е все още висяща процедура по възлагане на
недвижимия имот, и като за разлика от изр. първо на същата алинея, в изр.
второ не е изрично посочено, че тази висящност не следва да бъде в резултат
на действия на изпълнителя. Анализирайки въпроса дали ответникът е
упражнил надлежно правото да развали договора, ПОС е стигнал до извода,
че ищецът не е изпълнил поетите с договора задължения и че след
обявяването на „Е.“ ЕООД за купувач при цена от 141600 лева
недобросъвестно е поддържал висящност на процедурата по чл. 493 от ГПК за
постигане на цели, различни от закрепената с договора, вследствие на което
се е стигнало до невъзможността възложителят да придобие имота при
възможно най-изгодни за него финансови условия, поради което ответникът с
основание е развалил договора, поради виновното му неизпълнение от ищеца.
В тази връзка са изложени от ПОС съображения: поетите от изпълнителя с
договора задължения са изисквали, за да се стигне до придобиване на имота
при възможно най-изгодни за възложителя финансови условия, като
управител на свързаното с него дружество „Е.“ ЕООД, ищецът да направи
отказ от предложението за цена от 141600 лева, тъй че да даде с това
възможност на следващия го по ред С.П. да бъде обявен за купувач при
цената от 132000 лева или от 118000 лева, които са по-благоприятни в случая,
съответно - да направи откази и от тях, за да се стигне до най-ниското
направено от свързаните лица предложения на „А.к.“ за 104301 лева, като при
тази цена, ако свързаното с ищеца дружество беше придобило с влязло в сила
постановление за възлагане и прехвърлило на възложителя, при цена с 5000
лева в повече, той пак би придобил имота за 109301 лева и по този начин на
възможно най-ниската цена, като се изключи риска друг наддавач, който стои
с предложение между лицата от друга свързана и организирана група, да
придобие имота. Според ПОС ищецът съзнателно е преследвал цели,
различни от уговорените с договора от 27.11.2017 г. - като му е било ясно, че
никое от дружествата-взискатели, свързани с него, няма привилегии от първи
ред за разноски, и като е искал да обвърже действията на страните по
сключения договор с други техни отношения, за които още е нямало
постигнати договорености, а по този начин - и при злоупотреба с правото на
жалба, с подаване на жалбата срещу разпределението от 21.05.2018 г., ищецът
е поддържал чак до 01.07.2019 г., почти една година след изтичане на срока от
осем месеца след сключване на договора, в който придобиване на имота при
условията на договора е било съвсем възможно. Висящността на процедурата
по възлагане на имота на свързаното с него дружество „Е.“ ЕООД е било
11
предпоставено от влизане в сила на разпределението от 21.05.2018 г. и че
именно докато се е чакало произнасянето по тази жалба, е изтекъл както 8-
месечният срок от сключване на договора, в който е следвало той да бъде
изпълняван от страните според уговореното, така е настъпило и пълното
погасяване на задълженията от длъжника. В мотивите на решението си ПОС е
приел, че действията на длъжника не биха могли да бъдат в случая
предвидени от никоя от страните, но с оглед времето, когато са извършени, те
не биха направили проблемно придобиването на имота на някоя от по-
ниските предложени цени, описани по-горе, което е било възможно още през
лятото на 2018 г. Не е било ясно при плащане на дълга от длъжника, ако „Е.“
се откаже, дали ще бъде възможно призоваване на следващ наддавач и
определянето му за купувач, както и че възложителят не е бил длъжен да
обвързва действията на изпълнителя с действия по друга сделка - за имот на
С.ш.. От това е последвал извод на ПОС, че ответникът е имал пълно
основание да заяви на ищеца на 19.09.2019 г., че разваля договора, поради
неговото неизпълнение. Затова и за ищеца не е било възникнало правото да
получи възнаграждението по договора от 27.11.2017 г., както и че не е
съществувало за него вземане към ответника, произтичащо от този договор и
към 10.10.2019 г., когато е подадено заявлението на ищеца за издаване на
заповедта за изпълнение. Според окръжният съд съгласно уговорката на
страните по чл. 3 от договора, възложителят дължи на изпълнителя
възнаграждение в размер на 80000 лева при пълно и точно изпълнение на
договора, а чл. 2 изрично постановявал, че действията, възложени по този
договор, ще считат за точно изпълнени при условие, че в срок до 8 месеца от
подписването му възложителят или свързано с него лице придобие имота,
предмет на договора, с влязло в сила постановление за възлагане или договор
за покупко-продажба от наддавач, обявен за купувач и придобил имота с
влязло в сила постановление за възлагане, в случай, че той е изпълнителят
или свързано с него лице, вписано в Службата по вписванията. Съдът не е
споделил довода на ищеца, че в случая е налице хипотезата на чл. 2, т. 2.1,
изр. второ, че действията му следва да се считат за точно изпълнени и
работата приета, тъй като възложителят е пропуснал възможността да плати
цената на имота, след обявяването му двукратно за купувач при цени в
границите на уговореното от 35000 лева – 180000 лева и поради които откази
не му е било издадено постановление за възлагане на имота. Установено
било, че ответникът е направил откази от предложенията си за цените от
179000 лева и 156000 лева, и поради това не му е било издадено
постановление за възлагане на имота, но това не прави ответника неизправна
по договора страна, а ищецът- изправна по договора страна, с оглед
последващите предприети от него действия, които не са били подчинени на
целта на договора - имотът да се придобие на възможно най-изгодна за
възложителя цена. Именно затова възложителят е бил в правото си да очаква
с оглед точност и добросъвестност от изпълнителя, че свързаното с него
дружество „Е.“ ЕООД също ще направи отказ от цената 141600 лева. В тази
връзка ПОС се е позовал и на разпитаните свидетели от друга организирана
група наддавачи, чиито показания кореспондират и с обективираните им
12
действия, а именно – след взаимна уговорка, свързаното с тях лице се е
отказало от предложението си на цена 152005 лева – св. Н.. След този отказ, в
низходящия ред на предложените цени, между цената от 141600 лева,
предложена от „Е.“ ЕООД, и предложената от свързаното пак с ищеца лице
„А.к.“ ЕООД цена от 104301 лева, са стояли само предложенията на С.П. за
цените от 132000 лева и от 118000 лева, тъй че придобиването на имота на
всяка една от тези цени е било както възможно, така и би било придобиване
при по-благоприятни за възложителя финансови условия, ако ищецът бе
осигурил отказа на „Е.“ ЕООД от закупуване на имота на цена 141600 лева, на
която е бил определен за купувач на 27.04.2018 г., както се е задължил с
договора. Конкретните условия са давали възможност на страните да
извършат дължимите се по договор от тях действия, без от това да може да
последва загубване на възможността да се придобие имота, като в случая
този, който е действал противно на договора е не ответникът, а самият ищец.
Окръжният съд не е споделил доводите на ищеца, че е налице постигане на
уговорените с чл. 2 от договора резултати при възможно най-изгодните за
възложителя финансови условия, т.е. придобиване на имота от възложителя
на най-ниската възможна цена в диапазона 35000 лева – 180000 лева, което е
било със сигурност ясно на ищеца, тъй като в писмо до ответника от
05.06.2018 г. е признал, че съгласно договора, изпълнителят е длъжен да
направи тъй, че предметът на договора да бъде осъществен при възможно
най-изгодните за възложителя финансови условия. С подписаният договор
между страните ищецът се е задължил приоритетно да брани интересите на
възложителя, а не на свързаните с него търговски дружества-взискатели. В
тази връзка според ПОС видно от писмото, изпратено от ищеца до ответника
на 05.06.2018 г., пет дни след като е подадена жалбата на „Е.“ ЕООД срещу
разпределението на ЧСИ К. от 21.05.2018 г., ищецът е нямал намерение към
този момент „Е.“ ЕООД да направи отказ от предложението си за цената от
141600 лева, а само е посочил на ответника, че процедурата по чл. 493 от ГПК
е висяща и че не е предприел стъпки за придобиване на имота, като не е
платил и няма възможност да плати, но исканото придобиване на имота на
118000 лева не е най-изгодното и приемливото за страните, както и че той ще
реши да вземе окончателно решение относно търга за вилата в село Г., след
като види как се развива търга на С.ш. и неговия резултат, тъй като двата
договора трябвало да се разглеждат съвместно и да се обвържат, но С. не
пожелал писмено да оформят отношенията си в тази връзка, като очевидно
съзнателно е търсил, предвид положението си на обявен от дата 27.04.2018 г.
купувач на имота в село Г., както висящността на процедурата по чл. 493 от
ГПК, на която се позовава в производството, за да обоснове приложението на
чл. 11, ал. 2 относно случаите, в които не настъпва автоматично прекратяване,
така и въздействие върху противната страна за постигане на благоприятно за
себе си решение по други отношения, с които страните са обвързани, но не и
по силата на договор, както е за имота в село Г.. В т. 7 от това писмо се
съдържа и потвърждение на довода на ответника, че като управител на „Е.“
ЕООД М. е злоупотребил с правото на жалба, депозирайки жалбата срещу
разпределението на ЧСИ от 21.05.2018 г., доколкото ищецът сам е посочил, че
13
за да проведе търга за вила Г., е купил вземане за около 35000 лева срещу
„Н.с.“, което е практически несъбираемо, предвид привилегированите
вземания на НАП за около 7000000 лева, и така жалбата му наистина е нямала
никакъв друг смисъл, освен да създаде състоянието на висящност на
процедурата, тъй че да не може да приключи с постановление за възлагане,
след обявяването на „Е.“ ЕООД за купувач при цена 141600 лева. Последвало
е предложение на ищеца до ответника да му прехвърли имота, на цената, за
която е определен за купувач, но ответникът не е бил длъжен да приеме това
предложение, тъй като то не е съответствало на целта на договора и
уговорения с него резултат, тъй че отказът му не може да се третира като
забава на кредитора а и освен това предложението и било поставено под
условие за подписване на други договорености, с които да се уредят и други
висящи между страните по делото отношения. След разпределението,
извършено от ЧСИ К. на 15.01.2019 г., ищецът вече не е могъл да обоснове
бранене на каквито и да е интереси на взискателите - свързани с него
дружества, защото плащането, извършено от длъжника, изцяло е
удовлетворило вземанията им, но въпреки това не е оттеглил жалбата си,
подадена на 30.05.2018 г. срещу разпределението от 21.05.2018 г.,
производството, за което е било висящо дело пред СГС. По тези мотиви ПОС
е счел, че ищецът не е спазил виновно уговорките на сключения с ответника
договор и че именно това негово поведение е станало причина имотът да не
бъде придобит от възложителя по договора, а не отказите, които последният е
направил от предложенията си за закупуване на имота на цените от 179000
лева и 156000 лева, а с това сам се е лишил от възможността да получи
уговореното по договора възнаграждение, което е дължимо за плащане при
точно изпълнение на договора в срока и при условията на същия, а такова
ищецът не е престирал. Приел е, че с развалянето на договора на 19.09.2019 г.
е отпаднало и действието му, тъй че той вече не поражда права и задължения
за страните, поради което, към датата 10.10.2019 г., когато ищецът е подал
заявлението си за издаване на заповед за изпълнение въз основа на този
договор, той вече е нямал вземане, произтичащо от соченото основание.
Затова според ПОС искът е бил неоснователен и е следвало да бъде
отхвърлен. С оглед този изход на спора ПОС е приел, че не са налице
процесуалните предпоставки да се обсъжда искането на ответника за
постановяване на едновременно изпълнение на задълженията на страните.
При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК
настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Безспорно е било за страните и установено посредством представените
писмени доказателства, че в полза на ищеца М. е издаден изпълнителен лист
от 14.10.2019 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. 16333/2019 по описа на Районен съд – Пловдив, по който с молба той е
образувал изп. дело № 20208190400220 по описа на ЧСИ Л. М. - П. срещу
длъжника и настоящ въззиваем С.П. за принудително събиране на парична
сума от 80000 лева от главница, както и за такси и разноски по изпълнението ,
произтичащи от сключен между тях Договор за възлагане на консултантски и
посреднически услуги от 27.11.2017 г. с нотариално заверени подписи с рег.
14
№ 11883/27.11.2017 г. на пом.-нотариус Х.Я. по заместване на нотариус М.И.
– С.. Окръжният съд изчерпателно, точно и обективно е установил фактите по
делото. Достигнатият от него правен резултат е правилен. Съображенията
изложени в подкрепа на решението на ПОС отговарят на всеобхватното
развитие на отношенията между страните по повод сключения между тях
договор от 27.11.2017 г. Правилно, първостепенният съд е игнорирал опитите
да се обвържат тези договорни отношения с привнесени странични на
предмета на делото други неотносими факти и връзки между страните.
Липсват основания за констатиране, че договорът е нищожен поради
противоречие на закона. Пловдивският окръжен съд правилно е посочил, че
няма императивна правна норма задължаваща имот на публична продан в
изпълнително производство да бъде придобит на най-висока цена в интерес
на кредитора, респ. длъжника, както и че преди изменение през 2017 г. на
ГПК, в чл. 489, ал. 3 (отм.) е било допустимо взискателите да участват в
такава продан с паричен размер на толкова броя наддавателни предложения,
който не надвишава вземанията им без да търпят санкцията да бъде
намаляван размера на вземането при отказ.
Основният спор по делото за дължимостта на уговореното
възнаграждение от 80000 лева е свързан с отговорите на въпросите.– налице
ли е изпълнение на договора от страна на въззивника М., налице ли е неточно
негово изпълнение на договора, налице ли е право на въззиваемия П. да
развали едностранно договора при условията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и дали
към момента на подаване на заявлението до заповедния съд е съществувал в
правния мир договора, от който М. черпи правата си.
Развалянето на двустранен договор е преобразуващо по своя характер и
същото се упражнява с едностранно волеизявление, като за неговото
възникване в чл. 87 от ЗЗД са уредени елементите на фактическия състав.
Общото правило е, че договорът се разваля от изправна страна с едностранно
извънсъдебно изявление. В хипотезата на ал. 2 при невъзможност изцяло или
отчасти на изпълнението, поради безполезност поради забава на длъжника
или при непременност за изпълнение в уговореното време, законът не изисква
предоставяне на длъжника подходящ срок за изпълнение.
Не е изпълнено задължението в тежест на изпълнителя по т. 8, ал. 1 от
договора от 27.11.2017 г., а именно М. и свързаните с него лица при участието
си в публичната продан да осъществят предмета на договора и имота в село
Г. да бъде придобит от възложителя П. при възможно най-изгодните за него
финансови условия, защото така, както П. е бил отказал по-високите цени, на
които е бил обявен за купувач, то и М., респ. обявеното за купувач свързано с
него дружество „Е.“ ЕООД е следвало в изпълнение на това задължение да се
откаже, тъй като във веригата наддавачи следващите по ред по-ниски цени са
били отново на П. и свързани с М. лица. М. не е сторил това. Окръжният съд
правилно е установил, че с процесуалното си поведение М. и по-конкретно
свързаното с него „Е.“ ЕООД – явно неоснователно обжалвайки съдебно
разпределение от 21.05.2018 г., защото предходно аналогично разпределение
не е било обжалвано от него, а с невнасяне на такси, непредставяне на
15
преписи, провеждайки процеса в две съдебни инстанции е забавил без
основание процедурата по възлагането на недвижимия имот. Преди да
приключи процедурата по обжалване на посоченото разпределение с влязло в
сила съдебно решение, през януари 2019 г., длъжникът „Н.с.“ ЕАД е платил
всички свои задължения по конкретното изпълнително дело 20168390400325,
както и по всички свързани с него други изпълнителни дела, включително и
публичните си задължения за над седем милиона лева. Частният съдебен
изпълнител е удовлетворил чрез разпределение всички взискатели, като е
задържал единствено дължимата сума на „Е.“ ЕООД до приключване
висящността на публичната продан. За влязлото в сила решение по
обжалваното разпределение, с което е оставена без уважение жалбата на „Е.“
ЕООД против разпределението от 21.05.2018 г. ЧСИ е уведомен на 18.07.2019
г. През същия месец юли следва предложение от М. до П. за подписване на
ново споразумение, с което страните да бъдат обвързани и с правоотношение
по сделка с друг имот. Коментиран е и рискът при направен евентуален отказ
на „Е.“ ЕООД, дали би се стигнало до обявяване за купувач на следващия
наддавач, тъй като вече длъжникът е бил платил изцяло и не е желаел да се
раздели със собствеността на имота в село Г.. Именно забавата на длъжника
да изпълни своевременно задължението си, насочено към придобиване на
имота от възложителя П. при възможно най-изгодните финансови условия,
която забава е продължила във времето повече от година и е довела до
фактическа невъзможност за обявяване за купувачи на следващите по-ниски
по размер наддавателни предложения са довели до безполезността на
изпълнението в полза на П., както и до неговото право на едностранно
изявление за прекратяване на договора, без даване на подходящ срок за
изпълнение. Няма спор между страните, че изявлението за прекратяване на
договора е достигнало до изпълнителя на 19.09.2019 г.
Поради развалянето на договора не е възникнало правото на въззивника
М. на възнаграждение от 80000 лева при пълно и точно изпълнение на
задълженията му, съгласно чл. 3 от договора от 27.11.2017 г. Ето защо
решението на окръжният съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски в полза
на въззиваемия, които са в размер на 3150 лева по договор за правна помощ –
възнаграждение за един адвокат, за плащането на които са представени
доказателства. Направено е възражение за прекомерност от страна въззивника
М.. Съдът не констатира прекомерност на така изплатената от въззиваемия
сума по договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
изчисленият дължим размер е 2930 лева. Разликата от 220 лева с оглед обема
и фактическата сложност на делото не водят до извод за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260912/15.07.2021 г., постановено по
гр.д. 1159/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА КР. АС. М. с ЕГН - **********, с адрес: град С., ул. “Ц.г.“
№ 15, ет. 3 да заплати на СТ. ПЛ. П. от град П., бул. “К.В.“№ 2, ет. 6 сумата
от 3150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17