и за да се произнесе, взе предвид: С Присъда № 111 от 06.12.2006г., постановена по нохд № 710/2006г. по описа на Районен съд – гр. Кърджали, подсъдимият Сезгин Сабри Юсуф, роден на 06.11.1975г. в с.Оряхово, Община Кърджали, живущ в гр.Кърджали, с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 30.06.2006г. в гр.Кърджали държал предмет – бланка за гръцки задграничен паспорт с № Т 741201, за който е предполагал, че е предназначен за съставяне на неистински официален документ за самоличност – гръцки задграничен паспорт, поради което и на основание чл.308 ал.7 във вр.с ал.2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 г. от влизане на присъдата в сила. На основание чл.53 от НК е отнето в полза на държавата веществено докзателство - бланка за гръцки задграничен паспорт с № Т 741201 на името на Сейяр Окан Сами /Seyar Okan Sami/, като подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали направените деловодни разноски в размер на 15.00 лева. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Сезгин Сабри Юсуф от гр.Кърджали, чрез защитника му – адв.Базлянков. Посочва, че обжалваната присъда била неправилна, необоснована и наложеното наказание било явно несправедливо. Излага съображения, че липсвали доказателства, че подсъдимият бил извършил инкриминираното престъпление. Установено било, че плика бил отворен от св. Демирев, като той взел паспорта и го оставил в жабката на колата. Подсъдимият въобще не бил държал този паспорт в ръцете си, като казал на св.Демирев да го хвърли и не видял, че последният го е оставил в жабката. След като били спрени от органите на МВР за проверка, св.Демирев му казал, че паспорта е в жабката, като подсъдимият го извадил от там и го предал на полицаите. Съдът необосновано отказал да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК – маловажен случай, чл.18 ал.3 от НК – доброволен отказ, или чл.55 ал.1 т.1 б.”Б” от НК при определяне на наказанието. Поради изложеното моли да бъде отменена обжалваната присъда, като подсъдимият Сезгин Сабри Юсуф бъде признат за невиновен и оправдан, а алтернативно моли да се измени посочената присъда като бъде намален размера на наложеното наказание “лишаване от свобода” или бъде приложена разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 б.”Б” от НК. В съдебно заседание подсъдимия не се явява и не се представлява. В писмено становище защитникът му поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира жалбата за неоснователна. Не сочи нови доказателства. Излага, че доказателствата, които подкрепяли обвинението били: протокол за извършено претърсване и изземване и иззетите със същия веществени доказателства, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, извършена експертиза и други. Липсвали данни за прилагане на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Не можело да се приложи и разпоредбата на чл.18 ал.3 от НК – доброволен отказ, тъй като вещественото доказателство било иззето от органите на полицията с протокол за претърсване и изземване. Липсвали данни подсъдимият да е имал намерение действително да се откаже от извършване на престъплението. Не били налице и данни за прилагането на чл.55 ал.1 т.1 б. “Б” от НК, тъй като не се установили изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли да бъде оставена въззивната жалба без уважение, а обжалваната присъда да бъде потвърдена. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима, като постъпила в сроковете по чл. 319 ал.1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства. От събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 30.06.2006г. подсъдимият Сезгин Юсуф и свидетелите Демирев и Раим били на басейн в с.Минерални бани, Община Хасково, като там отишли с колата на посъдимия марка “Сеат”, модел “Алхамбра” с ДК № К 66 65 АН. Там те престояли до около 17 часа, след което тръгнали за магазин “Техномаркет”, находящ се в гр.Хасково. По време на престоя им на басейна и по пътя за Хасково подсъдимият провел няколко разговора по телефона, като казал на пътуващите с него, че разговаря с негов познат Фейзула, който го помолил на връщане за гр.Кърджали да мине през местността “Горичката” и да вземе оставен там предмет. След като посетили магазина в гр.Хасково на връщане за гр.Кърджали се отбили в местността “Горичката”. Там подсъдимият спрял колата, слезнал от нея и под един храст, под парче килим намерил плик и го взел. В него намерил бланка за гръцки паспорт без поставена снимка. След като се върнал в колата дал паспорта на св.Демирев, който също видял, че в плика има бланка за паспорт, като подсъдимият му казал, че паспорта е гръцки. Св.Демирев оставил бланката за паспорт в жабката на колата, след което тръгнали в посока към гр.Кърджали. На влизане в града били спрени за проверка от полицаи. При извършената проверка бил съставен протокол за претърсване и изземване с дата 30.06.2006г., в който било отбелязано, че бланката за паспорт е била извадена от лицето на предната дясна седалка от жабката на авотомобила. От приетото по делото заключение на вещото лице Янко Тодоров Милков по изготвената техническа експертиза се установява, че бланка за гръцки задграничен паспорт със сериен NQ Т 741201, издаден на 12.05.200Зг. на името на SEYAR OКAN SAMI не е истинска оригинална, а фалшива, т.е. е неистинска. Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства: частично от обясненията на подсъдимия Сезгин Юсуф, частично от свидетелските показания на Звезделин Демирев дадени в съдебно заседание и от показанията му, дадени на досъдебното производство на 11.07.2006г. пред съдия и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК чрез прочитането им в съдебно заседание, от показанията на свидетелите Фатме Раим и Фейзула Фейзула, разпита и заключението на вещото лице Янко Милков по назначената на досъдебното производство техническа експертиза, както и от прочетените и приложени по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по дознание № 68/2006г. по описа на ОДП – Кърджали. Правилно първоинстанционният съд при оценка и анализ на доказателствата не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, в която посочва, че не бил отварял намерения в гората плик, че не го е разглеждал и не видял, че има ламинирана страница, както и че няма поставена снимка на съответното място, и не разбрал, че свидетелят го е оставил в жабката. Горните твърдения представляват защитна теза и се опровергават от показанията на свидетеля Звезделин Демирев, който посочва, че подсъдимият му е казал, че паспорта е гръцки, от което следва, че го е разгледал, като е видял и поставянето му в жабката на колата, като в дадените на досъдбното производство показания, приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК свидетелят посочва, че подсъдимият Сезгин му е подал паспорта и свидетелят го е прибрал в жабката на автомобила. С оглед на изложеното безспорно се установява, че подсъдимият е предполагал какъв е видът и предназначението на намерения предмет, както и предназначението му. Правилно Районен съд – Кърджали е кредитирал частично и показанията на св. Звезделин Демирев, тъй като същите дадени в съдебно заседание и на досъдебното производство пред съдия са непоследователни и следва да бъдат ценени при съпоставянето им с останалата доказателствена съвкупност, както и вземайки предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид близките му приятелски отношения с подсъдимия. В показанията си пред съдия на досъдебното производство свидетелят твърди, че подсъдимият е взел плика и го е отворил, след което му го е подал и той го е прибрал в жабката, като едва в съдебно заседание посочва, че подсъдимият му казал да го хвърли, което не следва да се кредитира, тъй като цели оневиняване на подсъдимия, а и не се подкрепя от останалите по делото доказателства. Правилно въз основа на така приетата фактическа обстановка, Районен съд - Кърджали е приел, че подсъдимият Сезгин Сабри Юсуф е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.308 ал.7 във вр. с ал.2 от НК и го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение. От обективна страна предмет на деянието по чл.308 ал.7 от НК са всякакви материали, оръдия и предмети, които са предназначени или послужили за съставяне или преправяне на български или чуждестранни документи за самоличност и други изброени в ал.2 и 3 на същия текст. Изпълнителното деяние може да се изразява в изготвяне, държане или укриване. В настоящия случай предмет на престъплението е бланка за гръцки задграничен паспорт – чуждестранен документ за самоличност. Изпълнителното деяние се изразява в държане, т.е. осъществяване на фактическа власт върху вещта. В така посочената форма на деянието не са предвидени настъпването на други обществено опасни последици, освен самото държане на предмета. От субективна страна подсъдимият Юсуф е действал при пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието си, че “държи”, т.е. придобива фактическа власт върху бланка за чужд документ за самоличност, предполагал е, че същата е била предназначена за изготвянето на неистински официален документ за самоличност – гръцки задграничен паспорт, съзнавал е общественоопасния характер на това деяние, предвиждал е неправомерността на деянието си и възможните му последици и е искал настъпването им. Не могат да се споделят доводите на защитника на подсъдимия, че липсвали доказателства, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Фактическата власт – държането на бланка за чужд документ за самоличност, се установява по безспорен начин от показанията на св.Демирев, както и частично от обясненията на подсъдимия, както и от протокола за претърсване и изземване. Обвиняемият първи е отворил плика, като при предаването му на св.Демирев му е казал, че същият е гръцки, както и е видял свидетелят Демирев да го прибера в жабката на колата, като при извършените от полицията процесуално – следствени действия бланката е била в жабката на колата, от където е извадена. По – горе в мотивите настоящият състав подробно описа защо приема, че именно подсъдимият е извършител на деянието, както и защо не кредитира частично обясненията му и св. показания на Демирев, като намира, че не следва да повтаря същите. Относно доводът за прилагане на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, правилно първоинстанционният съд е посочил, че същата е неприложима с оглед обществената опасност на деянието, която макар и да не е висока такава, не позволява прилагането на цитираната разпоредба. Не е налице и доброволен отказ по смисъла на чл.18 ал.3 от НК. Доводът е неоснователен, тъй като вещественото доказателство – бланка за задграничен паспорт е била предадена на полицията при извършена проверка, и по – точно при извършено процесуално действие претърсване и изземване. Настоящият състав намира за основателен доводът на защитата за прилагане на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК, с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Следва да се посочи, че макар и осъждан за деяние по чл.129 ал.2 пр.5 във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК, за което му е наложено наказание гÙоба в размер на 600 лева, която е внесена от подсъдимия на 29.04.2004г., с оглед на факта, че деянието е извършено на 04.04.2004г., т.е. повече от две години преди деянието по настоящото обвинение, обстоятелсвата, че подсъдимият е млад човек, с добри характеристични данни, с недобро материално положение, баща на две деца, а и с оглед на невисоката степен на обествена опасност, както и с оглед вида на деянието – на просто извършване, без да са настъпили вредни последици, настоящият състав намира, че посочените смекчаващи вината обстоятелства са многобройни и може да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.2 т.2 б.”Б” от НК. Аргументиран от изложеното настоящият състав намира, че следва да се намали наказанието “лишаване от свобода” като се замени с наказание пробация, като следва да бъдат определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, както и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за 1 година от влизане на присъдата в сила. Същите според настоящият състав ще изпълнят целите на наказанието по чл.36 от НК. С оглед на изложеното следва присъдата на Районен съд – Кърджали да бъде изменена в частта, в която на подсъдимия е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, като така наложеното на подсъдимия Сезгин Юсуф наказание следва да бъде заменено с наказание пробация с определяне на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, както и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за 1 година, считано от влизане на присъдата в сила. Предвид изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 във вр. с чл. 338 от НПК Кърджалийски окръжен съд:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 111 от 06.12.2006г., постановена по нохд № 710/2006г. по описа на Районен съд – гр. Кърджали, в частта, в която на подсъдимия Сезгин Сабри Юсуф, роден на 06.11.1975г. в с.Оряхово, Община Кърджали, живущ в гр.Кърджали, с ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл.308 ал.7 във вр. с ал.2 от НК във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 г., като: на основание чл.308 ал.7 във вр.с ал.2 във вр. с чл.55 ал.2 т.2 б.”Б” от НК заменява определеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца с наказание пробация с определяне на следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, както и 3. 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за 1 година, считано от влизане на присъдата в сила. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране
Председател : членове :1.
2. |