РЕШЕНИЕ
№ 4034
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330100455 по описа за 2022 година
Образувано е по предявен иск по член 45 ЗЗД от Л. Й. Д., ЕГН **********
срещу Н. Д. С., ЕГН ********** за ангажиране деликтната отговорност на ответника за
извършено противоправно поведение, изразяващо се в снимане и излъчване на живо в
интернет пространството на ищеца на 6.06.2021г., разпространено във Фейсбук група
„***********“, от което ищецът е претърпял неимуществени вреди, оценени на 2000
лева.
Ищецът твърди, че на 06.06.2021 г., следобед, около 16.00ч., бил в района на р.
****** за риболов, като същият е риболовец и притежава риболовен билет. Излага се
също така, че по същото време и на същото място се появил ответникът С., който
застанал срещу ищеца и започнал да го нарича ********* Взел ключовете на колата
му и през цялото време го снимал с личния телефон като го същевремнно го излъчвал
на живо в интернет пространството.
Ищецът заявил на ответника многократно, че не желае да бъде сниман, като
направил опит да се прикрие, но въпреки това ответникът продължил да го
записва. Ищецът твърди, че клиповете, в които ясно се вижда лицето му, номера и
модела на колата му, вкл. и това което има в колата му, било разпространено във
Фейсбук група „*********“, в която група имало приблизително 1300 участника,
които са споделили многократно записа в социалните мрежи. Ищецът твърди, че се е
почувствал зле, изплашен, объркан и неспокоен, а също така обиден, за което потърсил
лекарска помощ на 08.06.2021 г., като личният му лекар му назначил терапия, но за
съжаление нещата не се променили съществено, като безпокойството и страховете му
се засилили. Започнал да страда и от безсъние, тъй като картините и видеоклиповете,
които и до настоящия момент са в групата и в интернет пространството, непрекъснато
били в съзнанието му, както и многобройните заплашителни, подигравателни и
изпълнени с омраза коментари по отношение на ищеца. Твърди, че е спрял да общува с
1
хора и се затворил в себе си. Влошило се и физическото му състояние, започнал да
получава чести хипертонични кризи, сърцебиене, главоболие.
На 29.11.2021 г. отново отишъл на лекар, като му било дадено направление за
психиатър, който го прегледал и му определил терапия.
Според ищеца публикуването на снимки и видеоклипове в социалната мрежа,
където достъпът до тях е неограничен, представлява разпространение на личните
данни по смисъла на легалната дефиниция за „обработване“ по чл. 4, т. 2 от Регламент
(ЕС) 2016/679.
Обработването на личните му данни е неправомерно, тъй като е извършено без
негово съгласие, което съставлява нарушение на чл. 25в от Закона за защита на
личните данни, с оглед на което претендира от ответника да му заплати и исковата
сума от 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното й погасяване.
От ответника не е постъпил отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От изисканата преписка от полицията се установява, че ищецът е подал жалба
срещу действията на ответника, осъществени на 6.06.2021г., изразяващи се в заснемане
на ищеца с телефон и разпространяването му в социалните мрежи без съгласието му. В
преписката се съдържат обяснения от ответника, в които признава, че е заснел ищеца с
цел да документира нарушението му, тъй като последният отказвал да признае
нарушението си.
Пред съда са разпитани свидетели на ищеца, от чийто показания се установява,
че клипът с ищеца е бил качен в група „*******“ във Фейсбук,, като автор на записа
бил посочен ответника. От клипа се виждало как ищецът не иска да го снимат и че е
сниман въпреки очевидно изразеното от негова страна несъгласие. В мрежата клипът
бил една година и бил гледан от много хора, като имало и много агресивни и
подигравателни коментари по отношение на баща му С. Д. казва, че след излъчването
на записа в интернет пространството баща му изпаднал в депресия, ходил на
психиатър, който му предписал лекарства.
По делото е изслушано заключение с в.л. М., от което се установява, че записът
е изтрит, као категорично не може да се установи какво е било неговото съдържание.
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане следва да е
установено наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД:
поведение/деяние/ - действие или бездействие /непредприемане на определено правно
изискуемо действие/, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна
връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда, вина.
Съгласно чл.45,ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
2
предполага до доказване на противното.
Противоправността се изразява в нарушаване на изрично формулирана в
правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната
норма е следвало да се изпълнят. В правната теория противоправността на
непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна
забрана да не се вреди другиму. При преценка дали е противоправно поведението на
едно лице от значение е и признаването на абсолютните права, каквито са правата по
глава втора от Конституцията на РБългария - правото на живот, правото на лична
свобода, неприкосновеност на личния живот и др. Когато деянието нарушава правото
на неприкосновеност на личността, правото на собственост, неприкосновеността на
личния живот и други деянието е противоправно.
В чл. 32, ал.1 от Конституцията на РБългария е закрепено правото на зачитане
на личния и семеен живот. Според текста на чл. 32, ал. 1 от КРБ личният живот на
гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в
личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство
и добро име. Елемент от правото на неприкосновеност на личния живот е правото на
защита на личните данни. Неприкосновеността на личния живот на гражданите
включва забраната те да бъдат следени, фотографирани, филмирани, записвани или
други подобни действия, без тяхно знание и въпреки изричното им несъгласие, освен в
предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБългария
никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на
други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие
освен в предвидените от закона случаи. Тази забрана не е абсолютна, като в личната
сфера на индивида е допустима намеса, но само в случаи, изрично определени по
основание и ред в закон – чл. 32, ал. 2, пр.последно.
Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, регламентира защитата на правата на
физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са
уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива
95/46/EО / /Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/. Относно основните
понятия лични данни, администратор, обработване на лични данни и др. разпоредбите
на пар.1, т. 1, 2, 3, 4 и сл. ЗЗЛД препращат към разпоредбите на чл.4, т.1, 2 и сл. от
Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г.
Съгласно разпоредбите чл. 4, т.1 от Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. „лични данни" означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
3
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-
специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено лице,
заснето с камера, представлява „лични данни" по смисъла на член 2, буква а) от
Директива 95/46, доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице ( решение
от 11 декември 2014 г., Ryne љ, C-212/13 , т. 22).
Понятието „обработване”/обработване на лични данни/ според чл. 4, т.2 от регламент
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е определено като
всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от
лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин,
по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване,
изтриване или унищожаване.
Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни обработването на
лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или
литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на
свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на
неприкосновеността на личния живот. С разпоредбата на чл.25з, ал.1 от ЗЗЛД се дава
право да се обработват лични данни при осъществяване на правото на свободата на
изразяване и правото на информация, когато е за журналистически цели, за
академичното, художественото или литературното изразяване. В тази хипотеза
законодателят е предвидил упражняване на правото да се обработват лични данни само
за посочените цели в чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД и при зачитане на неприкосновеността на
личния живот. Под „зачитане неприкосновеността на личния живот” следва да се
разбира наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на
неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните
данни и свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за баланса на
посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед на
установените обстоятелства.
Съдът преценява, че заснемането на ищеца във видеоклип, въпреки изразеното
несъгласие за това е нарушение на забраната за записване и филмиране, установено в
чл. 32, ал.2 от Конституцията на РБългария. На основание чл. 5, ал.2 от КРБ същата
има пряко действие. Извършеното деяние по заснемането на видеоматериал с
участието на ищеца, въпреки изрично изразеното несъгласие е противоправно. С
описаното деяние неправомерно е нарушено правото на ищеца на неприкосновеност на
4
личния живот. В дадените пред полицията обяснения ответникът е посочил, че е заснел
ищеца, за да документира извършеното от него нарушение- незаконен улов на риба,
понеже ищецът отказвал да си признае извършеното нарушние. Същевременно в
обясненията си е посочил, че е сигнализирал служителите на ИАРА, които дошли на
място и съставили акт на ищеца.
Осъществено е не само заснемане, но и публикуване на записа в социалните
мрежи, за срок от една година, гледано от много абонати и съпроводено с множество
злобни и нелицеприятни коментари по отношение на ищеца. Съдът счита, че
ответникът е осъществил превратно упражняване на правото по член 39, ал. 1 от КРБ,
като свободата на мнение е била използвана, за да се увреди доброто име на ищеца и
така е засегнато достойнството на личността му.
С това поведение са надхвърлени границите на правото свободно да се изразява
и разпространява мнение, установено в чл. 39, ал.1 КРБ, с оглед на което съдът намира,
че са установени елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника.
Размерът на обезщетението се обуславя от понесените от ищеца вреди като
неудобства, притеснения и страдания, които бяха успешно установени от ищеца.
На ищеца ще се присъди обезщетение в размер на 2000 лева със зак. лихва от
завеждане на исковата молба.
С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски от 500 лева за адв.
възнаграждение, както и държавна такса от 80 лева, и разноски за СТЕ от 200 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН ********** да заплати на Л. Й. Д., ЕГН **********
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, изразяващи се
в преживени отрицателни емоционални преживявания и душевни страдания от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в снимане на клип с ищеца на
6.06.2021г и излъчването му на живо в интернет пространството, разпространено във
Фейсбук група „**********" в рамките на една година, ведно със зак. лихва върху тази
сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 13.01.2022г. до окончателното й
погасяване, както и разноски по делото от 780 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5