№ 499
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000475 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260018/28.02.2022г., постановено по търг. д. №1245/2020г.
по описа на Окръжен съд С.З., Г.Ф. е осъден да заплати на М. Х. М., ЕГН
********** сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, поради проявилото се усложнение- „гонартроза“ на двете колена,
вследствие на ПТП, настъпило на 16.01.2004г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 13.10.2020г. до окончателното плащане
по посочена банкова сметка.
Г.Ф. е осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 1 600лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач, на
страната на ответника М. И. А., с ЕГН **********.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – Г.Ф.. Счита, че решението е неправилно, поради
противоречие с материалния закон и е необосновано. Основното оплакване,
1
въведено с въззивната жалба, е, че по делото не е установено, че описаните в
исковата молба болки и страдания представляват ексцес в резултат на ПТП от
2004г. Наведени са доводи, че решението е постановено в нарушение на
Постановление №4/25.05.1961г. Твърди се, че, в нарушение на чл.235 от ГПК
съдебният акт не се основава на всички събрани по делото доказателства и на
тяхната обективна и цялостна преценка, като не е отчетена действителната
правна стойност на доказателствата по делото. Жалбоподателят се позовава
на неправилна оценка от страна на първостепенния съд на заключението от
допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, като не е преценил
разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. Не е отчетено и
обстоятелството, че, съгласно представени от ищеца решения на ТЕЛК, е
налице разлика в процентите на неработоспособност в низходяща посока. В
нарушение на процесуалните правила съдът не е анализирал приетите като
доказателства по делото Протокол №124/31.01.2005г., ведно с приложения и
доклад по щета №108/23.12.2004г. по претенцията на ищеца М., от които,
според жалбоподателя, се установява, че бъдещи трайни изменения в долните
крайници на ищеца са били отчетени и съобразени в производството по
извънсъдебното определяне на обезщетение за неимуществени вреди от Г.Ф..
На следващо място е въведено оплакване, че присъденото обезщетение е
прекомерно и определянето му е в нарушение на принципите на
справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД и не е съобразено с действащата
задължителна съдебна практика на ВКС и икономическата конюнктура.
Твърди се, че при определяне размера на присъденото обезщетение от
40 000лв., съдът не е съобразил, че първоначално претърпените от ищеца
вреди, които са били значително по – сериозни по вид и интензитет, му е
заплатено обезщетение в значително по-нисък размер от 15 000лв.
Жалбоподателят се позовава и на нарушение разпоредбата на чл.172 от ГПК
по отношение преценката на депозираните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелката М.а. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна – М. Х. М.. С отговора на въззивната жалба същата се оспорва изцяло.
С въззивната жалба и с писмения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК не са
предявени доказателствени искания.
2
Страните претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.88 от
Закона за застраховането /отм. ДВ бр.103/23.12.2005г./.
В исковата молба, предявена от М. Х. М., ищецът основава претенцията
си срещу Г.Ф. със следните обстоятелства: На 16.01.2004г. на ПП-I-6 С.-Б., в
участъка на с. Т. - с. Г., обл. С.З., е настъпило ПТП, извършено виновно от М.
И. А., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „М.“ с ДК № ......
Нарушавайки правилата за движение по пътищата, водачът на л.а. „М.“
навлязъл в насрещната лента и блъснал насрещно движещ се лек автомобил
В. с peг. № ....., управляван от М. Х. М., на когото били причинени телесни
увреждания. Вината на водача М. И. А. е установена със споразумение по
чл.414 Ж от НПК, със сила на присъда, одобрена по НОХД №205/2004г. по
описа на Казанлъшки районен съд, с определение от 15.04.2004г. Получените
от ищеца телесни увреждания вследствие ПТП-то са следните: Множествена
травма; счупване - изкълчване на дясната тазобедрена става; отворено
счупване на капачката на дясното коляно, което е наложило нейното
отстраняване и е причинено трайно затруднение на движенията на десния
крак. Пострадалият е получил 59.5% инвалидност, с решение на ТЕЛК от
01.12.2004г. с диагноза: „Счупване на долни крайници. СъС.ие след фрактура
и луксация на ДТБС и дясна патела. СъС.ие след фрактура на таза. СъС.ие
след екстирпация на дясна патела. Хипотрофия на бедрена мускулатура“.
Отговорността на Г.Ф. се ангажира с липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, причинил ПТП-
то. Ищецът бил обезщетен от Г.Ф. по доброволен ред със сума в размер на 15
000лв. по молба с вх. № ГФ-418/23.12.2004г.
3
След определяне и изплащане на горепосоченото обезщетение М. М.
продължил да страда от причинените му травми, като поС.но имал накуцваща
походка и затруднено придвижване. Вследствие на травмите от настъпилото
ПТП при пострадалия се появило усложнение в областта на двете колена,
диагностицирано като „ГОНАРТРОЗА ДВУСТРАННО“, като усложнението е
открито и диагностицирано при преглед и направени изследвания на
14.04.2020г. Развилата се „гонартроза“ в двете колена причинява поС.ни
болки, затруднено движение и негативна прогноза, тъй като тя не е лечима и
съС.ието на пострадалия непрекъснато ще се влошава и ще доведе до
изключително трудно придвижване, ползване на помощни средства,
евентуално протезиране на двете колена. За така описаното усложнение
„гонартроза“ на двете колена, ищецът не е обезщетяван, поради което
предявил претенция пред ответника с молба с вх. №24-01-245 от 08.06.2020г.
за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на развилото се усложнение. Ответникът е
отказал да удовлетвори претенцията. Искането, с което е сезиран съдът, е да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
проявилото се усложнение - „гонартроза“ на двете колена, вследствие на
ПТП, настъпило на 16.01.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба до окончателното плащане.
В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника Г.Ф. се
оспорва предявения иск. Относимите за настоящето производство възражения
по основателността на иска, се поддържат във въззивната жалба и са
посочени по-горе.
При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери
за установено следното:
Безспорни в първоинстанционното производство и в настоящото
въззивно производство са елементите от фактическия състав на чл.88 ал.1,
т.1, б.Б, пр. първо от Закона за застраховането /отм./, действал към момента
на събитието – 16.012004г., съгласно която разпоредба Гаранционният фонд
изплаща по застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение за
неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е имал
4
застраховка. Вследствие на ПТП, настъпило на посочената дата, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания от причинените му в резултат на ПТП-то увреждания:
Множествена травма; Счупване - изкълчване на дясната тазобедрена става;
Отворено счупване на капачката на дясното коляно, което е наложило
нейното отстраняване. Извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ
гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК с оглед постигнато по реда
на чл.414 „з“ споразумение по НОХД №205/2004г. на РС Казанлък. Няма и
спор, че за лекия автомобил, причинил ПТП-то, не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не е спорно и че
функционалната отговорност спрямо Г.Ф. е реализирана, като ищецът е
обезщетен по доброволен ред със сума в размер на 15 000лв. по молба с вх. №
ГФ-418/23.12.2004г.
По отношение спорния по делото въпрос – налице ли е ексцес
вследствие претърпените от ПТП-то травми – т.е. – описаните в исковата
молба болки и страдания представляват ли нови спрямо травмите, възникнали
в резултат на самото ПТП и получените от ПТП травми предпоставка ли са за
търпените нови болки и страдания, релевантни са констатациите от
заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
изготвено на база пълен анализ на медицинската документация и личен
преглед на ищеца, непосредствено след ПТП-то оплакванията на ищеца са
били от тежко травмираната тазобедрена става и дясната колянна, при която,
поради премахване на раздробените фрагменти на колянното капаче и
хирургична обработка на екстензорния апарат на коляното, движенията в
същото са били ограничени. Според вещото лице установената гонартроза и
коксартроза са диагностицирани през 2017-2020г. В резултат на дълго
продължилия болков синдром и дългото ползване на помощни средства с
натоварване на левия крак и щаденето на десния, то в лявата колянна става са
започнали дегенеративни изменения на хрущяла, неговото изтъняване. Това е
бавен процес и дълго време протича безсимптомно и безболково. След като
се започне натоварването на десния крак, се появява дисбаланс в походката,
дълго време тя е клатеща се. Този процес е свързан с неправилното
натоварване на лявата и дясната колянна става, постепенно предизвиква поява
5
на дегенеративно изтъняване на ставния хрущял и на двете коленни стави.
При такова прогресиране на оплакванията не може да се прогнозира точния
момент на появата на силна колянна болка. Не е задължително тя да се изяви
с голяма сила едновременно в двете колена. В по-честите случаи се появява
острата болка първо в едното, а след няколко месеца в другото коляно. Ето
защо появата на гонартрозата е вследствие от първоначалните травматични
увреждания при ПТП. В Експертно решение №82 от 10.02.2012г. за първи път
се споменава в диагноза Асептична некроза на главата на дясна бедрена кост.
Това е следствие от разкъсването на връзката на бедрената глава по която
минава основната хранеща артерия. След нейното прекъсване е нарушено
кръвоснабдяването на бедрената глава, а оттам и доставката на кислород и
хранителни вещества, участващи в костната плътност. Бедрената глава
започва да намалява по обем, да се сегментира, в нея се появяват
остеопоротични кисти, вследствие на което движенията в ацетабуларната
ямка стават нестабилни и болезнени. Процесът на дегенерация на ставата
прогресира във времето. При клиничния преглед на ищеца вещото лице е
установило, че М. е с чувствително влошено съС.ие, констатирана е куцаща
походка и ползване на помощни средства, затруднения при обличане. В
Експертно решение №2155 от 10.10.2017г. е отразено, че ограничените
движения на дясната колянна става персистират в лека степен. В Амб.лист
№2013 от 14.04.2020г. е отразено, че при новонаправените рентгенографии на
двете колена и на таза с двете тазобедрени стави, рентгеновото разчитане
конкретизира измененията: Двустранна гонартроза; Коксартроза в дясно. В
случая причината за появата на коксартроза е посттравматична. Появата на
гонартроза може да има и генетична предиспозиция, но дори и да има такава,
връзката й с първичната травма и дълготрайната дисбалансирана походка, не
може да се пренебрегва. Вещото лице е категорично в заключението си, че
появилите се на по-късен етап страдания: коксартроза в дясно и двустранна
гонартроза са в пряка и непосредствина връзка с първоначалните травми от
16.01.2004г. Те са неразривносвързано следствие от процесното ПТП. Този
извод не се променя от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, че с оглед характера на получените травми, е било известно
негативното прогнозно развитие, а именно – развитието на коксартроза и
гонартроза, нито от показанията на свидетелката М.а в тази насока. Фактът,
че към момента на увреждането и с оглед на самото увреждане, са очаквани
6
бъдещи негативни прояви и усложнения не променя извода, че се касае
именно за ексцес, а напротив – потвърждава този извод. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя за безкритично оценка от страна на
първоинстанционния съд на заключението от съдебномедицинската
експертиза. Заключението е напълно обосновано, почиващо на медицинската
документация, лични впечатления – извършен клиничен преглед и
задълбочени познания в специална област – медицината. Като компетентно
изготвено и неоспорено от страните, заключението от съдебномедицинската
експертиза се кредитира изцяло и от настоящата инстанция.
Извод в насока, че не се касае за влошаване на здравословното съС.ие
на ищеца вследствие травмите, получени от ПТП-то, не може да се направи и
от решения на ТЕЛК, видно от които, действително е налице разлика в
процентите на неработоспособност в низходяща посока. С решения на ТЕЛК
от 2004г., 2005г., 2008г. е определена трайно намалена работоспособност от
52%, а с решение на ТЕЛК от 2011г. е определена трайно намалена
работоспособност 46%. С експертни решения на ТЕЛК от 2012г., 2013г.,
2015г. отново е определена трайно намалена работоспособност от 52%, а с
решение на ТЕЛК от 2011г. – 26% за 2 години. Но дори и в последното
експертно решение на ТЕЛК, с което е определена най-ниска степен на
нетрудоспособност, е посочена диагноза: Друга първична коксартроза;
СъС.ие след травматична фрактура и луксация на ДТБС и фрактура на дясна
патела; Ограничена подвижност на ДТБС в средна степен и ДКС – в лека
степен; Описани са ограничени движения на дясна тазобедрена става и дясна
колянна става. Констатираният по-нисък процент нетрудоспособност не
означава, че не е налице трайно влошаване здравословното съС.ие, като
наличието на влошено съС.ие се извежда и от поставената диагноза.
Вярно е твърдението на жалбоподателя, че в мотивите на обжалваното
решение не са коментирани представени от страната писмени доказателства -
Протокол №124/31.01.2005г., ведно с приложения и доклад по щета
№108/23.12.2004г. по претенцията на ищеца М.. От същите обаче по никакъв
начин не се установява, че бъдещи трайни изменения в долните крайници на
ищеца са били отчетени и съобразени в производството по извънсъдебното
определяне на обезщетение за неимуществени вреди от Г.Ф.. Докладът по
щета №108/23.12.2004г. съдържа отразяване на претърпените от ищеца
увреждания от ПТП и определеното обезщетение. Протокол
7
№124/31.01.2005г. е акт на колективен орган на ГФ – Управителен съвет, с
който е одобрено предложеното обезщетение за 15 000лв. От съдържанието и
на двата документа обаче, обективиращи едностранно изразена воля, не може
да се изведе, че тази воля е за покриване с определеното обезщетение и на
бъдещи усложнения и такива бъдещи вреди не са формирали размера на
обезщетението от 15 000лв. Още по-малко са налице данни за насрещно
съгласие от адресата на това обезщетение в тази насока.
Ето защо по категоричен начин е установено, че диагностицираното
заболяване при ищеца – гонартроза – двустранно е именно вследствие
претърпените от ПТП-то увреждания - счупване - изкълчване на дясната
тазобедрена става; Отворено счупване на капачката на дясното коляно, което
е наложило нейното отстраняване и представляват нови болки и страдания –
неимуществени вреди с новопроявен характер и именно те са предмет на
исковата претенция. Доколкото се касае за нововъзникнали вреди е налице и
нововъзникнало право на обезщетение. Установено е влошаване на
здравословното съС.ие, което се намира в причинна връзка с увреждането,
вследствие ПТП-то, настъпило на 16.01.2004г., което влошаване не е било
предвидено, съобразено и обезщетено при изплащането на първоначалното
обезщетение. В този смисъл правилни са крайните изводите на
първоинстанционния съд, че се касае и са установени болки и страдания само
от влошаването. Претендираното обезщетение не дублира вече изплатеното за
първоначалното страдание. Това е в съответствие с критериите за
справедливост, въведени и с разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД, с които
законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На
обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите,
които ще настъпят, а в случая е установено, че претендираните за репариране
вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането – резултат на
ПТП от 16.01.2004г. В този смисъл първоинстанционното решение не е
постановено в противоречие с ППВС №4/30.10.1975г., а в съответствие с
дадените в същото разяснения – че на обезщетение подлежат и вредите, които
ще настъпят от деликта, стига те да са пряка и непосредствена последица от
него.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на Г.Ф. за
8
обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното
обезщетение, дължимо от делинквента по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражненото пряко право, както за неимуществени вреди –
пряка и непосредствена последица от събитието, така и такива, с новопроявен
характер, представляващи влошаване на съС.ието, е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г.,
означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди
всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното
разглеждане на делото заключение от съдебномедицинската експертиза –
посочени по-горе.
Свидетелката М.а – съпруга на ищеца, притежаваща непосредствени
впечатления от понесените и понасяните от пострадалия негативни
изживявания, депозира показания, че усложненията осезателно са се
почувствали от 2017г. Ищецът изпитва силни болки, към които се опитва да
се адаптира посредством приспособления в домашни условия, но болките не
спират. Налага се да ползва чужда помощ при прибирането си вкъщи, има
неспокоен сън, прекъсван от нетърпими болки. Този физически дискомфорт
се е отразил негативно и върху психиката му, както и върху трудовата му
дейност – често не е в съС.ие да се справя със задълженията си, има
необходимост от чужда помощ. Преценени в съответствие с разпоредбата на
чл.172 от ГПК, съпоставимо и с останалите данни по делото – по-конкретно,
като съвпадащи с данните от съдебномедицинската експертиза, показанията
9
на свидетелката М.а се кредитират изцяло и като непосредствени и
убедителни.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес, липсата на перспектива за
трайно възстановяване функционалността на крайниците, възрастта на
пострадалия, който понастоящем е в трудоспособна възраст – 56 годишен,
следва да се приеме, че присъдената от първоинстанционния съд сума от
40 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понасяните от М. М.
новонастъпили страдания вследствие влошеното му здравословно съС.ие. В
тази насока се преценява преди всичко неблагоприятната прогноза от
влошеното здравословно съС.ие, като се касае за човек в изключително
трудоспособна възраст. Съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза съС.ието ще прогресира в негативен порядък и с по-бързи темпове
поради напредване на възрастта на ищеца. При нарастване на болковия
симптом все по често ще се налага използването на противовъзпалителни
средства и провеждане на инжекционна терапия с кортикостероиди и
хиалуронови съединения. Все по-често ще има нужда от провеждане на
физио- и балнео- лечение. Настъпилата артроза на тазобедрените и коленни
стави ще напредва във времето. Тя е свързана с болки по време на движение,
ограничение на движенията на съответните стави, периодична поява на отоци,
дискомфорт, куцаща походка, нужда от поС.но използване на аналгетици и
противовъзпалителни средства, невъзможност за физическо натоварване,
обостряне и засилване на болките при влага и студ.
Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че горепосоченият
размер обезщетение не е съобразено с действащата съдебна практика на ВКС.
Определените от съда обезщетения са за действително претърпените
неимуществени вреди по критериите на чл.52 от ЗЗД и преди всичко – с оглед
конкретиката на случая.
Неоснователно е оплекването на жалбоподателя и че така определеното
обезщетение не е съобразено с икономическата конюнктура. При определяне
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени
икономическите условия към правнорелевантния момент. Лимитите на
отговорността на застрахователя, еквивалентна на отговорността на Г.Ф.,
10
съставляват една от проявните форми на икономическите условия и са
обективен белег за тези условия, макар че нямат самостоятелно значение.
Съгласно чл.9 ал.1 от действащата към процесния момент Наредба №4 от
24.09.2003г. за задължителното застраховане /ДВ бр.90/2003г., отм. ДВ
бр.105/30.11.2004г./ лимитите за застраховка „Гражданска отговорност“ са за
неимуществени вреди - 200 000лв. за всяко събитие при едно увредено лице и
240 000лв. за всяко събитие при две и повече увредени лица независимо от
техния брой. Все пак не може да не се отчете и обстоятелството, че се касае за
ексцес – т.е. – неимуществените вреди са търпени понастоящем, при което
няма как да не бъде съобразена съвременната икономическа обстановка и
стандартът на живот в страната. По тази причина и доводите на
жалбоподателя, че при определяне размера на присъденото обезщетение от
40 000лв., съдът не е съобразил, че за първоначално претърпените от ищеца
вреди му е заплатено обезщетение в значително по-нисък размер от 15 000лв.,
са несъстоятелни.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено. Същото е
основавано на всички събрани по делото доказателства и на тяхната
обективна и цялостна преценка, като е отчетена действителната правна
стойност на доказателствата по делото, поради което оплакването на
жалбоподателя, че е постановено в нарушение на чл.235 от ГПК, е
неоснователно.
При този изход на делото и на основание чл.78 във вр. с чл.273 от ГПК,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски пред въззивната инстанция. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.46/, въззиваемата страна е сторила разноски в
размер на 2 400лв., с ДДС – адвокатско възнаграждение, изплатено в брой
съгласно договор за правна защита и съдействие. Възражението на
жалбоподателя за прекомерност на така договореното, заплатено и
претендирано адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното
адвокатско възнаграждение при материален интерес 40 000лв. съгласно чл.7
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /преди изм. ДВ бр.88/04.11.2022г./ е 1 730лв., а
с ДДС - 2 076лв. Адвокатското възнаграждение от 2 400лв. надвишава
минималното такова незначително. При това положение заплатеното и
11
претендирано адвокатско възнаграждение не е прекомерно и се дължи в
пълен размер.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260018/28.02.2022г., постановено по
търг. д. №1245/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., с което Г.Ф. е осъден да
заплати на М. Х. М., ЕГН ********** сума в размер на 40 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, поради проявилото се усложнение-
„гонартроза“ на двете колена, вследствие на ПТП, настъпило на 16.01.2004г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.10.2020г.
до окончателното плащане и Г.Ф. е осъден да заплати в полза на Държавата
по Бюджета на съдебната власт сумата от 1 600лв., представляваща дължима
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на М. Х. М., ЕГН ********** разноски за
въззивното производство в размер на 2400лв., с ДДС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач, на
страната на ответника М. И. А., с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12