№ 1453
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110135794 по описа за 2024 година
Предявен е от Г. Д. Н. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи 1/3 част от следните суми: 2323,46 лева, представляваща цена на
потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. зо 30.04.2016г., както и сумата от
239,50 лева, лихва за периода от 15.12.2014г. до 05.05.2017г., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 27.09.2017г. по ч.гр. дело № 30975/2017г. по описа на СРС, 69-ти
състав срещу наследодателя на ищцата- Е. Й. Б., въз основа на който е било образувано изп.
дело № 20238600402248 по описа на Ч. М., рег. № 860 с район на действие СГС, поради
погасяването им по давност.
Ищецът Г. Д. Н. твърди, че спрямо наследодателя й- Е. Й. Б., е било проведено
съдебно производство, което било завършило с влязла в сила на 02.06.2017г. Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, постановена по гр. дело № 30975/2017г. по описа на СРС, 69-ти
състав, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2017г. Въз основа на
така издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20238600402248 по описа
на Ч. М., рег. № 860 в КЧСИ, район на действие СГС. По образуваното изпълнително дело
била конституирана като наследник и била връчена покана за доброволно изпълнение на
задължение в общ размер от 1916,96 лева, което било 1/3 част от задължението на
наследодателя й. Поддържа, че не били извършвани изпълнителни действия от страна на
взискателя за период от повече от 5 години от влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Сочи, че давността е започнала да тече от 02.06.2017г. и до момента на образуване на
изпълнителното производство не била прекъсвана. Счита, че давността е изтекла на
02.06.2022г. и сумата не била дължима. Искането към съда е да уважи предявения иск.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е посочено, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Изложени са
съображения, че в полза на дружеството е бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2017г. по
ч.гр. дело № 30975/2017г. по описа на СРС, 69-ти състав срещу Е. Б. за сумата от 2323,46
лева, главница за доставена топлоенергия за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г., ведно
със законна лихва от 17.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 239,50 лева, мораторна лихва за периода от 15.12.2014г. до 05.05.2017г. и 101,26
лева, разноски по делото. Сочи, че с молба от 17.10.2017г. било образувано изп. дело №
20177860402063 по описа на Ч.. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на
20.11.2017г. на К.Б. съпруг на Е. Б.. На 03.12.2019г. бил наложен запор върху банковите
сметки на длъжника. Сочи, че поради сключване на извънсъдебни споразумения за
доброволно изплащане на дълга, изпълнителното производство по дело № 20177860402063
по описа на ЧСИ М. било спирано по молби на взискателя. На 23.07.2019г. била подадена
молба за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответни
обезпечителни мерки- запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и извършване на опис
и оценка на движими вещи. На 13.12.2023г. била подадена молба за образуване на ново
изпълнително дело. След установяване на обстоятелството, че Е. Б. била починала, била
конституирана ищцата като неин наследник. На 14.03.2024г. на Г. Н. била връчена покана за
доброволно изпълнение, а на 21.02.2024г. били наложени запори върху нейни банкови
сметки. Поради което счита, че погасителната давност не е изтекла. Излага съображения, че
била приложима 5-годишна давност, както и че след образуване на изпълнителното дело
били извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността. На
последно място бил приет и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, с който давността била спряна за период от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявения иск съдът намира следното.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, основан на изтекла погасителна давност, е налице за ищеца единствено в хипотезата, в
която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг
погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация,
опрощаване и пр. Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително
изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени
чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в
изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за
тяхното връщане като принудително събрани без основание. В настоящата хипотеза от
съдържанието на приобщеното изпълнително дело № 20238600402248 по описа на Ч. М. не
2
се установява да са налице погасени вземания по издадения изпълнителен лист от страна на
ищцата Г. Н..
На следващо място страните не спорят, а и с проекта за доклад, обективиран в
определението от 04.10.2024г., обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на
21.11.2024г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
срещу Е. Й. Б. е бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2017г. по ч.гр. дело № 30975/2017г.
по описа на СРС, 69-ти състав, както и че въз основа на изпълнителния лист е било
образувано изп. дело № 20238600402248 по описа на Ч. М., рег. № 860, с район на действие
СГС, както и че Е. Й. Б. е починала на 20.04.2023г. и е оставила за свои законни наследници
двете й дъщери – Г. Д. Н. и А. Д. Н., както и синът й- Б.К.Б..
Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от изпълнителен лист,
издаден на 27.09.2017г. по ч.гр. дело № 30975/2017г. по описа на СРС, 69-ти състав, видно от
който Е. Й. Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2323,46 лева за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г.,
ведно със законна лихва за периода от 17.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, лихва в размер на 239,50 лева за периода от 15.12.2014г. до 05.05.2017г. и 101,26
лева разноски по делото, от които 51,26 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за
юрисконсулт, както и от удостоверение за наследници с изх. № УГ01-4432/02.05.203г.,
издадено от Столична община, район Надежда, от което се установява, че Е. Й. Б. е починала
на 20.04.2023г. и е оставила за свои законни наследници двете си дъщери- Г. Д. Н. и А. Д. Н.,
и сина си- Б.К.Б..
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането
е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В конкретния случай с влизане в
сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
3
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127
от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай от приетата молба с вх. № 20886 от 17.10.2017г. по описа на
ЧСИ М., рег. № 786 към КЧСИ се установява, че по молба на „Топлофикация София“ ЕАД е
образувано изп. дело № 20177860402065 срещу Е. Й. Б. за вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист по гр. дело № 30975/2017г. по описа на СРС, 69-ти състав. С молбата на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., както и да
определя начина на изпълнението- л. 25 от делото.
На 20.11.2017г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Е. Б. чрез съпруга й-
К.Б.
На 14.12.2017г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която е
посочено, че е сключено споразумение с Е. Б., поради което на основание чл. 432, т. 2 ГПК
молят да бъде спряно производството по изпълнителното дело, респ. да бъдат вдигнати
наложените запори. С разпореждане на съдебния изпълнител изпълнителното дело е спряно
на основание чл. 432, т. 2 ГПК.
На 05.06.2018г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е
поискано изпълнителното производство да бъде възобновено, тъй като сключеното
споразумение не се изпълнява. Уточнен е актуалният размер на задължението към
29.05.2018г., както следва: 2323,46 лева, главница, 239,50 лева, мораторна лихва, 59,26 лева-
такса по изпълнително дело, 100 лева, юрисконсултско възнаграждение по изпълнително
дело, 50 лева- юрисконсултско възнаграждение по заповедно производство и законова лихва-
243,56 лева, изчислена към 29.05.2018г.
4
С разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано върху молбата,
производството е възобновено.
На 13.07.2018г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е
поискано да бъде спряно изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 ГПК
поради сключено споразумение с длъжника Е. Б..
На 15.10.2018г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е
поискано производството по делото да бъде възобновено поради това, че сключеното
споразумение не се изпълнява. Уточнен е актуалният размер на задължението към
29.05.2018г., както следва: 2323,46 лева, главница, 239,50 лева, мораторна лихва,
юрисконсултско възнаграждение -9,26 лева и законова лихва – 330,77 лева, изчислена към
11.10.2018г.
На 23.07.2019г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е
поискано да бъде направена справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудово
възнаграждение/пенсия на длъжника/длъжниците и да бъде насрочен опис на движими
вещи, собственост на длъжника/длъжниците- л. 37 от делото.
На 03.12.2019г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за наложен
запор върху вземания на Е. Б., изпратено е и съобщение до длъжника за наложения запор,
което е връчено на 23.12.2019г.- л. 32 от делото.
На 17.11.2023г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която във връзка
с постановление за прекратяване на изпълнително дело № 2065/2017г. е поискано да бъде
върнат оригинала на изпълнителния лист.
От приобщения препис от изпълнително дело № 20238600402248 по описа на Ч. М.,
рег. № 860 с район на действие СГС се установява, че делото е образувано по молба от
13.12.2023г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде
образувано изпълнително дело срещу Е. Й. Б. за сумите, за които е издаден изпълнителен
лист по гр. дело № 30975/2017г. по описа на СРС, 69-ти състав, а именно: главница в размер
на 2323,46 лева, мораторна лихва в размер на 239,50 лева, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 9,26 лева и законна лихва към 06.12.2023г. в размер на 1573,64 лева, както и
дължимата такава до изплащане на вземането. С молбата са поискани следните
изпълнителни действия: да бъде наложен запор върху банкови сметки и сейфове; да бъде
наложен запор върху трудови възнаграждение на длъжника; да бъде насочено изпълнението
към опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична продан. На основание
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да проучи имущественото състояние
на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя
начина на изпълнението.
С Разпореждане от 14.12.2023г. съдебният изпълнител е разпоредил да се образува
изпълнително дело и да се извършат исканите действия, а в случай на възлагане по чл. 18
ЗЧСИ действия по обезпечаване и реализиране на взискването.
С Постановление от 14.12.2023г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното дело
5
на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като Е. Б. е починала.
На 01.02.2024г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е
поискано да бъдат продължени изпълнителните действия като бъде изискано удостоверение
за наследници на Е. Б.. Искането е да бъдат конституирани като длъжници по делото
наследниците на починалия длъжник, както и да бъде наложен запор върху притежаваните
от тях сметки.
С Разпореждане от 20.02.2024г. съдебният изпълнител е конституирал Г. Д. Н., А. Д.
Н. и Б.К.Б. като длъжници по изпълнителното дело в качеството им на наследници на
починалия длъжник Е. Б..
На 21.02.2024г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД
и „Банка ДСК“ АД за наложен запор на вземания на Богомил Баев.
На 21.02.2024г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена Българска Банка“ АД,
„Банка ДСК“ АД и „Ти Би Ай Банк“ АД за наложен запор на вземания на А. Н..
На 21.02.2024г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена Българска Банка“ АД
и „Банка ДСК“ АД за наложен запор на вземания на Г. Н..
Поканата за доброволно изпълнение е получена от Г. Н. на 14.03.2024г.
На 03.04.2024г. е съставен Констативен протокол на основание чл. 434 ГПК, в който е
посочено, че е постъпила сума от А. Н. в размер на 1901 лева, както и че делото е издължено
по отношение на А. Н..
На 03.04.2024г. е съставено Разпореждане за приключване на изпълнителното дело
поради пълно издължаване по отношение на А. Н..
От изискания препис от изпълнително дело № 20177860402063 по описа на Ч., рег. №
786 с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу П.Г.Г. за събиране на вземания, за които е издаден
изпълнителен лист от 29.09.2017г. по ч.гр. дело № 33779/2017г. по описа на СРС, 68-ми
състав.
Предвид гореизложеното съдът приема, че от приетите по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че на 17.10.2017г. е било образувано изпълнително дело №
20177860402065 по описа на ЧСИ М., рег. № 786 въз основа на процесния изпълнителен
лист срещу наследодателя на ищцата- Е. Б.. По делото не се установява за периода от
23.07.2019г. /датата, на която взискателя е подал молба за извършване на изпълнителни
действия/ до прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да са
били предприети или поискани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
Предвид което съдът намира, че е налице период от повече от две последователни години,
през които не са искани и не са предприемани действия по принудително изпълнение,
доколкото следващата молба на взискателя датира от 16.11.2023г. и касае връщане на
оригинала на процесния изпълнителен лист. Следва да бъде посочено, че извършените по
изп. дело № 20177860402065 по описа на ЧСИ М., рег. № 786 действия се установяват от
6
приетите като доказателства писмени документи, приложени към отговора на исковата
молба, доколкото посоченото от ответника изпълнително дело в доказателствените му
искания, а именно изп. дело № 20177860402063 по описа на ЧСИ М. е образувано срещу
трето неучастващо в спора лице – Параскева Георгиева, и касае други вземания. Независимо
от това, от приетите доказателства категорично се установява образуването на изп. дело №
2065/2017г. по описа на ЧСИ М., както и предметът и страните на делото и подадените по
него молби от страна на взискателя.
Съдът приема, че последното валидно изпълнително действие по изп. дело №
2065/2017г. по описа на ЧСИ М. е от 23.07.2019г., след приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, предвид което погасителна давност за
вземанията за процесния изпълнителен лист е започнала да тече именно от тази дата.
За периода от 23.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба, респ. до датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, обаче, не е изтекла
петгодишната давност за процесните вземания.
Това е така, защото давността е била прекъсната с подадената от взискателя молба за
образуване на ново изпълнително дело от 13.12.2023г., въз основа на която е образувано изп.
дело № 20238600402248 по описа на ЧСИ М., както и с последващите изпълнителни
действия, извършени по изпълнителното дело, в частност подадената молба от 29.01.2024г.
от „Топлофикация София“ ЕАД с искане за извършване на изпълнителни действия и
наложения запор върху вземания на Г. Н. от 21.02.2024г., които прекъсват течението на
погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Както беше уточнено по-горе,
независимо от прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона поради
перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от съдебния
изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е без значение за погасителната давност
дали ще стори това в рамките на същото или на новообразувано изпълнително дело, какъвто
е настоящият случай.
По отношение на изложените от ищеца твърдения, че приложима е 3-годишна давност,
съдът намира следното:
При влязла в сила заповед за изпълнение се прилага 5- годишна погасителна давност
на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, независимо от вида на вземанията. Разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в
сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което
решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК.
В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК
на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва
7
вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумцията, че
претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва
да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен. Подобно разрешение в
максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на
заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора
и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно
производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по
общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за
изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и
изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно
течението на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни
последици на съдебни актове, които са били стабилизирани.
Следователно по отношение на вземанията, предмет на влязлата в сила заповед за
изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
независимо от вида на вземанията. В този смисъл е и съдебната практика, намерила
отражение в Определение № 443/30.07.2015г. по ч. т. д. № 1366/2015г. на ВКС, II ТО,
Определение № 60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 2860 от 17.05.2024г.
на СГС по в. гр. д. № 211/2022г., Решение № 6921 от 13.12.2024г. на СГС по в. гр. д. №
11092/2023г., Решение № 118 от 7.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021г., III г. о., ГК,
Решение № 80 от 6.02.2024г. на ВКС по гр. д. № 1862/2023г., IV г. о., ГК и други.
С оглед на което за периода от 23.07.2019г. /датата на последното валидно извършено
изпълнително действие по първото образувано изпълнително дело № 2065/2017г. по описа
на ЧСИ М./ до 13.12.2023г. /датата на която е подадена молба за образуване на ново
изпълнително дело при ЧСИ М., съдържаща искания за извършване на изпълнителни
действия и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/ не е изтекла петгодишната давност и предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ответникът, който претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
8
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г. Д. Н. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД:
1/3 част от следните суми: 2323,46 лева, представляваща цена на потребена топлинна
енергия за периода от 01.10.2014г. зо 30.04.2016г., както и сумата от 239,50 лева, лихва за
периода от 15.12.2014г. до 05.05.2017г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
27.09.2017г. по ч.гр. дело № 30975/2017г. по описа на СРС, 69-ти състав срещу
наследодателя на ищцата- Е. Й. Б., ЕГН **********, въз основа на който е било образувано
изп. дело № 20238600402248 по описа на Ч. М., рег. № 860 с район на действие СГС, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Г. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9