Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.01.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на единадесети декември година 2018
в открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6622 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на М.Л.А.
против З. „Б.И.“ АД, ***, по частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 500 лева при общ размер 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 04.12.2015 год. и сумата от 23.20 лева при общ размер 100 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху двете суми от датата на ПТП – 04.12.2015 год., до
окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 04.12.2015
г. около 14:25 ч., гр.Велинград, по ул. Христо Ботев, при управление на л.а.
„Фолксваген Голф“ с per. № **********, водача С.Р.Т., който в района на кръстовището
образувано с ул. Патриарх Евтимии, нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал.2 от ЗДвП и при възникване на опасност- велосипедист, водачът не
намалил скоростта и не предприел спиране, а извършил забранена маневра - отклоняване
на автомобила в ляво, при което настъпил удар с преминаващия през кръстовището
велосипедист М.Л.А.. В следствие на настъпилото ПТП са причинени телесни
повреди на ищеца М.А..
Сочи още, че по случая е образувано
ДП № 700/2015 г. по описа на РУ -Полиция - гр. Велинград, пр.пр. № 1602/2015 г.
по описа на РП-Велинград, като с постановление от 16.03.2015г. наказателното
производство било прекратено.
Посочва, че за увреждащия автомобил
л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № **********, управляван ох водача С.Р.Т. има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №
BG/02/115002861649/20.11.2015г., със срок на валидност една година, считано от
20/11/2015 г. до 19/11/2016 г. със ответното застрахователно дружество - З. “Б.И.„
АД.
Навежда твърдения, че в резултат на
процесното ПТП е пострадал М.А., който е получил: 1/ мозъчно сътресение със
загуба на съзнание; 2/ разкъсно-контузна рана в тилната област; 3/
остеохондрозис вертебре цервикалис; 4/кръвонасядания по главата и тялото. Непосредствено
след ПТП пострадалият е приет за лечение в хирургично отделение МБАЛ-Велинград,
изписан е на 16.12.2015 г. след 12
дневен престой с окончателна диагноза: Мозъчно сътресение. Ищецът продължавал
да има оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, поради което
на 12.02.2016 г. постъпил за лечение в Неврологично отделение но МБАЛ Здраве -
Велинград, като му е направена рентгенография на гръбначният стълб и е
установено - остеохондрозис вертебре цервикалис.
Релевира доводи, че преди процесното
ПТП ищецът е бил изключително активен мъж, не е имал З.равословни оплаквания,
грижил се е за всичките си задължения и семейството му е разчитало на него,
след инцидента живота му напълно се променил, дълго време изпитвала неудобства
и не се чувства добре. Чувството на дискомфорт, гадене, главоболие и виене на
свят продължава месеци след инцидента и му създават изключителни затруднения в
ежедневието, не може да чете дълго, да гледа телевизия. Към настоящия момент М.
не е възстановен, продължава да изпитва болки в увредените места и редица
неудобства в ежедневието си. Освен болките ищеца е изживяла и силен стрес при
процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в съзнанието му.
Твърди, че е заплатил 23.20 лева за
лабораторни изследвания вследствие на ПТП.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е извършен
деликт от водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ **********. Заявява при условията на
евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди,
че произшествието се дължи изцяло на поведението на пострадалия ищец, който не
спрял на знак „стоп“ и не пропуснал движещия се по път с предимство лек
автомобил. Оспорва твърдените в исковата молба телесни увреждания. Оспорва
исковете по размер, като поддържа, че последния бил прекомерно завишен с оглед
икономическата конюнктура в страната и критериите, заложени с ППВС № 4/1968 год.
С молба ищецът М.А.
по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за изменение размера на иска
за неимуществени вреди, като в о.с.з. на 11.12.2018г. съдът е допуснал увеличение на иска за неимуществени
вреди от 25 500 лева на 40 000 лева.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Б. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез адв. И.оспорва предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От
представеното и прието в оригинал ДП № 700І2015г. по описа на РУ-Велинград и
постановление за прекратяване от 16.03.2016г. на Районна прокуратура-
Велинград, се установява, че 04.12.2015г. във гр. Велинград при управление на
л.а. „Фолксваген Голф 4“ с рег. № ********** управляван от С.Р.Т. от с. Змеица,
общ. Доспат е нарушил правилата за движение, вследствие на което настъпило ПТП
с велосипедист управляван от М.Л.А..
От
приетата епикриза на „МБАЛ – Велинград“ ЕООД, се установява, че ищецът М.А. е
постъпил в лечебното заведение на 04.12.2015 г. и е изписан на 16.12.2015 г., с
окончателна диагноза: мозъчно сътресение – без открита вътречерепна рана. Приет
е в хирургично отделение на лечебното заведение, като му е назначено
медикаментозно лечение. /л.15 от делото/
От
представената и приета по делото Епикриза
на МБАЛ „Здраве –Велинград“ ЕООД се установява, че М.А. е постъпил в
лечебното заведение на 12.02.2016г. и е изписан на 16.02.2016г. с диагноза:
мозъчно сътресение. Дадени са препоръки да бъде под контрол на невролог по
район. Определени са контролни прегледи на 24.02.2016г. и на 02.03.2016г. /л.16 от делото/
По
делото е представена и касов бон за заплатена от М.А. потребителска такса в
размер на 23.20 лева. /л.16 от делото/
Приета е и Епикриза на „МБАЛ Здраве –
Велинград“ ЕООД, от която се установява, че ищецът А. е постъпил в неврологично
отделение на лечебното заведение отново на 19.09.2016г. с диагноза: мозъчно
сътресение. Назначено му е било медикаментозно лечение, като е изписан на
24.09.2016г. с подобрение. Назначени са два контролни прегледа на 01.10.2016г.
и на 08.10.2016г. /л. 53 от делото/
По
делото е прието Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.03.2016г.
на Районна прокуратура – гр. Велинград, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 700/15г. по описа на РУП Велинград, образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.
чл.20 от ЗДвП. /л.8 от делото/
От приетото и оспорено от ответника заключение
на съдебно – медицинската експертиза с в.л. д-р В.М. се установява, че на
04.12.2015 г. М.Л.А. е получил следните увреждания: контузия на главата с
разкъсноконтузна рана в тилната област и мозъчно сътресение, като описаните
травми от медикобиологична гледна точка са състояния с временна опасност за
живота на пострадалия и се получават при удар или падане върху твърди предмети.
Вещото лице в заключението е отразило, че ищецът е изпитвал силни болки в
главата причинени от черепната контузия, мозъчното сътресение и
разкъсноконтузната рана в тилната област в скорошния период след травмата, но
сегашните му оплаквания не могат да бъдат в пряка причинно-следствена връзка
свързани с претърпяното мозъчно сътресение, защото това е най-леката степен
черепномозъчна травма при която няма структурни анатомични увреждания на
мозъка. Лечението на мозъчното сътресение зависи от тежестта, интензитета на
оплакванията и индивидуалната невропластичност на пострадалия. Обикновено такъв
пациент се наблюдава амбулаторно от невролог, неврохирург или общопрактикуващ
лекар. Експертът е посочил, че в конкретния случай липсва медицИ.ка
документация за такова наблюдение.
Д-р
М. е посочила, че по данни на ищеца след претърпяното ПТП има непрекъснато
главоболие и промяна в двигателния му режим- предимно лежи поради обща слабост,
скованост и нестабилност при ходене, има системно безсъние. Това несъмнено
ограничава социалните му контакти и влошава качеството му на живот. Болката е
субективен симптом, който в медицината е прието да се измерва по т. нар. скала
на болката - от 1 до 10. Никъде в представената медицинската документация не е
отразено наблюдение по тази скала. Описаните субективни оплаквания могат да се
обединят в т. нар. церебрастенен синдром, който се проявява при някои болни
преживели мозъчно сътресение, но липсват данни за неговата диагноза и лечение.
Описаната шийна остеохондроза не може да се свърже с претърпяната травма. Това
е дегенеративен процес свързан с остаряването, т.е износване на структурите на
шийния гръбнак- дискове, стави, прешлени. Тя също може да причини главоболие-
т.нар. цервикогенно, за което се приемат специфични лекарства. Вещото лице е
посочило още, че приложената касова бележка е за платена потребителска такса за
лечението през м. 02.2016г. в НО на МБАЛ Велинград, т.е. два месеца след
претърпените травми.
В
о.с.з., проведено на 16.05.2017г. вещото лице д-р М. допълва, че ищецът е
получил две травми – разкъсно-контузна рана и мозъчно сътресение. Периодът за
възстановяване е кратък от тези травми, около 2-3 месеца. Експертът пояснява,
че представените епикризи започват с диагноза мозъчно сътресение, но никъде в
последващата анамнеза и статус не се вижда, че той е претърпял мозъчно сътресение,
тъй като това е ЧМТ, получена в момента при удар върху тъп предмет, при която
има кратка загуба на съзнание. Вещото лице сочи, че липсва медицинска
документация за неговото здравословно състояние преди травмата през декември
2015г. Прегледала подробно и разпитала ищеца, като той не знае какви лекарства
пие, не може да каже за какво се лекува, какви заболявания е имал преди. ЕдИ.твеното,
което разбрала, е че има високо кръвно налягане. Съобщил за сърдечен байпас, но
никъде няма медицИ.ка документация. Експертът заявява, че не може да се каже
без обективни данни какво е било неговото здравословно състояние преди. Сега
преобладават субективните му оплаквания, но нищо обективно от статуса, което да
е различно от статуса на повечето възрастни хора на тази възраст.
Д-р
М. допълва още, че церебрастенния синдром се изразява предимно в субективни
оплаквания. Протича с различна симптоматика при различните пациенти, страдащи
от този синдром. В съвременната невропсихология има различни наименования –
церебстрастенен синдром, посттравматично стресово разстройство - това са все
синоними на един синдром, който включва субективни оплаквания на пострадалия,
като главоболие, замаяност, световъртеж, всичко това, което той съобщава като
симптоматика към днешна дата, но никъде няма данни за неговото проследяване,
лечение и диагноза. Пояснява, че остеохондрозата е износване на гръбначния
стълб, това е един дегенеративен процес. Настъпва при всеки във връзка с
остаряването на организма, на ставите, на хрущялите и прешлените на гръбначния
стълб. Тя е нещо физиологично за тази възраст. Не може да се свърже със
замаяност, главоболие, отпадналост. Пояснява още, че всички на 70 г. имат тези
симптоми. В случая няма притискане на нерви и кръвоносни съдове. Експертът предполага,
че е получил посттравматично стресово разстройство, но никъде няма диагноза,
лечението и проследяване на това състояние. Има само субективна симптоматика.
Винаги мозъчното сътресение създава временна опасност за живота, тъй като не се
знае в каква степен ще се развие този вид, макар и лека ЧМТ. За да бъде приет в
болница, той е имал временна опасност за живота. При всички болни, които имат
някаква степен нарушение на съзнанието, както е дадено в епикризата, че той
няма спомен за случилото се и е ударен от кола, всички такива пациенти се
приемат в болница. Щом пациентът съобщава, че няма спомен за случилото се, се
приема, че има загуба на съзнание. Пациентът е имал ретроградна амнезия. Д-р М.
заявява, че пациентът е съобщил, че няма спомен за случилото се. Ретроградната
амнезия е част от диагнозата мозъчно сътресение. След възстановителния период
след време той може да си спомни. Това са нормални и естествени състояния. От
медицинска гледна точка е получил леко мозъчно сътресение и е имал временна
загуба на съзнание. Затова е съобщил, че няма спомен за случилото се. Мозъчното
сътресение е най-леката ЧМТ, обаче може да бъде леко, средно тежко и тежко,
зависи от времето за загуба и от други обективни фактори. Тук има обективна
медицинска документация. Експертът пояснява още, че в медицината има много
случаи, когато е описано, че пациенти се приемат с лека ЧМТ и след 15-20 ден
затъват на медицински език, т.е. се влошава състоянието им и когато се направи
ЯМР се вижда, че те имат т.нар. аксонална травма и завършват по някой път
фатално или с тежки увреждания. Не може да се напише, че мозъчното сътресение е
абсолютно безопасно. Това създава временна опасност за живота. Експертът сочи
още, че заключение е на базата на епикризата, която е при постъпването,
непосредствено след травмата. За другите епикризи е взела достатъчно ясно
отношение. Първата епикриза от 4 до 16 декември 2015 г., когато е приет
непосредствено след травмата е записано: „ударен, пострадал при ПТП, ударен от
кола, няма спомен за случилото се“. Медицинския екип е приел, че той трябва да
постъпи в болница. В анамнезата е записано, че той не си спомня какво е
станало. Това е лечение, непосредствено след травмата. Леката степен ЧМТ, т.е.
мозъчно сътресение може да протече и само със зашеметяване. От медицинската
документация е прието, че има мозъчно сътресение непосредствено след травмата и
че няма спомен. Мозъчното сътресение, пояснява в.л. невролог, не е безопасно
състояние, дори и лека степен.
Съдът
приема представеното от вещото лице д-р М. заключение, като обективно и
компетентно дадено.
От
заключението на приетата по делото съдебно–автотехническа експертиза с вещо
лице инж. К.Г. се установи, най - вероятен механизъм на произшествието: на
04.12.2015 год., около 14:20 ч, в гр. Велинград по ул. „Христо Ботев“ се е
движил лек автомобил „Фолксваген Голф” с per. № **********, управляван от С.Р.Т.
със скорост от порядъка на 40 км/ч, приближавайки кръстовището с ул. „Патриарх
Евтимий“. Към кръстовището по ул. „Патриарх Евтимий“ се е движил велосипедиста М.Л.А.
със скорост от порядъка на 9 км/ч. Велосипедистът е навлязъл в кръстовището,
при което е възприет от водача. Последният е отклонил автомобила наляво.
Въпреки таза маневра е настъпил сблъсък между лекия автомобил с десния край на
предната броня и предната част на велосипеда. Последвало е приплъзване на
велосипеда по дясната част на автомобила в зоната на предна дясна врата и
дясното странично огледало. От удара велосипедистът се отделя от велосипеда и
пада на асфалта, при което е получил травматични увреждания. Експертизата
допуска и съприкосновение с части от автомобила /страничното дясно огледало/ на
велосипедиста в момента на удара. Велосипедистът е изместен от мястото на
падане. Вещото лице е посочило, че ударът е настъпил в кръстовището.
Направленията на движение на двете ПС са пресичащи се и следват надлъжните оси
на двете съставляващи кръстовището улици. Експертът е приел, че при навлизане
на велосипедиста в кръстовището, лекият автомобил е отстоял от него на 11 - 12
м. Разположението на лекия автомобил след ПТП, определя, че преди удара -
автомобилът се е движил в дясната част на пътното платно. Вещото лице сочи, че
при възприемане на велосипедиста, водачът е отклонил автомобила в посока
наляво. По време на удара автомобилът е бил насочен на североизток и в това
състояние е достигнали възкачил с предна си част върху десния тротоар на ул.
«П. Евтимий» след кръстовището. инж. Г. заявява, че в конкретната пътна
ситуация ако водачът беше запазил праволинейното си движение в дясната пътна
лента на ул. «Христо Ботев», по която се е движил, удар щеше да настъпи по
задната част на велосипеда, т.е. и при това поведение на водача на лекия
автомобил произшествие би настъпило. Вещото лице посочва, че причина за
настъпване на процесното ПТП е навлизането на велосипедиста в кръстовището в
момент, когато по ул. «Христо Ботев» се е движил и приближава лек автомобил
«Фолксваген Голф». Като участник в движението, в конкретната пътна обстановка,
велосипедистът е следвало да изчака преминаването на лекия автомобил. За да не
настъпи удар, в конкретната пътна ситуация, скоростта на движение на лекия
автомобил е следвало да не по - висока от 20 км/час.
Вещото
лице е отразило, че на улиците, образуващи кръстовището, на което е настъпило
процесното ПТП няма надлъжна пътна маркировка. Преди кръстовището, от двете
страни на ул. „П. Евтимий“, е поставен пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“. Пътният знак Б 2 на ул. „П. Евтимий“, по
която се е движил велосипедистът, е поставен на около 3,0 м преди кръстовището.
На края на тази улица има големи дървета, които ограничават взаимната видимост
на водач - велосипедист, движещи се по улиците към кръстовището. Експертът
сочи, че при положение, че велосипедистът беше спрял на пътен знак Б2 и се е
придвижил до пътното платно на ул. „Хр. Ботев“, той е имал възможност да
възприеме приближаващия се автомобил, респ. да изчака преминаването му, с което
произшествие не би настъпило.
В
о.с.з. проведено на 24.04.2018г. вещото лице инж. Г. допълва, че данните,
ползвани при изготвяне на експертизата, са от протокола за оглед, като там не
са регистрирани спирачни следи. Първоначално се е ударил в предния десен край
на бронята, където има следи от боя и след това е продължил в дясното странично
огледало. При падането в предната дясна врата има две драскотини една над
друга. Велосипедът е друг, но е записано, че в преден десен край има някаква
драскотина. Възможно е, поради цвета на боята, тази драскотина в предния десен
край на бронята да не е велосипеда и да останат само страничното огледало и
дясна странична врата. За автомобила ударът е в дясна странична част, а за
велосипеда е челно по предното колело. Автомобилът не е нанесъл челен удар. Той
е десен страничен. За велосипеда е челно. При удара с челно дясно колело този
велосипед е възможно с дясното странично огледало да е закачен за момент,
велосипедът е отблъснат и пада на земята. Няма някакво носене, провлачване.
Ударът е на ул. „Патриарх Евтимий“ и е ориентировъчно по средата, считано за
платното на бул. „Патриарх Евтимий“. Експертът заявява, че това платно на ул.
„Христо Ботев“ има нарушение на пътното платно, с което обосновава, че
автомобилът не се е движел в лявата част, а се е движел в дясната част и когато
е възприел велосипеда, тогава се е отклонил наляво. В констативния протокол е
записано, че автомобилът е регистриран с предна част върху тротоара. За да
отиде на левия тротоар, той естествено извършва движение от дясно на ляво.
Мястото на удара е определен по местоположението на падналия велосипед по данни
от огледния протокол и констативния протокол за ПТП.
Съдът
възприема заключението на съдебно автотехническата експертиза с вещо лице инж. К.Г.,
като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
С
оглед оспорване на заключението на СМЕ, по делото е допусната повторна СМЕ,
изготвена от вещо лице д-р Х.М. - специалист неврохирург. От заключение на СМЕ,
се установява, че при процесното ПТП от 04.12.2015г. ищецът М.А. е получил
следните травматични увреждания: Разкъсно-контузна рана в тилната област на
главата около 3 см. Мозъчно сътресение. При постъпването е в запазено общо
състояние, адекватен, отговаря забавено на зададените му въпроси. Няма спомен
за момента на инцидента и за кратък (в рамките на минути) преди него период.
Оплаква се от главоболие и гадене. Без патологична неврологична симптоматика.
Компютър-томографско изследване на главен мозък е проведено на 12- ия ден от травмата,
когато евентуални травматични промени може вече да са отзвучали. Проведена е
консултация с невролог, но не е описана в епикризата. Експертът посочва, че трудно
обясним е 12-дневният болничен престой при тази диагноза. В теоретичен план
възстановителният период при едно мозъчно сътресение продължава 20-30 дни, при
липса на усложнения. В случая оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и
повръщане, появили след ЧМТ, са документирани при проведеното болнично лечение
за периода 12.02. - 16.02.2016 г. Установена е неврологична симптоматика -
бързо изчерващ се хоризонтален нистагъм при поглед встрани, вертижен синдром,
статична атаксия - при запазена двигателна, сетивна и рефлексна дейност. Не е
извършено контролно КТ изследване на главен мозък или магнитно-резонансна
томография /МРТ/. Поставена е окончателна диагноза: Мозъчно сътресение.
(Некоректна диагноза!) Д-р М. посочва, че за периода 19.09. - 24.09.2016 г. е
проведено поредно болнично лечение в „МБАЛ - Велинград“, Неврологично отделение
поради продължаване на същите оплаквания, болки във врата и изтръпване на двете
ръце, като отново е поставена диагноза Мозъчно сътресение (некоректна диагноза). Експертът е отразил, че остатъчни явления -
с вида и характера на описаните, не могат да бъдат свързани с едно претърпяно
мозъчно сътресение. Те могат да се дължат или на непълно диагностицирана
черепномозъчна травма, т.е. пропусната мозъчна контузия, или на придружаващи и
съпътстващи заболявания, или на агравация и симулация. Достоверен отговор на
този въпрос може да се даде след извършване на високоинформативни
невроизобразителни и електрофизиологични изследвания /КТ и МРТ на главен мозък,
ЕЕГ/. Желателна е и цялостна диагностика в неврологична клиника. Също така
представяне на медицинското досие на ищеца. Вещото лице е посочило, че
представеният касов бон за заплатена потребителска такса от 16.02.20176 г. е
във връзка с проведено от ищеца лечение.
В
о.с.з. проведено на 14.11.2017г. вещото лице д-р М. уточнява, че случая е доста
сложен, неясен, или поне неизяснен. Състоянието на пострадалия може да бъде във
връзка с претърпяната ЧМТ или поне тя да е дала въздействие или съпричинила
тези оплаквания. Експертът пояснява, че след едно сътресение на мозъка не може
да има тези описани оплаквания месеци след травмата. Експертът сочи още, че първият
неясен момент е защо 12-дневен болничен престой, непосредствено след инцидента,
с диагноза сътресение на мозъка. Имало е някакви други проблеми. Едно
сътресение се лекува три дни по клинична пътека. При продължаващи месеци наред
оплаквания и една такава богата неврологична симптоматика, която трудно може да
се свърже само с едно претърпяно сътресение на мозъка, задължава да се
извършват тези изследвания с цел да се установи причината за това състояние на
пострадалия. Вещото лице заявява още, че не може да бъде сътресение в никакъв
случай и трябва да се направят изследвания да уточнят каква е причината. След
една ЧМТ могат да се развият хронични хематоми, едностранни, двустранни, нещо,
което е нерядко. Те установяват една тежка симптоматика и не се извършва нищо.
Пострадалия няма вина, след като е в болнично лечение, всички лечения се поемат
от касата. Вещото лице сочи, че е двукратен болничния престоя и първоначалния,
т.е. три пъти е лежал в болница. Пациента не е добре, има оплаквания. Приемат
го във Велинград със сътресение на мозъка. Остеохондроза е установена. Ако е
тежко изразена, със засягане на отворите през които минават артериите да се
получава спазъм в тях, т.нар. синдром на артерия вертебралис, но тези диагнози
никъде не са посочени в цялата документация, вкл. лежането в неврологично
отделение. Експертът пояснява, че в случая не е важно дали е имал пълна,
непълна, зашеметяване и т.н., важното е какво става после. Дали е бил с пълно или
непълно това не променя нито степента, нито характера на ЧМТ. Има негови данни,
че няма спомен и данни от свидетелските показания, че е бил зашеметен. Данни за
пълна загуба на съзнание няма.
Съдът
приема представеното от вещото лице д-р М. заключение, като обективно и
компетентно дадено.
По
делото е допусната повторна САТЕ, изготвена от вещо лице инж. А.А..
Експертизата установява, че на 04.12.2015 год. около 14:20 ч. в гр. Велинград
по ул. „Христо Ботев“ се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф” с per. № **********,
управляван от С.Р.Т. със скорост, вероятно около 40 км/ч. като се приближавал
към кръстовището с ул. „Патриарх Евтимий“. В същото време отдясно по ул.
„Патриарх Евтимий“ се е движил велосипедистът М.А. със скорост, която по
технически път не може да се определи. Тъй като велосипедистът не е спрял пред
кръстовището на знак Б2 за него СТОП, а е навлязъл в кръстовището е настъпил
удар на предното колело на велосипеда вероятно в областта на предното дясно
колела на автомобила, като не може да се изключи и удар на колелото на
велосипеда с предния десен ъгъл на предната броня на автомобила. Водачът на
л.а. Голф виждайки навлизащия в кръстовището велосипедист е реагирал, като е
завил рязко наляво и вероятно е задействал и спирачките, но въпреки това е
настъпил удар между лекия автомобил. Експертът посочва, че след удара
велосипедът е бил завъртян по часовниковите стрелки и се протрил по дясната
страна на автомобила, като е оставил надирания в зоната на предна дясна врата и
дясното странично огледало. Инж. А. заявява, че след удара велосипедистът е бил
също отблъснат напред и надясно от автомобила и е паднал върху асфалтовата
настилка. Не се изключва велосипедистът да е бил ударен от автомобила.
Най-вероятно ударът е настъпил в лявата пътна лента на ул. Хр. Ботев, считано в
посока на движение на велосипедиста. Експертизата приема, че причината за
създаване и настъпване на ПТП е навлизането на велосипедистът в кръстовището
при наличие за него пътен знак Б2- СТОП в опасна близост на идващ отляво
автомобил. Вероятно неправилна преценка за отстоянието и скоростта на
автомобила от велосипедиста. Инж. А. заявява, че удар не би настъпил ако
водачът не се е отклонил наляво. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е
имал възможност да предотврати удара, ако автомобилът се е движил със скорост
40 км/ч, само ако велосипедистът се е движил бавно с най-ниската си скорост до
8 км/ч. Посочва още, че не е имало пътна маркировка. На ул. Патриарх Евтимий
преди кръстовището от двете страни е имало пътни знаци Б2-„Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Експертизата приема още, че ако
велосипедистът беше спрял на знака СТОП, ударът нямаше да настъпи.
В
о.с.з. проведено на 11.12.2018г. вещото лице инж. А. допълва, че налице причинна
връзка на водача на автомобила с настъпилото ПТП, тъй като той е завил и е
навлязъл изцяло в лентата за насрещното движение, т.е. в своята лява лента,
това е в причинна връзка, тъй като ако той беше продължил направо, удар не би
настъпил. По отношение на предотвратимост на удара само при най-бавното
движение на велосипедиста с 8 км/ч ударът става предотвратим. Нормалните
скорости на един велосипед са от 8 до 16 км/ч. По отношение на предотвратимост
зависи от това, с каква скорост се е движил велосипеда. Няма значение когато е
завил. Ударът е настъпил в лявата лента. Предотвратимостта на удара, спрямо
реалното място на удара, определено зависи от скоростта на велосипеда. Експертът
пояснява, че са дадени само два размера, разположението на задно и предно ляво
колело по дължина на пътя, т.е. на ул. „Христо Ботев“. Описани са някакви
надирания по дясната страна и по дясното огледало. Инж. А. заявява, че във
всички случаи ударът е от предно дясно колело на лекия автомобил „Голф“ до
предния десен ъгъл на бронята. Пояснява, че лекия автомобил се е ударил в една
бетонна стеничка, където в средата има някакъв купол и зад него се намира
автомивка.
Съдът
приема представеното от вещото лице инж. А. заключение, като обективно и компетентно
дадено
Събрани
са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.М.А. – син на ищеца.
Разпитан в о.с.з. на 16.05.2017г. свидетелят установява, че инцидента с баща му
станал декември 2015 г. Видял го в болницата, боляла го главата и имал кръв. 10
дни останал в болницата. Оплаквал се от главоболие, предписали му медикаменти. Свидетелят
посочва, че ходел със сестра си да му помагат, трудно ставал и не бил добре.
Преди инцидента живеел сам, ходил на пазар с колелото, пазарувал и се връщал. Страх
го е да кара колело, след изписването от болницата много се променил. Шест
месеца след изписването се възстановявал, не бил добре и дори продължава да се
оплаква от главоболие. След инцидента три пъти постъпвал в болницата с
оплакване от главата. Психически много се променил. Не може сам да се оправя,
помагат му със сестра му.
За
претърпени от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля М.П.- дъщеря на ищеца. В показанията си свидетелят П.пояснява,
че инцидента с баща й бил декември 2015 г. За първи път го видяла в болницата.
Бил ударен по главата, имало кръв и не могъл да става. Ходели в болницата,
помагали му да става, бил замаян и не бил добре. След като го изписали пак се
оплаквал от главата. Не могъл да става и те му помагали, пазарували, давали му
лекарствата. Преди инцидента си пазарувал сам, пиел си лекарствата и бил много
добре, взимал си пенсията от пощата. Сега тя ходила с него до пощата да си
взима пенсията, защото той не може сам. Главата го боляла, има замайване и не
се наема да върви сам.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят Б.М.А. и на М.М.П., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетелите са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
С
определение от 16.01.2017г., съдът е
задължил ответното дружество да представи заверено копие на застрахователна
полица № BG/02/115002861649, валидна от 20.11.2015 год. до 19.11.2016 год.,
сключена по отношение на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ **********. По делото ответникът не е
представил заварен препис на застрахователната полица.
На основание чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, съдът приема за установено
между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № **********, със срок на застрахователно
покритие към датата на събитието. Отделно от това по делото е приета Справка от
базата данни на Информационен регистър към Гаранционен фонд, също установяваща
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
посочения период и лек автомобил. /л.22
от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е допустим и частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./ Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника ЗК „Б.И.“ АД и деликвента С.Т.е налице валиден
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С оглед
изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗ.
репариране на действително причинените вреди -пряка и непосредствена последица
от ПТП.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, заключението на
САТЕ, сочи към извода, че е
налице виновно противоправно деяние от страна на С.Т., който е нарушил нормата
на чл. 20 ал. 2 от З.вП: „....Водачите
са длъжни да направят всичко възможно,
за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи,
когато възникне опасност за движението.“ В о.с.з. проведено на 11.12.2018г.
вещото лице инж. А. допълни, че „….По отношение на причинната връзка на водача
на автомобила с настъпилото ПТП мога да кажа, тъй като той е завил и е навлязъл
изцяло в лентата за насрещното движение, т.е. в своята лява лента, това е в
причинна връзка, тъй като ако той беше
продължил направо, удар не би настъпил.“
Нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
По размера на обезщетението
за неимуществените вреди:
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. №
387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на II
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от 03.07.2012
г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания от пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но съЗ.аващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние". При определяне на справедливо обезщетение
следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната, отражение на която
са и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца. Съгласно СМЕ,
изготвена от в. л. д-р ВV М. ищецът е изпитвал силни болки в главата причинени
от черепната контузия, мозъчното сътресение и разкъсноконтузната рана в тилната
област в скорошния период след травмата.
Поради това и като съобрази, релевантните обстоятелства,
включително и възрастта на пострадалия – 73г., съществуващата към момента на
увреждането – 2015г. обществено
икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното,
настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване
на ищеца за претъпените неимуществените вреди, следва да бъде
определено в размер на 7 000 лв. Обезщетението в посочения размер съответства
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще допринесе, за
репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца,
като пряк резултат от непозволеното увреждане.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51,
ар.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
От
заключението на приетата в САТЕ с вещо лице инж. Г. и повторната АТЕ с в.л.
доц.А., се установи, че при положение, че велосипедистът беше спрял на пътен
знак Б2 и се е придвижил до пътното платно на ул. „Хр. Ботев“, той е имал
възможност да възприеме приближаващия се автомобил, респ. да изчака преминаването
му, с което произшествие не би настъпило.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на ищеца, съдът възприема да е 10%. При отчитане на приетото съпричиняване от 10%
като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено на 6 300 лв.
Ответното дружество, като застраховател по
гражданската отговорност на деликвента, следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца 6 300 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва
считано от датата на увреждането – 04.12.2015 г. до окончателното изплащане.
По
имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 23.20 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
представляващи разходи за заплатена потребителска такса, свързани с процесния
инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представеното и прието по делото писмени доказателства – фискален
бон, се установи, че ищецът действително е направил такива разходи на стойност
от 23.20 лв. В приетото по делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р М. сочи, че
представеният касов бон за заплатена потребителска такса от 16.02.20176 г. е
във връзка с проведено от ищеца лечение.
Предявеният
иск за имуществени вреди, след редуциране размера на определеното обезщетение
от 23.20 лв., с процент съответен на степента на съпричиняване следва да бъде
уважен за сумата от 20.88 лева,
ведно със законна лихва от датата на увреждането - 04.12.2015г. до изплащането.
С
оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) следва да бъде уважен за сумата от – 6300 лв. и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 40 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде
уважен за сумата от 20.88 лева и отхвърлен за предявения 23.20 лева, поради
установено съпричиняване.
По разноските:
При
този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. П.К. сумата от 775.24 лева с вкл. ДДС, съразмерно
на уважената част от исковете.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 2 863.03лв.
за адвокатско възнаграждение, депозит за
СМЕ и САТЕ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ответника, наведено в хода на устните състезания от адв.Б., като
пълномощник на ищеца, съдът намира за неоснователно, предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и проведени пет открити заседания
в хода на исковия процес, по които е осъществено представителство.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 252.83
лв. и 102.65 лв. разноски за СМЕ и САТЕ, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, , І ГО, 7-ми състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД “Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на М.Л.А., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 6 300 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 04.12.2015
г., от водача на л. а. „Фолксваген Голф“,
с рег. № **********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения размер от 40 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗК “Б.И.” АД,
ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на М.Л.А., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 20.88 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за заплатена потребителска такса, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 04.12.2015 г., ведно със законна лихва, считано от
04.12.2015г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за имуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 23.20
лева, поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА
ЗК “Б.И.” АД, ЕИК ***********, да заплати на адв. П.К. -
САК, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 775.24
лева с вкл. ДДС .
ОСЪЖДА
М.Л.А., с адрес: *** да заплати на ЗД „Б.И."
АД, ЕИК ************, сумата 2 863.03 лв. съдебно - деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И."
АД да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски градски
съд, държавна такса в размер на 252.83 лева върху уважените искове.
Присъдените на ищеца
суми може да се заплатят по сметка IBAN: ***.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: