Р E Ш Е Н И Е
№ …………../14.04.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в публично заседание на осемнадесети
март, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1830/2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл. 238 ГПК.
Образувано
е по предявени от С.П.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.П.К. – С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на следните недвижими
имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор***
по КККР, одобрени със Заповед № ***на ИД на АГКК, с площ от 632 кв.м., в
землището на село***, трайно предназначение на земята: земеделска, начин на
трайно ползване: пасище, категория на земята: четвърта, при съседи:***; 2. Поземлен имот с идентификатор***по
КККР, одобрени със Заповед № ***на ИД на АГКК, с площ от 3 047 кв.м., в
землището на село***, трайно предназначение на земята: земеделска, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи:***; 3. Поземлен имот с идентификатор***по КККР, одобрени със Заповед № ***на
ИД на АГКК, с площ от 1 773 кв.м., в землището на село***, трайно
предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, категория на земята: десета, при съседи: ***,***,
на основание наследствено правоприемство от С. *** К. и П. С. К. и давностно владение за периода
от наследяване на имотите до настоящия момент.
По
твърдения в исковата молба ищците са наследници по закон на С. П. К. и на П. С.
К.,***. Заявява се, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № ***дело №***
, наследодателите на ищците са закупили: водна воденица с пристроено помещение
за мотор с дворно място от 4,2 дка, при съседи: от всички страни имоти на
наследниците на Р. Б.Ю. Б., а след покупката - на С. П. К. и на П. С. К., а
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № дело № г., наследодателите на ищците са закупили:
къща, дам, сайвант и стаи за работници с дворно място по акта от 10 дка, а по
измерване на страните – от 7,850 дка, при съседи: от всички страни имоти на М.
и И.Р. Б., а след покупката - на С. П. К. и на П. С. К..
Твърди
се, че съгласно одобрените със Заповед № ***на ИД на ***, първият имот с площ
от 4,2 дка представлява имот с идентификатор***с площ от 1 773 кв.м.,
записан като частна общинска собственост, а второто дворно място представлява
имот с идентификатор***с площ от 3 047 кв.м., също записан като частна
общинска собственост. Сочи се, че в същата територия попада и поземлен имот с
идентификатор*** с площ от 663 кв.м., записан като публична общинска
собственост. Заявява се, че процесните три недвижими имота не са били
отчуждавани, за да подлежат на възстановяване, не са били включени в ТКЗС или
причислявани към ДПФ. Поради изложеното се твърди, че същите не са били
включени в Заявление на ищците от 09.12.1991 г. за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ на 109,40 дка земеделска земя в землището на село***.
Твърди
се, че ищците, като единствени наследници на наследодателите С. П. К. и П.С. К.,
притежават правото на собственост по отношение на процесните имоти, които
владеят и до момента, като неоснователно ответникът е съставил Актове за общинска
собственост за същите.
По
изложените съображения се предявяват исковите претенции. Претендират се
направените в производството разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове, като се излагат твърдения, че с Приемо-предавателен протокол от 28.12.2009 г. Общинска
служба по земеделие – село *** е предала на Кмета на Община А.земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, определени с Протоколно решение № на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Сочи се,
че предадените с посочените актове недвижими имоти са именно процесните такива,
за които са съставени актове за общинска собственост. Заявява се, че трите процесни имота са извън строителните граници на населеното
място и като такива предназначени за земеделско производство се считат включени
в имуществото на ТКЗС, съгласно чл. 10 от Приемния устав на ТКЗС. Твърди се, че
при коопериране на земеделието поземлени имоти с идентификатор*** и***са били
изоставени от собствениците и временно завзети от ТКЗС, като са се превърнали в
Пасище /поземлен имот с идентификатор***/. Сочи се, че процесните имоти не се
владеят фактически от ищците, а са били изоставени преди повече от 50 години от
техния наследодател, който е бил член – кооператор. Направено е възражение за
придобиване на процесните имоти по давност в периода от 22.01.1999 г. до
предявяване на исковите претенции.
С
оглед посочените съображения се иска отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на ищците поддържа предявената искова претенция,
като моли същата да бъде уважена. Намира, че от събраните доказателства се е
установило, че ищците са собственици на процесните имоти. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Л. оспорва иска, като счита същия за неоснователен и
недоказан. В депозирани по делото писмени бележки развива подробно
съображенията си в тази насока.
Съдът, като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното за установено от фактическа страна:
От представени по делото Уведомление по чл.
18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ (лист 13), Заявление с вх. № ***. (лист 7) и Решение №***на
Поземлена комисия на село *** лист 9 се установява, че в полза на С.П.К., в
качеството му на наследник на С. П. К., е възстановено право на собственост
върху 104.9 декара в землището на село ***, при условията на чл. 15, ал. 2 и
чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
От удостоверение за наследници на С. П. К. се
установява, че негов наследник по закон е бил П. С. К. – син, починал на
27.06.1976г.
От удостоверение за наследници на П. С. К. се
установява, че негови наследници по закон са Д. Д. К. – съпруга, починала на
03.10.1984г., Е.П.К. – С. – дъщеря (ищца в настоящия процес) и С.П.К. – син
(ищец в настоящия процес).
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба №
*** по дело № ***. на П. м.съдия, ***** (по мъж ****) продават на С. П. К. и П.
С. К. собствените си недвижими имоти, а именно Водна воденица с простроено към зданието помещение за мотор, с дворно място
от 4.2 декара, при съседи от всички страни – наследниците на Р.* Б. Ю. Б., а
сега наследници на С. П. К. и П. С. К..
От Нотариален акт за покупко-продажба № ***,
том **** регистър *** по дело № ***. на П. м. съдия, М. Р. Б. Ю.Б. и И. Р. Б. Ю.
Б. са продали на С. П. К. и П. С. К. собствените си Къща, дам, сайвант и стаи
за работници с дворно място по акта 10 дка, а по измерване на място 7,850дка, при
съседи: от всички страни имоти на М. и И. Р. Б., а след покупката, такива на С.
П.К. и П. С. К..
От Удостоверение № *** от ***. на Община ***
се установява, че имот, представляващ Земеделска земя с площ 3.047 дка., с
начин на трайно ползване - др.селищна територия, съставляваш имот №***, находиш
се в землището на с. ****, при граници: №*** - нива и имот №*** / полски път,
към настоящия момент има съставен Акт за публична общинска собственост под №***.
За имота няма данни за постъпили
реституционни претенции, няма данни за отчуждаване или възстановяване по реда
на ЗВСВНОИ, по ЗПИНМ, ЗТСУ и други закони.
Видно от Акт за частна общинска собственост №
*** от ****., на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
имот № ***, представляващ земеделска земя с площ от 3.047 дка с начин на трайно
ползване – друга селищна територия, е актуван в полза на Община ***
Видно от Акт за частна общинска собственост №
***., на основание чл. 59 от ЗОС, имот №***, представляващ земеделска земя с
площ от 1,773 дка с начин на трайно ползване – друга селищна територия, е
актуван в полза на Община ***
От Акт за частна общинска собственост № ***
от ***. е видно, че на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС, имот №***, представляващ
земеделска земя с площ от 632 кв.м. с начин на трайно ползване – пасище, е
актуван в полза на Община ***
Видно от Акт за частна общинска собственост №
*** от ***. е видно, че на основание чл. 59 от ЗОС, имот №***, представляващ
земеделска земя с площ от 3.047 дка с начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, е актуван в полза на Община ***
От Удостоверение № ***. на Община *** (лист
92) се установява, че за трите процесни недвижими,
имота до момента на издаване на удостоверението в отдел „****“, няма данни за
отчуждаване.
По делото е допусната и назначена
Съдебно-техническа експертиза, в заключението по която вещото лице е посочило,
че процесните три недвижими имота се намират в територията на местност „***".
Същите не се обработват, като в територията им са разпилени материалите, от
които са били изградени сградите и съоръженията в имотите. Експертът е
установил, че заснетият контур на разрушената водна мелница попада в процесиите
ПИ*** и ПИ***по КК на землището на с. ***. В поземлен имот №***се намират
основите на разрушена сграда и кладенец, като в близост до сградата в ПИ***се
намират основите на втора по-малка сграда, която попада в ПИ ***. Вещото лице
счита, че по размерите на двете заснети сгради, по помещенията в тях и по
разположението им, по-голямата сграда е стопанска, а по-малката е жилищна
сграда. Съседни имот на процесните три имота са поземлени имоти, собственост на
ищците Е.П.К. и С.П.К..
Анализирайки наличния картен материал,
вписаните
собственици в кадастралните регистри на съседните поземлени имоти; огледа на
място и заснетите основи на разрушените сгради и съоръжения, както и
територията и границите на съседните им поземлените имоти, на имотите в които
са построени с описаните сгради, съоръжения и границите на поземлените имоти в
документите за собственост, вещото лице е установило, че процесиите поземлени
имоти с идентификатори:*** и***със заснетите основи на водната мелница съответстват на водната мелница и на
част от поземленият имот с площ 4.2 дка, описани в Нотариален акт №***.
По отношение на имоти с идентификатори *** и***със
заснетите в тях зидове на разрушените сгради и кладенец, експертът е установил съответствие на жилищната и стопански
сгради и на част от поземления имот - двор с площ 7 850 кв.м., описани
в Нотариален акт. №* Процесиите поземлени имоти по
Кадастралната карта на землището на с. *** и се явяват вътрешни поземлени имоти
спрямо други реституирани поземлени имоти на наследниците на С. П.* К. и П.С. К.
- Е.П.К. и С.П.К.. Това вещото лице е установило и от актовете за собственост.
Отговаряйки на въпроса какви кадастрални и устройствени планове са приемани за процесната
територия, вещото лице е установило, че за територията, в която са процесиите
поземлени имоти е изработена Карта на възстановената собственост на
земеделските земи на землището на с. Царевци, която е интегрирана в КК на
землището на с. Ц. със Заповед № РД-***. на ИД на АГКК.
Съгласно Карта на възстановената собственост
на земеделските земи на землището на с. ***, процесните
имоти са описани записани както следва:
- ПИ*** е с площ 632 кв.м., с начин на трайно
ползване - пасище и с вписан собственик: Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;
- ПИ***е с площ 1173 кв.м., с начин на трайно
ползване - друг вид земеделска земя и с вписан собственик: Земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ
- ПИ***е с площ 3047 кв.м., с начин на трайно
ползване - друг вид застрояване и с вписан собственик: Община *** без документ
за собственост.
Съгласно кадастралната карта на землището на
с. *** процесните поземлени имоти са отразени, както
следва:
ПИ*** е с площ 632 кв.м., с начин на трайно
ползване - пасище и с вписан собственик: Община *** с документ за собственост
Акт за публична общинска собственост № ***
- ПИ***е с площ 1173 кв.м., с начин на трайно
ползване - друг вид земеделска земя и с вписан собственик: Община *** с
документ за собственост Акт за частна общинска собственост №***
- ПИ***е с площ 3047 кв.м., с начин на трайно
ползване - друг вид застрояване и с вписан собственик: Община *** с документ за
собственост Акт за публична общинска собственост № ***
Вещото лице е установило, че процесните имоти
не са били включвани в ТКЗС или ДЗС, не са били държавна собственост и за тях
не са съставяни и не са издавани актове за държавна собственост. Същите не са
предоставяни за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно не е
проведена процедура по изменение на ПНИ. Вещото лице счита, че доколкото
имотите не са били отчуждавани и обобществявани, и
доколкото същите са с предназначение за жилищни нужди, складиране
на селскостопанска продукция и инвентар, сгради за пребиваване на работниците и
обработка на селскостопанската продукция, то същите не са земеделски земи по
смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
От заключението по допуснатата по делото
допълнителна Съдебно-техническа експертиза се установява, че вещото лице,
анализирайки изисканите по делото аерофотоснимки на процесните имоти от 1942г. и 1957г. е установило, че поземлен
имот с приблизителна площ от 9,8 дка, с построени в него жилищна сграда,
стопанска сграда и други четири сгради, съответства на поземления имот, описан
в Нотариален акт. №***
Също така, от представените аерофотоснимки вещото лице е установило, че поземленият
имот с приблизителна площ от 4,3 дка и построената в него водна мелница
съответства на описания поземлен имот в Нотариален
акт №***
По делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпита на допуснатите по искане на всяка от страните свидетели.
В показанията си свидетелката А. М. Д.,
допусната до разпит на страната на ищците сочи, че познава С.К. и сестра му Е.
от много години. Понастоящем той живее в Л., а Е. в *** Свидетелката сочи, че
знае че ищците имат имот в село Ц., което преди се е наричало С., като имотите
са им възстановени като наследствени от баща им и дядо им. Дядото на ищците е закупил
имотите в този район в през трийсетте години, като на мястото има къща, има воденица,
има стопански постройки и пилчарник. Свидетелката сочи, че дворното място с
къщата, където живеел дядото на ищците било с площ от около 3 декара.
Свидетелката е започнала работела като юрисконсулт в четвърти райсъвет А. и С.К.
е ходил при нея за консултация по отношение на имотите и да търси документи за къщата,
за мелницата, за двора, дали са актувани като държавни и кой ги ползва. След
2000г. С. и Е. си възстановили собствеността на 200 декара земя, а процесните
имоти са си били винаги техни и за тях те си имали документи. Свидетелката
сочи, че след смъртта на дядото на ищците през 1951г. никой не е живял в къщата
и постепенно започнали кражби, като тухла по тухла всичко било откраднато и
останали само основите. С. купил фургон, който разположил на мястото, за да
може да отсяда там, но и фургонът бил разбит и откраднат. През 1997г. С. напуснал
Б. се преместил в Л., където живее и до сега. Свидетелката сочи, че сега имотът
се посещава от ищцата Е., която когато се връща през лятото, ходи да види
имота.
В показанията си свидетелят И.К. А. сочи, че живее
в село Ц. и познава ищците С. и Е., като знае къде същите имат възстановени 210
декара, защото той ги обработва по силата на договор за аренда. Свидетелят
сочи, че освен тези имоти, ищците имат и други имоти в местността - един
парцел, който е бил с построени жилищни
сгради и стопански постройки, около 3 декара и един парцел, който е бил водна
мелница. Тези имоти се намират по средата на възстановените им 210 декара земи.
Свидетелят сочи, че в тези имоти в момента има само основи на сгради, камъни,
темели и бетони. Твърди, че от както обработва възстановените имоти на ищците
от 2007г. никой не е имал претенции по отношение на процесните имоти, като те
не се обработват и през последните 10 години никой не е виждал да обработва
земята и да живее в тях.
При разпита си свидетелят М. Е. М. сочи, че е
роден и е живял в село Царевци, като пет мандата е бил кмет на селото. Същият
сочи, че не познава ищците, но е чувал за тях. По отношение на имотите сочи, че
в момента в тях има само руини и никой не ги обработва, а преди време в тях е
имало детска градини, цех за обработка на ябълки, овчарник, пилчарник.
При
така установената фактическа обстановка по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен
иск намира правното си основание в нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид
наведените твърдения за придобиване на имотите на основание наследствено
правоприемство и изтекла в полза на ищците придобивна давност през периода от 1930
г. до 2021г., и наличие на титул, легитимиращ ответната община като собственик,
който изключва възможността ищците да се снабдят със свой титул за собственост,
за последните е налице интерес да установят принадлежността на твърдяното право
в патримониума си, поради което искът е допустим.
Съдът е сезиран с искане от ищците за
установяване правото им на собственост върху процесните недвижими имоти, като
основанията на които същите твърдят, че се легитимират като собственици са две
– наследяване и давностно владение. Предвид така изложените твърдения, съдът
следва да разгледа и да се произнесе по иска за установяване на правото на
собственост на основание наследствено правоприемство и едва при извод за
неоснователност на този иск да бъде разгледано и второто посочено от ищците
основание давностно владение.
Съгласно твърденията на страните с доклада по
делото е разпределената доказателствената тежест за
сочените от тях положителни факти, на които основават твърденията си. В тежест
на ищците бе да установят при условията на пълно и главно доказване, че
процесните имоти са тяхна собственост на сочените основания, респективно да
докажат, че имотите са идентични с описаните недвижими имот в нотариалните
актове с номера 10 и 11 от 1930г., както и че са владели имотите в пълните им
граници и площ в периода от тяхното закупуване през 1930г. до предявяване на
исковата молба, като владението върху имота е осъществявано явно, непрекъснато,
необезпокоявано и спокойно. В тежест на ответната община бе да докаже
твърдението си, че процесните имоти са придобити на соченото основание – като
част от имот на неидентифициран собственик, както и да докаже въведеното
възражение за придобиване на имотите в следствие на давностно владение.
От представените по делото удостоверения за
наследници се установи, че ищците С.П.К.
и Е.П.К. – С. са деца и единствени наследници по закона на П.С. К..
Установи се и, че единствен наследник на С. П. К. е бил неговият син П. С. К..
Предвид това следва да се приеме, че ищците са единствени законни наследници на
С. П. К. и като такива по силата на наследствено правоприемство настъпило със
смъртта на техния баща са придобили собствеността върху прехвърлените с Нотариален
акт за покупко-продажба № *** том ** рег. № ***, дело № *** г., и Нотариален
акт за покупко-продажба № *** том ***, рег. № ***, дело № *** г. недвижими
имоти.
От приетото по делото заключение на вещото
лице по допуснатата Съдебно-техническа експертиза става ясно, че вещото лице,
след като е анализирало наличния картен материал, вписаните
собственици в кадастралните регистри на съседните поземлени имоти, след като е
извършило оглед на имотите на място и заснетите основи на разрушените сгради и
съоръжения, както и територията и границите на съседните им поземлените имоти,
на имотите в които са построени с описаните сгради, съоръжения и границите на
поземлените имоти в документите за собственост, е установило, че процесиите
поземлени имоти с идентификатори:*** и***със заснетите основи на водната
мелница съответстват на водната
мелница и на част от поземленият имот с площ 4.2 дка, описани в Нотариален акт №****.
По отношение на имоти с идентификатори *** и***със
заснетите в тях зидове на разрушените сгради и кладенец, експертът е установил
съответствие на жилищната и стопански сгради и на част от поземления имот -
двор с площ 7 850 кв.м., описани в Нотариален
акт. №***
Аналогични
изводи е направило вещото лице и в заключението си по допуснатата по делото
допълнителна Съдебно-техническа експертиза. В същата инженер С.К. е анализирал
приложените по делото аерофотоснимки на процесните имоти от 1942г. и 1957г. и е установил, че поземлен
имот с приблизителна площ от 9,8 дка, с построени в него жилищна сграда,
стопанска сграда и други четири сгради, съответства на поземления имот, описан
в Нотариален акт. №***. Също така, от представените аерофотоснимки вещото лице е установило, че поземленият
имот с приблизителна площ от 4,3 дка и построената в него водна мелница
съответства на описания поземлен имот в Нотариален
акт №***.
Вещото лице е посочило и, че границите и
площите на имотите, определени от аерофотоснимките
съответстват по местонахождение с посочените в нотариалните актове имоти.
Предвид горното, съдът намира, че доколкото
посочените недвижими имоти в двата нотариална акта съответстват на процесните
недвижими имоти, то и застъпената от ищците теза, че същите се легитимират като
собственици на процесните недвижими имоти на основание сключени от общите им
наследодатели договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 1930г. е
доказана по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин.
Предвид това не е необходимо да бъде изследвано второто наведено от ищците
правно основание, на което същите се домогва да се легитимират като собственици
на имотите.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, изложено в писмените му бележки, че не се установява идентичност на
имотите. Самият ответник е посочил, че за да се установи идентичност между два
имота, съществували в различно време, е достатъчно да се установи, че те
съвпадат по местонахождение и граници. В настоящия случай границите на
процесните имоти са пренесени в КВС такива, каквито са били преди това, като
така са пренесени и в последствие в КК. От момента на сключване на договорите
за покупко-продажба от 1930г. от общите на ищците наследодатели, процесните
имоти са граничили от всички страни с имоти на наследниците на С. П. К. и П. С.
К.. Макар в изготвената СТЕ вещото лице да е посочило, че границите на имотите
не са запазени на място и не се съхраняват графични материали, от които да се
установи точното им местоположение към момента на закупуването им, то в
допълнителната СТЕ е установено, че процесните поземлени имоти с граници и площ
от 9,8 дка и 4,3 дка попадат в по-голям имот с площ от 110 дка (собствен на
ищците) и съответстват на имотите, посочени в двата нотариални акта от 1930 г.
Непротиворечива е съдебната практика (решение
№ 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № *** /*** г. на І г.о. на ВКС и решение № 842
от 02.12.2010 г. по гр.д. № *** г., на І г.о. на ВКС, Решение № ****. по гр.д. ***.
на І г.о. на ВКС и др.), че индивидуализацията на недвижимите имоти става по
тяхното местонахождение, площ, граници, регулационен статут и по всички други
данни за тях, а за да се установи идентичност между два имота е достатъчно те
да съвпадат по местонахождение и граници, както и че е прието, че за
установяване идентичност между два имота е допустимо да се използват експертни
знания, включително и за проследяване на съседите на имотите, вписвания в
разписни листове към регулационни планове и в други документи касаещи имотите,
свидетелски показания. В тази връзка следва да се има предвид, че както от
заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания се установи, че
процесните недвижими имоти се намират в землището на село Ц., а от закупуването
им през 1930г. от общите наследодадели на ищците,
имотите са граничили с други имоти на С. П. К. и П. С.К.. Макар фактическите
граници на имотите да не са запазени към момента на извършване на огледа от вещото
лице, експертът е установил, че имотите съответстват по граници и
местоположение на посочените имоти в нотариалните актове от 1930г.
Тъй като ищците са доказали правото си на
собственост по отношение на процесните недвижими имоти, то в тежест на ответната
община е да докаже въведените от нея възражения, а именно че е придобила
имотите на сочените от нея основания - чл. 19 вр. с
чл. 25 от ЗСПЗЗ и давностно владение.
Във връзка с горните възражения на ответника,
съдът съобрази обстоятелството, че издадените актове за публична общинска
собственост и съставените преди тях актове за частна общинска собственост имат
декларативен, а не конститутивен характер. При
съставянето им не е била налице сочената в същите хипотеза, във връзка с
твърдяното приложение на чл. 25 ЗСПЗЗ. Следва да се има предвид, че в
приложното поле на тази разпоредба се включват само онези земеделски земи,
които са подлежали на възстановяване, но не са били заявени в предвидените в
закона срокове, респективно не са били изкупени от ползватели по смисъла на § 4
ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. В настоящото
производство вещото лице с категоричност е установило, че процесните имоти не
са били включвани в ТКЗС или ДЗС, не са били държавна собственост и за тях не
са съставяни и не са издавани актове за държавна собственост. Същите не са
предоставяни за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно не е
проведена процедура по изменение на ПНИ. Това се установява и от издадените от
Община А. удостоверения № ****. и № ***., съгласно които за имотите не са
налице данни същите да са били отчуждавани.
Предвид това, соченото от ответната община придобивно основание, на което същата е актувала процесните
недвижими имоти не е съществувало към датата на съставяне на актовете за
общинска собственост, респективно така въведеното възражение е неоснователно.
Доколкото първото възражение на ответника бе
прието за недоказано и неоснователно, то съдът следва да обсъди второто такова,
а именно изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1999г. до 02.03.2021г.
Съгласно легалната дефиниция на „владението“
дадена в чл. 68, ал. 1 от ЗС, то е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е налице
фактическият състав на владението, кумулативно следва да са налице и двата
признака – обективния (corpus) и субективния (animus). Владението, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност трябва да
е постоянно, непрекъснато, спокойно, тоест да не е установено и поддържано с
насилие, да не е установено и поддържано по скрит начин и да е несъмнено,
респективно да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в това число и от допуснатия в полза на ответната страна
свидетел, по никакъв начин не се установи Община А. да владее процесните недвижими имоти в сочения от нея период.
Напротив, от събраните доказателства се изясни, че имотите не се обработват, не
се стопанисват и никой не живее в тях. Същите са се самозалесили,
не са оградени, а построените някога в тях сгради са разрушение и от тях са
останали само основаните. Единствено в показанията си свидетелката А.М. Д.
сочи, че имотите се посещават ежегодно от ищцата Е.К.-К.***,
но по делото няма никакви данни, от които да се обоснове извод за завладяване
на отите от ответната община. Доколкото не се
установява изобщо Община А. да вледее процесните имоти, то няма как да са налице и доказателства
за всеки от елементите на фактическия състав на придобивната
давност. Предвид това съдът счита, че и възражението за изтекла в полза на
ответника придобивна давност в сочения период от 1999г. до 2021г. е недоказано
и поради това неоснователно.
Предвид
изложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, в полза на ищците
следва да се присъдят сторените по делото разноски, претендирани
с представения своевременно списък на разноските. Същите сочат, че са направили разноски в общ размер на 2900 лв., от които 100 лева държавна такса, 1000 лв. за
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, както и 1800 лв. адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.
Ответникът Община А. е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца. Видно от представения списък по
чл. 80 от ГПК и представения с него Договор за правна защита и съдействие от 30.12.2021г.,
ищците са заплатили адвокатски хонорар в размер на 1800 лв. Съгласно чл. 7, ал.
2 от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения, минималното
възнаграждение за всеки от предявените три иска (доколкото предмет на делото са
три отделни недвижими имота) е в размер на 300 лв. Предвид това, минималното
възнаграждение следва да бъде определено в общ размер от 900 лв. Ищците са
заплатили възнаграждение в двоен размер, но настоящото дело се характеризира
със съществена фактическа сложност, както и с такава по своята същност правна
сложност. По делото са проведени редица съдебни заседания, процесуалният
представител на ищците е участвал във всяко от тях, отделно е събирал
доказателства от множество държавни институции, а по делото са били допуснати и
две СТЕ, по искане на адвоката. Предвид всичко изложено, съдът намира, че претендираното възнаграждение в размер на 1800 лв. не е
прекомерно и следва да бъде присъдено в цялост.
Воден
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община А. с адрес с. ***, ул. „Т. Н.“ № ***, че ищците С.П.К.
с ЕГН **********, с
адрес: ***, и Е.П.К. – С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, са собственици
на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор***
по КККР, одобрени със Заповед № ***на ИД на АГКК, с площ от 632 кв.м., в
землището на село***, трайно предназначение на земята: земеделска, начин на
трайно ползване: пасище, категория на земята: четвърта, при съседи:***; 2. Поземлен имот с идентификатор***по
КККР, одобрени със Заповед № ***на ИД на АГКК, с площ от 3 047 кв.м., в
землището на село***, трайно предназначение на земята: земеделска, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи:***; 3. Поземлен имот с идентификатор***по КККР, одобрени със Заповед № ***на
ИД на АГКК, с площ от 1 773 кв.м., в землището на село***, трайно
предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, категория на земята: десета, при съседи: ***,***, на основание наследствено правоприемство от С. П. К. и П. С. К..***
ДА ЗАПЛАТИ на ищците С.П.К.
с ЕГН **********, с
адрес: *** и Е.П.К. – С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 2 900
лв. /две хиляди и деветстотин лева/, представляваща сторени по делото
разноски, от които 100 лв. държавна такса, 1000 лв. внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице и 1800 лв. адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: