Р Е
Ш Е Н
И Е
№805 /03.12.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1041 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Теленор България" ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Ю.И.С..
Ищецът твърди, че ответникът бил негов абонат по силата
на Договор за мобилни услуги от 04.08.2015г., сключен за мобилен номер **********
по програма Резерв Стандарт 19.99 лева, с абонатен номер *********, за
уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до
04.08.2017г. На 09.11.2015г. абонатът подписал Допълнително споразумение за
мобилен номер ********** с абонаментен план НонСтоп 29.99 лева със срок до
09.11.2017г., като при възползване от преференциалните условия на оператора
взел на изплащане мобилно устройство марка ******* модел ****** ** *****
посредством 23 месечни вноски в размер на 19.59 лева. На 19.03.2016г. страните сключили Допълнително споразумение
за мобилен номер ********** с абонаментен план НонСтоп 40.99 лева със срок до
19.03.2018г. Ответникът ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под абонатен номер № *********. За потребените
услуги за периода от 05.11.2016г. до 04.04.2017г. били издадени следните фактури
с абонатен номер № *********: 1. Фактура №**********/05.12.2016г. за отчетения
период на потребление 05.11.2016г.-04.12.2016г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 60.58 лева с ДДС, от които 34.16
лева без ДДС - месечна такса за абонаментен план 40.99 лева, 19.59 лева -
вноска лизинг. Дължимата сума била платима в срок 20.12.2016г.; 2. Фактура №
**********/05.01.2017г. за отчетения период на потребление 05.12.2016г. –
04.01.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 63.35 лева с ДДС, от които 34.16 лева без ДДС - месечна такса за
абонаментен план 40.99 лева, 1.24 лева без ДДС - временно възстановяване на
изходящия трафик, 19.59 лева - вноска лизинг, 0.32 лева без ДДС - кратки
текстови съобщения. Дължимата сума била платима в срок 20.01.2017г.; 3. Фактура
№ **********/05.02.2017г. за отчетения период на потребление
05.01.2017г.–04.02.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 60.58 лева с ДДС, от които 34.16 лева без ДДС - месечна
такса за абонаментен план 40.99 лева. Дължимата сума била платима в срок 02.02.2017г.
Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер и 19.59 лева - вноска лизинг. Абонатът потребил и не заплатил мобилни
услуги на обща стойност 184.51 лева, фактурирани за три последователни отчетни
месеца - за месец ноември 2016г., за месец декември 2016г. и за месец януари
2017г. С Кредитно известие №**********/05.03.2017г. била извършена
корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на 8.78 лева с ДДС за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 19.59 лева и бил
отразен незаплатения баланс в размер на 184.51 лева, за предходните три отчетни
периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 195.32
лева. Поради неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 195.32 лева, на основание чл.75, вр.с чл. 196,
в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалния
договор на ответника за ползвания абонамент и издал по абонатен номер
№********* на дата 05.04.2017г. крайна Фактура № **********/05.04.2017г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 790.36 лева. Начислената сума
представлявала сбор от незаплатения от абоната остатък в размер на 195.32 лева
за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 438.32 лева, както и незаплатени лизингови
вноски в размер на 156.72 лева. Датата на деактивация на процесния абонамент
била 27.02.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така абонатът бил в неизпълнение на договора, като същият не спазил крайния
срок за ползване на абонамента НонСтоп 40.99 лева за мобилен номер **********
до 19.03.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 19.03.2016г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната му отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок. Към настоящия момент, предвид постигнато
споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от
абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите била в
размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.
Освен това, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство марка ******* модел ****** ** ***** били
обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилен номер **********, „Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД. При
сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите 5-то число от месеца. Така падежът на лизинговите вноски бил
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг, били обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след месец април 2017г., когато била издадена
крайната Фактура № **********/05.04.2017г., съгласно уговорения погасителен
план, както следва: - За устройство марка ******* модел ****** ** *****, взето
във връзка с мобилен номер **********, била дължима цената в размер на 156.72
лева след месец април 2017г. Съответно периодът, за който били дължими
предсрочно изискуемите лизигови вноски, бил от месец април 2017г. до месец
февруари 2018г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор ответникът се съгласил и приел Общите Условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от
Общите Условия, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответника. За неуредените случаи в
индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б) месечният абонамент осигурява достъп
до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл.26 неполучаването на фактура не освобождавало потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия, плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в
срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. Предвид
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите 122.97 лева – начислена договорна
неустойка за неизпълнение по Договор за мобилен номер ********** с абонатен
номер ********* и 156.72 лева – незаплатени лизингови вноски за периода от
месец април 2017г. до месец февруари 2018г. по Договор за лизинг от
19.03.2016г. за устройство марка ******* ****** ** *****, като се претендират и направените по делото разноски.
С молба с вх. рег. № 19802/08.10.2019 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, е заявил, че поддържа
исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 1359/06.08.2019 г.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 400 лв.,
съобразно ангажираните доказателства за извършването им
и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.И.С., ЕГН ********** ***,
да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, чрез адв. В. П. Г. от САК, сумата от 122.97 лв., представляваща дължима неустойка по сключен между тях на 04.08.2015 г. договор
за мобилни услуги за абонатен номер ********* и сумата от 156.72 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по сключен между тях
на 09.11.2015 г. Договор за лизинг за мобилното устройство ******* ****** ** *****.
ОСЪЖДА Ю.И.С., ЕГН ********** ***,
да заплати на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, чрез адв. В. П. Г. от САК, сумата от 400,00 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.