РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Перник, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500130 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 1081 от 10.12.2024 г. по гр.д. № 723/2024 г. Районен съд Перник е
отхвърлил предявените от К. П. А. срещу Община Перник искове:
- по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик въз основа на влязло в
сила на 27.04.2021 г. постановление за възлагане по чл. 717з ТЗ и за предаване на
фактическата власт по отношение на реална част от имот с идентификатор по КККР
20956.35.507, с площ от 14778 кв.м, обозначена със зелен цвят и заключена между точките
АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЧ32А в заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, приложена на л. 84 от делото (при площ на имот 20956.35.507 от
54486 кв.м);
- по чл. 109 ЗС да преустанови действията, с които му пречи да упражнява правото си
на собственост, а именно – навлизането в територията на имота, строителството на
гробищна инфраструктура в имота - включително алеи, полагане на асфалт, бордюри и др.
наземна и/или подземна инфраструктура, извършването на погребения в имота, в това число
транспортиране на покойници през имота, изкопаване на гробни места в имота, полагането
на тленни останки на мъртъвци в имота, погребване, урнополагане, преминаването през
имота, поставянето на указателни и други табели в имота.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца. Поддържа, че решението е
1
недопустимо, а районният съд е извършил процесуални нарушения, тъй като е приел за
недоказано правото му на собственост, без да оцени съобразно изискванията на ГПК
представеното постановление за възлагане и без да възложи доказателствена тежест за
установяване на историята на собствеността върху имота. Акцентира, че ответникът не е
оспорил правото му на собственост, а единствено твърдените в исковата молба факти, че с
действията си Община Перник е позволила гробищния парк да навлезе в имота. Сочи, че
публичната продан, чрез която е придобил имота, представлява оригинерно основание в
материалноправен аспект. Обръща внимание, че, противно на приетото от първия съд,
нормата на чл. 61, ал. 4 ЗУТ не изключва възможността гробищен парк да бъде частна
собственост. Нещо повече, процесният имот дори не бил отреден за гробищен парк съгласно
строителните правила и норми. Също така, сочи, че за да стане собственик върху процесния
имот и да го използва като част от гробищния парк, Община Перник следва да извърши
надлежна отчуждителна процедура, каквато към момента не е проведена. Изразява опасения
относно тезата, че Общината става собственик на всяко произволно място, което реши да
използва за гробищен парк. При тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо това исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемата община не е подала отговор на жалбата. Не изпраща представител в
откритото съдебно заседание, не е депозирала писмено становище пред настоящата
инстанция.
По валидността и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта
във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е
произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната
част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Противно на приетото от районния съд, въз основа на представеното постановление за
възлагане по чл. 717з ТЗ се установява, че след влизането му в сила на 27.04.2021 г. ищецът
е придобил имот с идентификатор по КККР 20956.35.507 с обща площ 54486 кв.м.
Закупуването на недвижим имот чрез публична продан по реда на раздел I на глава XLVI от
ТЗ представлява производно придобивно основание, тоест собствеността върху вещта
преминава в патримониума на купувача само ако продавачът я е притежавал до този момент.
2
Невинаги обаче, когато страна в спор по иск за собственост извежда своето право от
производно правно основание, следва върху тази страна да се възлага т.нар. „дяволско
доказване“ (probatio diabolica), тоест че някой по веригата от неговите праводатели е
придобил собствеността по първичен начин, например по давност. Това е необходимо само
когато насрещната страна противопоставя свои права, които изключват в логически аспект
правото на собственост на ищеца. В случая Община Перник не противопоставя такива
права. Нещо повече, предвид обществената значимост на казуса, далеч надхвърляща
настоящия спор за собственост, настоящата инстанция установи самостоятелно посредством
общодостъпна онлайн информация, че в докладна записка на кмета на град Перник до
Общинския съвет на град Перник с изх. № 25/СПУ-3039 от 28.04.2025 г. имот с
идентификатор по КККР 20956.35.507 е посочен като частен имот, предвиден за
отчуждаване с цел разширяване на гробищния парк на град Перник (https://www.obs-
pernik.bg/wp-content/uploads/2025/04/%D0%94%D0%97-%D0%9E%D0%A1_-246.pdf). По
тези съображения искът по чл. 108 ЗС се явява основателен в установителната му част, с
която се иска да се признае за установено, че ищецът е собственик на индивидуализираната
в скицата по СТЕ част от имот 20956.35.507.
Установено е въз основа на СТЕ, че гробищният парк на град Перник е навлязъл изцяло
в процесната реална част от имот 20956.35.507, тоест в тази част са положени тленните
останки на стотици покойници, както и са изградени техни паметници. Не е спорно по
делото, че гробищният парк на град Перник се стопанисва от Община Перник. Следователно
правото на собственост на ищеца е засегнато както в правомощието да владее, така и в
правомощието да ползва въпросната реална част именно от ответника.
Независимо от това обаче, искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част и искът по чл.
109 ЗС се явяват неоснователни. Това е така, защото в конкретния случай правото на
собственост на ищеца се конкурира и отстъпва на правата на семействата и роднините на
всички покойници с положени тленни останки на това място, на общоприетия морал,
налагащ почит към покойниците, както и на санитарните нормирани изисквания при
преместване на тленни останки. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за
здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на
покойници изравянето на трупове на починали или на останките им преди изтичане на 8
години от погребването или преди изтичане на срока по чл. 25, ал. 2 се допуска само по
нареждане на съда или на прокурора по реда и при условията на чл. 157 от Наказателно-
процесуалния кодекс и след писмено уведомяване на съответната регионална здравна
инспекция.
За безспорно накърненото му право на собственост ищецът има право на обезщетение
за ползите, които е пропуснал да реализира от вече заетата част от имота му.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени частично, като искът
по чл. 108 ЗС се уважи в установителната му част. В останалата част същото е правилно и
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски не се следват на нито една от страните, а
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която в полза на Община Перник
са присъдени такива пред първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 1081 от 10.12.2024 г. по гр.д. № 723/2024 г. на Районен съд
Перник в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в установителната му част, както и
в частта, с която К. П. А. е осъден да заплати на Община Перник сумата от 580 лв. съдебни
разноски пред първата инстанция.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Перник, че К. П. А., ЕГН
**********, е собственик на основание постановление за възлагане на имот по чл. 717з, ал.
1 от ТЗ по т.д. № 67/2015 г. на СГС на реална част с площ 14 778 кв.м от имот с
идентификатор 20956.35.507, с адрес на поземления имот: ***, с площ на целия имот 54 486
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада,
категория на земята при неполивни условия: 4, предходен номер: няма, номер по предходен
план: 00507, съседи: 55871.617.23, 20986.35.506, 20986.35.503, обозначена със зелен цвят и
заключена между точките АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЧ32А в заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, приложена на л. 84 от делото, която,
приподписана от съда, е неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4