Определение по дело №1630/2016 на Районен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.Плевен, 14.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                    Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание на 14.07.2016г., в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1630, по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взема предвид:

Постъпила и искова молба от Т.И.Т. ***, против Н.П. *** за изменение на решение в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права върху малолетните деца Б.Т Т., ЕГН ********** и М.Т. Т. ЕГН ***********, местоживеенето на децата, режима на лични отношения и издръжката. Ищецът твърди, че от 28.09.2015г. ответницата с децата е напуснала пределите на РБългария с децата и се е установила да живее във Федерална република Германия, което е препятствало възможността да осъществява лични контакти с децата. Счита, че за него е налице възможност и родителски капацитет да упражнява родителските права върху децата.

Съдът е изпратил преписи от исковата молба и доказателствата на ответницата, които са връчени, но в едномесечния срок за отговор, такъв не  е постъпил в съда.

При тези твърдения в исковата молба, настоящия състав намира, че не се явява компетентен съд за разглеждане на предявените искове. Компетентността на съдилищата по въпросите, свързани с родителската отговорност, се определя от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета на Европейския съюз относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г./Регламент (ЕО) № 2201/2003г./, доколкото се касае за отношения с международноправен елемент на държави-членки. Регламента в случая има пряко приложение и дерогира прилагането на българското законодателство.

Видно е от твърденията в исковата молба, че към момента на предявяването и, децата са били с обичайно местопребиваване във Федерална република Германия, където се твърди, че живее ответницата, която ги отглежда. Съдът приема, че обичайно местопребиваване по смисъла на закона е мястото, където децата обичайно живеят или са се намирали най-малко 3 месеца преди подаване на исковата молба. Съгласно чл. 8. 1. от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Видно от исковата молба, ищеца твърди, че децата от  28.09.2015г. са заживяли в Германия, въпреки че искът за родителската отговорност е подаден в Република България. Съгласно т. 12 от Преамбюла на Регламент(ЕО) № 2201/2003г., основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, освен в някой случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. В случая не се твърди, че такова споразумение между страните съществува, компетентността на българския съд не е призната от ответницата, т.к. липсва неин отговор по делото, поради което съдът намира, че не се явява компетентен да разгледа подадената от Т.И.Т. *** искова молба за определяне на родителска отговорност за малолетните деца Б.Т Т., ЕГН ********** и М.Т. Т. ЕГН ***********, и на осн. чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., следва служебно да прогласи, че не е компетентен, а компететността принадлежи на друг съд във Федерална република Германия.

Отделно от иска за определяне на родителската отговорност следва да се разгледа и иска за определяне на издръжката на децата, като претенцията следва да бъде разгледана при приложението на Регламент (ЕО) № 4/2009г. на съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от 18 декември 2008г. Съгласно разпоредбите на чл. 3 от този Регламент, е налице алтернативна компетентност, като настоящия случай не попада под нито една от хипотезите, при които българския съд би бил компетентен да разгледа иска за издръжка на дете с обичайно местопребиваване на територията на Федерална република Германия – обичайно местопребиваване на ответника, на взискателя, при иск за гражданско състояние, когато искът за издръжка допълва този иск и при компетентност на съда по иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск. В случая съдът е съобразил, че не е компетентен да разгледа иска за родителската отговорност, поради което тази алтернатива не е приложима изцяло. В случая съдът не може да изследва и дадената в чл. 4 възможност за избор на съд от страните, т.к. този член, съгласно ал. 3 не се прилага при спор за издръжка на ненавършило 18 годишна възраст дете. На осн. чл. 10 от Регламент (ЕО) 4/2009г., настоящия съд следва служебно да прогласи, че не е компетентен да разгледа и този иск.

Съдът съобразява също и че провеждането на производство по предявените в РБългария искове за родителска отговорност и издръжка, при положение, че съгласно Регламенти (ЕО) № 2201/2003г. и  (ЕО) 4/2009г., българския съд не се явява компетентен да разгледа предявените права, би довело до постановяване на решение, което не би било признато от съдилищата на друга държава-членка, като самият ищец не би могъл да се ползва от правата, които съдебното решение би му предоставило. Това сочи, че предявяване на иска пред съд, който е некомпетентен да разгледа спора се явява и лишено от правен интерес.

Воден от гореизложеното, съдът     

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

На основание чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г., ПРОГЛАСЯВА, че българския съд – в случая Плевенски районен съд, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск за предоставяне на родителските права по отношение на за изменение на решение в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права върху малолетните деца Б.Т Т., ЕГН ********** и М.Т. Т. ЕГН ***********, местоживеенето на децата и режима на лични отношения, т.к. обичайното местопребиваване на децата е на територията на Федерална република Германия.

 

На основание чл. 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от 18 декември 2008г., ПРОГЛАСЯВА, че българския съд – в случая Плевенски районен съд, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск за определяне на ежемесечна издръжка за малолетните деца Б.Т Т., ЕГН ********** и М.Т. Т. ЕГН *********** във Федерална република Германия.         

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1630/2016г. с ищец Т.И.Т. ***, и ответник Н.П. ***, по искове на осн. чл. 59 ал. 9 от СК, и ВРЪЩА исковата молба на ищеца.

 

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: