Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                                21.04.2021г.                   град  Стара Загора

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА           ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На       23       март                                                                          2021г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател:   МИЛЕНА КОЛЕВА

 

Секретар :  ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор :

като разгледа докладваното от СЪДИЯ   МИЛЕНА КОЛЕВА

гр.дело № 5057 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

  Предявени са обективно кумулативно съединени искове за причинени   неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от ЗЗД и за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.

 

Ищецът В.И.Н. твърди в исковата си молба, че на 18.06.2019г., около 12:10 часа, на път 1V-53476, км. 19+150, в землището на с. Пъстрен, общ. Опан, възникнало ПТП между л.а. „Фиат Улисе“, с peг. № СТ 4742 ВК, управляван от водача Иван Стайков Нанков, с ЕГН: **********, и л.а. „ВАЗ 2105“, с peг. № СТ 4387 ВА, управляван от ищеца В.И.Н.. Л.а. „Фиат Улисе“ се движил в посока от запад на изток (от с. Бъдеще към с. Пъстрен).

В същото време л.а. „ВАЗ 2105“ се движил в противоположната посока, напускайки с.Пъстрен в посока към с.Бъдеще и гр.Стара Загора. На около 150 м преди табелата за начало на с.Пъстрен поради субективни причини (заспиване, унасяне) водачът на л.а. „Фиат“ навлязъл с лявата страна на автомобила в лентата за насрещно движение, при което настъпил сблъсък между предните леви части на л.а. „Фиат“ и л.а. „ВАЗ“.

След удара л.а. „ВАЗ“ се завъртял със задната си част на северозапад, около предното дясно колело, и чрез странично плъзгане се спрял с дясната си страна в крайпътно дърво, където окончателно се установил.

В резултат на настъпилия инцидент водачът на л.а. „Фиат“ Иван Нанков причинил на водача на л.а. „ВАЗ“, гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на VI, VII, VIII и IX леви ребра, контузия на белия дроб и набиране на незначително количество кръв в лявата плеврална кухина, както и охлузвания и кръвонасядания по долната челюст вляво.

От съставения за случая Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от извършена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установило, че към датата на ПТП - 18.06.2019г., л.а. „Фиат Улисе“ с peг. № СТ 4742 ВК, управляван от виновния водач Иван Стайков Нанков, бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/119001359659, валидна от 16.05.2019г. до 15.05.2020г. (прекратена на 01.09.2019г.). От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица било видно също така, че алкохолната проба на виновния водач Иван Нанков била отрицателна.

За станалото ПТП били образувани ДП №1228-зм-104/2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора и пр.пр. №2474/2019г. по описа на РП - Стара Загора. След внесен от прокуратурата в съда обвинителен акт срещу виновния водач Иван Нанков, било образувано НОХД №8492020г. по описа на PC - Стара Загора. С Решение №297 от 30.06.2020г., постановено по горепосоченото дело, влязло в законна сила на 16.07.2020г., обвиняемият Иван Стайков Нанков бил признат за виновен в това, че на 18.06.2019г., на път 1V-53476, км.19+150, в землището на с. Пъстрен, общ. Опан, при управление на МПС - л.а. „Фиат Улисе“, с peг. № СТ 4742 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.Н., изразяваща се в счупване на VI, VII, VIII и IX леви ребра, което причинило трайно затрудняване на движението на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК обвиняемият бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая - постановеното решение по чл.78а от НК) била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното деяние било извършено виновно от деликвента.

От Фиш за спешна медицинска помощ №0279995 от 18.06.2019г., издаден от ЦСМП - Стара Загора, е видно, че на мястото на инцидента пристигнал екип на Спешна помощ. Ищецът е прегледан, като са установени данни за политравма - фрактура в гръдната област и контузии в областта на главата и гърдите. На ищеца е поставена яка и е транспортиран с линейка до УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора.

От Епикриза към ИЗ №12595, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, е видно, че на 18.06.2019г. ищецът В.Н. постъпил в Клиниката по гръдна хирургия на болницата. От анамнезата се установява, че ищецът пострадал при ПТП като водач на лек автомобил. Описано е, че пострадалият е ударен странично в главата, лявата гръдна половина и крайниците. Ищецът съобщил за силни болки и недостиг на въздух, като се сочи краткотрайна загуба на съзнание и липса на спомен за инцидента. При извършения на пострадалия преглед е установено, че същият е в тежко общо състояние. В областта на гръдния кош са установени екскориации и суфузии - вляво субмамиларно по предна аксиларна линия. Установена е също силна палпаторна болезненост по хода на ребрата в същата област двустранно, както и изострено везикуларно дишане, леко отслабено в основите. На ищеца са проведени различни изследвания, предписана е медикаментозна терапия и е проведено консервативно лечение. При направена КТ на торакс на 19.06.2019г. била установена малка свободна хеморагичноеквивалентна колекция в плевралната кухина вляво. Установено било, че торакалният скелет бил с нарушена цялост на VI, VII, VIII и IX ребра вляво. В заключение се посочвало, че били установени малък левостранен хемоторакс; контузионен бял дроб; серийни фрактури на ребра вляво с описаната локализация. При извършена рентгенография на гръден кош и бели дробове на 21.09.2019г. било установено: интраторакален катетър вляво, без пневмоторакс; известни фрактури вляво; малък плеврален излив вляво. На 21.09.2019г. пострадалият бил изписан в подобрено общо състояние, без усложнения. Поставена била окончателна диагноза: Контузио торацис. Фрактура косте VI, VII, VIII, IX синистра.

Вследствие на претърпяното ПТП на 18.06.2019г., ищецът В.И.Н. получил гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на VI, VII, VIII и IX леви ребра, контузия на белия дроб и набиране на незначително количество кръв в лявата плеврална кухина, както и охлузвания и кръвонасядания по долната челюст вляво. Счупванията на VI, VII, VIII и IX леви ребра представлявали по своя характер средна телесна повреда и причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни - в случая за повече от 3 месеца. Останалите причинени на ищеца увреждания му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. През възстановителния си период ищецът се възстановявал в домашни условия, като в продължение на над 2 месеца изпитвал силни болки в контузените места, а също така и имал и затруднения при извършване на ежедневните си дейности, обличане, събличане, хранене и тоалет. Внезапността и неочакваността на претърпяното от ищеца ПТП, реално довело у ищеца до негативни изживявания, страх и стрес, в следствие на претърпяната заплаха за живота и здравето му, както и от получените от него телесни увреждания, пострадалият претърпял и душевни болки и страдания. След като осъзнал, че участвал в пътен инцидент, ищецът изпитал силен стрес, страх и силно притеснение за здравословното си състояние, а затрудненията, които изпитвал през възстановителния си период го накарали да се чувства непълноценен. Ищецът в продължение на няколко месеца изпитвал страх да управлява лек автомобил, като и до настоящия момент споменът за процесното ПТП и последиците от него предизвиквали у пострадалия негативни емоции. Управлявал автомобил вече много рядко и се стряскал, особено като излезел друг автомобил пред него. Сънувал удара и кошмари. Според ищеца така и не могъл да преживее стреса, поради което от напрежението претърпял мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии.

 Постъпил на 29.12.2019г., на лечение в МБАЛ “Тракия“ ЕООД, но тъй като лекарите били в болницата не могли да намерят връзка с ПТП, не представят доказателства за това увреждане. Видно от становището на психолога, който ищецът посетил се установявало, че същият преживял по време на претърпяното ПТП, непосредствено след него психичен шок-остра стресова реакция. Наличието на съпътстващи телесни увреждания, придружени от болки и страдания, за няколко месеца затруднили пълноценното му личностово функциониране, влошили качеството му на живот, поради което било състоянието му достигнало до разстройство в адаптацията.

Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищецът отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 11.07.2019г., получено на 15.07.2019г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01E4IS G). По тази претенция било образувана Щета №0801-002722/2019-01. Последвала кореспонденция между страните, като застрахователят изискал да му бъдат представени допълнителни документи. Всички изискани документи, с които ищецът разполагал, били предоставени на ответника, като в крайна сметка с Писмо с изх. №3447 от 04.09.2020г. застрахователят уведомил ищеца, че считал, че пострадалият В.Н. бил допринесъл (без да се посочвало в каква степен) за настъпването на вредите, изразяващи се в травма на гръдния кош - счупване на 4 ребра вляво, контузия на белия дроб, охлузвания и кръвонасядания под долната челюст вляво, поради което му определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 17,40 лева. Според застрахователното дружество ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като пътувал без поставен предпазен колан и след употреба на алкохол. Не оспорва, че така определените обезщетения са заплатени на ищеца, видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 03.09.2019г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД.

Тъй като ищецът не е доволен от определеното от ответника застрахователно обезщетение и към датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът не е получил обезщетения, различни от горепосочените, за причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 18.06.2019г., за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за определяне на справедливо застрахователно обезщетение, представляващо разликата между изплатените му обезщетения и справедливите такива, с оглед на причинените му неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане ПТП от 18.06.2019г. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Счита, че определеното и изплатено на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева не отговаря нито на действително претърпените от ищеца болки и страдания от причинените му вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, както и на съдебната практика по подобни казуси. По силата на чл.45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно. Според ППВС на РБ №4/23.12.1968г. то е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането; начинът на настъпването; обстоятелствата, при които е станало; допълнителното влошаване на състоянието на здравето; причинените морални страдания и др. От представените по делото медицински документи се установявало безспорно получените от ищеца травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош със счупване на VI, VII, VIII и IX леви ребра, контузия на белия дроб и набиране на незначително количество кръв в лявата плеврална кухина, както и охлузвания и кръвонасядания по долната челюст вляво. Счупването на VI, VII, VIII и IX леви ребра представлявало по своя характер средна телесна повреда, като в продължение на повече от 2 месеца на ищеца били причинени трайни затруднения на движенията на снагата. През този период ищецът изпитвал затруднения да върши обикновени дейности от ежедневието си, което го накарало да се чувства непълноценен. Инцидентът се отразил негативно на психиката на пострадалия, който също така изпитал и стрес, страх и негативни емоции, преживял остра стресова реакция и разстройство в адаптацията.

Счита, че не може да се приемат за основателни и доказани направените от застрахователя възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, които били посочени като основание на пострадалия да бъде определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в силно занижения размер от 8000 лева. В конкретния случай, предвид интензитета на сблъсъка между двата автомобила при процесното ПТП, ако ищецът действително е пътувал без поставен предпазен колан, то същият щял да получи значително по-сериозни телесни увреждания, включително и в областта на главата, тъй като тялото му щяло да се движи свободно във вътрешността на купето на автомобила, а ударът бил със силен интензитет, скорост и липса на задействани спирачки от виновният водач, челен. При инцидента от 18.06.2019г. именно обстоятелството, че ищецът бил с поставен предпазен колан допринесло за това той да не получи по-сериозни травми. А относно твърдението за принос на ищеца поради употреба на алкохол, действително се установявало, че към момента на ПТП същият управлявал автомобила си с концентрация на етилов алкохол в кръвта 0.61%о, но това обстоятелство само по себе си не било в причинна връзка с настъпването на произшествието, тъй като било безспорно установено, че ищецът не допуснал нарушения на ЗДвП, отделно приемал лекарства, които повлияли на алкохолната му проба. Пострадалият управлявал л.а. „ВАЗ“ в своята пътна лента, в рамките на разрешената за пътния участък скорост. Именно действията на виновния водач на л.а. „Фиат“ били единствената причина за възникване на процесното ПТП.

Предвид изложеното, счита, че справедливо обезщетение за причинените на ищеца В.Н. неимуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на 18.06.2019г. се явявала сумата от 20 000 лева.

Така, като се вземе предвид вече изплатеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, счита, че е напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова молба размер от още 12 000 лева - разликата в обезщетението, която ще допринесе за репариране на реално претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на процесното ПТП.

На основание чл.429, ал.3 от КЗ, моли съда да присъди на ищеца и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 15.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Е. М. Димитров“ №1, представлявано от представителите Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, да заплати на В.И.Н., с ЕГН: **********,***, сумата от 12 000 лева, представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 8000 лева и реално полагащото му се в размер на 20 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в гръдна травма - контузия на гръдния кош със счупване на VI, VII, VIII и IX леви ребра, контузия на белия дроб и набиране на малко количество кръв в лявата плеврална кухина, както и охлузвания и кръвонасядания по долната челюст вляво, а също така и преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, изразяващи се в остра стресова реакция и разстройство в адаптацията, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 18.06.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 15.07.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.Претендира за направените разноски по делото.

Моли съда присъдените му суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..

 В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, в който заявява, че оспорва така предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ (нов) като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли съда да им присъди разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение. Моли съда също да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.

В случай, че съда намери иска за основателен, моли същия да намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба било прекомерно завишено и не съответствало, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от трета страна, с оглед приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „Фиат” с peг. № СТ 4742 ВК по силата на Застрахователна полица № BG/30/119001359659/16.05.2019г., сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД.

Счита, че предявената искова молба била изцяло неоснователна, тъй като застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” изпълнил своето задължение като определил и изплатил обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 8 017,40 лева, от които 8 000 лева за неимуществени вреди и 17,40 лева за имуществени. Поради горното исковете за присъждане на обезщетение в резултат на процесното ПТП се явявали абсолютно неоснователни.

Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не можело да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания можели да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които било извършено, времето за възстановяване и др. От значение били и редица други обстоятелства, които следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди. Прави впечатление и фактът, че след първоначално изплатената сума от 8000 лева за неимуществени вреди, ищецът претендирал допълнително 5000 лева във връзка с новопредставения психологически доклад. Изглеждало, че самият той оценява вредите си на общ размер от 13 000 лева, а със завеждане на настоящия иск потърсил значително повече.

В тази връзка исканият размер на обезщетението от ищеца било прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”.

Оспорват и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер, както оспорват и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Липсвали медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсвали медицински документи относно възстановителните процеси, както и относно евентуално проведена рехабилитация.

Възразяват на твърдението, че вследствие на напрежението след ПТП ищецът претърпял мозъчен инфаркт, за същото нямало документи, които да обосновават причинно-следствената връзка, като дори самият процесуален представител на ищеца посочвал, че в болницата, в която бил лекуван В.Н. не са успели да намерят връзка с процесното ПТП.

Оспорва твърдението, че процесното ПТП дало отражение на психиката на ищеца, че същият продължавал да изпитва страх от автомобили, притеснение и безпокойство. Не се доказвало и тревожността му 1 и 4 година след процесното ПТП, тъй като в случай, че пострадалият изпитвал дискомфорт по-интензивен от обичайния за такъв род събития, не търсил специализирана помощ и лечение след събитието.

По всичко личало, че посещението при психолог и изготвеното становище било единствено за целите на настоящото производство. Нещо повече, от същото се установявало, че към настоящия момент състоянието на В.Н. било добро, данните, които той предоставил на специалиста били анамнестични, на база отминал период, като според В. Бухчева стресовата реакция, която изпитал ищецът била с продължителност от няколко часа до няколко дни, противно на твърденията в исковата молба.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради пътуване без предпазен колан. Неизползването на предпазен колан било вид и форма на причиняването, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързвало и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение. Твърдят и че същият не провел правилно лечение и така допринесъл за по-продължителния и непълен процес на възстановяване.

На следващо място, счита, че е налице принос от страна на ищеца и поради шофиране след употреба на алкохол над допустимите стойности. Счита, че същото повлияло на реакциите му и не е успял да вземе мерки за предотвратяване на ПТП или намаляване на скоростта и настъпилите щети. Твърденията на процесуалния представител на ищеца, че същото не представлявало нарушение на ЗДвП били неверни. В чл.5, ал.3, т.1 изрично се забранява на водач на превозно средство да управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,50 промила.

Следвало да се вземе предвид, че кръвната проба е взета около 3 часа след ПТП, което означавало, че към момента на ПТП същата била вероятно по-висока. Не можело да се приеме и твърдението, че ищецът приемал лекарства, които повлияли на пробата му, тъй като нямало никакви доказателства за това, но и оспорването на резултатите следвало да се случи по друг ред, а не в гражданското производство.

Твърди наличие на принос и поради шофиране с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, както и навлизане в лентата за насрещно движение.

Предвид на изложеното и при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на пострадалия в изложените по-горе аспекти. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират. В случая, както и самият ищец посочва, след първоначалното завеждане на застрахователната претенция, застрахователят изискал допълнително документи, изясняващи механизма и уврежданията, като след представяне на същите било определено и изплатено обезщетение. Поради това, счита, че лихва би се дължала от датата на извършеното извънсъдебно плащане, а именно — 03.09.2020г. Претендира за направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на хонорара на адвоката на ищеца.

 

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

 

 

 

 

С влязло в сила Решение № 297 от 30.06.2020г. постановена по НОХД № 849/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора/л.9 от делото/, Иван Стайков Нанков e признат за виновен в това, че на 18.06.2019г., на път 1V-53476, км.19+150, в землището на с.Пъстрен, общ. Опан, при управление на МПС - л.а. „Фиат Улисе“, с peг. № СТ 4742 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.Н., изразяваща се в счупване на VI, VII, VIII и IX леви ребра, което причинило трайно затрудняване на движението на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК обвиняемият бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева.

  Съдът счита, че следва по аналогия да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с решението, а именно – факта на извършването на деянието, неговата противоправност и  виновността на Иван Стайков Нанков, за безспорно установени.

Страните не спорят, че към датата на ПТП за МПС - л.а. „Фиат Улисе“, с peг. № СТ 4742 ВК, управляван от водача Иван Стайков Нанков, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД по застрахователна полица № BG/30/119001359659, валидна от 16.05.2019г. до 15.05.2020г./л.37 от делото/.

От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като подробно и обосновано, се установява, че при процесното ПТП е са настъпили тежки деформации в предната лява част на купето на л.а. Ваз 2105, като назад са изместени преден ляв калник, подкалник и долната част на предна лява колонка, деформиран е вертикалния пояс на купето в посока към вътрешността на купето. В резултат на деформациите предна лява врата, воланът и арматурното табло са притиснали тялото на водача към седалката. Според вещото лице при този удар е било без значение дали водачът е ползвал обезопасителен колан, тъй като при странични удари ефективността на коланите е незначителна. Мястото на удара е попаднало в опасната зона за спиране на л.а. ВАЗ. Водачът не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Времето, което е изминало от настъпване на опасността до момента на удара е 0,53 секунди. Това време е по-малко от възможно най-краткото време за реакция на подготвен за опасност водач /0,6 секунди/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  В случая не е спорно обстоятелство наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е поело задължение да обезщети увреденото при използването на застрахования автомобил трето лице.

 По делото се доказа и увредата на ищеца от Решение № 297 от 30.06.2020г. постановена по НОХД № 849/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, заключението на съдебната автотехническа експетиза и заключението на съдебно – медицинската експертиза. От тези доказателства се установява още, че увредата е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП. На следващо място, съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Иван Стайков Нанков, който е навлязъл неконтролирано в лентата за насрещно движение, като не се е съобразил с атмосферните условия и релефа на местността, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1  от ЗДвП.

  Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени  вреди от телесните увреждания се явява доказан по своето основание.

 Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

         Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл.52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките и страданията продължили в период от около 2 месеца, проведеното болнично лечение, обстоятелството, че преди процесното ПТП ищецът е бил активен, а след него и към момента все още не е възобновил нормалните си занимания, преживения шок при инцидента, променения ритъм на ежедневието, като се вземе предвид и преживяния след ПТП инсулт, за който от съдебно – медицинската експертиза не се установи да е получен в резултат на уврежданията, получени от ПТП, честите случаи на незаинтересованост от случващото се, променено психично състояние, довело до отчаянието, че няма да се върнат нормалните му жизнени функции, болки и неудобства през възстановителния период, в който е нарушен обичайния и житейски стереотип, възлиза на сумата от 20 000 лв., която представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди от ПТП. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т. О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т. О. по т. д. 299/2011 г.).  Икономическата обстановка в страната се е променила, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Към момента същата е в размер на 650 лева, а през изминалата година е била 610 лева.

         Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника за съпричиняване на ПТП, защото е бил без обезопасителен колан, както и шофиране след употреба на алкохол. От събраните по делото доказателства не се установи твърдението, че ищецът е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. От съдебно – медицинската експертиза се установи, че отчетената при ищеца концентрация на алкохол в кръвта е 0.61 помила и попада в най-леката клинична степен на алкохолно опиянение, което е от 0,20 до 0,50, поради което тя не е повлияла на концентрацията и възприятието му.

   Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 20 000 лева, от които ответникът е заплатил сумата от 8 000 лева, поради което следва да заплати претендираната сума от 12 000 лева.

 

 

 

 

Предвид разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважените искове, считано от 15.07.2019г. – датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното заплащане на сумата, така както е претендирана в исковата молба 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид основателността на исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да присъди в полза на ищеца направените разноски по делото, за които са представени доказателства. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца, предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правната сложност на делото.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                              Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев  да заплати на В.И.Н., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** Д. Асенов № 89, ет.4,  офис2, чрез адвокат Ж.З. *** сумата от 12 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени от Иван Стайков Нанков при управление на застрахования  лек автомобил л.а. „Фиат Улисе“, с peг. № СТ 4742 ВК неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на 18.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1200 лева, представляваща разноски по делото.

 

Дължимите суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:„*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 480 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: