Определение по дело №49/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Поризводството е по реда на чл.294 от ГПК във връзка с чл.258-273 от ГПК. С решение № 423/25.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 1112/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о. е отменено решение № 85/07.04.2009 г., постановено по в.гр.д.№ 1277/2008 г. по описа на ОС-гр.Б. в частта, в която е обезсилено решението на РС-гр.Б. по гр.д.№ 614/2008 г. и е прекратено производството по иска на И. П. за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ над сумата 578.09 лв. до 3 468.54 лв. и делото е върнато за ново разглеждане.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от пълномощника на "Водоснабдяване и канализация" Е. - гр.Б. срещу решение № 4991/21.10.2008 г., постановено по гр.д.№ 614/2008 г. по описа на РС-гр.Б.. В същата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, както и за постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила. По отношение на иска, за произнасянето по който делото е върнато за повторно разглеждане, в жалбата се твърди, че делото е отложено след първото заседание за представяне на доказателства от страна за ищеца за оставянето му без работа. Дружеството въззивник поддържа, че с това РС е нарушил разпоредбите на чл.147, чл.148 и чл.144, ал.1 от ГПК, тъй като възможността за събиране на доказателства за това обстоятелство е преклудирана.

В срока за възражения, такива не са постъпили от насрещната страна по жалбата - И. Н. П.. В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и претендира присъждане на разноските по делото.

Пред ОС не се събрани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, ОС-Б. намира жалбата за неоснователна.

Решението на РС-гр.Б. е валидно и допустимо.

Ответникът по жалбата - ищец пред РС И. Н. П., е предявил пред РС-гр.Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ. По отношение на исковете с право основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ решението на РС-гр.Б. е влязло в сила.

В този смисъл настоящият състав намира, че изложената в решението на РС-гр.Б. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС-гр.Б. в частта им по иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Във връзка със съдаржащото се във въззивната жалба оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отлагане на делото за събиране на доказателства за установяване на факта, че ищецът не работи, следва да се отбележи, че твърдяната от дружеството-въззивник преклузия настъпва едва след запознаване на страните с доклада по чл.140 от ГПК и най-вече с частта от него касаеща разпределението на доказателствената тежест в процеса и указанията за кои факти страните не сочат доказателства. В този смисъл и предвид данните по делото, че тази част от доклада е съобщена на страните в първото по делото съдебно заседание, проведено на 10.07.2008 г., настоящият състав намира, че не е настъпила преклузията за събиране на доказателства в този момент по отношение на всяка една от страните.

В същото време, с оглед възприетото в отменителното решение на ВКС, РС правилно е допуснал изменение на иска в посочения в с.з. размер, до който, с оглед събраните по делото доказателства, той се явява и основателен.

Ето защо, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

По искането на пълномощника на въззиваемия за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че същото следва да бъде уважено за размера от 400.00 лв., представляващо заплатен адвоктаски хонорар за защита пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото. Становището на адв.Кабуров за присъждане и на разноските, направени при първоначалното разглеждане на делото, не се възприема от настоящия състав. В случая се касае за оказана защита и съдействие пред една инстанция, макар и след връщане на делото за повторно разглеждане. В този смисъл съдът намира, че не следва да се ангажира отговорността на насрещната страна за разноски, направени два пъти за една инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4991/21.10.2008 г., постановено по гр.д.№ 614/2008 г. по описа на РС-гр.Б. в частта, в която е уважен предявения от И. Н. П. срещу "Водоснабдяване и канализация" Е. иск за присъждане на обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконно уволнение, за размера от 578.09 лв. (патстотин седемдесет и осем лева и девет стотинки) до 3 468.54 лв. (три хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" Е. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”. Ч. № 3 да заплати на И. Н. П. от гр.Б., ул.”. С.” № 15 сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева) разноски при повторното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от 22.07.2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: