№ 632
гр. Варна, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500598 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 4018/16.12.2022 год., постановено по гр.д. № 18269/2021 год., ВРС – 52
състав, е приел за установено в отношенията между страните, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, че С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, в
качеството си на единствен наследник на Г.Й.Б., ЕГН **********, починала на 12.02.2022
г., Акт за смърт № ******, съставен в гр. Шумен, дължи на „Водоснабдяване и канализация
- Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“
№ 33, сумата от 1768,80 лева (Хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и 80 ст.),
представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 03.09.2018 г. до
05.08.2021 г. по партида с абонатен № 1157030, за обект на потребление, находящ се на
адрес: ******, за която сума са издадени фактури в периода от 03.10.2018 г. до 06.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 236,85
лева (Двеста тридесет и шест лева и 85 ст.), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 02.11.2018 г. до 04.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4908/13.09.2021 г. по ч. гр. д. №
13148/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, като е осъдил ответника да
заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
1
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва наличието на основание за
начисляване на процесните количества вода при спазване на алгоритъма на служебен отчет,
регламентиран в чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/2004 на МРРБ, както и доказаността на
неизпълнението на задължението на потребителя Б. да осигури метеорологично годен
водомер за измерване на реално потребеното количество и достъпът до него. Счита, че
доставчикът е следвало да приложи чл.22 от ОУ като отчете реално доставените и
използвани от ответника количества вода в имота въз основа на индивидуалния водомер,
монтиран в имота, а по делото не са събрани никакви доказателства реален отчет,
респективно недопускане на служителите на ВиК в имота. Не са представени и
доказателства за извършване проверки в имота относно метереологичната годност на
водомера или отказ/осуетяване на проверката за това от страна на потребителя. Не са
представени и доказателства за съставяне на протокол по надлежния ред, наличието на
дадени предписания след 2015 година, с оглед приложимостта на основанието за служебно
отчитане на услугата, нито се установява изтеклата метеорологична годност на водомера. На
самостоятелно основание се твърди и че не се установява правилното приложение на
алгоритъма за служебно определяне на ползваните количества ВиК услуги при
метеорологично негоден водомер поради неустановяване категорично броя на лицата,
обитаващи имота за процесния период. Позовава се и на наличието на влезли в сила за
предходен период дела, в които този въпрос е бил изследван, както и се твърди
недоказаност, че ответникът, като правоприемник на Б., има качеството на потребител на
имота. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага, че водомерът на ответника не подлежи на реално отчитане поради
изтеклата повече от десет годишна метеорологична годност на водомера, като се отчита, че
първият съхраняван отчет е от 2002 год. Счита, че задължение на потребителя е да извършва
последваща метеорологична проверка на водомера си съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата,
което не е сторено и този факт не подлежи на доказване от дружеството. Представени са и
доказателства за броя на обитателите в имота, а оспорването на валидно облигационно
правоотношение с првоприемника на Б. не е своевременно.
В о.с.з., въззивникът поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с
присъждане на разноски.
В о.с.з., въззивникът оспорва жалбата и моли да потвърждаване на съдебното
решение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и съответства на
предявения иск за установяване на оспорени от длъжника вземания, за които е била издадена
заповед за изпълнение по твърдения на кредитора /чл.410 ГПК/.
Не се оспорва от въззиваемия, че е собственик на недвижим имот, който е
2
присъединен към водопроводната и канализационната система, като за имота e определен
съответен абонатен номер. Поради което съдът приема, че същият е потребител на ВиК
услуги по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна. Представени
са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ
– 09 от 11.08.2014г. Представени са доказателства за публикуването на Общите условия и в
един централен и един местен вестник, като влизането им в сила не е обусловено от
писменото им приемане от потребителите. Поради което и на основание чл.69 от Общите
условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им
публикуване. С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е
налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до
потребител - собственик или ползвател на жилище, присъединено към водоснабдителната и
канализационна мрежа. Не е представен писмен договор между страните, но действието на
общите условия се разпростира автоматично върху заварените при въвеждането им
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги по аргумент от чл.69 чл.2 от Общите
условия.
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода
и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ
на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г.. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На
основание чл.21 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. Присъствието на потребителя или
на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7
от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. При неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел. Изразходваното количество питейна вода за сгради – етажна
собственост се разпределя въз основа на отчета на водомера, монтиран на сградното
отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На основание чл.30 ал.2 от Общите
условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.23 от общите
условия.
На основание чл.22 ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с
В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-
дълъг от шест месеца от последното отчитане. В случай, че потребителят не изпълни
задължението си се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се
3
удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, подписан от
него и от поне един свидетел. След съставяне на протокола В и К операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по пропусквателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с.
В исковата молба, поддържано и в хода на производството, ищецът е посочил, че
начисленото количество вода е въз основа на служебно вписани кубици за двама обитатели
на имота, поради изтекла валидност на метрологична проверка на индивидуалния водомер
на потребителя и при спазване на алгоритъма на чл.39, ал.5 т.1 от Наредба № 4 / 2004 год. на
МРРБ, като от показанията на разпитаната в хода на първоинстанционното производство
свидетелка М. се установява, че водомерът на абонат Г. Б. не е бил сменян от години /може
би от строителството на блока/, за което е връчено уведомително писмо за смяна, което не
било изпълнено. Поради горното е и начислявана служебна консумация според броя на
обитателите на апартамента, които били трима по сведение на домоуправителката.
Съгласно чл.34а, ал.1, ал.2 и ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост, се
проверяват за метрологична годност през 10 години по искане и за сметка на
потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл.39, ал.6 от същата наредба. Последната цитирана норма препраща
към чл.39, ал.5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен
водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6
м³ при топлофицирано жилище и по 5 м³ при нетоплофицирано жилище за всеки обитател,
като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1 м³ за всеки обитател. Данните по делото сочат, че инкасаторите на В и К
оператора не са имали достъп до водомера, отчитащ потреблението в процесния имот,
съответно същите са били поставени в невъзможност да установят метрологичната годност
на измервателният уред. Наред с това, както вече се посочи потребителят има задължение да
инициира проверката за метрологична годност на измервателният уред отчитащ
потреблението на вода, който е и негова собственост. Ето защо и предвид липсата на
насрещно твърдение на ответника, съответно на ангажирани доказателства, че водомерът е
бил подложен на проверка, респективно че е бил метрологично годен през процесния
период, то следва извода, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл.39, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ищцовото дружество е разполагало с правото да
начислява потребление през процесния период по партида с абонатен № 1157030 не по-
малко от 5 м³ вода месечно като минимално предвидено в Наредбата ниво. По делото
липсват категорични данни за броя на обитателите, доколкото писмените доказателства
сочат на двама такива, а гласните – на трима. Доколкото обаче претенцията на ищеца е за
сумата от 1768,80 лева, аот заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че при изчисление по месеци на количеството вода за
4
служебно начисляване за процесния обект за процесния период съгласно методиката на чл.
39, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ , за един
обитател, възлиза в размер на 2474.89 лева, същата се явява основателна до пълния предявен
размер.
При липса на други подлежащи на разглеждане оплаквания и след като не се
установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР
№ 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт.Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на въззиваемия се дължат деловодни разноски за настоящото производство -
ю.к.възнаграждение, което на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, материалният интерес и правната и фактическа сложност на делото, съдът определя
в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4018/16.12.2022 год., постановено по гр.д. №
18269/2021 год. от ВРС – 52 състав.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, в качеството си на
единствен наследник на Г.Й.Б., ЕГН **********, починала на 12.02.2022 г., Акт за смърт №
******, съставен в гр. Шумен, да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата
от 100 лева, представляваща съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5