РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1778/23.10.2023г.
гр. Пловдив,
23.10.2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с
участието на прокурора Анелия Трифонова като разгледа докладваното от съдия
Дичева КАД № 1547 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от Г.И. ***, чрез адв. К.А., срещу Решение № 696/17.02.2023
г., постановено по АД № 7097/2022 г. на Районен съд Пловдив, с което е
отхвърлена жалбата й против заповед за задържане № 11773зз-18/26.04.2022 г. на служител
на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив С.К.. Касаторът
поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано, аргументира
незаконосъобразността на оспорения административен акт, противоречието му с
целта на закона, иска отмяна на решението, отмяна на заповедта и присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба - служител
на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив С.К., в писмен отговор
с вх. № 37987/25.04.2023 г., чрез юрк. П., оспорва касационната жалба, счита
решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като
счита, че решението е правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като
прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни
касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана
по същество - за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение,
Районен съд Пловдив е приел за установено, че с оспорената пред него заповед К.
е задържана за срок до 24 часа на 26.04.2022 г. в 16.50 ч. на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с ЗМ № 196/2022 г. по отношение на престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК.
ПРС е приел, че обжалваната заповед за
задържане е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена
форма, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, спазени
са административнопроцесуалните разпоредби по издаването й и е в съответствие с
приложимото материално право и целта на закона.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя всички
изложени от Районния съд мотиви.
От преписката по издаването за
процесната заповед се установява, че К. е задържана в 16.50 ч. на 26.04.2022 г.
Подписала е декларация, че не желае адвокатска защита, няма здравословни
проблеми, не желае медицински преглед, не желае да се информира член от
семейството или друго лице за задържането, уведомена е за правата си. Приложен е
протокол за личен обиск. Г.К. е освободена в 14.40 ч. на 27.04.2022 г.
Настоящият съдебен състав споделя всички
изложени от Районния съд мотиви, с които е отхвърлена жалбата на К. срещу
Заповед за задържане № 11773зз-18/26.04.2022 г. на служител на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. Неоснователни са твърденията на
касатора за неправилна преценка на съда относно наличието на фактически и
правни основания за издаване на заповедта. Налице са били данни по смисъла на
чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В
заповедта са посочени достатъчно факти според изискванията на чл.74, ал.2 от ЗМВР, даващи възможност на задържаното лице да разбере заради данни за какво
престъпление е задържано и да упражни правото си на защита срещу заповедта. По
своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72
- чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието
прилагането не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от
които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Както правилно приема съдът, данни, че лицето е
извършило престъпление, са налични към момента на задържането му.
Следва да се съобрази и обстоятелството,
че лицето е задържано във връзка с образуваното своевременно досъдебно
производство по чл. 206, ал. 1 от НК. Изходът от това производство не е
релевантен към издаване на заповедта по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР. Целта на
закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и да осуети възможността за извършване на
разследване по образуваното досъдебно производство. Следователно, наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния
орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
При налагането на ПАМ „задържане до 24
часа“ по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или
да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по
отношение на К., каза се, са били налице. В
тази връзка, неоснователен е доводът на касатора, че в процесната заповед
липсват фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е досъдебното
производство. Трайно възприето
в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на
процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за
извършеното престъпление. Това е така, тъй като фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни
за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му
уличаване в извършването на такова.
Неоснователни са и доводите, че
задържането е продължило повече от 24 часа. В тази връзка, правилни са изводите
на първоинстанционния съд за некредитиране на показанията на свидетеля И.С.,
лице съжителстващо на съпружески начала с К.. Показанията на свидетеля касаят
настъпили обстоятелства преди издаване на процесната заповед, свързани с
извършване на действия по разследване, чиято законосъобразност подлежи на
обсъждане в рамките на досъдебното и съдебното наказателно производство.
Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената
заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР и неговата цел е законосъобразен. Възраженията от касатора в
тази насока са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на
правомощията на полицейския орган при налагане на процесната принудителна
административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй
като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който
интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за
зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по
правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят
до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултска защита, които съдът определя в
размер на 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 696/17.02.2023 г. постановено по АД № 7097/2022 г. на Районен
съд Пловдив.
ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН **********
***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата в размер на 80лв. (осемдесет
лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: