Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. Велико Търново, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на седми юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева,
изслуша докладваното от съдия Матева адм.
д. № 701 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е
образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 208/13.01.2023 г., на С.Е.Й. ***, чрез адв. Т.,***
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която претендира заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от
незаконни фактически действия на служители на РУ Свищов, осъществени при задържането
му по ЗМВР на 05.10.2017г.
Първоначално
исковата молба е била предявена пред ВТОС, като в същата били субективно
съединени искове срещу ОДМВР – Велико Търново и срещу Прокуратурата на
Република България с цена на исковете 60 000 лева, претендирани от двамата
ответници солидарно, като срещу първия ответник обезщетението се претендирало
за причинени неимуществени вреди на ищеца от незаконосъобразни действия на
служители на РУ – Свищов при задържането му на 05.10.2017 г., а от втория – за
обезщетение за неимуществените вреди, но от прекратеното досъдебно
производство, водено срещу него за престъпления по чл. 270 и чл.325 от НК. С
Определение № 945/19.10.2022 г. по гр. д. № 706/2022 г., състав на ВТОС е
прекратил производството пред него и е изпратил исковата молба по подсъдност на
настоящия съд само в частта за претендираното обезщетение от незаконосъобразни
действия на служители на РУ Свищов. В резултат на това е образувано настоящото
дело.
В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в изпълнение на Заповед
№ 353з-439/05.10.2017 г. на началника на РУ Свищов, с която било възложено
провеждането на СПО на територията на управлението съгласно План pег. № 352р-15532/04.10.2017 г. във
връзка с изпълнение на разпоредено в писмо на директора на ОД на МВР-Велико
Търново извършване на проверки по Закона за движение по пътищата, на 05.10.2017
г., около 10.30 часа, екип от служители на посоченото РУ спрели ищеца за
проверка в село Ореш, на ул. „Бендера". Ищецът посочва, че този ден
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ***, собственост на сина му и
след спирането му от полицейските служители му било поискано свидетелство за
управление на МПС и регистрационния талон на автомобила. Твърди, че в хода на
извършената му проверка били установени нарушения на ЗДвП, за които му бил
съставен АУАН № 177804/05.10.2017 г., както и било констатирано наличие на
неплатена глоба за предходно нарушение по ЗДвП, наложена с фиш. След връчване
на така съставения акт, единият от полицейските служители поискал от него да
предаде ключовете за автомобила си, тъй като следвало да бъдат свалени
регистрационните му табели и същият да бъде спрян от движение. Пристигналият
междувременно на мястото на проверката син на ищеца се протегнал да извади
ключовете на автомобила от таблото, но друг от проверяващите служители ги
дръпнал рязко и с това си движение отворил вратичката на сейфа, от където
изпаднал плик, в който имало немалка парична сума. Последвала укорителна
реплика от ищеца към двамата полицаи, при което те започнали да го удрят и
ритат, поставили му белезници, хвърлили го на земята на колене. Връчена му била
заповед за задържане за срок от 24 часа, вследствие на което бил откаран в
ареста в град Павликени, а четири часа по- късно бил освободен. Въз основа на изготвен
от полицейските служители доклад за случая срещу ищеца било образувано
досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 НК и чл. 270,
ал. 1 НК, прекратено с влязло в законна сила постановление на прокурора. Твърди,
че в резултат на гореописаните действия на органите на РУ-Свищов са му
причинени телесни увреждания с разстройство на здравето, негативни преживявания
на уплаха, стрес, чувство на безпомощност, унижение и срам. Изтъква, че в
резултат на тези негативни преживявания е настъпило усложнение на здравето,
както и продължително психическо разстройство и инсулт. За това претендира
обезщетение за тези неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Посочените
в исковата молба оплаквания са доразвити в представената по делото писмена защита
на представителя на ищеца. Претендира присъждането на направените разноски по
делото.
Ответникът
по иска – ОД на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** Б.,
в отговор на искова молба оспорва иска като недопустим, тъй като твърдените от
ищеца незаконосъобразни действия са осъществени при задържането му, което
задържане е обжалвано и потвърдено с влязло в законна сила решение на АСВТ.
Алтернативно оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага подробни
доводи, че по делото не се установява наличието на незаконни действия на
служители на дирекцията, тъй като използваните при задържането спрямо ищеца физическа
сила и помощни средства са в резултат на оказаната от негова страна съпротива.
Извън това посочва, че от събраните по делото доказателства не се доказва и
наличието на твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на
предявения иск, а в условията на алтернативност на съдебното решение –
възразява срещу размера на претендираното обезщетение, както и срещу размера на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище за неоснователност
и недоказаност на исковата претенция. Счита, че по делото не са събрани
доказателства за незаконосъобразни фактически действия на служители на МВР,
които са материалното основание за иска. Посочва, че дори и да се приеме
съобразно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в депресивно разстройство от факта
на задържането, то е на основание законен административен акт – заповед за
задържане, която е потвърдена от съда.
Настоящият
съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на
страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по настоящето дело, а и се установява
от вложеното към настоящето дело адм. д. № 820/2017 г. на АСВТ, че на 04.10.2017
г. е утвърден от Началник РУ на МВР гр. Свищов план за организиране и
провеждане на СПО на територията, обслужвана от РУ гр. Свищов, във връзка с
изпълнение на разпореденото в окръжно писмо рег. № Я-17691/15.6.2012 г. на ВНД
Директор на ОДМВР Велико Търново за провеждане на ежемесечни полицейски
операции по метода за „широкообхватен контрол„ по холандски модел за времето от
10 часа до 12 часа на 05.10.2017 г.
За
изпълнението на разпоредените с този план задачи за посочения часови интервал бил
разкрит следния пост с. Царевец на ул. „Първа“, направление гр. Велико Търново –
гр. Свищов, като били определени следните лица, които да бъдат на поста – С.Й.
и М.Г. – младши автоконтрольори в звено ПК, група „ОП“ при РУ гр. Свищов; Л.Г.,
Р.Р.и В.Г. – мл.експерти, група „ОП“ при РУ гр. Свищов.
Около 10:50
часа служителят В.Г. забелязал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
който се движел в посока юг към тях, като водачът му бил без поставен
обезопасителен колан. Полицейският служител Г.подал с палка сигнал за спиране. След
спиране на автомобила Г.се представил на водача Й. и изискал от последния да
представи свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него и лична
карта.
Й. представил
документите, при което било установено, че СУМПС е с изтекъл срок на валидност.
Последния бил уведомен, че автомобилът ще бъде спрян от движение. Последвало
изключително арогантно отношение, като въпреки предупреждението от страна на
полицейските органи, ищецът продължил с обидите, като повикал на помощ негов
роднина - синът му Е.Й., който дори
направил опит да влезе в автомобила и да го запали.
Поради
това чрез използване на физическа сила Г. извадил Е.Й. от автомобила и го предал
на колегите Г. и Й.. В този момент ищецът блъснал колегата му Й., което
наложило използването на физическа сила за задържането му и поставянето на
белезници.
След това
двамата били отведени в сградата на полицейското управление, където със Заповед
за задържане на лице рег. № 352зз-88/05.10.2017 г., издадена от полицейски
орган – мл.експерт в група „ОП“ при РУ – Свищов, на основание чл.72, ал.1, т.2
от ЗМВР спрямо ищеца по настоящото дело – С.Е.Й. е била приложена ПАМ
„Задържане за срок до 24 часа“. Същата била оспорена от последния пред
Административен съд – Велико Търново, където е образувано адм.д. №820/2017г.,
като с Решение № 63/16.02.2018 г. жалбата на Й. е била отхвърлена. Това решение
е оставено в сила по реда на инстанционния съдебен контрол с Решение №10647/09.07.2019г. по адм.
№5021/2018г. на ВАС.
Спрямо ищеца
е било образувано бързо досъдебно производство по реда на чл. 219, ал 1 от НПК №
437/2017 г., като е повдигнато обвинение с Постановление за привличане на обвиняем
и определяне на мярка за неотклонение от 13.10.2017 г. на СвРП за престъпление
по чл. 270, ал 1 от НК във вр. с чл. 20, ал 2 от НК, и престъпление по чл. 325,
ал 2 от НК във вр. с чл. 325, ал 1 от НК и чл. 20, ал 2 от НК. , Впоследствие с
Постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от 28.11.2017 г.
същото е прекратено за престъплението хулиганство по чл. 325, ал.2 от НК.
От
вложеното към настоящото дело НАХД № 54/2019 г. по описа на Районен съд –
Свищов се установява също, че за извършените нарушения на ЗДвП – управление на МПС
без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното от
него МПС (СУМПС с изтекъл срок на валидност) – нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП; управление на МПС без обезопасителен колан – нарушение на чл. 137А, ал. 1
от ЗДвП и управление на МПС с наложено наказание „глоба“ с електронен фиш
съответен номер, незаплатена в срока за доброволно заплащане – нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП, е бил съставен АУАН № 1495/05.10.2017 г., а въз основа на него от
началника на РУ Свищов е било издадено Наказателно постановление (НП)
№17-0352-001488/23.10.2017 г., с което на С.Е.Й. за осъщественото нарушение на
чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му е
наложена „глоба“ в размер НА 150 лв.; за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на
50 лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП
му е наложена „глоба“ в размер на 10 лева и на основание Наредба № Із2539 са му
отнети общо 6 точки. Посоченото НП е било оспорено от Й. единствено в частта му
по отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
и за отнетите 6 контролни точки за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. С
Решение № 36/17.04.2019 г. по АНД №54/2019 г. по описа на Свищовския районен
съд, същото е било потвърдено в обжалваната част, като след проведения
касационен контрол с Решение № 154/25.10.2019 г. по к.н.д. № 10157/2019 г. на
АСВТ посоченото решение е отменено и е отменено НП № 17-0352-001488/23.10.2017 г.
на началника на РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново в частта, в която на С.Й.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. НП № 17-0352-001488/23.10.2017 г., в частта му, с
която на С.Й. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер ма 150 лв. за нарушение на чл. 150А,
ал. 1 от ЗДвП и с която на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП, като необжалвано, е влязло в сила.
В
следствие на това, на 30.09.2022 г. лицето е предявило пред ВТОС субективно съединени искове срещу ОДМВР - гр.
Велико Търново и срещу Прокуратурата на РБ с цена на исковете общо 60 000 лева,
претендирани от двамата ответници солидарно. Срещу първия ответник
обезщетението се претендирало за причинени неимуществени вреди на ищеца от
незаконосъобразни действия на служители на РУ – Свищов при задържането му на
05.10.2017 г., а от втория – за обезщетение за неимуществените вреди, но от
прекратеното досъдебно производство, водено срещу него за престъпления по чл.
270 и чл.325 от НК. ВТОС от своя страна е намерил, че предявеният иск срещу ОД
на МВР – Велико Търново намира правното си основание в разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ, тъй като със същия се претендира обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на РУ-Свищов към ОД на
МВР-Велико Търново при упражняване на възложените им със закон правомощия,
свързани с извършване на проверка за безопасност и спазване на правилата за
движение по пътищата по реда на Закона за движение по пътищата. Това са
административни правомощия, свързани с опазване на реда и сигурността в
страната. Затова в случая извършените от тях действия са при и по повод
изпълнение на административна дейност, поради което предявеният срещу ОД на
МВР-Велико Търново иск попада за разглеждане съобразно материалната
компетентност на административните съдилища по реда на чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ и компетентен да се произнесе по него е
Административен съд – Велико Търново. С оглед на това с Определение № 945/19.10.2022г.
по гр. д. № 706/202 2г., състав на ВТОС е прекратил частично производството по
делото досежно подадената от С.Е.Й. *** искова молба с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ и е изпратил делото за разглеждане на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
на настоящия съд. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. В резултат на
това е образувано настоящото дело. В рамките на това дело като доказателства са
вложени изисканите от Районен съд-Свищов НАХД № 54/2019 г., ведно с приложените
към него КНАХД № 10157/2019 г. на АдмСВТ, НАХД № 425/2017 г. по описа на
РС-Свищов и КНАХД № 10370/2018 г. на АдмСВТ и НОХД №465/2017г., ведно с
приложените към него БП № 437/2017г. по описа на РУ на МВР-Свищов, ведно с
ВНОХД № 162/2020 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, ведно с КНАД № 297/2021
г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново; административно дело №820/2017г.,
ведно с административно дело № 5021/2018 г. на Върховен административен съд,
както и писмени доказателства, представени от ищеца.
За
установяване на посочените в исковата молба противоправни действия на
служителите на ответника по делото са разпитани като свидетели лицата А.Г.Я., Д.Й.А.
и П.Й. П.– познати на ищеца и Л. А.Г. и С. П.Й. – присъствали на проверката и
задържането на ищеца.
Свидетелят
А.Я. посочи, че работи като таксиметров шофьор, като познава С.Й. от доста
години. Имал курс до с. Ореш и на връщане видял две патрулки от едната страна,
а от другата страна – колата на С.. Не спрял, защото карал без колан, но в
движение видял, че С. стои на колене пред колата и държи в ръката си лист. Не е
видял да има белезници. След около месец, когато видял С. пред болницата,
същият му разказал за случая, като споделил, че при ареста са го сложили на
колене и затова го болят коленете.
Свидетелят
Д.А. посочи, че познава С. отдавна. Връщайки се към с. Ореш с велосипеда си
видял колата на С., като му направило впечатление, че същата няма номера. С.
бил прав пред колата си, като изведнъж двама полицаи се втурнали към него и го
свалили на земята с ритници, след което му сложили белезници. Опитал се да
разбере какво става, но го отпратили. Преминавайки обаче видял от дясната страна
и неговия син Е.с белезници в полицейската кола.
Свидетелят
П.Й. посочи, че познава С. отдавна, тъй като са от едно село. Преди около
три-четири години С. му се обадил, че му е станало лошо през нощта и го помолил
да го закара до поликлиниката в гр. Плевен. Той откликнал, като го придружил до
прегледа при доктора, тъй като трудно пазел равновесие. Наложило се С. да
постъпил в болница, като не помни в кое отделение. Карал и майка му до гр.
Плевен на свиждане. Посочи, че до есента на 2017 г. С. е бил много здрав човек
и е обработвал градината си, но след този случай е спрял да се занимава. От
баща си разбрал, че полицаи са били С. ***, като това е станало през есента на
2017 г., но точна дата не може да каже. От преди четири години започнали да му
се подуват краката и да ходи с бастун, като преди този инцидент е бил абсолютно
здрав.
Свидетелката
Л.Г. посочи, че са били в специализирана полицейска операция с предварително
съгласуван и определен план. Били са общо петима служители, като трима от
служителите били от Териториална полиция, а другите двама - от „Пътна полиция“,
като на служителите от Териториална полиция също са ни вменени права да работим
като контрол на пътното движение по ЗДвП“. Били разположение в началото на с.
Ореш, като имало отлична видимост както за тях, така и за преминаващите. Когато
видели автомобила да идва от селото, колегата й В.Г. се насочил и спрял
автомобила, като всички видели, че водачът е без поставен обезопасителен колан.
След спирането му Г.работил с водача, но в един момент същият започнал да
нервничи, повишил тон и тогава колегите й от „Пътен контрол“ се насочили към
тях. Впоследствие разбрала, че след проверка на документите колегите й са
установили, че СУМПС е изтекло и по тогава действащото законодателство трябвало
да бъдат свалени табелите на автомобила. След като това било обяснено на
водача, същият съвсем се издразнил и започнал да вика, да звъни, да влиза и
излиза от автомобила. Станала разправия, като след идването на младежа, Й. започнал да се държи арогантно
към колегите й – викал, започнал да кълне, да обижда, скачал, нервничал,
уволнявал, заплашвал, отправял клетви за деца и семейства. Пощадил само нея.
Младото момче също се държало по същия начин, като дори се опитало да запали
колата и да тръгне въпреки предупрежденията на колегите. Заради това им
поведение същите били задържани, но предвид оказаната съпротива се наложило да
бъде използвана сила и им били поставени белезници, но не помни къде са били
поставени – отпред или отзад. Никой не е бил повалян на земята.
Свидетелят
С.Й. посочи, че тогавашния ден са били на широкообхватен контрол в началото на
с. Ореш. Били пет полицая - двама към „Пътен контрол“ и тримата били от
Териториалната дирекция. Работили по план за специализирана-полицейска операция
по ЗДвП, като проверката била за установяване на нарушители, които са
неправоспособни. Колегата Г.спрял идващия от селото посока жп гарата автомобил,
жълт на цвят „Голф 2“, чиито водач бил сам и бил възрастен човек, тъй като
водачът бил без поставен обезопасителен колан. Чул, че има някакво напрежение
между тях. Било установено, че СУМПС е с изтекъл срок и трябвало да бъдат
свалени регистрационните номера на автомобила, както и да му бъде съставен акт.
Тогава настанало напрежение, като водачът телефонирал на някого, след което се
появил млад мъж. При идването му възникнал спор между страните и младият мъж
влязъл в автомобила, като след многократно разпореждане да преустанови тези
действия, същият излязъл и започнал да се държи грубо, да отправя клетви.
Младият мъж се качил втори път в автомобила, опивайки се да потегли, като в
този момент, опитвайки се да му попречи да попречи на водача да тръгне,
възрастният мъж го блъснал и той се опрял в гърба на колегата си Рашев, който
бил зад него. Пристъпили към задържане на двете лица, като използвали физическа
сила, тъй като лицата се дърпали и се съпротивлявали. Използвали и белезници,
но не може да каже как са били поставени, кой от служителите ги е поставил и
кога са им ги свалили. Не може да каже кога са свалили регистрационните табели
на автомобила, но със сигурност са били свалени.
По искане
на ищеца е назначена съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещи лица
съдебен лекар и психиатър, чиито заключения са приети по делото. Вещото лице по
съдебно медицинската експертиза посочва, че според издаденото СМУ
№Г-15/06.10.2017г. при възникналия инцидент на 05.10.2017г. С.Й. е получил травматични
наранявания - пет броя кръвонасядания по предностраничната и вътрешна област на
лявата мишница с диаметър от по 2см. и 5см. с оток на меките тъкани и кръвонасядане
с оток на меките тъкани по външно страничната част на дясно бедро, палпаторно
болезнен оток с размери 5/7см. и централно
кръвонасядане с размери 1/0,5см. Посочва също, че в представената медицинска
документация на името на Й. липсват данни за заболявания преди инцидента на
05.10.2017г. Такива са налице след 05.10.2017г., а именно за периода 19.04.2018г.
до 08.02.2023г., според които са налице съществуващи заболявания и такива в
прогресивно развитие, променящи неговото клинично здраве, изразяващи се в
първична глаукома, преживян исхемичен инсулт, хипертонична болест/без застойна/
сърдечна недостатъчност, двустранна прогресираща гонартроза с вътреставно
увреждане на двете коленни стави със ставен излив в тях, първична косартроза и ограничена
подвижност на дясната раменна става след изкълчване на същата, с ограничена
подвижност /“синдром на ротаторния маншон на рамото"/. Според вещото лице
тези данни показват развитие на възпалително дегеративни изменения на ставния
опорно двигателен апарат на Й., артериална хипертония /без застойна/сърдечна
недостатъчност, атеросклероза-засягаща вертебробазиларната система, довела до
развитие на исхемичен инсулт/първична глаукома, които заболявания са довели до
инвалидизация в определена степен на неговата походка с изявен болков синдром,
персистиращ във времето, трудно повлияващ се от обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти. Посочва, че възпалителния процес, обхващащ
опорно двигателния апарат на Й. прогресира с налични деструктивни изменения в
костно-ставния апарат. Експертът дава заключение, че промените в клиничното
здраве на ищеца в неговия прогресиращ характер на посочените изменения, нямат
причинно следствена връзка със случилото се по време на възникналият инцидент
на 05.10.2017 г., които травматични увреждания на меките тъкани в областта на
лявата мишница и дясното бедро са довели и причинили болка и страдания, са
прояви със срок на възстановява на общото му клинично здраве, от около 10-12
дни на отзвучаване, не оставящи последствия и причина за трайни последици за
неговото променено здраве.
Вещото
лице по съдебно-психиатричната експертиза след преглед на медицинската
документация и след проведен психиатричен преглед на ищеца посочва, че не са
налице данни за фамилна обремененост с психични заболявания, като до 05.10.2017
г. същият не е имал диагностицирани заболявания. Посочва, че през м. май 2018 г.
Й. е прекарал исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазиларната артериална
система, като рецидивиращото депресивно разстройство е възникнало в периода на
адаптацията към последиците на стресогенно жизнено събитие. Същото е с бавно
начало от преди 5 години, след преживян стрес, в резултат на което станал напрегнат,
не можел да спи, забравял. Лекуван е при невролог с антидепресанти, но поради
влошено психично състояние, през март 2020 г. и през май 2021 г. е провел
лечение в МБАЛ Белене. След изписване от психиатричното отделение приемал поддържаща
терапия с антидепресант, каквато приема и понастоящем поради наличие на
депресивни изживявания, изразяващи се в потиснатост, тревожност, затруднение
при ежедневните си дейности и чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, за планиране на бъдещето. Според вещото лице това депресивно
състояние е нарушило социалното функциониране на ищеца, като последно проведената
консултация с психиатър е била на 08.03.2023 г. по повод напрегнатост и безсъние. Вещото лице посочва, че депресията възниква при
наличие на подчертана чувствителност спрямо външни фактори и събития от една
страна, и от друга страна, върху предразполагащ биологичен терен, поради което
дава заключение, че стресът, който е преживял ищецът по време на задържането би
могъл да доведе до разстройство на нервната система и до влошаване на
психичното състояние
От
описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим. Същият е подаден от лице, което твърди, че е засегнато от
действия, извършени от служители на ответника, осъществени по време на задържането
му по ЗМВР на 05.10.2017 г. Вярно е, че законосъобразността на задържането на
ищеца въз основа на Заповед рег. № 352зз-88/05.10.2017 г. е потвърдена с влязло
в сила решение №63/16.02.2018г. по адм.д. № 820/2017г. по описа на АСВТ, което
по аргумент от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК би било предпоставка за
недопустимост на исковата претенция. Но това би било така в случай, че се
претендират вреди от самата заповед. В случая претенцията за обезщетение за
вреди се основава на твърдяни от ищеца действия на служители на ответника,
извършени при задържането му, а не вследствие незаконосъобразност на заповедта за
задържане, като по аргумент от разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК
законосъобразността на последните, независимо дали съставляват
административнопроизводствени действия или друг вид действия, се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Тоест отговорът на въпроса
налице ли са незаконосъобразни действия на служители на ответника е свързано с
основателността и доказаността на исковата претенция, а не с нейната
допустимост, макар и тези действия да са свързани с издадената и потвърдена от
АСВТ Заповед рег. № 352зз-88/05.10.2017 г. за задържане на ищеца. Искът е
предявен срещу юридическото лице, чиито
служители се твърди да са причинили увреждане на ищеца - Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, която по силата на чл. 37,
ал. 2 ЗМВР е юридическо лице на бюджетна издръжка.
Разгледана
по същество исковата претенция е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а на съда - да приеме за ненастъпили тези
правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав на предявения иск обуславя неговата
неоснователност.
Съдът
счита, че в процесния случай не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Не са налице незаконосъобразни
действия на ответника, в резултат на които ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, които претендира в настоящото производство.
В случая
твърдените незаконосъобразни действия на служители на РУ Свищов към ОД на
МВР-Велико Търново се изразяват в прекомерност и ненужно използване на
физическа сила и помощни средства /белезници/ от страна на полицейските
служители при задържането на ищеца на 05.10.2017 г. Тези действия обаче не
съставляват незаконосъобразни фактически действия, от които да се претендират
вреди по ЗОДОВ. В глава
петнадесета от АПК е уреден редът за защита срещу неоснователни действия и
бездействия на администрацията. Производството по чл. 250 – чл. 254 от АПК
касае извършването на фактически действия от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В случая
задържането на ищеца е следствие от изпълнението на Заповед за задържане рег. №
352зз-88/05.10.2017 г. Последната
безспорно представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК – властническо волеизявление на административен орган, с което
непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на ищеца. Ето защо
предприетите действия в изпълнение на този административен акт не представляват
фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК и не подлежат на самостоятелен
съдебен контрол за законосъобразност. В случая, актът, който е засегнал
правната сфера на ищеца е именно заповед за задържане рег. №
352зз-88/05.10.2017 г. и неговото изпълнение. Тази заповед е била оспорена, но при проведения съдебен контрол за законосъобразност,
жалбата срещу нея е била отхвърлена с влязло в законна сила Решение № 63/16.02.2018
г. по адм. д. № 820/2017 г. по описа на АСВТ. В този смисъл не може да се
обоснове допустимост и на евентуална претенция за обезщетяване на вреди от
същата като незаконосъобразен административен акт.
Но дори и
да се приеме, че действията по задържането на ищеца представляват фактически
действия, то в случая предвид потвърдената с влязлото в сила решение на АСВТ
законосъобразност на заповедта за задържане, законосъобразни се явяват и
действията, осъществени в изпълнение на същата. Това е така, тъй като съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК съдът има служебното задължение да провери въз основа на
представените от страните доказателства законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, в т.ч. и
съответствието му с целта на закона, като на основание чл. 177, ал. 1 от АПК
решението, с което е отхвърлил оспорването, има сила на пресъдено нещо за
страните по делото, а мотивите на съда ги обвързват. В случая такава проверка е
направена от АСВТ (потвърдена от ВАС), като изрично е посочено във въпросното
решение, че приложената мярка е адекватна и навременна. Посочено е, че тя
съответства на упражненото от ищеца въздействие по сила и противодействие,
поради което е спазен и предвидения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Поради
това въпросът, свързан със законосъобразността, вкл. съответствието с целта на
закона и на съразмерността на противодействието на ищеца на действията на
полицейските служители при задържането на ищеца не подлежи преразглеждане и
пререшаване в настоящото съдебно производство.
За
пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че такава незаконосъобразност
на действията на полицейските служители не е налице, дори и да се приеме, че
същите са чисто фактически действия при задържането на ищеца, които подлежат на
нова проверка сега, тъй като не се установява и от събраните в хода на
настоящото производство доказателства:
В случая
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната
дата (05.10.2017 г.), ищецът е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № ***, собственост на сина си, без обезопасителен колан. Това е дало повод
на св. Г.да спре автомобила за проверка. При тази проверка същият, след като установил
самоличността на водача – ищецът в настоящото производство С.Й., констатирал, че
свидетелството му за управление е с изтекъл срок на валидност. С оглед на така
констатираното Й. бил уведомен, че автомобилът ще бъде спрян от движение. Последвало
изключително арогантно отношение от страна на Й., като въпреки предупреждението
от страна на полицейските органи, ищецът продължил с обидите, като повикал на
помощ синът си Е.Й.. След пристигането му, поведението на ищеца станало
изключително арогантно, като според показанията на св. Г. същият викал,
започнал да кълне, да обижда, скачал, нервничал, уволнявал, заплашвал, отправял
клетви за деца и семейства на полицейските служители. Освен арогантното си
отношение към полицейските служители, от показанията на св. Й. се установи, че
ищецът е употребил и физическа сила, като е блъснал полицейския служител Й. с
цел да осуети задържането на автомобила (предвид опита на сина му в този момент
да потегли с автомобила) и свалянето на регистрационните му табели. С оглед на
това от служителите на ответника е предприето задържане на лицето. Според
показанията на св. Г. и св. Й. при задържането на ищеца действително са
използвани физическа сила и помощни средства (белезници), тъй като от същия е
оказана съпротива. Впоследствие лицето е отведено в РУ Свищов, където спрямо
него е била издадена Заповед за задържане рег. № 352зз-88/05.10.2017 г. Както
се каза и по-горе, тази заповед е била оспорена от ищеца, като законосъобразността
й е установена с влязло в сила Решение № 63/16.02.52018 г. по адм.д. № 820/2017
г. по описа на АСВТ. Предвид това, в хода на настоящото производство не следва
да се изследва въпросът за необходимостта от задържане на ищеца, тъй като тази
преценка е направена от съда, разгледал законосъобразността на издадената
заповед. В случая следва да се прецени единствено законосъобразността на
действията при осъществяване на полицейското задържане - употребата на
физическа сила и помощни средства. Изискванията към тази дейност са разписани в
ЗМВР, Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. на МВР за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях. Така според чл. 75, ал. 1 от ЗМВР при извършване на задържане по чл. 72
полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.
Алинея втора на чл. 75 от ЗМВР разяснява, че мерките по алинея първа се
изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и
здравето предмети или вещи и готовност на полицейските органи във всеки
момент да въздействат върху задържаните
лица с предупреждание, сила, помощни
средства или оръжие.
Нормата
на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР регламентира използването на помощни средства при
изпълнение на служебните задължения само когато това е абсолютно необходимо и в
условията на изчерпателност изброява хипотезите на тяхната приложимост. Между
тях са такива като отказ да се изпълни полицейско разпореждане или съпротива на
полицейски орган и др. Редът за употреба на физическа сила и помощни средства е
разписан в Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. на МВР за реда за употреба на
физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. Съгласно чл. 5, ал. 1
от посочената Наредба от полицейски инспектор В.Г. е изготвена докладна записка
до началника на РУ-Свищов на 05.10.2017 г. Описано е поведението на С.Й. и
причините за задържането му. Доказателствената сила на този писмен акт не е
оспорена, а по същество доказателствената стойност на същия е висока. Това е
официален документ, изготвен от длъжностно лице по повод службата му, участвало
при задържането и то във времето непосредствено след задържането.
Обективираните в докладната записка констатации се потвърждават и от показанията
на св. Г. и св. Й., дадени в хода на настоящото производство. В показанията си
двете лица детайлно описаха поведението на ищеца след уведомяването му от
полицейския служител, че регистрационните табели на автомобила следва да бъдат
свалени. В този смисъл и двете лица посочиха, че същият е започнал да се държи арогантно, като
след пристигане на сина му поведението му е станало изключително неприемливо и
въпреки отправените към него разпореждания от страна на полицейския служител за
преустановяване на това поведение, същият е продължил да се държи по този начин.
Освен арогантното си отношение към полицейските служители, от показанията на
св. Й. се установи, че ищецът е употребил и физическа сила, като е блъснал
полицейския служител Й.. Настоящият състав кредитира тези показания, доколкото
същите се потвърждават от останалите доказателства по делото, а и са дадени от
лица, преки очевидци на задържането на ищеца. Предвид изложеното, настоящият
състав намира за безспорно доказано, че от страна на ищеца е осъществена
провокация, вербална и с действия, изразяваща се в прекословие и неизпълнение
на полицейски разпореждания. Самото фактическо задържане на лицето е извършено
след неколкократни предупреждения и разяснения, а в хода на същото е била
налице и физическа съпротива от страна на
Й.. Това в крайна сметка е обусловило и употребата на помощно средство (белезници
на ръцете). Настоящият състав на АСВТ намира, че с оглед конкретните факти и
обстоятелства е било налице фактическо основание, предвидено в хипотезата на чл.
85, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за употреба на физическа сила и помощни
средства при задържането на Й.. Последният е отказал неколкократно да изпълни
разпорежданията на проверяващия полицай, което създава предпоставки за
застрашаване на живота и здравето на полицаите и осуетява проверката. Поради
това съдът приема за доказано, че от страна на ищеца е била налице провокация и
съпротива, които са основания, предвидени в закона както за употреба на
физическа сила, така и за използването на помощни средства. Използването на
сила и помощни средства в конкретния случай е било наложително, а начинът по
който са реализирани не противоречи на
изискванията на посочените по-горе нормативни актове. По повод на оплакванията
на ищеца, че е бил ритан и хвърлен на земята, следва да се отбележи, че по
делото не се събраха доказателства, които да установяват сочените действия спрямо
него. Такива твърдения се съдържат единствено в показанията на св. Я., св. А. и
св. Й., които обаче съдът не кредитира предвид приятелските им отношения с
ищеца и заинтересоваността им от изхода на делото, а и
предвид некореспондирането им с останалите доказателства по делото.
С оглед
изложеното, не е налице първият елемент от фактическия състав за възникване
отговорността на ответника – незаконосъобразни действия, което води до извод за
неоснователност на предявения иск.
За
пълнота следва да се отбележи, че не се установи и, че твърдените от
ищеца неимуществени вреди – увреждане на здравето и психическо разстройство са в
причинна връзка със задържането. За установяване на здравословните увреждания
на ищеца по делото беше допусната съдебно-медицинска експертиза, която да бъде
изготвена от вещи лица съдебен лекар и психиатър. От заключението по съдебно-медицинска
експертиза се установи, че според СМУ № Г-15/06.10.2017 г., при възникналия
инцидент на 05.10.2017 г. ищецът е получил травматични наранявания - пет броя
кръвонасядания по предностраничната и вътрешна област на лявата мишница с
диаметър от по 2 см. и 5 см. с оток на меките тъкани и кръвонасядане с оток на
меките тъкани по външно страничната част на дясно бедро, палпаторно болезнен
оток с размери 5/7см. и централно
кръвонасядане с размери 1/0,5см. Според вещото лице – съдебен лекар обаче,
такива травматични увреждания отзвучават за около 10-12 дни, като същите не
оставят последствия. Действително от заключението се установи, че в
медицинската документация на ищеца са налице данни за болестни процеси единствено
след задържането му на 05.10.2017 г. – за периода от 19.04.2018 г. – 08.02.2023
г. Но според вещото лице, тези данни показват развитие на възпалително
дегеративни изменения на ставния опорно двигателен апарат на ищеца, артериална
хипертония/без застройна сърдечна недостатъчност, артеросклероза – засягаща вертебробазиларната
система, които са довели и до развитие на исхемичен инсулт/първична глаукома,
които от своя страна са довели и до инвалидизация в определена степен на
неговата походка, а не на травматични увреждания. Вещото лице изрично посочи,
че възпалителният процес, обхващащ опорно двигателния апарат прогресира във
времето, но този прогресиращ характер няма причинно-следствена връзка със
случилото се по време на възникналия инцидент на 05.10.2017 г. Разпитано в
съдебно заседание, уточни, че получените при инцидента увреждания са от
повърхностен характер без да засягат в дълбочина ставен апарат, мускули,
менискуси, които от своя страна са от възпалителен характер и не са свързани с
травматичните увреждания.
Що се
отнася до претендираните вреди, изразяващи се в психическо разстройство, следва
да се отбележи, че реално същите се твърди да се доказват от приетото без
оспорване от ищеца заключение на вещото лице – психиатър. Според заключението
на съдебно-психиатричната експертиза не са налице данни за наследствена
обремененост на ищеца с психични заболявания и до 05.10.2017 г. същият не е
имал диагностицирани психични заболявания, като рецидивиращото депресивно
разстройство е възникнало след прекаран исхемичен мозъчен инсулт през м.05.2018г.,
който обаче не е причина за депресията, като за такава може да се приеме
стресът, който е преживял Й. при задържането. Настоящият състав не кредитира
заключението на експертизата, тъй като същото е направено без да са взети
предвид всички налични по делото документи и без да е изследвана в пълнота
медицинската документация на ищеца. В тази връзка от разпита на вещото лице безспорно
се установи, че същото не е запознато с наличната по делото епикриза за
психиатрично заболяване на М.С.Ч.- майка на ищеца (л. 42 от делото) и извода,
че нейното психиатрично заболяване е отчетено като такива при налична фамилна
обремененост от сина й – ищеца по делото. Видно от епикризата на Ч.е, че в
раздел „фамилна обремененост“ е констатирана такава именно от сина й – ищецът в
настоящото производство. В същото време, в експертизата се твърди, че ищецът не
е фамилно обременен от майка си, като в съдебно заседание след запознаване с
епикризата вещото лице отново заяви, че не може да се приеме, че ищецът е
фамилно обременен от майка си, тъй като при майката се касаело за един епизод
(като самото заболяване на майката не е изследвано изобщо). Този извод обаче не
се споделя от настоящия състав, доколкото във въпросната епикриза като причина
за хоспитализацията на Ч.се посочва „влошено състояние, след като спряла поддържаща терапия“. При тези
данни е очевидно, че не се касае за единичен епизод, а за пореден депресивен
епизод в резултат от спиране на медикаментозното лечение. Налага се изводът, че
заболяването на майката на ищеца датира от преди, поради което не може да се
приеме изводът на вещото лице, че ищецът не е наследствено обременен с психично
заболяване. Освен това фамилната обремененост е генетична такава, която по
определение е двустранна връзка. При едни и същи диагнози на майката и сина – в
техните епикризи, не може да се приеме, че може да е налице фамилна
обремененост само на майката от сина, но не и обратно с мотива, че страдали от
различен вид заболявания (защото и при извода за майката са страдали от същите
заболявания).
Нещо
повече, според заключението, РДР при ищеца е възникнало след прекаран исхемичен
мозъчен инсулт през м. 05.2018 г. От приложената по делото епикриза от
31.03.2020 г. (л. 35 и л. 36 от делото) обаче се установява, че на 01.03.2020 г.
ищецът е постъпил в МБАЛ Белене ЕООД с ИЗ №512/2020 г. и диагноза: F33.1 – „Рецидивиращото депресивно разстройство, сегашен
епизод – умерено тежък“, като при постъпването е снета анамнезата на лицето по
негови данни. Според съдържащите се в епикриза, раздел анамнеза, данни
заболяването (Рецидивиращото депресивно разстройство), дало повод за прием в
лечебното заведение е „с бавно начало от
преди 3 години“, което предвид датата на приема означава, че се касае за
месец март 2017 г. Този период обаче
предхожда с около половин година задържането на ищеца (осъществено на
05.10.2017 г.), от което следва изводът, че заболяването на ищеца е възникнало доста
преди задържането му. Предвид изложеното, не може да се сподели и изводът на
вещото лице, че преди задържането ищецът не е страдал от психично заболяване и
че причина за отключването му е именно задържането, още повече, че в съдебно
заседание вещото лице посочи, че влияние върху психическото му състояние би
могъл да е оказал и стресът от образуваното наказателно производство.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не
са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на ответника, поради което исковата претенция на С.Е.Й. се явява неоснователна
и искът следва да бъде отхвърлен със съответните последици от това.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определени в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ.
|
|
Водим от горното, Великотърновският административен
съд, Четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от С.Е.Й. ***, срещу ОД на МВР – Велико Търново за присъждане на обезщетение
в размер на 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от незаконни
фактически действия на служители на РУ Свищов, осъществени при задържането му
по ЗМВР на 05.10.2017г.
ОСЪЖДА С.Е.Й., ЕГН
********** *** да заплати на ОД на МВР – Велико Търново разноски за настоящото
производство в размер на 100,00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване и протест пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: