Решение по дело №64/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260056
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20213000600064
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260056

 

гр.Варна,         17     май 2021 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 19 март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА КОСТОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА и секретаря Петранка Паскалева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 64 по описа на ВАпС за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК намиращи приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК. Образувано е по протест на прокурор при ОП Варна против определение № 52/21.01.2021г. по ЧНД № 6/2021г. по описа на ОС-Варна по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, с което е било извършено групиране на наложените на осъденото лице К.Л.Л., с ЕГН ********** наказания.

Предмет на въззивното производство е определение № 52 на ВОС от 21.01.2021 г., постановено по ЧНД № 6/2021 г., с което наложените на К.Л.Л., с ЕГН ********** наказания по НОХД № 5303/2017г. и по НОХД № 1340/2020г. - двете по описа на PC-Варна, като е било определено за изтърпяване най-тежкото от тях - 6 месеца Лишаване от свобода; на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение това наказание като е определил първоначален общ режим на изтърпяване; ВОС е постановил отделното изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода, наложено на осъденото лице по НОХД № 1031/2020 г. на ВОС, при първоначален общ режим; на основание чл.59, ал.1 от НК е зачел времето, през което осъденото лице е било с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 19.02.2020 г.; на основание чл.25, ал.2 от НК ВОС е приспаднал изтърпените части от наказанията по-горепосочените осъждания.

 

    Във въззивния протест се излагат моногословни оплаквания, които по същество се свеждат до неправилно позоваване на чл.68 от НК по отношение на групираните две условни наказания. Според прокурора първостепенният съд е следвало да определи ефективното изтърпяване на наложеното най-тежко наказание от 6 месеца Лишаване от свобода, а не да го привежда в изпълнение. Оспорва се и извършеното приспадане по реда на чл.25, ал.2 от НК, тъй като нямало приведени в изпълнение наказания, които да подлежат на приспадане.

    Прокурорът от АП-Варна поддържа частично протеста, като изразява становище, че се цели постигане единствено на правна прецизност, без по същество това да води до промяна на фактическото положение за осъденото лице.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденото лице Л.Л., лично и чрез служебния си защитник си адв.Х., поддържа становище за неоснователност на протеста и липса на основания за неговата отмяна.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че протеста е допустим и го разгледа по същество.

Предмет на настоящото произнасяне са три осъждания на К.Л.Л.:

С определение по НОХД № 5303/2017г. на ВРС, влязло в сила на 14.03.2018 г., за деяние извършено на 20/21.05.2016 г. му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок;

С определение по НОХД № 1340/2020г. на PC-Варна, влязло в сила на 17.06.2020 г., за деяние извършено на 02.03.2016 г. му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок;

С определение по НОХД № 1031/20 г. на ОС Варна, влязло в сила на 30.12.2020г, за деяния извършени в условията на реална съвкупност на 12.02.2020 г. по реда на чл.23 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим; на основание чл.59 от НК е било зачетено и времето, през което осъденото лице е било задържано, считано от 19.02.2020г.

Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че първите две осъждания ( тези по НОХД № 5303/2017г. и по НОХД № 1340/2020г. - двете по описа на PC-Варна) са в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25, вр.чл.23 от НК и законосъобразно е извършил групиране на наложените наказания на осъденото лице.

Третото осъждане е в съотношение на рецидив, тъй като деянията са били извършени не само след влизане в сила на първите две осъждания, но и в рамките на изпитателните срокове и по двете дела.

След като е достигнал до тези правилни изводи, първостепенният съд е следвало на основание чл.25, ал.4 от НК да преразгледа въпроса за изпълнение на наказанията по НОХД № 5303/2017г. и по НОХД № 1340/2020г. - двете по описа на PC-Варна и едва след това да коментира приложението на чл.68 от НК. В конкретния случай ВОС е допуснал неправилно приложение на закона, тъй като вместо да извърши дължимата преценка директно е привел в изпълнение общото наказание. В случая единственото основателно оплакване на прокурора е, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание от двете групирани условни, не са налице основанията по чл.66 от НК, тъй като деянията по третото осъждане препятстват това – извършени са в изпитателния срок и на двете условни осъждания. Вероятно това са били и съображенията на първата инстанция да пристъпи към привеждането на най-тежкото наказание по цитирания ред. По същество обаче това е основание да се откаже приложението на чл.66 от НК при пререшаване на този въпрос по реда на чл.25, ал.4 от НК и да се постанови ефективното изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание при първоначален общ режим. Всъщност, както и отбелязва въззивният прокурор, ефектът за осъденото лице би бил един и същ, тъй като срокът на подлежащото за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ и режимът на неговото изтърпяване не се променя.

Въззивната инстанция не намира другите оплаквания на прокуратурата за основателни. Правилно съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанията по осъжданията, включени в настоящото групиране, тъй като по делото е безспорно, че осъденото лице е търпяло ефективно наказание до 09.02.2021г.

Поради изложеното и определението на Окръжен съд Варна следва да бъде изменено в изложения по-горе смисъл.

 

Водим от горното и на основание чл.334 т.3, намиращ приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ определение № 52 на ВОС от 21.01.2021 г., постановено по ЧНД № 6/2021 г.

Като постановява, най-тежкото от наложените на К.Л.Л., ЕГН ********** наказания „Лишаване от свобода“ по НОХД № 5303/2017г. и по НОХД № 1340/2020г. - двете по описа на PC-Варна, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС;

ОТМЕНЯ приложението на чл.68 от НК;.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.