РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 597 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.49 и чл.86
от ЗЗД.
В производството са съединени две дела – настоящото
дело и гр.д.№ 5588/15г. на СГС.
Ищецът К.И.Б. твърди, че в
качеството си на едноличен търговец в
средата на 1998 год. сключил с ответника договор за заем за сумата 135 000
лева. Като обезпечение на кредита той заложил вилния си имот, находящ се в
кв.Драгалевци, три трактора, самосвал Татра и три плуга, като стойността на
имуществото обезпечаващо кредита многократно надхвърляла размера на
задължението. Твърди, че погасил кредита предсрочно до края на месец януари
1999 год., чрез изпълнение на задължение, което трето лице – ЗК „Д.**“ с.Малък
Преславец имало към него, което обстоятелство било укрито от банката. Въпреки
погасяването на кредита, банката придобила владение върху имуществото,
послужило като обезпечение на задължението му и ищецът останал без средства за
производство и без доходи, от които да прави редовно вноски за пенсионното си
осигуряване. Отделно от това ответникът завел производство за несъстоятелност
на едноличния търговец на ищеца, като сумите от продажба на имуществото му не
постъпили за изпълнение на задълженията му към банката. Поради изземването на
имуществото му, ищецът бил поставен в невъзможност да заплаща вноски по фонд
ДОО в периода 1.05.1999г. до 31.05.2015г. Моли ответника да бъде осъден да му
заплати горните суми. Върху сумата 265 200лв. претендира и лихва за
забавено изпълнение в общ размер на 71 796 лева дължима за периода
16.04.2004г. – 31.05.2015г. Ищецът
твърди също така, че от поведението на ответника претърпял и неимуществени
вреди, под формата на стрес, възникнали за ищеца от безразличието,
арогантността и пренебрежението, което ответникът проявил към него, въпреки че
бил изряден платец. Тези вреди ищецът оценява на сумата 2 100 000 лева общо по
двете дела, която моли ответникът да бъде осъден да му заплати.
Ответникът „П.и.б.“ АД оспорва предявените искове.
Твърди, че липсва противоправно поведение на служители на банката, че при
извършване на дейността си банката е спазвала правилата и процедурите, уредени
в закона и вътрешните си правила, насочени към защита интересите на клиентите.
Оспорва наличието на причинна връзка между удовлетворяването на банката от
предоставените обезпечения и оставането на ищеца без средства. Определя като
голословни твърденията на ищеца за погасяване на задълженията му към
банката.Счита за недоказани твърдените морални вреди и на каквото и да било
увреждане на ищеца. Оспорва по размер исковите претенции. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
За да се произнесе, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 17.03.1998 год.
между П.и.б. АД и ЕТ „К. Ф.-К.Б.“ е сключен договор за кредит № ОК-АА-0518, по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата 120 000
щатски долара. На 18.03.1998 год. между същите страни е сключен и договор за
кредит за сумата 15 000 щатски долара.
Договорът от 17.03.1998 год. е
обезпечен с учреден залог, по силата на договор за залог от 7.04.1998 год., по
силата на който кредитополучателят е заложил
в полза на банката три трактора марка Урсус, модел 1634, производство
1998 год., на стойност 80 000 щатски долара и със залог, учреден с договор
за залог от 5.06.1998 год., по силата на който кредитополучателят е учредил
залог в полза на банката върху товарен автомобил Татра, модел 148, тип
самосвал, рама № *********, двигател № 15Е108149 на стойност 24 000
германски марки.
През м.март 1999г. Банката е обявила
кредитите за предсрочно изискуеми и е подала заявление до централния депозитар,
за вписване на пристъпване към изпълнение срещу трите броя трактора и товарния
автомобил Татра.
През м.април 1999г. ищецът
предоставил на Банката единия от тракторите, а през м.юли по искане на Банката
било образувано изпълнително производство, насочено срещу имота и останалите
трактори. Тракторите и товарният автомобил били продадени, като според ищеца с
получените от продажбата суми неговите задължения към банката се били изцяло
погасени.
На 12.07.2001г. ПИБ АД е подала
молба до ОС Враца за обявяване на ЕТ на ищеца в несъстоятелност, която била
уважена. Синдикът на ЕТ К. Ф.-К.Б. е продал на Димитър Немски, с договор за
продажба от 27.04.2004 год., оформен с нотариален акт № 54, том І, н.д. 51/2004
год., недвижим имот, находящ се в гр.София, в.з.Симеоново-Драгалевци ІІ част,
представляващо УПИ ІІ-513 от кв. № 17 по плана на гр.София, с площ от 952 кв.м.
С решение от 02.11.2010 год. по т.д.
№ 788/2001 год. на ОС-гр.Враца е прекратено производството по несъстоятелност
на ЕТ К. Ф.-К.Б. и едноличният търговец е заличен от търговския регистър.
Съгласно удостоверение изх. №
20-00-1686 от 22/1/2010 год., издадено от НАП-София, последните осигурителни
вноски, направени от ЕТ К. Ф.-К.Б., са както следва: по фонд ДЗПО до 29.02.2004
год.; по фонд ДОО – до 15.04.2004 год., по фонд ЗО – до 15.04.2009 год., по
фонд ПКБ – до 31.12.1999 год. В удостоверението е посочен максималният
осигурителен доход по години за периода 2004 год.- 2009 год., който варира от
1200 лева до 2000 лева. Удостоверено е също така, че след 2001 год. от името на
ЕТ К. Ф.-К.Б. не са декларирани доходи.
Представено е удостоверение от БНБ, Централен кредитен
регистър от 7.10.2104г. , в което е отбелязано, че ЕТ К. Ф.-К.Б. няма
просрочени кредити. Посочено е същото , че справката се основава на месечната
информация по кредитите за последните 60 месеца /след 31.10.2009г./.
Ищецът страда от заболявания, както следва: аортна
клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна
полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които
му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
По делото е изслушана съдебна счетоводна експертиза,
чието заключение- основно и допълнително, е прието от съда.
По размера на предявените искове следва да се има
предвид следното:
Ищецът е предявил няколко /поне три/ дела срещу
ответника с едно и също правно основание – чл.49 от ЗЗД, но касаещи различни
периоди от време, но някои от тях съвпадащи. Така по гр.д.№ 597/2010г. на СГС,
11 с-в ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500 000лв. от
пропуснат максимален осигурителен доход в периода 1.07.1999г. – 31.12.2009г.;
по гр.д.№ 381/11г. на СГС 15 с-в ищецът претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 130 200лв. от пропуснат максимален осигурителен доход в
периода 16.04.2004г. – 31.12.2010г.; по гр.д.№ 5588/15г. на СГС, 11 с-в ищецът
претендира имуществени вреди в размер на 265 200лв. от пропуснат
максимален осигурителен доход в периода 16.04.2004г. – 31.05.2015г. С
определение от 1.12.2017г. по настоящото дело съдът е прекратил производството по
предявения от К.И.Б. против П.и.б. иск за обезвреда на имуществени и
неимуществени вреди от пропуснат максимален осигурителен доход за периода
17.04.2004г. – 31.12.2009г. Съдът служебно е съединил гр.д.№ 597/2010г. и
гр.д.№ 5588/15г. и по тях ще се произнесе с едно решение по настоящото гр.д.№
597/2010г. Спорът по настоящото дело касае обезщетение за имуществени вреди в
размер на 393 800лв. от пропуснат максимален осигурителен доход в периода
1.07.1999г. – 15.04.2004г. и 100 000лв. неимуществени вреди за същия
период и на същото основание, както и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 135 000лв. от пропуснат максимален осигурителен доход в периода
1.01.2011г. – 31.05.2015г., ведно с лихвата за забава за този период в размер
на 20 250 лв. и 2 000 000лв. неимуществени вреди.
Въз основа на така възприетото от фактическа страна,
от правна страна съдът намира следното:
Успешното провеждане на иска по чл.49 от ЗЗД е
обусловено от реализирано противоправно действие или бездействие от служители
на ответника, на които той е възложил извършването на работа; настъпване на
вреди за ищеца, които се намират в причинна връзка с противоправното действие
или бездействие.
По делото не е установено ответникът да е възложил на
свои служители противоправно да лишат ищеца от имуществото му, като по този
начин го лишат от възможността има доходи и да внася осигурителни вноски за
осигурителен стаж, в резултат на което към настоящия момент, ищецът , вече
пенсионер, получава нисък размер пенсия.
Действително МПС, заложени от ищеца в полза на
ответната банка, като обезпечение по сключен договор за кредит, са били
продадени от банката по реда на Закона за особените залози. Продажбата е била
реализирана, поради неизпълнение на задълженията на ищеца за погасяване на
задълженията му по договорите за кредит. В последствие в производството по
несъстоятелност е бил продаден и възбранения в полза на банката имот. Твърденията
на ищеца, че договорът му за кредит е бил окончателно погасен преди
предприемане на изпълнение срещу заложеното имущество, не са доказани. Представеното
по делото удостоверение от БНБ, ЦКР предоставя информация, актуална след 2009г.
Към този момент ищецът не е имал задължения към ответника, тъй като видно от
представения договор за цесия от 16.04.2004г. , банката е прехвърлила вземането
си от ищеца на трето лице, респ. от този момент ищецът не е имал задължение към
Банката. По делото не са представени доказателства, които да мотивират извода,
че ответникът противоправно е обявил кредитите на ищеца за предсрочно изискуеми
и е разпродал имуществото му, като го е лишил от доходи и достоен начин на
живот. Отделно от това, в производството по несъстоятелност е било изследвано задължението
на ищеца към банката и съдът е обявил ЕТ на ищеца в несъстоятелност. Твърдяното
престъпно поведение на съдията –докладчик по делото по несъстоятелност на ЕТ, е
голословно – липсва постановена влязла в сила присъда срещу съдията. Съдът
приема, че липсва противоправно действие на ответната банка, поради което
отговорността на ответника за вреди, настъпили в резултат продажбата на
заложеното и възбранено имущество не следва да бъде ангажирана. Отделно от
това, претендираните вреди /оставането на ищеца без доход / не могат да се
разглеждат като пряка последица от действията по принудително изпълнение върху
имуществото на ищеца. Достоен доход може да се реализира и без наличието на
селскостопанска техника и вилен имот. Съгласно чл.51 от ЗЗД на обезщетение
подлежат само преките вреди.
Предвид липсата на елементите от фактическия състав за
възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения
деликт, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.8 от ГПК ответникът следва да получи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Държавната такса по заведените искове и разноските за
експертиза остават за сметка на бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от
задължение за заплащането им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
предявени от К.И.Б., ЕГН **********, с адрес *** срещу П.и.б. АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 393 800лв. от пропуснат максимален осигурителен
доход в периода 1.07.1999г. – 15.04.2004г. и 100 000лв. неимуществени вреди за
същия период , за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 135 000лв. от пропуснат максимален осигурителен доход в периода
1.01.2011г. – 31.05.2015г., ведно с лихвата за забава върху тази сума за същия период
в размер на 20 250 лв. и 2 000 000лв. неимуществени вреди за същия период, като
неимуществените вреди общо за двата периода са настъпили в резултат от
безразличието и арогантността на ответника във връзка с отнемането на
средствата на ищеца за производство.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на П.и.б. АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 200 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Съдия: