Р Е
Ш Е Н
И Е № 248
град
Пловдив, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Миглена МАРКОВА
Атанаска АНАСТАСОВА
при секретаря
Гергана СПАСОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева ВНЧХД №1704 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по глава ХХІ
от НПК.
С
присъда №179/24.06.2019 г., постановена по НЧХД №3206 от 2017 г., Районен съд –
Пловдив, 7 наказателен състав, е признал подс. А.Р.Р. за виновен в това, че около 17
часа на 27.11.2016 г. в гр. П., на входната врата на жилищен блок на ул. *** №
**, причинил на К.С.П. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно
– контузна рана към вътрешния слой на лява вежда, разкъсно – контузна рана по
долния клепач на лявото око, кръвонасядане и оток по клепачите на лявото око
/долен и горен/ - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл. 78 А от НК го е освободил от наказателна отговорност
и
му е наложил административно
наказание глоба в размер на хиляда лева.
Подсъдимият А.Р. е осъден да заплати: на частния тъжител К.С.П. сумата 5000 лева, от които 2000 лева
за разкъсно – контузна рана по лява вежда, 2000 лева за разкъсно-контузна рана
по долния клепач на лявото око, 1000 лева за оток и кръвонасядане по горния и
долния клепач на ляво око, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания - вследствие
престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деликта 27.11.2016 г., както и направените разноски за адвокатски хонорар в
размер на 500 лв.; направените по
делото разноски за съдебномедицинска експертиза в размер на 218 лева - в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Пловдив; в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив, държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск - 200 лева.
Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба
от защитника на подсъдимия адв. К.Д., като се твърди неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост, а уважения размер
на гражданския иск е завишен, без да се навеждат конкретни доводи, с искане за
отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК бе депозирано допълнително писмено изложение, като се изложиха подробни
съображения относно твърденията в жалбата – неправилна оценка на
доказателствата, не са обсъдени наличните противоречия. Неправилно не е
приложена разпоредбата на чл.12 НК, тъй като подсъдимият е действал при
неизбежна отбрана. Наказанието е несправедливо. Поддържат се и направените
искания, както и ново – делото да се върне за ново разглеждане на
първостепенния съд.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция частният тъжител не се яви и не изрази становище.
Повереникът адв. Е. счита, че
присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.
Защитникът адв. Д. поддържа,
че съдебният акт на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен, като
следва да се отмени и да се постанови нова, оправдателна присъда, или да се
отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Излага подробни съображения, че изводите на първостепенния съд са необосновани
– не почиват на правилен прочит на доказателствата по делото. Не е извършено
престъпление, деянието не е общественоопасно, като се иска да се приложи
института на неизбежната отбрана.
Подсъдимият Р. поддържа
изложеното от защитника си, както и, че е невинен, и моли за оправдателна
присъда.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, и след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от посочените основания, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, прие за установено следното:
Жалбата
срещу постановената от РС – Пловдив присъда е процесуално допустима – подадена
е в законоустановения срок и от надлежна страна. Преди разглеждането ѝ по
същество въззивната инстанция дължи отговор на доводите за допуснати съществени
процесуални нарушения, наведени от защитника, а именно неправилна оценка на
доказателствения материал и липса на мотиви. Според настоящия състав не се
констатират сочените недостатъци на съдебния акт. Същият е мотивиран, като може
да се установи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на
контролираната инстанция. Изложени са и съображения защо се дава вяра на едни
от свидетелските показания, а не на други. Не са налице и съществени
противоречия, които да не са обсъдени от състава на районния съд. Ето защо се
прие, че при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт от състава
на районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да не могат
да бъдат отстранени от въззивната инстанция и да налагат връщане на делото в
предходна фаза от процеса. По тези съображения жалбата бе разгледана по
същество, като се прие, че е частично основателна – относно доводите, касаещи
гражданския иск.
Въз основа на събраните от
състава на районния съд доказателства
е приета за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият К.П. живял на
семейни начала с К.К.повече
от девет години, като от връзката имали две деца – С.К.П. и Г.К. П.. Разделили
се в началото на месец юни 2016 г. и К.К.се омъжила
за А.Р.. Децата останали да живеят при майка си.
На 27.11.2016 г. пострадалият
имал среща с приятели на барбекю в една от беседките
в непосредствена близост до жилищния блок на ул. *** № **, в който, в апартамент
№ ** на 13 етаж, живеели К.и Р.. Беседките били две – едната - по-близо до
блока, в който живеели К.и Р., а другата - до съседен блок, но и двете беседки
били близо една до друга и до всеки от блоковете. Пострадалият бил с приятелите
си Б.И. и В.Д. на втората беседка, която била на 20-30 метра от входа на блока
на К.и Р..
Към 17 часа пострадалият П.
видял К.К., дъщеря си С.и подсъдимия А.Р. да вървят
към входа на блока. Станал от беседката и тръгнал към тях, за да види детето
си. След него станал свидетелят В.Д., който от преди знаел, че на пострадалия
не му давали да види С.П.. Пристигайки пред входната врата, последната вече се
била затворила и той започнал да тропа по нея, обиждайки подсъдимия с думите
„Мишка, мишка“. Р. отворил вратата и застанал на
касата, с което препятствал П. да влезе навътре. В това време от площадката на
асансьора към тях се приближила К.Р., която приканвала пострадалия да отстъпи
назад. В желанието си да влезе навътре към площадката на асансьора, където била
дъщеря му, П. се опитал да избута
Р.и К.Р., в отговор на което подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в лицето в
областта на лявото око, при което пострадалият паднал назад по гръб на земята.
На помощ му се притекли очевидците Д.и Т.. Впоследствие П. заедно със своя баща
посетил лечебно заведение.
Според заключението на
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, на К.П. са били причинени разкъсно – контузна рана на лява
вежда, разкъсно-контузна рана по долния клепач на
лявото око, кръвонасядане и оток по
клепачите на лявото око /долен и горен/. Описаните травматични увреждания са
били причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, като
отговорят по начин и време да са били
получени така, както е съобщено в материалите по делото, а именно при нанесен
силен юмручен удар в областта на лявата вежда и клепачите на лявото око на
пострадалия. Като медико-биологични признаци на телесни повреди, описаните две разкъсно- контузни рани,
поотделно и в съвкупност, са причинили разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, като са причинили болка и страдание без разстройство
на здравето.
Според вещото лице Ш.,
болките и страданията, причинени от такъв вид травма, са временни. Те са
по-силни в началните моменти, в острия стадий на травмата – първите дни, и
постепенно отзвучават с напредването на оздравителния процес, като типично за
подобни травматични увреждания е отшумяването им за две – три седмици.
Тази фактическа обстановка е
приета за установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: частично от обясненията на подсъдимия, от
показанията на свидетелите Р.Т., В.Д., Б.И. и отчасти от показанията на
свидетелите К.Р. и С.П., от писмените доказателства, както и заключението на
експертизата.
Според настоящия състав
фактическата обстановка е правилно възприета, с изключение на факта, че
пострадалият се е опитал да избута подсъдимият и съпругата му – същата се е
приближила до вратата, когато е отворена от Р., пострадалият е опитал да влезе,
но не е избутвал когото и да е. Св. Т. е категорична, че не е видяла други хора
на мястото, където е бил ударен П., не е видяла К. да удря А., както и друго
съприкосновение.
Въззивният
състав се довери на изнесеното от свидетелката за отправени реплики от П. към
Р. и нанесения удар от последния, както и, че не е видяла съпругата на
подсъдимия на мястото в момента на инцидента или пострадалият да удря Р.. Не се
установи свидетелката да е заинтересована по какъвто и да е начин от изхода на
делото, не се установиха близки отношения със страните, за разлика от всички
останали свидетели, като се прие, че показанията ѝ са обективни и
безпристрастни, още повече, че кореспондират /макар и частично/ с обясненията
на подсъдимия и показанията на семейството му.
Не могат да се възприемат
доводите на защитата за неправилна интерпретация на гласните доказателствени
средства. Единствената разлика между ползваните от първата инстанция и от
настоящата свидетелски показания касае св. Д.и И., за което са изложени
съображения по – нататък в мотивите.
Обясненията на подсъдимия са
както доказателствено средство, така и средство за защита. Настоящият състав се
довери на изнесеното от него относно това, какви са били действията преди
инцидента, отправените обидни думи към него, приближаването на съпругата му,
състоянието ѝ, както и нанесения удар на пострадалия. В тази част
обясненията се подкрепят от показанията на св. Р. и П., чиито твърдения в тази
насока също се ползват с доверие.
Не се даде вяра на показанията
на св. Д.относно това, че е присъствал и сина на частния тъжител, както и, че
последният не е извършвал каквито и да е действия пред вратата на блока и не е
викал, защото в тази им част се явяват изолирани – в противоречие на изнесеното
от очевидците. Показанията му, че не е видял Р. обаче, кореспондират с
твърденията на св. Т., като се прие, че този факт отговаря на обективната
действителност. Р. е присъствала на инцидента, била е в непосредствена близост,
но вътре – във входа на блока, а не – извън него.
Колкото до показанията на св.
И. – същият не е очевидец, а установява какво е било състоянието на пострадалия
след инцидента. Той не допринася за изясняване на правнорелевантни факти –
свързани със съставомерността и извършване на деянието, поради което и
изнесеното от него не се обсъжда.
Основателни са доводите в
допълнението към жалбата, че достоверността на свидетелските показания не се
извлича от това, какви са отношенията със страните. Вече се изложиха
съображения относно обективността и безпристрастността на св. Т. и защо се дава
вяра на изнесеното от нея относно съставомерните факти. По отношение на
останалите са налице несъответствия с показанията на св. Д., но същите са
ирелевантни и не следва да се обсъждат. За разлика от обективността на първата
свидетелка и втория, които е в приятелски отношения с П., св. Р. е в силно
влошени отношения с него, а е и съпруга на подсъдимия. Сам по себе си този факт
не е основание за възприемане или отхвърляне на изнесеното от нея. Изложиха се
обаче съображения относно какво и защо ѝ се дава вяра. Споделят се и
доводите на районния съд защо следва да се довери на св. Т. и на св. Д..
Не следва да се обсъждат
доводите на защитата относно това, какво е казано във воденото гражданско дело
или при извършената предварителна проверка от Първо РУ на МВР – касае се за
различни производства.
Правилно е прието
заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и
опит и неоспорено от страните.
От настоящия състав не се
даде вяра на твърдението на подсъдимия, че вратата на блока е била отворена,
пострадалият е направил опит да влезе, като Р. го е спрял. Обясненията в тази
им част противоречат на показанията на малолетната свидетелка, която е
възприела, че „С.слезна, отвори входната врата и тя
остана отворена“. По какъв начин се затваря входната врата на блока обяснява
св. Д., като е категоричен, че когато
пострадалият е стигнал до блока, вратата се е затворила и К.П. е останал
пред нея. В последствие вратата се е отворила и подсъдимият е нанесъл удар. Не
става ясно какво друго, освен търсене на конфликт с пострадалия по повод
обидните реплики, е мотивирало подсъдимия да отвори вратата, която е била
затворена и е блокирала достъпа на пострадалия до семейството му. В този случай
- когато се провокира нападение от дадено лице - не може в последствие да се
говори, че то е действало при условията на неизбежна отбрана.
Нещо повече – св. Т. и Д.не
са забелязали Р., т.е. тя не е излизала през вратата, а е останала от вътрешна
страна. Пострадалият обаче не е могъл да я хване или да ѝ нанесе удар,
без да бъде видян от някого от тях, тъй като пред него е бил подсъдимият, като
по тези съображения се прие, че това е защитна теза на Р. и в тази част
настоящия състав, както впрочем и първоинстанционния, не се довери на
обясненията и обслужващите ги показания на съпругата и детето.
По изложените съображения –
отваряне на вратата, за да се нанесе удар на пострадалия, без същия да е
демонстрирал друго освен словесна агресия, не може да се приеме, че е налице
неизбежна отбрана. В мотивите към атакуваната присъда са изложени и
допълнителни съображения в тази насока, които се споделят и не следва да се
преповтарят.
При така
установената и възприета фактическа обстановка правилно съдът е приел, че от
обективна и субективна страна от подсъдимия са осъществени съставомерните
признаци на престъпление по чл.130, ал.1 от НК за това, че около 17 часа на
27.11.2016 г. в гр. П., на входната врата на жилищен блок на ул. *** № **, е
причинил на К.С.П. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно
– контузна рана към вътрешния слой на лява вежда, разкъсно – контузна рана по
долния клепач на лявото око, кръвонасядане и оток по клепачите на лявото око /долен
и горен/.
Налице е
деяние - на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл удар с юмрук по лицето
на частния тъжител, в областта на лявото око, като са причинени описаните разкъсно – контузни рани, оток и
кръвонасядане.
Деянието е
извършено от подсъдимия при наличие на пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Правилно е
прието, че с оглед размера на предвиденото наказание за извършеното
престъпление по чл.130, ал.1 от НК са налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като подс. Р. правилно е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Правилно е определен и размера на същата - 1000 лева, в минималния предвиден
размер на наказанието. Изложени са съображения в тази насока, а и
производството е образувано единствено по жалба на подсъдимия /респективно –
защитника му/.
Относно гражданския иск – същият е с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи, следва да са налице
кумулативно предвидени в закона предпоставки – да е налице деяние, което е
противоправно и е извършено виновно, а и в резултат именно от него да са
причинени вреди.
Вече се изложиха съображения защо е
налице противоправно и виновно извършено от подсъдимия деяние. Установени са и
увреждания върху частния тъжител, като причинната връзка между действията на
подсъдимия и причинените вреди се установява от заключението на
съдебномедицинската експертиза. Ето защо искът се явява основателен. Уваженият
размер обаче е прекомерен – всички увреждания са причинени с един удар, в една
анатомична област, на сравнително малка площ, като при обичаен ход на
оздравителния процес за заздравяването са необходими 2 – 3 седмици.
В конкретния случай не се доказаха болки
и страдания за по – продължителен период от време или утежнен ход на
оздравителния процес, които да обусловят уважаването на гражданския иск в пълен
размер. Настоящият състав счита, че за репариране на вредите от деянието най –
справедливо е обезщетението да се определи в размер на 2000 лв. – по 800 лв. за
всяка от разкъсно – контузните
рани, както и 400 лв. за кръвонасяданията, като
исковете в частта до пълните предявени размери – по 2000 лв. за всяка от раните
и 1000 лв. за причинените оток и кръвонасядане – следва да се отхвърлят като
недоказани. Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане, като присъдата в тази част –
относно акцесорния иск за лихва – е правилна.
Намаляването на размера на присъденото
обезщетение е основание за изменение на присъдата в частта, в която съдът се е
произнесъл по отношение на държавната такса, като същата следва да се намали на
80 лв. Правилен е осъдебния акт в частта относно
разноските по делото.
Тъй като при обжалване не е
внесена дължимата държавна такса, подсъдимият следва да заплати по сметка на
ПОС такава в размер на 6 лв.
Съобразно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК въззивният съд намира, че са налице
основания за изменение на присъдата, поради което и на основание чл. 337, ал.3 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №179/24.06.2019 г.,
постановена по НЧХД №3206/2017 година на Пловдивски районен съд, VІІ наказателен състав, в гражданско –
осъдителната част, като НАМАЛЯВА размера на присъденото
обезщетение от 5000 лв. на 2000 /две хиляди/ лева, от които 800
/осемстотин/ лева за разкъсно - контузна
рана по лява вежда, 800 /осемстотин/ лева за разкъсно – контузна рана на долния клепач на лявото око и 400
/четиристотин/ лева за оток и кръвонасядане по горния и долния клепач на лявото
око, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта до пълните предявени размери като недоказани.
НАМАЛЯВА размера на определената държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск на 80 /осемдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА А.Р.Р.
*** да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса за образуване
на въззивното производство в размер на 6 /шест/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
Да
се изпрати
съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: