Р
Е Ш Е
Н И Е
№
/ 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД -
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІV
състав , в публично заседание на 19.02.2018г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН
И.
МАЯ
НЕДКОВА
секретар
:ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
в.
гр. д. № 2719 по описа за
2017г.
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано
е по жалба от С.Ц.П., предявена от
упълномощения процесуален представител- адвокат С.С., срещу решение № 4176/
19.10.2017г. постановено от Варненски районен съд- 43с.,по гр.д.№ 4385/ 2017г.
Оспорва решението в частта, в която са отхвърлени предявените
искове срещу „Булминерал“ АД за
солидарното му осъждане да заплати наред с първия ответник „ВМ Интернешанъл“
ЕООД посочените в диспозитива суми, ведно с присъдените разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.Излага доводи за неправилност, поради противоречие със закона
и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост.
Според жалбоподателя отговорността за изплащане на възнагражденията на екипажа
на м.к.“Батя“ е на ответника „Булминерал“ АД , поради качеството му на беърбоут
чартьор и лице експлоатиращо кораба през процесния период. По същество
претендира отмяната му в посочената част и постановяване на ново решение, с да
се уважи предявения иск срещу дружеството като солидарен длъжник с първия ответник за всички дължими суми- главници и лихви.
Поддържа това становище по същество на спора и с представената писмена защита.
Въззиваемата
страна- „Булминерал“ АД, чрез адвокат Г.Л., изразява становище за
неоснователност на жалбата в срока за писмен отговор. Претендира потвърждаване
на решението като правилно и законосъобразно в оспорената част по изложените от
процесуалния представител адвокат М.П. съображения.
Съдът, предвид становищата
на страните в предмета на жалбата, и доказателствата по делото, преценявани
съобразно изискванията на чл.269 ГПК и чл.235 от ГПК,констатира :
С
решение № 4176 от 19.10.2017г. районният съд е уважил предявените кумулативно
съединени искове от С.Ц.П. срещу „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, с присъждане на
сумите:
1/10728.90 щ.д. – неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд за м.08.,м.09.,м.10.2015г., със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба -06.06.2016г. , до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.128 КТ;
2/629.64 щ.д.- обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. -6 работни дни, със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 06.06.2016г.,
до окончателното й изплащане, на основание чл. 224, ал.1 от КТ;
3/692.34 щ.д.-
обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за периода
16.10.2015г.-03.06.2016г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД;
4/40.63 щ.д.-обезщетение
за забава върху неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 187.11 щ.д. за периода
16.10.2015г.- 03.06.2016г., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Решението
в посочените части не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на
разглеждане е претенцията на ищеца за солидарно осъждане на втория ответник-
„БУЛМИНЕРАЛ“ АД за посочените суми :
2385.37 щ.д.-
неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.август 2015г., 153.03 щ.д.-лихва за забава за периода
;6.10.2015г.- 03.06.2016г.; 6225.49 щ.д.-неизплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.09.2015г. , със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 6.06.2016г.; 402.00
щ.д.- лихва за забава за периода 16.10.2015г.- 03.06.2016г.; 2118.04 щ.д.- неизплатено брутно
трудово възнаграждение за положен труд през м.август 2015г.,със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 06.06.2016г., до
окончателното изплащане на задължението; 136.77
щ.д.- лихва за забава за периода 16.10.2015г.- 03.06.2016г.;629.64 щ.д.- обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2015г. -6 работни дни, със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба- 06.06.2016г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 224, ал.1 от КТ;40.63 щ.д.-обезщетение за забава върху
неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
187.11 щ.д. за периода 16.10.2015г.-
03.06.2016г.,на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Основава
се на твърдения, че тези задължения са възникнали както по отношение на „ВМ
Интернешанъл „ЕООД като работодател, така и по отношение на втория ответник,
който към датата на сключения трудов договор и по време на неговото действие е
вписан в регистъра към ИА „ Морска администрация“ като беърбоут чартьор на
моторен кораб „ БАТЯ “/Кораба/, съобразно разпоредбите на чл.199з и чл.199 ж от
Кодекса на търговското корабоплаване / КТК/.
Подкрепя становището си за солидарна отговорност и
поради писмено признание на дружеството, направено в споразумение за
разсрочване на плащанията от 11.08.2015г. с членове на екипажа, отделен от
процесния случай.
„БУЛМИНЕРАЛ“АД,
оспорва претенциите на ищеца за солидарното му осъждане наред с първия ответник.
Противопоставя следните възражения- не е страна по трудовия договор, няма
основание за ангажиране на отговорността му по конкретния спор.
Не
оспорва, че в периода от 08.01.2015г. до 13.11.2015г. е беърбоут чартьор на
Кораба, фактите изложени в т.6.1-7.2.,от писмения отговор, както и
обстоятелството, че по споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на
„ВМ Интернешънал „ЕООД за заплащане на
трудовото възнаграждение само на петима моряци - членове на екипажа, сред които
не е ищеца. Твърди, че с договор за
под-беърбоут чартър от 07.05.2013г. Корабът е преотдаден под наем на „Шипинг
Лоджистик“ СА, Маршалови острови, за срок от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
Договорът е регистриран в Регистър ББЧ и в документалния запис на Кораба в
Дирекция „Морска администрация“-Варна. На 07.05.2013г. е сключен договор за
мениджмънт на Кораба между пренаемателя и „ВМ Интернешънъл“ ЕООД като мениджър,
в сила от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., който включва и мениджмънт на екипажа.
В изпълнение на договорните задължения мениджърът е сключвал договори с екипажа
от свое име.
Изложени
са правни аргументи по съдържанието на сключените договори съобразени с
регламентацията на договора за беърбоут чартър по Кодекса на търговското
корабоплаване / КТК/, конкретно по приложението
на чл.199з и чл.199ж от КТК, които се поддържат по същество на спора пред
въззивния съд.
Установени по
писмени данни са следните факти и обстоятелства:
1.Всички
констатации за възникнало правоотношение между
Л.н.А.и „ВМ Интернешанъл“
ЕООД, по отношение на които решението се ползва
със сила на пресъдено нещо. По индивидуален трудов договор, сключен на
17.04.2015г. и прекратен със заповед № 329/ 19.06.2015г., считано от
23.06.2015г. , ищецът е изпълнявала длъжност „главен механик“ на м/к „Батя“от
17.07.2015г. до 15.10.2015г. Към датата на предявените искове не е изпълнено
задължението за заплащане на договореното трудово възнаграждение за месеците- август,
септември и октомври 2015г., и обезщетение за неползван платен годишен отпуск –
6 работни дни за 2015г., заедно със законната лихва върху главниците и лихва за
забава за периода 16.10.2015г.-
03.06.2016г.
2.Ответникът
е наемател на м/к „Батя“ по договор за беърбоут чартър / Стандартен договор за
наемане на кораб без екипаж „Беъркон 2001“/ сключен на 06.01.2012г. с
корабособственика „Инидивидуал
Технолоджи С.А.„ / Individual
Technologi S.A./, Маршалски острови, със срок на договора от
11.01.2012г. до 06.01.2017г. М/к „Батя“ е заличен от българските регистри на
корабите наети на беърбоут чартър , на 17.11.2015г. по молба на
корабособственика, поради продажба на кораба. За заличаването е уведомен
основния регистър на корабите.
По договор за под-ББЧ ,за
периода:06.01.2012г.-06.01.2017г. като под-беърбоут чартьор е вписан Еирокуест
шипинг /Euroguest Shiping LLC/.договорът
е прекратен на 07.05.2013г.
По договор за под-ББЧ, за периода
07.05.2013г.-07.05.2016г. като под-беърбоут чартьор е вписан „Шипинг Лоджистик
С.А.“/ Shipping Logistic
S.A./.
Данните са потвърдени с приложените удостоверения на Агенция “Морска
администрация“- Варна.
М/к „Батя“ е заличен от българските
регистри на корабите наети на беърбоут чартър, на 17.11.2015г. по молба на
корабособственика, поради продажба на кораба.
3.На
07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик С.А.“/ Shipping Logistic S.A./е сключил договор за корабен
мениджмънт, с който за корабен мениджър е назначен „ВМ Интернешънъл„ ЕООД, с
цел осъществяване на правомощията по експлоатацията на Кораба, включващи и
мениджмънт на екипажа, в обхвата на посочените в чл.225а от КТК .
Към датата на сключения трудов
договор с ищеца наемател на кораба е „Шипинг Лоджистик С.А.“, а участието на корабния
мениджър е на представител, действащ от името и за сметка на корабопритежателя,
доколкото не е установено друго.
Правни изводи , обусловени от
установените релевантни факти и обстоятелства:
Съдът решава конкретния спор
съобразно нормите на националното законодателство, приложими според вида на
търсената защита, по правилото на чл.9, ал.1 от КТК във връзка с чл.1, ал.2 от
КТК.
Спрямо зададения с въззивната жалба
въпрос дали „Булмаркет“ АД е легитимиран да носи солидарна отговорност за
задължения, възникнали от сключения трудов договор между първия ответник и
ищеца, разпоредбата на чл.121, ал.1 от ЗЗД е категорична, че освен в определените от закона случаи, солидарност
възниква само когато е уговорена.
Според съдържанието на цитираните
договори за ББЧ и под ББЧ , в периода на разглежданите отношения не възниква
солидарна отговорност за дружеството наред с отговорността на работодателя по
трудов договор с ищеца, за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
Подобен извод не може да бъде изведен чрез тълкуване на отделни разпоредби от
Кодекс на търговското корабоплаване, на
които жалбоподателят се позовава.
При наличните данни неоснователно е възражението, че като
корабопритежател по договор за ББЧ „
Булминерал“ АД -правоприемник
на „Булмиренал“ ООД, носи отговорност за заплащане на трудовите възнаграждения
на екипажа на м/к „Батя“. Жалбоподателят черпи доводи от разпоредбите на чл.199
б.“з“,чл. 199 б.“ж“ от КТК ,и клаузата по т.9, б.“б“ от договора за ББЧ, според
който членовете на екипажа се считат служители на чартьора, дори ако са
назначени от собствениците.
Според легалните дефиниции дадени в
Кодекса на търговското корабоплаване-
§1, т.17 и т.25 от ДР КТК, предмет на договора за беърбоут чартър е наемане на
кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят - беърбоут
чартьор, получава пълни права на владение и контрол върху кораба. По силата на
чл.199 б.“ г“ от КТК, в случай че не е
уговорено друго, наемателят, в границите на правата които има по договора за
ББЧ, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията
на беърбоут чартър, на трети лица за срока на действие на договора или за част
от него. Няма основание за се счита, че
договорите за под- ББЧ сключени от беърборт чартьора, не отговарят на тези
условия.
Ищецът е страна по трудово
правоотношение, с доказан правен интерес от предявените искове на основанията
посочени в Кодекса на труда спрямо
работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД. По трудов договор „Булминерал“ АД не е
солидарно отговорен с първия ответник по задължението за изплащане на трудово
възнаграждение на членовете на екипажа. срока на действие на договора или за
част от него.
Солидарната отговорност не произтича
от регламентацията на чл.199 б.“ж“ от КТК, тълкувана неправилно в контекста на
чл.199 б.“з“ от КТК, нито в хипотезите , обхванати от чл.123а от КТ. По
отношение на задълженията, произтичащи от чл. 199б.“з“ КТК с решение № 592 / 5.12.2008г. на ВКС по
т.д.№ 306/ 2008г., I о.
ТК , е прието, че отговорността на
наемателя пред трети лица обхваща претенциите във връзка с експлоатацията на
кораба , разглеждани във връзка с изискванията за предаване на кораба в
мореходно състояния по чл.199б.“д“ от КТК.
Неоснователно се твърди, че вторият
ответник е осъществявал реална експлоатация на Кораба, която включва и
отговорността за частично неизплатените възнаграждение и обезщетения.
Различното съдържание на понятията „корабособственик“ и корабопритежател“
според дефинициите на §1а, т.24 от ДР на
КТК и чл.9, ал.3 от КТК,
корабопритежател в периода на разглежданите отношения е „Шипинг Лоджистик С.А.“, който е осъществявал дейност
по експлоатация на м/к „ Батя“ .
Неоснователно се черпят аргументи в
подкрепа на тезата на солидарна отговорност от участието на „Булминерал“ АД при
изплащане на суми по силата на споразумение от 11.08.2015г., като документ
който се отнася до други лица и е съставен с тази цел.
Предвид изложеното, решението, с
което първостепенният съд е формирал изводи за неоснователност на претенцията
за солидарно осъждане на ответника- „Булминерал“ АД наред с първия ответник по уважени искове,
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно в обжалваната част.
На основание чл. 78,ал. 3 от ГПК в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 1100лв.,
съобразени с искането и приложените доказателства за извършен разход.
Съдът, на основание чл. 271 и
чл.280, ал. 3 от ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4176/ 19.10.2017г. постановено от Варненски районен съд- 43с.,по гр.д.№ 4385/
2017г., в частта, в която са отхвърлени предявените
от С.Ц.П. искове срещу „Булминерал“ АД
за солидарното му осъждане да заплати наред с ответника „ВМ
Интернешанъл“ ЕООД сумите: 2385.37 щ.д.- неизплатено брутно
трудово възнаграждение за положен труд през м.август 2015г.;153.03 щ.д.-лихва за забава за периода
;6.10.2015г.- 03.06.2016г.; 6225.49 щ.д.-неизплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.09.2015г. , със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 6.06.2016г.; 402.00
щ.д.- лихва за забава за периода 16.10.2015г.- 03.06.2016г.; 2118.04 щ.д.- неизплатено брутно
трудово възнаграждение за положен труд през м.август 2015г.,със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 06.06.2016г., до
окончателното изплащане на задължението; 136.77
щ.д.- лихва за забава за периода 16.10.2015г.- 03.06.2016г.;629.64 щ.д.- обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2015г. -6 работни дни, със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба- 06.06.2016г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 224, ал.1 от КТ;40.63 щ.д.-обезщетение за забава върху
неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
187.11 щ.д. за периода 16.10.2015г.-
03.06.2016г.,на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Решението в останалата част
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
С.Ц.П., ЕГН-**********, да заплати на
„Булминерал“ АД, ЕИК *********, направени по делото разноски в размер на 1100 /
хиляда и сто/лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.