№ 3845
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110105301 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. Р. Ш. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ***, срещу „ЧМ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва:
1.) иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 4277,14 лв. (след
допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер),
представляваща сбор от неизплатените нетни трудови възнаграждения за
периода от м. 03.2019 г. до м. 09.2019 г. по трудов договор от 01.03.2004 г. и
допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2022 г., до окончателното
изплащане на възнаграждението;
2.) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1196,76 лв. (след
допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер),
представляваща лихва за забава върху главницата за неизплатени трудови
възнаграждения, начислена за периода от 25.04.2019 г. до 27.04.2022 г.;
3.) иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 596,29 лв. (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща неизплатено обезщетение за оставане без работа при
уволнение поради намаляване обема на работа за период от един месец,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
1
– 28.04.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и
4.) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 150,74 лв. (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща лихва за забава върху главницата за неизплатено
обезщетение за оставане без работа, начислена за периода от 31.10.2019 г. до
27.04.2022 г.
По твърдения в исковата молба, въз основа на безсрочен трудов
договор, сключен на 01.03.2004 г., и допълнителни споразумения към него
ищцата била назначена при ответното дружество на длъжността „организатор
производство“. Трудовото правоотношение между страните било прекратено
със заповед № 074/30.09.2019 г., поради намаляване обема на работа по реда
на чл. 328, ал.1, т.3 от КТ, като със същата заповед ответникът разпоредил на
служителя да се изплати и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на
едно брутно трудово възнаграждение. След прекратяване на
правоотношението ответникът останал задължен към ищцата за дължимите
нетни трудови възнаграждения за периода от м.06.2018 г. до м.09.2019 г. в
общ размер на 9885,42 лв. Предвид забавата за заплащане на посочената
сума, ищцата претендира и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху всяко отделно месечно вземане за трудово
възнаграждение, считано от падежа му – 25-то число на следващия месец, за
който се дължи, до датата на сезиране на съда. Претендира още и
определеното като дължимо в уволнителната заповед обезщетение по чл. 222,
ал.1 от КТ за оставане без работа в размер на 596,20 лева, както и законна
лихва върху него в размер на 146,60 лв. за периода от 25.10.2019 г. до
27.04.2022 г. Твърди в тази връзка, че след прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на исковата молба не е полагала труд при други
работодатели. Сочи, че въпреки водените между страните разговори,
дължимите суми така и не били изплатени в нейна полза.
По изложените съображения по същество ищцата моли за осъждане на
ответника за заплащане на следните суми: главница за трудови
възнаграждения от 9885,42 лв. за периода от м.06.2018 г. до м.09.2019 г. и
обезщетение за забава в размер на 3144,14 лв., начислено за периода от
25.07.2018 г. до 27.04.2022 г., главница за обезщетение за оставане без работа
от 596,20 лв. и обезщетение за забава в размер на 146,60 лв., начислено за
периода от 25.10.2019 г. до 27.04.2022 г., ведно със законна лихва върху всяка
главница от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира и разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й
представител адв. Р. К., поддържа исковата молба и предприема изменение в
размера на исковете, както следва: намалява иска за главница за трудови
възнаграждения от 9885,42 лв. на 4277,14 лв., дължими за периода м.03.2019
г. – м.09.2019 г.; намалява иска за лихва за забава върху главницата за
трудови възнаграждения от 3144,14 лв. на 1196,76 лв., дължима за периода
25.04.2019 г. – 27.04.2022 г.; увеличава иска за обезщетение за оставане без
работа от 596,20 лв. на 596,29 лв. и увеличава иска за лихва за забава върху
обезщетението от 146,60 лв. на 150,74 лв., начислена за периода 31.10.2019 г.
– 27.04.2022 г. Моли за уважаването на изменените искове и представя списък
на разноски по чл. 80 ГПК.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба. Не оспорва, че между страните бил сключен процесния трудов
договор, както и че същият бил прекратен на соченото основание – поради
намаляване обема на работа. Заявява, че периодичното плащане на дължимите
трудови възнаграждения на ищцата не било преустановено. Поддържа, че
неизпълнението на задължението му за заплащане на уговореното трудово
възнаграждение е резултат от световната икономическа криза от 2018 г.,
както и от тази, предизвикана от пандемията от COVID-19. Отделно изтъква,
че въпреки намаления обем на работа и натоварването на служителя в едва
30% от законоустановеното работно време, не били предприети действия по
намаляване на трудовото му възнаграждение преди уволнението.
Признава дължимостта на вземанията до сумата от 4291,59 лв. и
оспорва разликата до пълния предявен размер. В тази връзка поддържа, че в
полза на ищцата е заплатена сумата от 200 лв. като част от дължимото нетно
трудово възнаграждение за м. 06.2018 г. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност на вземането за трудови възнаграждения в общ размер
на сумата от 5984,50 лв. за периода м. юни 2018 г. – м. март 2019 г., както и
на вземането за обезщетение за забава върху тези трудови възнаграждения в
общ размер на 2046,24 лв. Изразява съгласие за провеждане на процедура по
медиация и моли при определяне на разноските да бъде приложената
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване на по делото са отделени следните
обстоятелства: 1.) че между страните е сключен трудов договор от 01.03.2004
г., по който ищцата е заемала длъжността „организатор производство“ при
ответника „ЧМ“ АД; 2.) че трудовото правоотношение е прекратено със
заповед № 074/30.09.2019 г., считано от 01.10.2019 г., на основание чл. 328,
ал. 1, .т 3 КТ – поради намаляване обема на работа; 3.) че в периода от м.
06.2018 г. до м. 09.2019 г. ищцата е полагала труд по посоченото трудово
правоотношение с ответника. Тези обстоятелства се потвърждават и от
приобщените писмени доказателствени средства – копие от трудова книжка
№ 122 на Д. Р. Г. (л. 7-10), предизвестие №33/01.09.2019 г. от „ЧМ“ АД за
прекратяване на трудов договор на Д. Ш. поради намаляване обема на работа
(л. 6), както и заповед № 074/30.09.2019 г. на изпълнителния директор на
„ЧМ“ АД за прекратяване на трудовото правоотношение между страните (л.
5). От съдържанието на заповедта се изяснява още, че работодателят е
посочил като дължимо в полза на служителя обезщетение по чл. 222, ал. 1 от
КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Приобщена е и ангажирана от ответника справка за 2018 г. – 2019 г.,
изготвена и подписана от главния счетоводител на дружеството (л. 23),
според която неизплатените трудови възнаграждения на ищцата Д. Ш. за
периода от м. 06.2018 г. до м. 03.2019 г. възлизат на 6184,50 лв. с отразено
частично плащане на сумата от 200 лв. за м. 06.2018 г.
3
От страна на ищцата е представена извадка от последните страници №
20-25 на трудовата й книжка (л. 43-45), в които липсват вписвания след дата
01.10.2019 г., когато е отразено прекратяването на процесното трудово
правоотношение с ответника „ЧМ“ АД.
Видно от представените разпореждания на НОИ, ТП-Варна с № 031-00-
5979-1/27.11.2019 г. и № 031-00-5979-2/27.11.2019 г. и справка към тях (л.46-
48), ищцата е регистрирана като безработна в Агенцията по заетостта на
01.10.2019 г. и на същата е отпуснато парично обезщетение за безработица в
размер на 22,13 лв. дневно за периода от 01.11.2019 г. до 31.10.2020 г., като
изплащането на първоначално отпуснатото обезщетение за периода
01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. е спряно с мотиви за получаване на обезщетение
за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ.
С постановено по делото определение № 8848/12.08.2022 г. са изискани
от ответника по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК следните намиращи се при него
документи, а именно: трудовия договор от 01.03.2004 г., сключен с ищцата,
допълнителните споразумения към него, както и от ведомостите за заплати на
ищцата за процесния период от м.06.2018 г. до м.09.2019 г., ведно с
предупреждение, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани
фактите, за установяването на които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства, на основание чл. 190, ал. 2 ГПК вр. чл. 161 ГПК (л.
26). В указания едноседмичен срок и до приключване на съдебното дирене
пред настоящата първа инстанция ответникът не е представил по делото
изисканите от него документи.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 36 и сл.) се установява, че неизплатените
нетни възнаграждения на ищцата по процесния трудов договор за периода от
м. 03.2019 г. до м. 09.2019 г.. вкл., възлизат в общ размер на сумата от
4277,14 лв., формирана като сбор от следните месечни възнаграждения, а
именно: 581,84 лв. за м. 03.2019 г., 607,83 лв. за м. 04.2019 г., 647,86 лв. за м.
05.2019 г., 608,13 лв. за м. 06.2019 г., 615,60 лв. за м. 07.2019 г., 603,16 лв. за
м. 08.2019 г. и 612,72 лв. за м. 09.2019 г. Установява се още, че дължимото в
полза на ищцата обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ е в
брутен размер от 726,32 лв. (БТВ за м.септември 2019 г. - 688,09 лв. за 18
раб.дни при 19 раб. дни в месеца или БТВ за м.юли 2019 г. за пълен месен в
размер на 726, 32 лв.) и в нетен размер от 596,29 лв. Според заключението във
фиша за м.октомври 2019 г. е начислено това обезщетение в размер на 726,32
лв. и сума за получаване от 596,29 лв., но същата не е заплатена. При
съобразяване с уговорения между страните падеж на трудовото
възнаграждение до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи,
вещото лице К. К. изчислява дължимата законна лихва за забава върху
неизплатените нетни трудови възнаграждения за процесния период от м.
03.2019 г. до м.09.2019 г. в общ размер на 1196,76 лв. за периода на
начисляване на лихвата от 25.04.2019 г. до 27.04.2022 г., който общ размер е
формиран като сбор от лихвата върху всяко месечно трудово възнаграждение
за периода от 25-то число на следващия месец до 27.04.2022 г., както следва:
177,64 лв. лихва за периода 25.04.2019 г. – 27.04.2022 г. върху
възнаграждението от 581,84 лв. за м. 03.2019 г.; 180,51 лв. лихва за периода
25.05.2019 г. – 27.04.2022 г. върху възнаграждението от 607,83 лв. за м.
04.2019 г.; 186,81 лв. лихва за периода 25.06.2019 г. – 27.04.2022 г. върху
4
възнаграждението от 647,86 лв. за м. 05.2019 г.; 170,29 лв. лихва за периода
25.07.2019 г. – 27.04.2022 г. върху възнаграждението от 608,13 лв. за м.
06.2019 г.; 167,08 лв. лихва за периода 25.08.2019 г. – 27.04.2022 г. върху
възнаграждението от 615,60 лв. за м. 07.2019 г.; 158,51 лв. лихва за периода
25.09.2019 г. – 27.04.2022 г. върху възнаграждението от 603,16 лв. за м.
08.2019 г. и 155,92 лв. лихва за периода 25.10.2019 г. – 27.04.2022 г. върху
възнаграждението от 612,72 лв. за м. 09.2019 г. Според заключението
законната лихва за забава върху неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1
КТ възлиза на 150,74 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 27.04.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължими главници за трудови
възнаграждения и обезщетение за оставане без работа при уволнение поради
намаляване обема на работа, както и лихви за забава върху тях.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
По иска за неизплатени трудови възнаграждения:
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
валидно възникнало трудово правоотношение между страните, 2.) реално
положен от ищцата труд в процесния период, 3.) настъпила изискуемост на
задължението на ответника за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение, както и 4.) неизпълнение на същото. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания, както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищцата,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение или
други правопогасяващи и/или правоизключващи факти.
Не е спорно по делото, а се доказва и от обсъдените доказателства, че в
процесния период от м.03.2019 г. до м.09.2019 г., вкл. между страните е било
налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от
01.03.2004 г., както и че в същия период ищцата е полагала труд при
ответника на заемната от нея длъжност „организатор производство“.
Така за ответното дружество е възникнало насрещното задължение по
правоотношението да заплаща в полза на ищцата уговореното трудово
възнаграждение в установения за това срок, който в случая е до 25-то число
на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението.
Следователно изискуемостта на последно претендираното
възнаграждение за м.09.2019 г. е възникнала на 25.10.2019 г., която дата
предхожда подаването на исковата молба в съда на 28.04.2022 г., респ.
5
главницата за целия исков период е изискуема.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се
доказва, че дължимата главница за трудови възнаграждения за периода от м.
03.2019 г. до м. 09.2019 г., вкл., е в общ размер на сумата от 4277,14 лв., както
и че същата не е изплатена на ищцата.
Горното налага извод за основателност на предявения иск по чл. 128, т.
2 от КТ, поради което съдът дължи произнасяне по своевременно
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на вземането на трудово възнаграждение за
м.март 2019 г.
Според чл. 111, б. „а“ от ЗЗД вземанията за възнаграждение за труд, за
които не е предвидена друга давност, се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността почва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. На основание чл. 116,
б. „б“ от ЗЗД и чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД давността се прекъсва и спира да
тече, считано от датата на исковата молба.
Съобразявайки цитираните приложими правни норми и падежа на
задължението на ответника за заплащане на трудовото възнаграждение по
процесното правоотношение до 25-то число на следващия месец, съдът
приема, че вземането на ищцата за м.март 2019 г. е станало изискуемо на
25.04.2019 г. От тогава е започнала да тече и тригодишната давност, като
същата е изтекла на 25.04.2022 г. Исковата молба е подадена след тази дата –
на 28.04.2022 г., поради което възражението на ответника е основателно.
Вземането на ищцата за трудово възнаграждение за м.03.2019 г. в размер
на 581,84 лв. е погасено по давност преди сезирането на съда, съответно
посочената сума не се дължи от ответника към настоящия момент.
От гореизложеното следва, че обсъжданият главен иск по чл. 128, т. 2
от КТ следва да бъде уважен в частта за сумата от 3695,30 лв.,
представляваща сбор от неизплатените трудови възнаграждения за периода
от м.04.2019 г., вкл. до м.09.2019 г., вкл., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Искът подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от
4277,14 лв., представляваща възнаграждение за м.март 2019 г.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. второ от ГПК решението в частта за
присъденото трудово възнаграждение подлежи на предварително изпълнение,
което следва да бъде допуснато с изричен диспозитив.
По иска за лихва за забава върху главницата за трудови
възнаграждения:
Според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Според чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая задължението на работодателя за заплащане на трудовото
възнаграждение по процесния договор е с уговорен падеж до 25-то число на
следващия месец, респ. тогава ответникът е изпаднал в забава и в негова
тежест е възникнало задължението за заплащане на законна лихва върху
неизплатената главница за трудово възнаграждение.
6
Според експертното заключение лихвата за забава върху дължимите
възнаграждения за м.04.2019 г. – м.09.2019 г. се равнява на сумата от 1019,12
лв., начислена за периода от 25.05.2019 г. до 27.04.2022 г.
До посочения размер и период аксецорният иск следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1196,76 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 25.04.2019 г. до
27.04.2022 г. върху главницата от 581,84 лв. за трудово възнаграждение за
м.март 2019 г.
По иска за неизплатено обезщетение за оставане без работа:
Според чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на
работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото
поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място
или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност
трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник
или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с
колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда
обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е
постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на
разликата за същия срок.
Следователно за успешното провеждане на иска ищцата следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е уволнена на едно от
посочените в цитираната норма основания, както и че е останала без работа за
период от един месец след уволнението. Пак ищцовата страна носи тежестта
да установи и размера на претендираното обезщетение.
Безспорно по делото е, че ищцата е уволнена на основание чл. 328, ал. 1,
т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 01.10.2019 г.
От обсъдените по-горе писмени доказателствени средства (извадка от
трудова книжка и разпореждания на НОИ, ТП-Варна) се доказва и оставането
й без работа през м. 10.2019 г., следващ едностранното прекратяване на
трудовото й правоотношение от страна на работодателя.
При това положение за последния е възникнало задължението за
заплащане на обезщетение в полза на ищцата за оставането й без работа. Това
задължение на ответното дружество е признато от него чрез отразяването му
в уволнителната заповед и начисляване във фиша на ищцата за м.октомври
2019 г. Няма данни задължението да е изпълнено, поради което обсъжданият
иск е доказан по основание.
Същият е доказан и по размер от експертното заключение, според което
дължимото обезщетение се равнява на търсената сума от 596,29 лв.,
изчислена по реда и при условията на чл. 228, ал. 1 от КТ - като последно
полученото от ищцата преди уволнението месечно брутно трудово
възнаграждение.
Затова и претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, като
се присъди на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на
596,29 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
7
окончателното му изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. трето от ГПК решението в частта за
присъденото обезщетение за работа подлежи на предварително изпълнение,
което следва да бъде допуснато с изричен диспозитив.
По иска за лихва за забава върху главницата за обезщетение за
оставане без работа:
Според чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията по раздела, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.
След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със
законната лихва.
В разглежданата хипотеза правоотношението е прекратено със заповед
от 30.09.2019 г., поради което обезщетението за оставане без работа по чл.
222, ал. 1 от КТ е платимо до 31.10.2019 г., след което ответникът е изпаднал
в забава.
От тогава същият дължи и законна лихва за забава върху главницата от
596,29 лв., която лихва според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е в размер на сумата от 150,74 лв., начислена за периода
31.10.2019 г. – 27.04.2022 г.
Следователно и този иск е доказан по основание и размер и следва да
бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съдът намира искането на ответната страна за присъждане на разноски
при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК за неоснователно. Посочената разпоредба
предвижда освобождаване на ответника от отговорността му за разноски при
две кумулативни предпоставки, а именно: същият да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска. В разглеждания казус ответното
дружество не е изплатило на ищцата дължимите суми, станали изискуеми
преди датата на исковата молба, което е породило правния й интерес от
предявените осъдителни искове, респ. именно бездействието на ответника е
обусловило необходимостта от търсената съдебна защита. Фактът, че не е
било преустановено периодичното плащане на сумите, на който се позовава
ответната страна (без съответни доказателства), е ирелевантен, тъй като
според чл. 81, ал. 2 ЗЗД неразполагането на длъжника с парични средства за
изпълнение на задълженията му не го освобождава от отговорност.
Следователно ответникът е дал повод за завеждане на делото и нормата на чл.
78, ал. 2 ГПК е неприложима.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и
направеното за това искане, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1404,66 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, при претендиран размер на
възнаграждението от общо 1600 лв. и представени доказателства за реалното
заплащане на сумата - договор за правна защита и съдействие от 15.11.2022
г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани, въпреки частичното отхвърляне на главния иск.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
8
такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, всички дължащи се
такси и разноски по производството в общ размер на 547,81 лв., от които
общо 297,81 лв. за държавни такси по уважените искове и 250 лв. за разноски
за възнаграждение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЧМ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Й.М., да
заплати на Д. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, следните
суми: сумата от 3695,30 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и
тридесет стотинки), представляваща сбор от неизплатени нетни трудови
възнаграждения за периода от м.04.2019 г. до м.09.2019 г., вкл., дължими по
трудов договор от 01.03.2004 г. и допълнителни споразумения към него,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 28.04.2022 г., до окончателното изплащане на възнаграждението; сумата от
1019,12 лв. (хиляда и деветнадесет лева и дванадесет стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата от 3695,30 лв. за
неизплатени трудови възнаграждения, начислена за периода от 25.05.2019 г.
до 27.04.2022 г.; сумата от 596,29 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща неизплатено обезщетение за
оставане без работа при уволнение поради намаляване обема на работа за
период от един месец, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.04.2022 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата от 150,74 лв. (сто и петдесет лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава върху
главницата от 596,29 лв. за неизплатено обезщетение за оставане без работа,
начислена за периода от 31.10.2019 г. до 27.04.2022 г., на основание чл. 128,
т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 128, т. 2 от КТ за главница за трудови възнаграждения В
ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 3695,30 лв. до пълния
предявен размер от 4277,14 лв., представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. март 2019 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
лихва за забава върху главницата за трудови възнаграждения В
ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 1019,12 лв. до пълния
предявен размер от 1196,76 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 25.04.2019 г. до 27.04.2022 г. върху главницата от 581,84 лв. за
трудово възнаграждение за м.март 2019 г.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта за присъдените главници за трудови възнаграждения и обезщетение за
оставане без работа, на основание чл. 242, ал. 1, предл. второ и трето от ГПК.
ОСЪЖДА „ЧМ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
9
гр. Варна, бул. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Й.М., да
заплати на Д. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, сумата от
1404,66 лв. (хиляда четиристотин и четири лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените суми в полза на ищцата Д. Р. Ш. може да бъдат
заплатени по посочена в исковата молба банкова сметка с IBAN: ***.
ОСЪЖДА „ЧМ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Й.М., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 547,81 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и осемдесет
и една стотинки) за дължимите държавни такси и разноски по
производството, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10