М О
Т И В И
към
Присъда, постановена по НОХд.№ 536/2014г. по описа на РС-Б.Слатина
Подсъдимият А.М.Ш. *** е предаден на съд по
обвинение по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7,
вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че при условията на повторност и след предварителен сговор с
лицето И.Ц.В. ***, на неустановена дата за времето от 14.10.2012г. до 24.12.2012г. в с.П., обл. Враца е отнел от владението на Г.Л. В. от с.с. 1 брой ЛСД телевизор, аудио
система с две тонколони „Кенууд”, лаптоп „АСЕR”, комплект с батерия, зарядно и
чанта, цифров фотоапарат „Сони”, кана за подгряване на вода, ел. печка тип
духалка, двоен юрган от сатен, ключодържател с 5 броя секретни ключа и 4 броя
по-малки ключове за катинар, всичко на обща стойност 1924,00 лева, собственост на В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието са
разрушени прегради, здраво направени за защита на имот – взломяване входна
врата на дворно място, и използване на техническо средство - подбран или
подправен ключ, и е използвано
моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Джета”, с per. № ВР 7233
АХ, собственост на И.Ц.В., като случаят не е маловажен.
Със
същия обвинителен акт е предаден на съд и подс. И.Ц.В. *** по обвинение по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 НК, за това, че след предварителен сговор с лицето А.М.Ш.
***, на неустановена дата за времето от 14.10.2012г. до 24.12.2012г. в с.П., обл. Враца е отнел от владението на Г.Л. В. от с.с. 1 брой ЛСД телевизор, аудио
система с две тонколони „Кенууд”, лаптоп „АСЕR”, комплект с батерия, зарядно и
чанта, цифров фотоапарат „Сони”, кана за подгряване на вода, ел. печка тип
духалка, двоен юрган от сатен, ключодържател с 5 броя секретни ключа и 4 броя
по-малки ключове за катинар, всичко на обща стойност 1924,00 лева, собственост на В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието са
разрушени прегради, здраво направени за защита на имот – взломяване входна
врата на дворно място, и използване на техническо средство - подбран или
подправен ключ, и е използвано
моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Джета”, с per. № ВР 7233
АХ, собственост на И.Ц.В., като случаят не е маловажен.
Делото
е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по
искане на служебните защитници на подсъдимите и на самите подсъдими.
При предварителното изслушване,
подсъдимите признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да
не се събират доказателства за тези факти.
Участващият в делото прокурор в хода
на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила
фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт и с допуснатото в с.з. на основание чл. 287ал.1 от НПК, по искане на РП,
изменение на обвинението, относно обвиненията по отношение и за двамата
подсъдими, а именно: да се счита, че деянието е извършено на неустановена дата за времето от началото на месец 12.2012 г. до 24.12.2012г. Пледира по тях подсъдимите да бъдат
признати за виновни, като им бъдат наложени съответни наказания, както следва: Предлага
за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1 НК на подс.Ш. да се наложи
наказание 4 години лишаване от свобода.
Счита, че на основание чл.68 ал.1 НК следва да бъде приведено в изпълнение
условното наказание от 8 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с
определение по НОХд.№345/12г. на РС гр.Б.С..
С оглед последващите присъди на подс.А.Ш. и настоящата, счита, че на
основание чл.25 ал. 1, във вр. чл.23, ал. 1 от НК следва да бъдат обособени две
отделни групи наказания. Първата група общо най-тежко наказание да бъде определена между НОХд.№345/12 г., която
присъда е в сила от 19.10.2012г., и наложеното му наказание 6-шест месеца
лишаване от свобода по НОХд.№497/14г. на РС-Б.С., влязло в сила от
05.11.2014г., в размер на най-тежкото от тях - 8 месеца лишаване от свобода,
при първоначален режим на изтърпяване строг. Втората група общо най-тежко наказание
да бъде определена между наказанията по НОХд.№ 409/2012г., по НОХд.№ 495/2014г., двете
на РС – Б.С., и по настоящата присъда в размер на най - тежкото от тях, при
първоначален режим на изтърпяване СТРОГ, което наказание да изтърпи в затвор. На
осн. чл.25, ал.2 от НК да бъде приспаднато от така определеното общо най-тежко
наказание изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХд. №
495/2014г. на РС – Б.С., считано от 14.11.2014г. до влизане на присъдата в
сила. На основание чл.59, ал.1, т.2 НК да
се приспадне от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
времето, през което Ш. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”
по настоящето НОХд., считано от 14.10.2014г. до 14.11.2014г., като два дни
домашен арест да бъдат зачетени за един ден лишаване от свобода.
Предлага за извършеното
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 НК на подс.В. да се наложи
наказание около 2 години лишаване от
свобода, изпълнението на което
на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с 4 години изпитателен срок.
Служебният
защитник на подс.Ш. – адв.А.М. не оспорва обвинението и фактическите положения,
приети в обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
към минималния размер, предвиден в закона, което ще изпълни целите, предвидени
в чл.36 НК.
Служебният защитник на подс.В. – адв.Т.Н.
пледира при определяне на вида и размера на наказанието да се вземе предвид
чистото му съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина,
както и направените самопризнания, което наказание да бъде редуцирано с 1/3 при
условията на чл.58а НК.
Подсъдимите признават изцяло вината си както
на предварителното изслушване, така и в ход на съкратено съдебно следствие.
Признават изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт от прокурора.
В хода на съдебните прения и при
последна дума подсъдимите поддържат заявеното от защитниците си и съжаляват за
извършеното от тях.
По делото не е предявен граждански иск.
С оглед на направеното
самопризнание от подсъдимите и съобразно императивната разпоредба на чл.373,
ал.3 от НПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.М.Ш. е роден на ***г***.
Същият е с постоянен и настоящ адрес: с.Т., обл.Враца, ул.”Цар А.”***, българин,
български гражданин, с основно образование,
разведен, безработен, с ЕГН **********. Преди настоящето деяние той е осъждан с Присъда по НОХд№345/2012 на РС-Б.С., за извършено деяние за времето от 15.05.2011г. до
03.06.2011г. по чл.195, ал.1 т.3 и т.5, вр. чл.26, ал.1 НК, като му е било
наложено наказание в размер на „осем месеца лишаване от свобода", изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е
било отложено с 4 години изпитателен срок. Присъдата е влязла в законна
сила на 19.10.2012 година.
След настоящето деяние същият е осъждан
както следва: 1. С присъда по НОХд.№ 409/2012г. на РС Б.С., в законна сила от
18.02.2013г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.3 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца, като на осн. чл.66 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от четири години. Със същата
присъда на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най –
тежко наказание по тази присъда и по присъдата по НОХд№345/2012г. на РС-Б.С. в размер на най-тежкото от тях, а именно: 1 години и шест месеца
лишаване от свобода. Изпълнението на така наложеното общо най – тежко наказание
на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от четири години.
2. С
определение по НОХд.№ 495/2014г. на РС - Б.С., в сила от 05.11.2014г., с което
е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, за
деяние, извършено на 22/23.11.2012г. по чл.195 ал.1 т.3 и т.7, вр. чл.28, ал.1 НК, му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода при “строг” режим
на изтърпяване.
3. С
определение по НОХд.№ 497/2014г. на РС - Б.С., в сила от 05.11.2014г., с което
е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, за
деяние, извършено през месец септември по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 НК, му е
наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на така
наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три
години. С
определение № 422/20.11.2014г., постановено по ЧНД.№ 519/2014г. на РС - Б.С., в
сила от 08.12.2014г., на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено едно
общо най – тежко наказание по НОХд.№ 497/2014г. и по НОХд№ 345/2012г., двете по описа на РС-Б.С., в размер на най-тежкото от тях, а именно: 8 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. С определението е постановено отделното
изтърпяване на наказанието му по НОХд.№ 495/14г. по описа на РС – Б.С. в размер
на три месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият Ш. е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода в
размер на три месеца по НОХд.№ 495/14г. на РС-Б.Слатина в Затвор град Враца от 14.11.2014г.
Подсъдимият И.Ц.В. е роден на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, не e осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимите А.М.Ш. и И.Ц.В. *** и са приятели. Подсъдимият В. е братовчед на свидетелката Г.Л. В.,
която живеела в с.П.,
обл.Враца, в къща на ул.„Христо Ценов”№78, а от 2005г. тя живее и работи в
Швейцария. От тогава тя се прибирала в дома
си, находящ се в с.П., два – три пъти годишно. На 14.10.2012г. отпътувала за
Швейцария, като оставила къщата си
заключена и необитаема. Комплект ключове оставила на свой съсед – св.О.А.А.,
който да наглежда и се грижи за имота й, докато тя отсъства. Преди да замине св.В. се била уговорила с
подс.В. същият да ходи в дома й в с.П., за да извършва ремонтни дейности, но не
му оставила ключ, а се разбрали той да взима ключ от съседа, след което да му
го връща. Така подс.В. на няколко пъти ходил в дома й, където работил и имал
достъп до всички помещения в къщата. В началото на месец декември
подсъдимите А.М.Ш. и И.Ц.В. се били
срещнали и тъй като нямали парични средства, подсъдимият В. споделил с подс.Ш.,
че има една къща в с.П., собственост на негови роднини, в която не живее никой.
Описал му къщата и му казал, че в нея се намират скъпи вещи, които могат да
бъдат откраднати, а впоследствие продадени. След това на неустановена дата за времето от началото на месец 12.2012 г. до 24.12.2012г. подсъдимите А.М.Ш.
и И.Ц.В. ***, където двамата се
уговорили през нощта да извършат кражба на скъпите вещи от дома на св.В.,
находящ се в с.П.. За целта тръгнали през
нощта с л.а. „Фолксваген Джета”, с per. № ВР 7233 АХ, собственост на подс. И.Ц.В.. След като пристигнали до този дом, подс.В. разяснил на подс.Ш. какви вещи
има в помещенията на къщата. Двамата се разбрали в помещенията да влезе само
подсъдимият Ш., след което да изнесе вещите на двора и там да ги складира, а
след това да се обади на подс.В., за да дойде с автомобила си. Така подс.В. си
тръгнал от мястото, а подсъдимият Ш. проникнал в двора като разбил входната
врата в областта на бравата. С носени от него връзка с ключове отключил вратата
на лятната кухня с подбран ключ. Там той намерил и взел друга връзка с ключове,
с които отключил вратите на къщата. От помещенията той започнал да изнася и
складира на двора вещи, а именно: ЛСД телевизор, аудио система с две тонколони
„Кенууд”, лаптоп „АСЕR”, комплект с батерия, зарядно и чанта, цифров фотоапарат
„Сони”, кана за подгряване на вода, ел. печка тип духалка и двоен юрган от
сатен. След това извикал
подс.В. отново да дойде с автомобила си пред къщата. Двамата изнесли от двора вещите,
които натоварили в автомобила. Подс.Ш. прибрал
в себе си намерените в лятната кухня връзка с ключове. Отнетите вещи от дома на св.В.
двамата закарали с автомобила до дома на св.Р. ***, която била близка на подс.Ш.,
където оставили същите.
На следващия ден подсъдимите В. и Ш. решили да продадат част от тези вещи, за да
получат пари. Затова
отново натоварили на автомобила отнетите от дома на св.В. ЛСД телевизор, аудио система с две
тонколони „Кенууд” и лаптоп „АСЕR”. Тъй
като двамата подсъдими нямали пари за гориво, св.Р. изтеглила парична сума, с
която заредили автомобила. Първоначално тримата отишли до гр.Червен бряг,
където се опитали да продадат тези вещи, но им била предложена ниска цена за
тях, поради което заминали за гр.Плевен. Там отишли в магазин за изкупуване и продаване на вещи
втора употреба, където бил управителят – св.А.Г.Ц.. Той изкупил телевизора,
аудио системата и лаптопа за сумата
от 600лева, която двамата подсъдими си поделили. По-късно свидетелят Ц.
продал вещите на непознати за него лица.
На 23.12.2012 година свидетелката В. се завърнала в с.П., където установила
извършената от дома й кражба на горепосочените вещи. Видяла и разбитата порта на двора. За случилото се свидетелката подала сигнал до служителите на РУП-Б.С.. С
протокол за доброволно предаване на 02.01.2013г. подсъдимият Ш. е предал на
служител при РУП-Б.С. ключодържател с
5 броя секретни ключа и 4 броя по-малки ключове за катинар. Подсъдимият собственоръчно е отразил в протокола, че това са
ключовете оставени при него през месец декември на 2012г., след като извършили
кражбата в с.П..
С протокол за претърсване и изземване
на 08.05.2013г. в дома на св.Р. са намерени и иззети каната за подгряване на вода и електрическата
печка, тип духалка. Тези
вещи са върнати на св.В.
с два броя разписки.
От
назначената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетите от дома на
пострадалата Велева вещи е 1924лв., при МРЗ за страната за периода 290,00лв.
На св.Велева са върнати ключодържател
с 5 броя секретни ключа и 4 броя по-малки ключове за катинар, каната за подгряване на вода и електрическата печка, тип
духалка, на обща стойност 55,25лв. Останалите вещите не са възстановени на собственика.
Горните фактически
положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно -
направените от подсъдимите признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК
на всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани
в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени
материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от
предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото,
същите са категорични, непосредствени и обективни. От така
изложената по-горе и установена фактическа
обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
Съдът намира, че подсъдимите А.М.Ш. и И.Ц.В.
са осъществили от обективна и
субективна страна, състава на престъпление против собствеността : кражба, за което са
обвинени, тъй като след
предварителен сговор по между си, на неустановена дата за времето от началото на месец 12.2012 г. до 24.12.2012г. в с.П., обл. Враца са отнели от владението на Г.Л. В. от с.с. 1 брой ЛСД телевизор, аудио
система с две тонколони „Кенууд”, лаптоп „АСЕR”, комплект с батерия, зарядно и
чанта, цифров фотоапарат „Сони”, кана за подгряване на вода, ел. печка тип
духалка, двоен юрган от сатен, ключодържател с 5 броя секретни ключа и 4 броя
по-малки ключове за катинар, всичко на обща стойност 1924,00 лева, собственост на В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като за извършване на деянието са
разрушени прегради, здраво направени за защита на имот – взломяване входна
врата на дворно място, и използване на техническо средство - подбран или
подправен ключ, и е използвано моторно
превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Джета”, с per. № ВР 7233
АХ, собственост на И.Ц.В., като случаят не е маловажен. Деянието е квалифицирано
от обстоятелствата, че същата е извършена след предварително сговаряне по между
им. Това обуславя наличието на
квалифициращия признак на т.5 на чл.195 ал.1 НК – предварителен сговор. Имайки
предвид стойността на предмета на кражбата, съпоставена с МРЗ за инкриминирания
период, съдът прие, че не се касае до маловажен случай на кражба. Налице е
следователно квалифициращия признак на чл.195 ал.1 т.5 НК. За извършване на
кражбата подсъдимите предварително са се уговорили, обсъждайки начина и
средствата, с които да я осъществят. И двамата
са участвали в отнемането на вещта, което не се отрича от тях.
Независимо че подсъдимият В. не е
влязъл в къщата на св.В., от където другият подсъдим изнасял и складирал на
двора вещите, след това подсъдимият В. е влизал в двора, от където изнесли
същите и ги натоварили на автомобила, то и двамата са участвали в
изпълнителното деяние. Подсъдимият В. обективно е взела участие във втората му
фаза – в трайното установяване на фактическа власт върху предмета на
престъпление.
За извършване
на кражбата подсъдимите са използвали техническо средство- подбран или подправен ключ, с който са отключени
помещенията, и е използвано моторно
превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Джета”, с per. № ВР 7233
АХ, на който са натоварили отнетите
вещи. Това обстоятелство обуславя наличие на квалифициращия
елемент на т.4 на чл.195 ал.1 НК. Също
така са разрушени прегради, здраво направени за защита на имот – взломяване входната врата на дворното
място, което обуславя наличието на квалифициращия елемент на т.3 на
чл.195 ал.1 НК.
По отношение на подс. Ш. деянието е квалифицирано от обстоятелствата, че
е извършено и при условията на повторност, съгласно предпоставките на чл. 28 НК, а именно с Присъда по
НОХд№345/2012 г. на РС-Б.С., за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1 т.3 и т.5, вр. чл.26, ал.1 НК, му е
наложено наказание в размер на „осем месеца лишаване
от свобода", влязла в
законна сила на 19.10.2012 година. В случая
срокът по чл. 30 НК не е изтекъл.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, подсъдимите са съзнавали обществено опасният характер на
инкриминираното деяние, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са
искали тяхното настъпване, като
върху отнетити вещи са упражнили фактическа власт, като всеки един
от тях е съзнавала участието на другия в кражбата.
При горните съображения, съдът с присъдата си призна подс. Ш. за
виновен в извършено престъпление против собствеността по чл.195, ал.1, т.3,
т.4, т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК, а
подс. В. за виновен в
извършено престъпление против собствеността по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 НК,
по които текстове им наложи наказание.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия А.Ш.
за
извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК, съдът се е ръководил
изцяло от реда по който е протекло наказателното производство - глава двадесет
и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК. Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства - тежкото материално състояние, безработен, без средства
за издръжка и препитание, съдействието на
досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната истина в
процеса, направените самопризнания, критично
отношение към деянието и съжаление за стореното, факта на
доброволно предаване на част от отнетите вещи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие степента
на обществената опасност на деянието, начина
и механизма на осъществяване на престъпното посегателство. Съдът не отчита като
отегчаващо обстоятелства предишното осъждане на подсъдимия, тъй като
същото е в квалификацията на настоящето деяние – по чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.28, ал.1 НК. В конкретния случай, съдът счита, че не са налице условията на
чл.55 НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и на основание чл.54 от НК определи на подс. Ш. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което е към минимален
размер, предвиден в закона, за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4,
т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК. Предвид императивните правила на чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали с 1/3
определеното наказание 1г. и 6м. лишаване от свобода и наложи на подсъдимия
наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне на начина на изтърпяване на така
определеното наказание лишаване от свобода, с оглед предишното осъждане на
подсъдимия, същото прави неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, съдът прие,
че така определеното наказание следва да бъдат изтърпявани ефективно от него в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален режим на
изтърпяване “строг”.
С така определеното наказание на подс. Ш., съдът прие, че ще бъде изпълнена
както генералната, така и личната превенция на закона.
Тъй като подс. Ш. е извършил престъплението преди да са влезли в сила присъда № 3/31.01.2013г., постановена по НОХд.№
409/2012г. на РС – Б.С., и определение № 148/05.11.2014г., с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХд.№ 495/2014г.
на РС – Б.С., то деянията се явяват извършени в условията на
съвкупност, поради което съдът на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК
определи общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален
режим на изтърпяване СТРОГ, което наказание следва да изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по НОХд.№ 495/2014г. на РС – Б.С., считано от
14.11.2014г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1, т.2 НК
ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
времето, през което А.М.Ш. е бил
с мярка за неотклонение
„Домашен арест” по настоящето НОХд № 536/2014г. по описа на PC – Б.С., считано
от 14.10.2014г. до 14.11.2014г.,
като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 НК съдът определи общо наказание на подс.Ш. по Присъда № 38/03.10.2012г.,
постановена по НОХд.№ 345/2012г. на РС – Б.С., и по определение №
150/05.11.2014г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХд.№ 497/2014г. на РС – Б.С., тъй като деянията се явяват извършени в условията на съвкупност,
в размер на най - тежкото от тях, а именно: ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
при първоначален режим на изтърпяване СТРОГ, което наказание следва да изтърпи
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС, отделно от наказанието по настоящата присъда, тъй като подсъдимият е
извършил настоящето деяние / за времето
от началото на месец 12.2012 г. до 24.12.2012г./ в 3 годишния
изпитателния срок на наказанието от 8 месеца лишаване от свобода, наложено му с Присъда по НОХд№345/2012 на РС-Б.С., в
законна сила от 19.10.2012 г.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подс. И.Ц.В. за
извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 т.4 и т.5 НК, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направеното самопризнание, искреното съжаление за стореното, както и чистото му
съдебно минало и тежкото материално състояние, безработни, без средства
за издръжка и препитание, баща на едно дете, за което се грижи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие лошите характеристични
данни и степента на обществената опасност на деянието, начина на
осъществяване на престъпното
посегателство.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и на основание чл. 54 от НК определи на подсъдимия В. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на една година и шест
месеца за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 т.4 и т.5 НК, към минималния предвиден в закона.
Тъй като
в настоящия случай – производството е проведено и е приключило по съкратената
процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК,
то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, поради което
съдът НАМАЛИ така определеното му от съдебния състав на подс.В. наказание
лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер от ЕДНА ГОДИНА.
Предвид чистото съдебно минало на този
подсъдим и възможността същият да се поправи и превъзпита, на основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на определеното му наказание с подходящ
изпитателен срок – 3 години. С така
определеното наказание съдът намира, че ще бъде изпълнена както генералната,
така и личната превенция на закона.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимите
бяха осъдени за заплатят в полза на държавата
направените разноски на досъдебното и съдебното производство. Съдът не отне в полза на държавата на основание
чл.53, ал. 1, б. "а" НК посочения в обвинителния акт
л.а. автомобил „Фолксваген Джета”, с per. № ВР 7233 АХ, собственост на И.Ц.В., послужил за извършване на деянието, тъй като същият не принадлежи на
подсъдимия, видно от данните по делото.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: