Решение по дело №149/2019 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 14 март 2020 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20191430100149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 118

 

гр. Кнежа, 08.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело 149 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 223 от КЗ (отм.).

Образувано е по искова молба на „ВИАУТО 46” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., обл. Пл., ул. „П.“ № 4, представлявано от управителя В.Р. И., чрез пълномощника – адв. И.М.Т. от ПлАК, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „Ч. Вр.“ № ***, представлявано от М.С.М.-Г., П. В. Д., Г. Н. Г., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 12 001.50 EUR (дванадесет хиляди и едно евро и 50 евроцента) – застрахователно обезщетение, както и законната лихва от момента на подаване на исковата молба до изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски.

В молба се твърди, че на 06.08.2015 год. между страните бил сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, обективиран в застрахователна полица № 14119022/13081510000292, със срок на валидност до 24:00 часа на 06.08.2016 год. относно товарен автомобил с рег.№ ******** и ремарке с рег.№ ********. Твърди се, че с анекс № 1 от 23.11.2015 год. към застрахователното покритие по полицата били включени и ремаркета с рег.№№ ******** и ********. Твърди се още, че на ищеца бил възложен превоз на товар от Великобритания до Испания, като заявката се изпълнявала с МПС – влекач с рег.№ ******** и ремарке с рег.№ ********. Стоката била натоварена на 03.03.2016 год. и следвало да бъде доставена в гр. Риба-Роха де Туриа, обл. Валенсия. Водач на автомобила бил Хр. Т. Д.. Излагат се твърдения, че на 04.03.2016 год. около 20:00 часа водачът Д. спрял за регламентирана почивка на специализиран паркинг за камиони на автомагистрала АП-15 в Суасити, Испания. Твърди се, че рано сутринта на 05.03.2016 год. същият установил, че дъното (ниската задна част) на камиона е било пробито и била извършена кражба на един палет уиски марка „Джак Даниелс“ – 147 бр. кашони с тегло 1 176 кг. Сочи се, че за случая били сигнализирани испанските полицейските органи.

Тъй като било настъпило застрахователно събитие, ищецът твърди, че своевременно уведомил ответника, а впоследствие подал искане за заплащане на застрахователно обезщетение на основание сключения договор за застраховка, по което била образувана преписка по щета № 1411-1308-00-16-7045.

Посочва се, че на 17.03.2016 год. изпращачът на откраднатите стоки писмено отправил претенция към спедитора, позовавайки се на отговорността на превозвача за настъпилото събитие. Сочи се, че претенцията била в размер на 12 653.90 GBP (дванадесет хиляди шестстотин петдесет и три лири стерлинги и деветдесет пенса). От своя страна, спедиторът предложил заплащане на сума в размер на 9 582 GBP (девет хиляди петстотин осемдесет и две британски лири), което било прието от изпращача.

Твърди се, че на 24.03.2016 год. спедиторът е ангажирал отговорността на превозвача, като му изпратил фактура с № ********** от същата дата за сумата от 9 582 GBP. Сочи се, че с нарочно писмо ищецът уведомил ответника, че е постъпило предложение от спедитора дължимото от превозвача обезщетение да бъде разсрочено на вноски от по 1 587 GBP, но с писмо с изх.№ 3674/ 25.04.2016 год. ответната страна уведомила ищцовото дружество, че претенцията му не е уважена, тъй като кражбата е настъпила на неохраняем паркинг.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора за застраховка, като по време на кражбата превозното средство със стоката било паркирано на специализиран паркинг, който бил постоянно оживен и с човешко присъствие, и снабден с видеонаблюдение. С оглед на това счита, че претенцията му е основателна, т.к. са налице предпоставките на т. 1.3 от раздел ІХ от ОУ към договора за застраховка, поради което се претендира нейното уважаване в пълен размер.

Представени са писмени доказателства. 

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на молбата, с който се оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че липсва основание за ангажиране отговорността на застрахователя поради това, че настъпилото събитие не било покрит риск по условията на договора и попада в общите изключения по сключената застраховка. Изложени са съображения, че отговорността на превозвача не се покрива за загуба или щета при кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг, или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования. Освен това застрахованият не бил изпълнил задължението си, регламентирано в т. 1.6 на Раздел ІХ от ОУ да не признава, да не удовлетворява и да не отхвърля каквито и да са претенции, без съгласието на застрахователя. Липсват и доказателства за действително заплащане на претендираната сума. Отделно от това, ответникът се позовава на изтекла погасителна давност с оглед разпоредбата на чл. 32, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Не са представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание се представлява от управителя В.И., лично и чрез адв. И.Т. ***, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа ИМ, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество излага подробни доводи в подкрепа на твърденията, изложени в молбата и моли съда да уважи исковата претенция, като присъди на ищеца направените в производството разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. се представлява от юрк. Д.Т. и юрк. К. И., с представени по делото пълномощни. Юрк. Т. поддържа отговора на ИМ. Оспорва иска по основание и размер, и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира деловодни разноски. В поискания и предоставен от съда срок не са представени допълнителни писмени бележки.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства – застрахователна полица по Застраховка „Отговорност на превозвача“ № 14119022 / 1308151000992 от 06.08.2015 год., Анекс № 1 от 23.112015 год. към застрахователната полица и удостоверение за застраховка към същата полица от дата 23.11.2015 год.; Общи условия за застраховка „Отговорност на превозвача“; заявки за товарене и поръчка за товарене от 02.03.2016 год. (легализирани преводи); протокол относно жалба № 407681/16 от 05.03.2016 год. на Областна полиция на Автономна област Навар, Испания (легализиран превод); обяснение от Хр. Т. Д.; фактура № 16115/ 07.03.2016 год.; кореспонденция, вкл. по ел. поща между ищеца и ответника относно изплащане на застрахователно обезщетение и претенция от „ВИАУТО 46“ ЕООД; застрахователен иск 171684 от 17.03.2016 год., кореспонденция по ел. поща между изпращача на стоката и превозвача Феркам (легализирани преводи с копия на оригинали) и фактура; кореспонденция (писма) между Феркам и ВИАУТО 46 заедно с фактури; фактура от изпращача до превозвача Феркам за сумата от 9 582.00 британски лири и фактура от последния до ответника за същата сума; кореспонденция между ищеца и ответника относно образуваната преписка по щета № 1411-1308-00-16-7045/ 2016 год., и от становищата на страните, прецени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото и се установява, че между ищеца „ВИАУТО 46“ ЕООД гр. Кн. и ответника Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД гр. С. е била сключена застраховка „Отговорност на превозвача“, с която била застрахована отговорността на ищцовото дружество, като превозвач на товари по шосе, превозвани с МПС – влекач Скания с рег.№ ******** и ремарке с рег.№ ********, със срок на действие от 00:00 часа на 07.08.2015 год. до 24:00 часа на 06.08.2016 год., за което застрахователят е издал застрахователна полица 14119022 / 1308151000292.

Не се спори между страните, че ищецът е запознат с Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача“ на ЗК „Лев Инс“ АД и ги е приел.

Не е спорно, че с Анекс № 1 от 23.11.2015 год. към застрахователна полица № 1308151000292/ 06.08.2015 год. по застраховка „Отговорност на превозвача“ към застрахователното покритие били включени още две ремаркета с рег. номера ******** и ********.

От представените по делото заявки за товарене и поръчка за товарене се установява, че в срока на действие на застраховката ищецът е приел да извърши транспортна услуга с МПС с рег.№ ******** на 22 палета от Великобритания до Риба-Роха де Турия, Испания. Товаренето следвало да бъде извършено на 03.03.2016 год., а разтоварването – на 07.03.2016 год. Възложител на поръчката бил Феркам Кундл, Австрия. 

Видно от представения от ищеца придружаващ документ ARC -16GB00000000028856067-1, позиция (2) Спедитор, като такъв бил посочен С. У. (Рейнъм). Мястото на доставка било гр. Риба Роха де Турия (Валенсия). В позиция (15) Първи превозвач – бил посочен Феркам логистик ООД. Посочена е и превозваната стока – уиски марка Джак Даниелс.

Не е спорно между страните, че по време на извършвания превоз, а именно на 05.03.2016 год. сутринта на паркинг в зона за обслужване на автомагистрала край Суасити, Памплона (Испания), водачът на превозното средство Хр. Т. Д. е установил, че брезентът на ремаркето бил разрязан и че липсвала част от стоката. Същият уведомил за случая испанските полицейски органи. Видно от представената по делото жалба, деянието е станало между 20:00 часа на 04.03.2016 год. и 07:00 часа на 05.03.2016 год. Откраднатата стока била малко повече от едно пале кашони с уиски марка „Джак Даниелс“. За инцидента своевременно бил уведомен и управителят на ищцовото дружество, за което Хр. Д. работел.   

Не се спори между страните, че след проведени помежду им разговори и изпратени (по ел. поща) от страна на управителя на ищеца полицейски протокол и снимки на автомобил с рег.№ ********, ответникът е завел уведомлението под номер L-750/09.03.2016 г., както и че е била образувана преписка по щета № 1411-1308-00-16-7045.

Не е спорно, че по повод кражбата ищецът е ангажирал авариен комисар, но след писмен отговор от страна на ответника затова, че не е необходимо съставяне на протокол с оглед подадената жалба в испанската полиция, същият е заплатил само транспортни разходи на аварийния комисар, без да е бил съставен съответен протокол.

Установява се от представените писмени доказателства, че на 17.03.2016 год. изпращачът на откраднатата стока – английското дружество „Сийбрук Уерхаусинг“ е предявило застрахователен иск 171684 срещу Феркам, Австрия (техен реф.№ КА 2016/12124), за сумата от 12 563.90 британски лири (5 733.00 – цена на стоката, 147 липсващи каси + 6 830.90 бр. лири мито), съгл. фактура 16001320. От своя страна, на 25.03.2016 год. Феркам, като превозвач, предложил да плати на увреденото ю.л. – изпращач обезщетение съгласно чл. 23 от Конвенцията за международен автомобилен превоз (CMR), въпреки допълнителната работа от страна на българската застрахователна компания, на стойност 9 582 британски лири. Така между двете търговски дружества било постигнато споразумение и изпращачът Сийбрук Уерхаусинг ЛТД приел да получи от „Феркам Австрия“ Гмбх, като обезщетение за откраднатия товар сума в размер на 9 592 британски лири.

 Видно от доказателствата по делото, „Феркам Австрия“ Гмбх е издал фактура с № ********** от 24.03.2016 год., с която е претендирал заплащане от ищеца на сума в размер на  9 582.00 лири или равностойност, като щета във връзка с поръчка № SWL171684 (превоз на 22 палета от Великобритания до Риба-Роха де Турия, 40 повредени стоки).

Не се спори между страните, че финансовите отношения между Феркам, Австрия и „ВИАУАТ 46“ ЕООД са били уредени чрез прихващане на суми, дължими по взаимни техни задължения, за които са представени съответни фактури.

Установява се по делото, че на 30.03.2016 год. ищецът е заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ответното дружество по застрахователна полица по Застраховка „Отговорност на превозвача“ с № 14119022/13081510000292 от 06.08.2015 год. и Анекс № 1/ 23.11.2015 год. към застрахователна полица 13081510000292/ 06.08.2015 год., във връзка с кражба на 147 кашона уиски с марка Джак Даниелс, извършена на паркинг за камиони в зоната за обслужване на автомагистрала АП-15 посока Памплона, Испания, а именно сума в размер на 9 582.00 британски лири, дължими на Феркам, Австрия и 74.54 евро за авариен комисар Испания.    

С писмо с изх.№ 3674 от 25.04.2016 год. относно щета № 14-11-1308-00-16-7045/ 2016 год. ответното дружество уведомило ищеца, че съгласно раздел V /Общи изключения от Общите условия по застраховка Отговорност на превозвача: т.2 – Не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета: т.2.8 – при кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг …  Ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение по издадената полица с довода, че описаното събитие не е покрито съгласно ОУ на сключения застрахователен договор.

По искане на ищеца е допуснат и разпитан по делото един свидетел – Хр. Т. Д. (шофьор на автомобилната композиция).

От показанията на св. Д. се установява, че като водач на влекач Скания, собственост на ищеца, му било възложено за извърши превоз на стоки от Англия до гр. Риба-Роха де Туриа, Испания. Товарът се състоял от тон уиски м. „Джак Даниелс“ – 11 палета и 11 палета тоник. Посочва, че по маршрута към Валенсия спрял за регламентирана почивка. Паркирал превозното средство на паркинг край магистралата в посока Памплона, предназначен за тежкотоварни автомобили. В зоната на паркинга имало ресторант, тоалетни, видеонаблюдение. Паркингът бил ограден, осветен и оживен. Нямало жива охрана. Твърди, че след спирането направил оглед на ремаркето и установил, че всичко било наред. После останал да почива в кабината на автомобила. Кражбата установил към 4-5 часа сутринта – брезентът на ремаркето бил разрязан и липсвали кашоните с уиски от едно цяло пале, а друго било наполовина пълно. След установяване на кражбата веднага сигнализирал органите на полицията. Уведомен бил и авариен комисар, които дошъл на мястото на разтоварването и изготвил доклад (такъв по делото не е представен, бел. на с.д.).  

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следни правни изводи:

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран по иска.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за погасяване по давност на вземането, за което е предявен искът с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 223 от КЗ (отм). Преценявайки направеното в законоустановения срок възражение, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно т. 1 от раздел ХІІ Давност, подсъдност и право на регрес от Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача“ на ЗК „Лев Инс“ АД, правата по тази застраховка се погасяват с изтичането на 5 (пет) години от настъпване на събитието (04/05.03.2016 год.). Ищецът е упражнил предоставеното му от Общите условия суброгационно право да предяви иска си на 22.02.2019 год. (датата на входиране на исковата молба и приложенията към нея в КжРС), т.е. в рамките на установения в ОУ петгодишен давностен срок. Нормата на чл. 32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки не намира приложение по отношение на регресните суброгационни искове. Едногодишният давностен срок, посочен в тази разпоредба, се отнася само до искове за вреди от превоза, т.е. за искови претенции, които товародателят или товарополучателят могат да предявят срещу превозвача в случаите на липси, повреди или забава. В случая е предявен иск, произтичащ от договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки, който договор е вид застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо съдът счита, че направеното в срок от ответника правопогасяващо възражение за изтекла давност се явява неоснователно.

Страните не спорят, а и се установява от приложените писмени доказателства, че между тях е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на застраховка „Отговорност на превозвача“, която се покрива съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), за периода 07.08.2015 год. – 06.08.2016 год. вкл. за следните превозни средства, които извършват международни транспортни превози – влекач „Скания“ с рег.№ ******** и ремарке с рег.№ ********. Според уговореното между страните, покритият лимит е в съответствие с чл. 23 от CMR. По делото са приложени ОУ на ответника за застраховка „Отговорност на превозвача“. В същите са уредени правата и задълженията на страните по договора, включително общите изключения, които не покриват отговорността на превозвача за загуба и щета, в т.ч. раздел V, т. 2.8. – при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на Застрахования.

Безспорно е, че на ищеца е бил възложен от Феркам Кундл, Австрия превоз от Великобритания до Испания на 22 палета със стоки – уиски марка „Джак Даниелс“ (11 палета) и тоник (11 палета), с дата на товарене 03.03.2016 год. и дата на разтоварване 07.03.2016 год.

Представен е полицейски протокол за регистрирана жалба № 407681/16 от дата 05.03.2016 год., видно от който около 07:00 часа шофьорът на превозното средство – Скания с ремарке рег.№ ********, Хр. Т. Д. е установил, че дъното на камиона е пробито и липсва част от стоката. Видно от приложените снимки, брезентът на ремаркето в задната дясна част е бил разрязан. Липсвала част от стоката – малко повече от едно пале кашони с уиски м. „Джак Даниелс“. Посочено е, че кражбата е била извършена по време на почивка на паркинга за камиони в зоната за обслужване на АП-ИС в Суасити. Фирмата, за която работи жалбоподателят Хр. Д. е ВИАУТО 46 ЕООД.

Най-вероятно точният размер на щетите – 147 кашона уиски марка „Джак Даниелс“, е бил установен при разтоварването на стоката.

Спорен по делото е въпроса – налице ли е основание за отказ на застрахователя да плати обезщетение, основан на раздел V, т. 2.8 от Общите условия, съгласно която разпоредба застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуба или щета при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на Застрахования.

Съгласно чл. 211, т.2 от КЗ (отм.), но относим към настоящия казус, с оглед нормата на §22 от ДР на КЗ, към момента на настъпване на застрахователното събитие – кражба на част от превозваната стока, извършена на 04/05.03.2016 год., съгласно заявените в исковата молба твърдения, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в застрахователния договор.

В решение № 79/ 29.06.2012 год. на ВКС по т.д. № 802/2011 год., II т.о., е прието, че при изрично уговорена между страните договорна клауза – хипотеза, в която попада и разглежданият казус – р.Vт.2.8 от ОУ, предвиждаща упражняването на потестативното право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, в случай на предписано от застрахователя определено поведение, не е необходимо обективно установяване на причинната връзка между неизпълнението на конкретното задължение – паркиране на охраняем паркинг и настъпването на конкретното застрахователно събитие – кражба, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие, като неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите.

Безспорно е, че паркирайки превозното средство на неохраняем паркинг, водачът на автомобила е допринесъл за настъпването на вредите. Изложените в исковата молба твърдения за това, че паркингът е бил обособен за тази цел на магистралата, на него имало освен паркоместа, ресторант и камери за видеонаблюдение, не обосновава извод за това, че от страна на застрахования е изпълнено задължението за паркиране на превозното средство на охраняем паркинг – с ограждения, с организиран пропускателен режим от въоръжена или невъоръжена охрана, с бариери и със следене и записване на влизащи и излизащи автомобили, поради което и за застрахователя не е възникнало задължението за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. В подкрепа на изложените фактически обстоятелства – относно състоянието на паркинга, на който е било паркирано превозното средство – предмет на застрахователния договор, съдът цени приетите писмени доказателства (полицейски протокол за извършена кражба и обяснения на водача Хр. Д.), представени от ищеца и подкрепящи се и от изложените от него обстоятелства в исковата молба, както и свидетелските показания на св. Д., видно от които доказателства е, че автомобилът е бил паркиран на паркинг за камиони в зона за обслужване по магистрала в Суасити, Испания, на който имало освен паркоместа, ресторант, тоалетна и камери за видеонаблюдение, описанието на който не дава основание да се приеме, че застрахованият е изпълнил задължението си да паркира превозното средство на охраняем паркинг и с това да намали риска от настъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай наличието на видеокамери в района на паркинга не може да преодолее липсата на охрана и осъществен контрол от страна на шофьора на паркирания автомобил по време на престоя му, тъй като видеонаблюдението не означава и охрана.

С оглед изложеното до тук настоящият съдебен състав прие, че неизпълнението на задължението на застрахования да паркира на охраняем паркинг следва да се приеме за значително с оглед интереса на застрахователя и съществено, предвид настъпилата именно при такива обстоятелства частична кражба на товара, поради което за застрахователя не възниква основание за заплащане на обезщетение (в този смисъл Решение № 344/ 27.02.2013 год. на АС – С.  по гр. дело № 3229/ 2012 год., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 519/ 15.08.2014 год. на ВКС по т.д. № 3614/ 2013 год., II т.о.). Ето защо правоизключващото отговорността на застрахователя възражение по този договор се явява основателно и същият не дължи обезщетение, тъй като случаят попада в хипотезата на изключените от застрахователния договор рискове.

В настоящия случай ответникът възразява, че настъпилото събитие не съставлява покрит риск, тъй като кражбата е била извършена от превозното средство, което е било паркирано на неохраняем паргинг. Такива изключени рискове страните са уговорили – съгласно т. 2.8 от Общите условия на договора, при които той е сключен, застрахователят не носи риска, ако събитието е настъпило при „кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паргинг …”.

 

Предвид изложеното по-горе, съдът стига до извода, че в случая ответникът не следва да носи отговорност за репариране на причинените от процесната кражба вреди, тъй като настъпилото събитие не съставлява покрит риск и предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИАУТО 46“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., обл. Пл., ул. „П.“ № *, представлявано от управителя В.Р.И., чрез пълномощника – адв. И.М.Т. от ПлАК, против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от М.С.М.-Г., П. В. Д., Г. Н. Г., чрез пълномощника – юрк. Д.Р.Т., иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 223 от КЗ (отм.), за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 001.50 EUR (дванадесет хиляди и едно евро и петдесет евроцента) – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на задължението,  като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК „ВИАУТО 46“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „П.“ № *, представлявано от В.Р.И., да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „Ч. вр.“ № 51Д, представлявано от М.С.М.-Г., П. В.Д. и Г. Н. Г., сумата от 100 лв. (сто лева) – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: