РЕШЕНИЕ

№796

гр. Перник, 02.10.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Биляна Миткова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №03035 описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

       Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на Д.С.И., ЕГН: **********, че дължи на ищцовото дружество по Договор за паричен заем №  от 18.06.2015г., сумата в общ размер на 1715,13 лева., от която - главница: 700,00 /седемстотин/ лева, договорна лихва: 107,48 лева /сто и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ за периода от 02.07.2015 г. до 25.02.2016 г., неустойка: 576,90 лева /петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ за периода 02.07.2015 г. до 25.02.2016 г., такса разходи за събиране на просрочени вземания: 150,00 /сто и петдесет/ лева, такса разходи за дейност на служител : 100,00 /сто/ лева, както и лихва за забава 80,75 лева /осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ за периода от 26.02.2016 г. до 31.03.2017 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 31.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, като се присъдят и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева.

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,   като в срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор, като е изразено становище, че ответницата наистина е получила заем в размер на 700.00 лева но поради липса на средства не е заплатила поетите задължения по договора за паричен заем. Предвид на това изявлението на ответницата съдът приема за частично признание на иска само по отношение на претендираната сума предмет на заема.  

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 18.06.2015 г. между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и Д.С.И. като Заемател се сключи Договор за паричен заем № . Предвид разпоредбите на Договора, страните са се съгласили, че сключват Договора на основание предложение за сключване на договор, направено от Заемателя,  както и че приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем VivaExpress, сключвани от „Вива кредит“ ООД, които са в сила към датата на сключване на Договора. Съгласно сключения Договор Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 700,00 лева, а Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 107,48 лева, на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 44,86 лева, всяка, като падежът на първата погасителна вноска е бил на 02.07.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е бил на 25.02.2016 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията - 807,48 лева. Както бе посочено, ответницата не оспорва обстоятелството, че е получила сумата от 700.00 лева по сключения договор за заем. На основание  чл. 12, от договора при забава на плащането на погасителна вноска Заемателят дължи на Заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се начисляват, както следва: по 12,50 лева,  на всеки четвърти и единадесети ден забава, но не повече от 150,00 лева. Също така, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00   лева. Съгласно  чл.3, ал.3 от договора Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 576,90 лева, която е разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 32,05 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя за срока на договора е в размер на 76,91 лева. Подписвайки Договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в Договора, Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 26.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.03.2017 г. Общия размер на начислената лихва е 80,75 лева /осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

               На 22.01.2013 г. е бил сключен Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на който вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от Договор за паричен заем №  от 18.06.2015 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********. Съгласно § 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) - вземанята индивидуализирани в Приложение №1 подписано на 01.03.2016 г. към Договор за продажбаи прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., са неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В представената към исковата молба извадка от Приложение №1, фигурира  името на длъжника Д.С.И.. 

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено ответната страна не оспорва, че е получила претендираната сума от 700.00 лева в заем и че не е върнала същата.  На основание сключения договор се дължи и сумата от 107,48 лева, представляваща договорна лихва  за периода от 02.07.2015 г. до 25.02.2016 г., за която сума не се твърди , че е била заплетена от ответницата. Основателен се явява и иска за заплащане на сумата в размер на 576,90 лева, представляваща начислена неустойка за неизпълнение на чл.3, ал.3 от договора Заемателят да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора - поръчител физическо лице, доколкото това задължение по договора не е било изпълнено от ответницата по делото.

 Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди  законната лихва за забавено плащане върху  дължимите суми считано от  26.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ в съда - 31.03.2017 г.  След преизчисление с програмен продукт АПИС, обезщетение за забавено плащане върху главницата от 1384.38 лева, за посочения период е в размер на 153.17 лева, поради което съдът намира, че ответницата следва да заплати сумата в размер на 80,75 лева, така както е предявен този иск до пълния му размер.

Относно исковете за заплащане на такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00  лева, и такса разходи за дейност на служител  100,00  лева, Съдът намира, същите за недоказани. Наистина, както бе посочено страните са се договорили при подписване на договора, че се дължат посочените суми в същите размери, но настоящия състав намира, че в случая доколкото не се касае за дължима се сума, договорна лихва или неустойка, ищцовата страна на общо основание е следвало да докаже в настоящето производство, че наистина са стрени разноски за събиране на просроченото вземане и съответно точно какви разноски и всяка една в какъв размер, като например телефонни разговори, писма, куриерски услуги и пр. В противен случай бибило налице неоснователно обогатяване, ако са били сторени разходи в размер под договорения.  Предвид изложеното тези искове като недоказани следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

              По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 165.70 лв., представляваща направени по делото разноски, като съдът определя юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. На основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство в размер на 84.30 лв., за които е издадена и заповедта за изпълнение.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

   

Р Е Ш И :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.И.,***, че дължи на  “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,   по Договор за паричен заем №  от 18.06.2015г., сумата в общ размер на 1384.38 лева., от която - главница: 700,00 /седемстотин/ лева, договорна лихва: 107,48 лева /сто и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ за периода от 02.07.2015 г. до 25.02.2016 г., неустойка: 576,90 лева /петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ за периода 02.07.2015 г. до 25.02.2016 г., както и лихва за забава в размер на 80,75 лева /осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ за периода от 26.02.2016 г. до 31.03.2017 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 31.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, като исковете за заплащане на такса разходи за събиране на просрочени вземания: 150,00 /сто и петдесет/ лева, и такса разходи за дейност на служител : 100,00 /сто/ лева, ОТХВЪРЛЯ исковете като недоказани и неоснователни.

            ОСЪЖДА Д.С.И.,***,    ДА ЗАПЛАТИ  на  “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,  сумата от   165.70  лв., направени по делото разноски по делото.

           ОСЪЖДА Д.С.И.,***,    ДА ЗАПЛАТИ  на  “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 84.30 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.            

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ *****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: