№ 118
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора А. П.пколев Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601382 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №903311, постановена на 22.07.2020г. по НОХД №331/2019г.
на Окръжен съд – гр. Благоевград, подс.Р. И. Т. е признат за виновен за това,
че на 29.01.2018 г. около 18.55 часа на път III - 1084, километър 4+1000, в
района между селата *** и Михнево, община Петрич, като правоспособен
водач на моторно превозно средство категории „В“, „С“, „Ткm“ и „М“, при
управление на лек автомобил „Тойота“, модел “Рав 4“, с рег.№*** е нарушил
правилата за движение от ЗДвП, визирани в чл.20, ал.2, пр.6 от ЗДвП, като
при избиране скоростта на движение не се е съобразил с конкретните условия
на видимост - нощното време, намалената видимост, управление на къси
светлини със зона на осветеност от 60 метра, като се е движел с несъобразена
скорост - 81,8 км/ч. при допустима максимална съобразена скорост от 60
км/ч., която не му е позволила да спре в осветената зона пред автомобила, при
възникналата предвидима опасност за движението, в резултат на което
допуснал пътно - транспортно произшествие като блъснал движещия се по
пътя пешеходец И. Б. П., с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил
1
смъртта му, с което осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.1,
буква „в“, пр. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК вр.чл.20 ал.2 пр.6 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 343, ал.1, буква „в“, пр. 1, във връзка с
чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК вр. чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване
от свобода” за срок от 2 /две/ години, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК, съдът лишили подс.Р. И. Т. от правото да
управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Срещу постановената от БлОС присъда е постъпила жалба от подс.Р.Т.
чрез защитника му адв.Г.. В жалбата се твърди, че съдебният акт е
неправилен, поради което следва да бъде отменен. Застъпва се становище, че
съдът, макар и да е изследвал технологията на случилото се ПТП е следвало
още да разшири задачите към експертите, за да получи оптимално
категорични данни, свързани с дължината /като метри/ на осветяване на пътя
и банкета от десния фар на конкретния процесен автомобил; възможността на
водача да забележи /види/ този пешеходец с оглед облеклото му и времето
/тъмна вече част от деня/, определена като метри пред автомобила; моментът
на навлизане на пешеходеца в пътното платно и отстоянието на автомобила
като метри от мястото, с оглед определяне на „опасната зона“. Посочените
въпроси останали без категорични отговори, а присъдата не бивало да почива
на предположения. Поради това, че към момента на подаване на жалбата не
са били изготвени мотивите към присъдата, отново се описват факти от
случилото се на инкриминираната дата. Поставя се въпрос, кога обективно е
могъл да бъде забелязан пешеходецът и възможно ли е било при
своевременна реакция на водача, да бъде предотвратен удара? Отговорът на
този въпрос е необходим, за да бъде направен верен извод за обстоятелствата,
свързани със задължението на водача да управлява с такава скорост, която да
му позволява да спре в рамките на осветената зона. Изразява се становище, че
според вещите лица, пешеходецът е могъл да бъде забелязан на разстояние от
59,07 метра пред автомобила, а осветената зона пред десния фар е около 60
метра. Според защитата, дори Т. да се е движил със скорост от 60 км/ч, при
всички положения пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране и
2
ударът е бил непредотвратим.
След запознаване с изготвените от съда мотиви към присъдата,
подс.Т. е депозирал чрез защитника си допълнение към въззивната жалба. В
него се изразява несъгласие с приетото от съда, че „за подс.Т. не е възникнала
непредвидима и непреодолима опасност…“, като за този извод основание
било само и единствено скоростта на движение на процесното МПС, без да се
коментират всички онези обстоятелства, които имат значение и които са били
посочени във фазата по същество. Нямало категоричен отговор на най-
важният въпрос – на колко метра отстояние пешеходецът е станал видим за
водача? Като друг важен аспект се посочва осветеността, относима към
опасната зона за спиране. Според експертите, тъй като осветеността е 60
метра, то трябва да бъде избрана скорост най-много до 60 км/ч, тъй като тя
позволява спиране в рамките на осветеното. Това означава, че водачът трябва
да кара задължително със скорост до 60 км/ч, за да може да спре в рамките на
осветената зона, а пешеходецат е станал видим за водача на 59-тия метър, т.е.
в опасната зона за спиране, а това означавало, че ударът е непредотвратим.
Поради тези съображения се моли да бъде отменена атакуваната
присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подс.Т..
Пред въззивния съд, представителят на Софийска апелативна
прокуратура счита, че от проведеното първоинстанционно съдебно следствие,
както и от проведеното такова пред въззивната инстанция, се е потвърдила
установената вече фактическа обстановка, която е дала възможност да се
установи както осъществяването на престъпния резултат, така и участието на
подсъдимия в него. Вещите лица обяснили механизма на извършването на
деянието, както и факта, че само и единствено вследствие на неправилното
поведение на подсъдимия се е стигнало до причиняване на смърт на
пешеходеца. При определяне на наказанието, първоинстанционния съд
правилно е пеценил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Моли се да бъде потвърден първоинстанционния акт.
3
Защитата на подсъдимия Т. - адв. Г., изразява несъгласие с
първоинстанционната присъда по посочените възражения и основания, които
изтъкнал. Застъпва становище, че подсъдимия не е нарушил никое правило за
движение по пътищата, което да е в причинна връка със смъртта.
Единствената причинна връзка за станалото произшествие, било поведението
на пострадалия, който имал неконвенционално поведение за време и място, и
по този начин го е поставил в обективна и субективна невъзможност да
реагира, защото възникналата пред Т. опасност в никакъв случай не е
предвидима. Не се оспорва, че водачът освен че трябва всеобхватно да
наблюдава пътната обстановка, е длъжен да кара и със скорост, която да му
позволи да спре в рамките на осветеното. Според вещите лица, осветената
зона е 68 метра, а видимостта за забелязване на пострадалия е 59 метра. Не
можело да няма безопасна техническа скорост, която да посочи колко метра е
във възможностите да спре водача, в рамките на осветеност, без да се
регулира осветеността като светлинен поток.
Според защитата, вината на пешеходеца е безспорна, тъй като е
нарушил чл.108 и чл.114 от ЗДвП. Установено било, че пътят е бил сух,
нормален, асфалтов, не е имало натовареност на движението, т.е. нищо не е
предвещавало предизвикване на някаква опасност и затова подс.Т. не бива да
носи отговорност, тъй като той нито е имал задължение да предвиди
субективно, нито е имал обективна възможност да реагира. Абсурдна била
възможността да се разглежда въпросът, дали може да се направи спасителна
маневра вдясно, ако може да се направи такава и в случая е предприета, но
без резултат. Пешеходецът е участник в движението и следва да съобразява
поведението си с правилата и ако ги наруши, той сам се поставя в такава
ситуация, в която да бъде наранен. За да се стигне до отговорност на водача,
той трябва да има възможност да възприеме всички факти и обстоятелства и
обективна възможност навреме да реагира. Според експертизата, ако водачът
е видял пешеходеца на 59-тия метър, то има задължение да спре до 68-мия
метър и дори да може да спре, ударът е непредотвратим. Поради това се
застъпва становището за наличие на случайно деяние, тъй като нищо не е
зависело от реакцията на водача. Като алтернатива, ако съдът реши, че има
виновно поведение на водача и не е налице слуайно деяние, то да бъде
отчетено поведението на водача, както и съотговорността и наказанието да
4
бъде определено в този смисъл.
Подсъдимият Т., редовно призован, се явява лично в съдебното
заседание пред въззивната инстанция и поддържа изцяло изложеното от своя
защитник. Реализирайки правото си на последна дума, подсъдимият
предоставя на съда да прецени.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем
доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от
фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения
процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на
базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените
средства е позволило на съдебния състав да направи и верни фактически
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните
факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност,
като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване
на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им
тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд
последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е
както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства,
посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е
изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и
защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки
5
собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС
намери за установено следното:
Подс.Р.Т. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство
за правоуправление №********* от 14.04.2009г. за правоуправление на МПС,
категории „В“, „С“, „Ткт“ и „М“, придобити през 1998г. Подс.Т. живеел в
село ***, община Петрич. На 29.01.2018г., около 18,55ч., подс.Т. управлявал
л.а. „Тойота Рав 4“, с рег. №***, собственост на брат му Илия И. Т.. Водачът
пътувал от с.Кавракирово към дома си в село ***, като пътят преминавал
покрай селата *** и Михнево. В посоченото време, автомобилът подминал
село ***, движел се по път ІІІ-1084 и наближавал село Михнево. В същото
време навлязъл в района на километър 4+1000, като пътят в този участък бил
прав, двупосочен, с две очертани пътни ленти, които били разделени с
единична прекъсната осева линия. Пътната лента в участъка на километър
4+1000, в която се движел лекият автомобил „Тойота Рав 4“, с рег.№***,
управляван от Р.Т. в посока селата Михнево и Първомай било с ширина 3,15
метра, като тази в обратната посока също била 3,15 метра. Пътната настилка
била асфалтова, гладка, с надлъжен наклон по посока на движение -2 градуса
и 24 минути и напречен -1 градус и 55 минути, като в посоченото време и
място била суха. От двете страни на пътното платно били изградени
еластични огради, като от лявата страна на пътното платно, в посока на
движение към село Михнево същата била непрекъсната, а от дясната страна
на пътя, в този участък еластичната ограда била прекъсната. От двете страни
на пътя били изградени банкети с широчина от по 1 метър, оформени с
баластра, а след тях били изградени канавки с ширина от по 0,60 метра и
дълбочина от по 0,70 метра. Спрямо този пътен участък важала общата
забрана на чл.21 ал.1 от ЗДвП за движение със скорост по-висока от 90 км/ч.
В същото време, в посоченият участък, попътно на автомобила на
подс.Т., в посока с.Михнево се движел пеша пострадалия И. Б. П., на 48
години, който се прибирал в дома си. Той ходел в лентата за движение на
лекия автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№***, управляван от подс.Т..
Пешеходецът П. бил употребил алкохол и се намирал в състояние на средна
към тежка степен на алкохолно опиване и бил с нарушена координация и
криволичел по пътната лента в посока с.Михнево, от края на лентата до
осевата линия.
6
Слънцето вече било залязло, било тъмно и видимостта била
намалена, поради което подс.Т. се движел с включени дълги светлини, като
постепенно наближавал пострадалия П.. Подс.Т. се разминал с друг
автомобил, движещ се в насрещната лента, поради което превключил от
дълги на къси светлини. Последните осигурявали на водача видимост напред
до 50 метра. След като се разминал с насрещно движещия се автомобил, Т.
продължил управлението на автомобила на къси светлини и застигнал
пострадалия. Водачът на лекия автомобил възприел П. в пътната си лента за
първи път, когато пешеходецът попаднал в зоната на осветеност на фаровете
му на къси светлини, т.е на разстояние от 60 метра. В този момент, подс.Т.
управлявал л.а.“Тойота Рав 4“ със скорост от 81,8 км/ч.
Първоначално, пешеходецът се е движел по десния край на пътното
платно, около дясна ограничителна линия, а когато започнал да пресича
наляво, дължината на осветеното пространство пред автомобила по дясната
ограничителна линия било около 60 метра. Отстоянието на процесния
автомобил в момента на започване на пресичане на пешеходеца е определено
по изчислителен път на 59,07 метра, който резултат показал, че пешеходецът
е бил осветен в момента, когато същият е променил посоката си на движение
и се е насочил наляво към осевата линия на пътя. Моментът на започване на
пресичане на пешеходеца според експертите, съвпада с момента на
осветяването му от късите светлини на фаровете на процесния автомобил.
Моментът на започване на пресичане на пешеходеца, според експертите
съвпада с момента на осветяването му от късите светлини на фаровете на
процесния автомобил.
Пешеходецът П. е бил осветен от десния фар на автомобила на 60
метра преди мястото на удара. В момента, когато пешеходецът започва
пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил,
последният е отстоял на около 59 метра. Скоростта на движение на
автомобила в момента на възникване на опасността /преди започване на
действия по спиране/ е била 81-82 км/ч. При съответната пътна обстановка,
своевременното реагиране на водача е около 75 метра. При сравняването на
пълния спирачен път /“опасната зона“ на спиране/ с отстоянието на
автомобила от мястото на удара, в момента на възникване на опасността,
според експертизата /когато пешеходецът се е намирал до ограничителната
7
линия и е започнал пресичането на пътното платно/, се налага изводът, че
ПТП е било непредотвратимо при създадената пътна обстановка и при
установената скорост на движение на процесното МПС – чрез
своевременното реагиране на водача. Технически съобразената скорост на
процесния автомобил, така че той да може да спре в осветената в надлъжно
направление зона е около 60 км/ч, а скоростта, с която се е движел лекия
автомобил е било около 81-82 км/ч.
Видът и разположението на установените травми, както и липсата на
много тежки травми в областта на долните крайници на мястото на травмата,
областта на коляното и долна част на бедрото вляво, при първоначалния
контактен удар с бронята на автомобила – на фона на установените тежки
травми от удари, огъване и плъзгане в последващите фази, сочещи за
сравнително голяма енергия на удара, дават основание да се твърди, че по
време на този първоначален удар, пострадалият е бил в движение, с ляв крак
изнесен в крачка, а и ударът е бил леко кос – удар с крайната дясна част на
бронята на автомобила.
Първият удар се е осъществил с дясна част на предната броня в
краката на П., под масовия център на тежестта. Тялото му се е преместило
към автомобила, предвид неговата инертност и се е завъртяло силно,
достигнало е до предния капак на автомобила и се е ударило в предния му
край. Последвал удар на корпуса на тялото върху капака, в резултат на който
се появила деформационна седловина върху последния. След това тялото се
ударило с главата в дясната част на стъклото на автомобила, изхлузило се
настрани, вдясно от автомобила и в резултат на това се счупило дясното
странично огледало, след което паднало в канавката на пътя, където
преустановило движението си.
Подс.Т. спрял автомобила в насрещната лента за движение, слязъл и
отишъл да види какво е състоянието на пострадалия. В това време по пътя
минал с автомобила си А. М. от с.Кавракирово, на който подс.Т. махнал да
спре. Бил силно притеснен и му обяснил, че е блъснал човек и помолил да се
обади на тел.112. Св.А. М. се обадил на тел.112 и скоро дошъл медицински
екип, който констатирал смъртта на И. П., а след това на
местопроизшествието пристигнал и полицейски екип от РУ-Петрич.
8
От заключението на назначената СМЕ №10/2018г., смъртта на И. Б.
П. се дължи на автомобила травма – блъскане от движещ се автомобил –
тежка, открита черепно-мозъчна травма, с изразени гръдни и коремни травми
– обширни зеещи рани по дясната част на главата с отслояване на скалп в
предната част на черепния покрив и изпадане на подлежащи счупени костни
фрагменти от предната част на черепния покрив, многофрагментарно
счупване на черепа, счупване в предни и средни черепни ямки на черепната
основа, размачкване и изтичане на по-голяма част от мозъчното вещество,
отделни охлузвания по лицето със счупване на носна кост, счупване на седми
шиен прешлен и десети гръден прешлени с нарушение на конфигурацията на
гръбначния стълб, разкъсване на стената на аортата в съседство на счупения
десети гръден прешлен, счупване на ключици и ребра двустранно по повече
от една линии, контузия на миокарда, контузии и отделни разкъсвания по
плеврални листове и бели дробове от костни фрагменти на счупени ребра,
наличие на свободно излята кръв от 400 мл в лява и 200 мл в дясна гръдни
кухини /хемоторакс/, разкъсване на далака, разкъсвания по горна повърхност
на черния дроб, контузия на левия бъбрек, наличие на 200 мл свободно излята
кръв в коремната кухина – хемоперинеум. Смъртта се дължи на остра
недостатъчност на мозъчните функции от установената тежка и несъвместима
с живота открита черепно-мозъчна травма, довела до несъвместимо с живота
увреждане на мозъка, в съчетание с такива несъвместими травматични
увреждания от гръдната и коремна травми. Смъртта е настъпила много бързо,
почти моментално и е била неизбежна предвид тежестта и съчетанието на
установените несъвместими с живота травматични увреждания. Всички
травматични увреждания са получени приживе, непосредствено преди
настъпването на смъртта, което личи от вида им и установените
кръвонасядания и кръвоизливи. Описаните травматични увреждания
отговарят добре да са получени при пътно- транспортно произшествие, при
което пешеходец е блъснат от движещо се пътно превозно средство.
По делото са приложени протоколи от изготвени химически
експертизи №87 и №78 на СНТЛ-ОД на МВР Благоевград, от които е
установено наличие на алкохол в кръвта- съответно на пострадалия И. Б. П.
2,97 промила, а в кръвта на водача на МПС Р. И. Т. не е било установено
наличие на алкохол.
9
Въз основа на така описаните доказателства и доказателствени
средства, първостепенният съд е направил верен извод, че подс.Р.Т. е
осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.В пр.1 вр.чл.342 ал.1
пр.3 от НК вр.чл.20 ал.2 пр.6 от ЗДВП.
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е
съответна на всички събрани по делото доказателства – показанията на
свидетелите И., Л., Б., М., Д., П.,М., Б., М., М. и М., дадени на фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283, вр. чл. 371 т. 1 от НПК, приетите по делото експертизи, както
следва: тройна КМАТЕ, изготвена от вещите лица Ш., Ч. и З. на фазата на
съдебното следствие, приетите при условията на чл. 371 т. 1 от НПК
експертни заключения, изготвени на фазата на ДП, както следва: химически
експертизи №87 и №78 на СНТЛ - ОД на МВР Благоевград, СМЕ на труп по
писмени данни, изготвена в хода на досъдебното производство - л. 177-189,
АТЕ, изготвена от вещото лице Ш. на фазата на ДП /л. 102-119 от ДП/,
допълнителна АТЕ, изготвена от вещото лице Ш. на фазата на ДП /л. 142-144
от ДП/, писмените доказателства по делото – докладни записки, протокол за
оглед на местопроизшествие от 29.01.2018г. със снимков материал и скица,
копие от полица за гражданска отговорност на лек автомобил „Тойта Рав 4“, с
рег.№ ***, копие от свидетелство за правоуправление и талон на подсъдимия,
талон и протоколи за медицинско изследване, препис – извлечение от акт за
смърт № 2/30.01.2018г., удостоверение за наследници на И. Б. П., писмо №
24-00-158/03.04.2018г. на Областно пътно управление Благоевград,
придружено със скица на пътен участък, протокол за оглед на веществени
доказателства от 07.08.2018г. със снимков материал, разписка от 17.08.2018г.
за връщане на веществено доказателство, справка за съдимост за подсъдимия
Т..
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия
установяват фактическата обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло
основа на тях своите фактически изводи. Така посочените доказателства са
детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите към присъдата на БлОС,
10
като са посочени подробни съображения относно тяхното значение и
изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите
доказателства, както и изложеното от вещите лица при повторния им разпит
пред настоящата инстанция и не установи възможност въз основа на тези
доказателства да се достигне до различни изводи по делото, независимо от
твърденията на защитата в съдебното заседание на въззивния съд.
Подс.Т. се обърнал за помощ най-напред към спрелия на
местопроизшествието св.А. М., казвайки му, че е блъснал човек. Св.М. се
обадил на тел.112 за станалото ПТП, като същевременно видял в крайпътната
канавка тяло на неподвижно лежащ мъж. Този свидетел възприел лекия
автомобил на място, с деформации в предна дясна част и счупено предно
панорамно стъкло.
На местопроизшествието пристигнали полицейските склужители –
св.А. П. и св.Б. Б., които установили самоличността на подс.Т. и тази на
пострадалия П.. Подс.Т. заявил пред тях, че пътувайки с автомобила в посока
с.*** – с.Михнево, при разминаване с насрещно движещ се автомобил, по
средата на пътя внезапно изскочил пострадалия пешеходец, при което водача
не могъл да избегне удара и го блъснал. Предното панорамно стъкло било
счупено. Според полицейските служители П. и Б., по панорамното стъкло
личали бели нишковидни влакна, а предна дясна врата била изкривена.
Поемното лице св.В. М., който е кмет на с.*** също пристигнал на
местопроизшествието непосредствено след като се случило. В показанията си
той също говори за идентични обстоятелства относно счупено предно
панорамно стъкло и изкривена дясна предна врата на автомобила.
Случаен минувач на пътя бил св.М. Д., който спрял на
местопроизшествието. Той видял л.а. „Тойота Рав 4“ с деформации – счупено
предно панорамно стъкло, както и предна дясна част. Възприел блъснат
пешеходец, който лежал в канавката и бил с черепно-мозъчна травма.
Пристигналият екип на Спешен център констатирал смъртта на пострадалия.
Св.А. Б., който процесната вечер бил на тротоара пред дома си в
11
с.***, свидетелствал за нетрезвото състояние на пострадалия П.. Б. видял да
минава И. П., който залитайки вървял по осевата линия. Б. го предупредил да
не се движи по средата на пътя, защото минават автомобили и може някой да
го блъсне. Пострадалият П. фъфлел нещо и продължил да върви пеша, а
движещи се по пътя автомобили го заобикаляли.
Първостепенният съд дал вяра на показанията на тези свидетели, тъй
като били последователни и непротиворечиви, а освен това кореспондирали с
експертните изводи относно механизма на станалото ПТП.
Според първото заключение по автотехническата експертиза,
изготвено от в.л. Ш., ударът между пешеходеца и лекия автомобил е станал в
областта на десния ъгъл на предната броня, преден десен калник и преден
капак, в областта над десния фар на автомобила и в областта на краката на
пешеходеца И. П.. Пострадалият се е движел в дясна пътна лента, като
лъкатушил от края на лентата до осевата линия. Ударът станал по ширина на
пътното платно. Според експерта, за да педотврати това ПТП, пешеходецът
И. П. е трябвало да се движи по пътния банкет или ако това е било
невъзможно – по платното за движение, противоположно на посоката му на
движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата
му граница.
Безопасната скорост на движение на автомобила, съобразно пътната
обстановка и реакция на водача, според експерта Ш. е била 52,56 км/ч, при
която скорост реагирайки с аварийно спиране, водачът ще може да спре до
мястото на ПТП. Дори и без закъснение, при реакция от 50 метра, според
допълнение към експертизата, подс.Т. не е имал техническа възможност да
спре автомобила преди мястото на сблъсъка с пешеходеца и да предотврати
ПТП-то.
Опасната зона е била по-голяма от разстоянието до удара, като от
момента на възникване на опасността, при скорост на движение на
автомобила управляван от подс.Т. от 82,9 км/ч и „опасна зона“ за спиране –
по-голяма от отстоянието до удара, за водача Т. не е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на удара чрез аварийно спиране.
По делото е изготвена тройна медико-автотехническа експертиза от
12
експертите Ч., Ш. и З., където отново е коментиран механизма на
настъпилото ПТП, като е изложено становище, сходно на предходната
единична експертиза. Според експертите, произшествието е било
непредотвратима при създадената пътна обстановка и при установената
скорост на движение на процесното МПС, при своевременно реагиране на
водача. Вещите лица считат, че технически съобразената скорост на
процесния автомобил, така, че водачът да може да спре в осветената в
надлъжно направление зона, е около 60 км/ч, а скоростта, с която се е движел
автомобила, управляван от подсъдимия е била 81-82 км/ч.
Първостепенният съд е установил, че различието между двете
експертни заключения е единствено относно стойността на несъобразената
скорост с която се е движел водача на лекия автомобил и тази на зоната на
осветеност. В първоначалната експертиза е посочена като несъобразена
скоростта от 82,9 км/ч при допустима максимална съобразена скорост от
52,56 км/ч при управление на къси светлини със зона на осветеност от 50
км/ч.
Според тройната автотехническа експертиза, несъобразената
скорост на водача е била 81,8 км/ч, при допустима максимална съобразена
скорост от 60 км/ч – при управление на къси светлини със зона на осветеност
от 60 метра. Опасната зона на спиране е 75,31 метра. Разликата в тези
стойности обаче, не променя крайния извод относно механизма на
настъпилото ПТП и възможността му за предотвратяване от страна на
подс.Т., при посочената скорост на управление.
Правилно и законосъобразно, първостепенният съд е дал вяра на
заключението на изготвената тройна медико-автохеническа експертиза, което
съответства на целия събран по делото доказателствен материал.
Пред настоящата съдебна инстанця бе проведено въззивно съдебно
следствие, като бе извършен допълнителен разпит на експертите, изготвили
тройната медико-автотехническа експертиза – доц.д-р Р. Ч. /с променени име
и фамилия – Р. С. по силата съдебно решение/, инж.Р.Ш. и д.З.. Най-напред
експертите заявиха, че относно движението на пешеходеца са ползвали
субективни данни – показанията на водачите на МПС, които са се движили в
13
обратна посока на движение, както и обективни данни – заключение на
химическа експертиза за промили алкохол в кръвта му. При тези данни, те са
приели, че пешеходецът се е движел лъкатушейки и в момента на удара се е
намирал на 2,10 метра от дясна ограничителна линия към осевата линия, по-
близо до осевата линия. Бил е обърнат с лявата страна, с гръб и леко наляво
към автомобила, като се е намирал в позиция все едно е предприемал
пресичане с лявата си част към движещия се автомобил. Определено е било
времето за движение на пешеходеца, съобразно възрастта, пола и степента на
опиянение – 2,6 секунди. Отстоянието на процесния автомобил в момента,
когато пешеходецът е започнал да пресича пътното платно е определено на 59
метра – това е отстоянието от удара.
Експертите уточняват, че са приели най-благоприятното за водача, а
именно, перпендикулярно движение на пешеходеца, т.е. най-краткия изминат
път от него. Отстоянието на автомобила от мястото на удара, когато
пешеходецът предприема пресичане е 59 метра, а опасната зона е 75,31 метра.
Направен е извод, че ПТП е непредотвратимо чрез спиране от страна на
подс.Т., като е определена „безопасна скорост на движение“ от 60 км/ч, която
е и технически съобразена скорост. Това е тази скорост, при която водачът
може да спре в рамките на осветеното пространство на автомобила. Взето е
предвид, че винаги може да се появи препятствие на пътя – подвижно или
неподвижно.
Важно е да се посочи, че осветеното пространство пред фронта на
автомобила и по-точно десния му фар по принцип е 68 метра, но експертите
са редуцирали това отстояние на 60 метра, предвид тъмните дрехи на
пострадалия. Приели са, че в момента на осветяване на пострадалия, той е
започнал прекосяване на пътното платно отдясно наляво. Инициалният удар е
станал в дясната лента, тъй като е реализиран с дясната част на процесния
автомобил, като водачът се е опитал да заобиколи пешеходеца. В момента на
удара, водачът се е намирал частично в дясната пътна лента, частично в
лявата, а преди да предприеме аварийно спиране, е отклонил МПС наляво.
Полицейските служители са открили автомобила изцяло в лявата – насрещна
пътна лента.
Експертите считат, че в момента, в който е видял пешеходеца и
14
започване на пресичане, подс.Т. е предприел отклоняване на автомобила
първо наляво и едва след това е реагирал по предприемане на действия по
аварийно спиране, които изводи са на база огледния протокол от
местопроизшествие и спирачна следа. В момента на удара точно е
задействала и ефективно спирачна система на процесния автомобил и в този
момент е била оставена макар и кратка спирачна следа.
Коректно експертите посочват, че теоретично е било технически
възможно процесния автомобил да заобиколи пешеходеца със спасителна
маневра чрез заобикаляне отдясно на пътя, с навлизане в банкета. Но е
изключение от правилото да се предприеме маневра надясно, когато
опасността идва отдясно и следва да се прецени за части от секундата дали
разстоянието ще позволи да мине или не. Обикновено водачът бяга в
противоположна посока, както е в конкретния случай.
Вещото лице Ш. пояснява пред САС, че в първата изготвена
единична автотехническа експертиза, е било прието според свидетелските
показания само лъкатушене от страна на пострадалия пешеходец.
Впоследствие е бил зададен въпрос, ако е пресичал пешеподеца какво ще
бъде заключението по отношение на водача на МПС.
Експертите уточняват, че при наличните данни за тежко алкохолно
опиване на пострадалия, той се движи по-бавно и са приели най-ниската
граница на скорост. Дори и да бъде взета по-голяма скорост, отново би се
стигнало до крайният извод за непредотвратимост на удара, но отстоянието на
автомобила ще бъде по-малко, а скоростта същата – около 77-78 км, т.е. още
по-непредотвратим удар.
В обобщение следва се посочи, че разликата между единичната АТЕ
и тройната МАТЕ е стойността на несъобразената скорост, с която се е
движел водача на МПС – подс.Т.. В първата експертиза несъобразената
скорост е била изчислена на 82,9 км/ч при допустима максимална съобразена
скорост от 52,56 км/ч при управление на къси светлини със зона на
осветеност от 50 метра. Според тройната МАТЕ, несъобразената скорост на
водача е 81,8 км/ч, при допустима максимална съобразена скорост от 60 км/ч
при управление на къси светлини със зона на осветеност от 60 метра.
15
Опасната зона на спиране е 75,31 метра. Разликата в посочените стойности не
променя крайният извод относно механизма на пътно-транспортното
произшествие и възможността му за предотвратяване от страна на водача на
МПС – подс.Т. при посочената скорост на управление.
Контролната съдебна инстанция счита, че изготвената тройна
медико-автотехническа експертиза е по-пълна, дава изчерпателен отговор и
на допълнително поставени въпроси и е съобразена с целия събран по делото
доказателствен материал.
В подкрепа на изложеното е и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, според което получените травматични увреждания
на подстрадалия П. добре отговарят да са получени по време и начин,
посочени в предварителните сведения – блъскане от движещ се автомобил.
От разположението на травматините увреждания, най-вероятно според
експерта, първоначалният удар е бил в областта на гърба и тила леко вдясно,
който удар е довел до счупване тилната област на черепа и на ребрата отзад с
подлежащо увреждане на вътрешните органи, последвало е отхвърляне на
тялото напред и удар върху терена, при което са получени травмите и
охлузванията по лицето, гърдите и корема отпред и вляво. Установеното
количество етилов алкохол в кръвта на П. говори за състояние на тежка
степен на алкохолно опиване, което се характеризира с нарушение на
мисловната дейност, съобразителността и вниманието, силно са забавени
реакциите, понякога е налична сънливост, признаци за значително потискане
на ЦНС с понижение на чувствителността за болка. Получена е била тежка,
несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма, довела до
несъвместимо с живота увреждане на мозъка, в съчетание с несъвместими с
живота травматични увреждания от гръдната и коремна травми. Всички
установенти травматични увреждания са получени приживе непосредствено
преди настъпването на смъртта, което личи и от вида им, установените
къвонасядания и кръвоизливи.
Първостепенният съд е направил правилен извод, че е налице
причинно-следствена връзка между осъщественото изпълнително деяние и
настъпилите общественоопасни последици. Това е така, тъй като подс.Т. е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 пр.6 от
16
ЗДвП – при избиране скоростта на движение, подсъдимият не се е съобразил с
конкретните условия на видимост – нощно време, намалена видимост,
управление на къси светлини със зона на осветеност от 60 метра, като се е
движел с несъобразена скорост от 81,8 км/ч, при допустима максимална
съобразена скорост от 60 км/ч, която не му е позволила да спре в осветената
зона пред автомобила при възникналата опасност, в резултат на което е
блъснал движещият се по пътя пешеходец И. П. и по непредпазливост е
причинил смъртта му.
За мнозинството от въззивния съдебен състав е безспорно, че подс.Т.
е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.В
пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Защитата на подс.Т. навежда довод, че възникналата пред водача
опасност не е била предвидима и че единствената причинна връзка за
станалото ПТП е поведението на пострадалия пешеходец. Според
контролната съдебна инстанция, както впрочем и според първия съд, не е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, какъвто довод навежда
защитата на подс.Т.. Това е така, тъй като в конкретния случай няма данни за
подс.Т. да е възникнала непредвидима или непредотвратима опасност. За да
бъде приложена нормата на чл.15 от НК е необходимо деецът да е съобразил
действията си при управление на МПС с предписанията на закона, като
същевременно да са налице условия, които са го поставили в невъзможност
да предотврати настъпването на общественоопасния резултат. Когато обаче с
поведението си водачът на МПС сам се е поставил в невъзможност да избегне
настъпването на вредните последици, то той не би могъл да се позовава на
случайно деяние. В конкретния случай, подс.Т. не се е движел с технически
съобразена с пътните условия скорост, при която да може да спре в
осветената пред автомобила зона от 60 метра. Това е така, тъй като той е
управлявал лекия автомобил в нарушение на нормата на чл.20 ал.2 пр.6 от
ЗДвП, без да се съобрази с конкретните условия на видимост – нощно време,
намалена видимост, управление на къси светлини. Според експертите,
изготвили тройната медико-автотехническа експертиза, при създадената
пътна обстановка, с установената скорост на движение на МПС от 81,8 км/ч,
дори при своевременно реагиране на водача, пътно-транспортното
произшествие е било непредотвратимо. Технически съобразената скорост,
17
при която водачът да може да спре в осветената пред автомобила зона от 60
метра, е 60 км/ч, а подс.Т. се е движел със скорост от 81,8 км/ч. Поради тези
именно съображения, не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че
единствената причина за настъпилото ПТП е поведението на пострадалия,
който е имал неконвенционално поведение за време и място и по този начин е
поставил водача на МПС в обективна и субективна невъзможност да реагира.
Според трайната съдебна практика /Решение №3/29.06.1976г. по НД №2/76г.
на Пленума на ВС/, когато разстоянието на видимост е по-малко от
възможностите за спиране на автомобила при появяване на пътно
препятствие, величината на скоростта е несъответстваща на пътните условия,
а това означава, че водачът на моторно превозно средство е създал по-голяма
опасна зона, отколкото е разстоянието на видимост, което съставлява
нарушение на правилата за движение. В конкретния случай, при описаните
пътни условия и условия на видимост, породена от степента на осветеност
при движение на къси светлини на фаровете, както и тъмните дрехи на
пешеходеца, са задължавали водача на МПС подс.Т. да се движи със
значително по-малка скорост. Като не е сторил това, той е нарушил нормата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, с което е станал причина за настъпилото пътно-
транспортно произшествие. Водачът на МПС трябва да избере такава
величина на скоростта, която да е съобразена с разстоянието на видимост, в
границите на която своевременно трябва да възприеме появяващите се
препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените в правилата за
движение способи.
Отделен е въпросът за движението на пострадалия П. на
инкриминираното място, в нетрезво състояние, което безспорно е довело до
съпричиняване на пътно-транспортното произшествие, но това е намерило
отражение при определяне на наказателната отговорност на подсъдимия.
Верни са изводите на първостепенният съд относно субективната
страна на деянието, според които подс.Т. го е осъществил при
непредпазливост. Последиците от деянието са били предвидими за дееца, той
не ги е искал, не ги е допускал, но обективно е могъл да ги предвиди. Подс.Т.
не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл съобразно
18
квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен в съответствие с
особеностите на пътната обстановка да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, като съобрази скоростта на движението с
конкретната пътна ситуация. Причина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие е незачитането на правилата за движение по пътищата.
Въззивният съд е сезиран с алтернативно искане, ако съдът приеме,
че е налице виновно поведение на подс.Т. и не е налице случайно деяние, то
да се отчете каква е съотговорността на пострадалия и да се прецени при
определяне на наказателната отговорност. За този съд е безспорно, че
пострадалият П. се е движел пеш в пътния участък, без да се съобразява с
правилата за движение и е съпричинил пътно-транспортното произшествие.
Ако обаче подс.Т. е спазил правилата за движение и е управлявал МПС със
скорост, която да му позволи да спре в осветената от фаровете зона, то не би
се случил пътния инцидент. Именно при определяне и индивидуализиране на
наказателната отговорност на подс.Т. е било обсъдено и поведението на
пострадалия пешеходец.
В тази връзка, първият съд е посочил, че за престъпление по чл.343
ал.1 б.В пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, се предвижда наказание лишаване от
свобода от 2 /две/ до 6 /шест/ години. Като отегчаващо вината обстоятелство,
първият съд е отчел изначално високата степен на обществена опасност на
извършеното престъпление. Като смекчаващи вината обстоятелства са били
приети чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични
данни, оказаното от него съдействие на разследващите органи, фактът, че
произшествието е изолиран случай в практиката му на водач на МПС. Към
тях следва да бъде добавено и доброто процесуално поведение,
демонстрирано от подс.Т..
Правилно и законосъобразно, първостепенният съд е определил
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като е било
отчетено неправомерното поведение от страна на пострадалия пешеходец,
който е съпричинил вредоносния резултат. Поради тези именно съображения,
19
решаващият съд е определил наказание „лишаване от свобода“ в неговия
минимум от 2 /две/ години. Съобразявайки, че са налице всички законови
основания за това, съдът е отложил изтърпяването на определеното наказание
на осн.чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, ситано от
влизане на присъдата в сила.
Мнозинството от съдебния състав на въззивния съд счита, че така
отмереното наказание е справедливо и е определено при съобразяване с
наличните данни за отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и с данните за личността на подсъдимия.
На осн.чл.343г от НК, съдът е наложил на подс.Т. и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2/две/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Това наказание също е
определено от една страна съобразно обстоятелствата, необходими за
индивидуализацията му, а от друга - с оглед големия брой пътно-транспортни
произшествия със загинали хора. Наложено в този размер, според
контролната съдебна инстанция, то би могло да изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на дееца и обществото.
Въззивният съд не намери основания за ревизиране на така определените по
вид и размер наказания, като споделя извода на първия съд, че с тях могат да
бъдат постигнати целите на наказателната превенция.
Подс.Т. следва да заплати и направените по делото разноски пред
САС в размер на 262 /двеста шестдесет и два/ лева.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна или
изменение, поради което и с оглед горепосочените съображения, същата
следва да бъде потвърдена.
20
Воден от гореизложеното и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр.
чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда №903311, постановена на
22.07.2020г. по НОХД № 331/2019г. на Окръжен съд гр. Благоевград.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. И. Т. да заплати направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 262 /двеста шестдесет и
два/ лв., както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване или протест в 15 –
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/О.М./
21
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия ПЕТЪР Г. по НОХД № 1382/20г. по описа на
САС, НО, 4 въззивен състав.
Производството е образувано по жалба и допълнение към нея на адв. Г.,
защитник на Р. И. Т., подсъдим по НОХД № 331/19г. на Благоевградски
окръжен съд срещу постановената по делото присъда от 22.07.2020г., с която
Т. е признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал.1, буква „в“, предложение 1, във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила, както и наказание „лишаване от правото да
управлява МПС“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Мнозинството на въззивния съдебен състав прие, че подсъдимият Т. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал лекия
автомобил с несъобразена скорост – такава, която не му е позволявала да спре
в рамките на осветеността късите светлини, поради което поведението му е в
причинно следствена връзка с възникналото ПТП и смъртта на пострадалия
И. П.. С оглед на изложеното мнозинството от състава формира извод, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена изцяло.
Изразявам несъгласие със становището на мнозинството на съдебния състав
относно извода, че е налице извършено от страна на подсъдимия Т. деяние,
което да може да бъде подведено под нормата на чл. 343, ал. 1 от НК.
Фактическата обстановка е безспорно установена по делото от страна на
първоинстанционния съд и по отношение на същата не са налице различия
между становището ми и това, формирано от мнозинството на съдебния
състав. Считам обаче, че действията на подсъдимия Т. са несъставомерни и не
покриват елементите на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1 от НК.
Съображенията ми са следните: Считам на първо място, че въведените като
съставомерни фактически обстоятелства, свързани с осветеността от фаровете
22
и възможността на подсъдимия да спре в рамките на пространството,
осветено от късите светлини на автомобила, за неприложими в разглежданата
хипотеза. Това е така, доколкото пострадалият П. не се е намирал изначално
на пътното платно за да бъде правена преценка кога за пръв път е попаднал в
осветената от фаровете зона. Напротив, установява се от материалите по
делото, че пострадалият П. се е движил в дясната част на пътната лента,
попътно на лекия автомобил и е предприел внезапно движение вляво, на
пресичане към осевата линия, като това пресичане е започнало след като вече
пострадалият е попадал в зоната на осветеност от десния фар на лекия
автомобил. Следователно, в разглежданата хипотеза не са приложими
правилата, посочени по-горе, свързани със задължението на водача да спре
при констатиране на препятствие в зоната на осветеност от фаровете на
автомобила, а преценка на общото правило по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
задължаващо водача да извърши преценка на условията, при които се
управлява лекия автомобил, така че да може да спре при възникването на
предвидимо препятствие.
Считам, че при така установената фактическа обстановка с действията си
подсъдимият Р. И. Т. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б „В", във вр. с чл.342 ал.1 пр.З от
НК.
От обективна страна действително, на 29.01.2018 г. около 18.55 часа на път III
- 1084, километър 4+1000, в района между селата *** и Михнево, община
Петрич, като правоспособен водач на моторно превозно средство категории
„В“, „С“, „ТкМ“ и „М“, при управление на лек автомобил „Тойота“, модел
“Рав 4“, с рег.№*** е реализирал пътно - транспортно произшествие като
блъснал движещия се по пътя пешеходец И. Б. П., с ЕГН **********, в
резултат на което настъпила смъртта на пострадалия. Не е налице обаче друг
от елементите на вмененото на подсъдимия Т. престъпление – същият да е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, вследствие на
което да е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия. На първо
място, следва да бъде изтъкнато, че, видно от приетата по делото
автотехническа експертиза, ударът безспорно се явява непредотвратим за
подсъдимия Т.. При така констатираната непредотвратимост на удара, следва
да бъде извършена преценка относно това, налице ли са нарушения от негова
23
страна на правилата, въведени от ЗДвП, както и дали са налице други
обстоятелства, с които същият е следвало да се съобрази при определяне на
скоростта си на движение. Подсъдимият Т. се е движил със скорост, която е в
границите на разрешената за движение на мястото на произшествието – около
82 км/ч, под максимално разрешената от 90 км/ч, не е бил употребил алкохол.
Не е налице и нарушение на някое друго от правилата за движение по
пътищата – например установени от намиращи се на мястото пътни знаци,
светофарна уредба или маркировка. Действително, разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП вменява на водачите задължение да се движат със скорост, която е
съобразена с всички обстоятелства, които са от значение за безопасността на
движението. Посочената разпоредба обаче е обща и от самия факт на
възникналото ПТП не може да бъде направен извод, че е налице виновното й
нарушаване. За да е налице нарушение на това правило, следва да се
установят конкретни обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени от
водача и в случай че ако са били съобразени, той би управлявал с по-ниска
скорост и респективно – не би настъпило инкриминираното ПТП. Именно
това е имал предвид законодателят, като е посочил, че водачите следва да
управляват автомобила със скорост, така че да могат да спрат пред всяко
ПРЕДВИДИМО препятствие. Ако наличното на пътя препятствие не може да
бъде квалифицирано като „предвидимо”, с оглед конкретната пътна
обстановка, преценена съобразно задълженията на водача и нормалната
житейска логика, същото не може да обуслови наличието на нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. В разглежданата хипотеза такива обстоятелства не се
установиха. Мястото на произшествието не предполага пресичането на
пешеходци, тъй като, освен че е извън населено място, в близост не се
намират каквито и да било обекти, от които да може да се предполага, че
дори и да има попътно вървящ пешеходец, то той би пресякъл пътното платно
именно на това място. Следва да се посочи също така, че не става въпрос за
час от денонощието, който предполага наличието на хора на пътя. Липсват
също така някакви конкретни обстоятелства, от които подсъдимият да е
можел да съобрази предварително настъпилата опасност – струпване на хора
или други, които конкретни обстоятелства да е следвало да бъдат съобразени
от Т. и отчетени при определяне на адекватната на пътната обстановка
скорост на управление на лекия автомобил. Поради това приемам, че
подсъдимият Т. не е бил длъжен да съобрази това, че пострадалият може да
24
предприеме пресичане на пътното платно именно на това място. Следва също
така да се посочи, че скоростта, с която Т. е трябвало да се движи, за да може
да спре при възприемането на пешеходеца като опасност за движение по
пътищата – около 60 км/ч е с 1/3 по-ниска от разрешената и няма как да може
да бъде приета като дължима и относима за мястото, където е възникнало
ПТП – то, при липсата на каквито и да било други конкретни индикации, че
на мястото може да се появи пешеходец. Вменяването на водачите да се
движат със скорост с 1/3 пъти по-ниска от разрешената за съответния пътен
участък по принцип и без да са налице някакви конкретни основания за това,
на практика обезсмисля разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и не намира
опора нито в закона, нито в нормалната житейска логика. Също така, освен че
е демонстрирал поведение, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 108
и 114 от ЗДвП, движейки се не плътно вдясно, а навлизайки внезапно на
платното за движение, пострадалият не се съобразил с приближаващия
автомобил, управляван от подсъдимия, който е бил видим за него и не
изпълнил нормалното от гледна на житейската логика действие – поне да
изчака приближаващия се автомобил, който са се е движили с включени
светлини и към които той е имал видимост. Нещо повече, пострадалият
предприема пресичане в рамките на опасната зона на лекия автомобил, след
като вече е бил осветен от фаровете му, с което поставя водача в
невъзможност да спре преди сблъсъка. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че същият е имал немалък процент на алкохол в кръвта си,
което, въпреки че не е престъпление или административно нарушение,
представлява обективен факт от действителността, чиято последица е
намалената координация и възможност за правилна преценка на лицето.
Всичко изложено дотук води до извод, че не е налице виновно поведение от
страна на подсъдимия, което да е в причинно – следствена връзка с
настъпилото ПТП. Напротив, установи се, че същото е в пряка зависимост с
неправомерното действие на пострадалия, който е пресичал пътното платно
на забранено място, въпреки приближаващия лек автомобил и след като е
употребил алкохол, което намалява както координацията, така и
възможността му за правилна оценка на обстановката.
Вмененото на подсъдимия престъпление визира непредпазливостта като
форма на вината за квалифициране на деянието по него. По смисъла на чл.11,
25
ал.3 от НК непредпазливост е налице, “когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди”.
В описаният случай подсъдимият Т. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
общественоопасните последици от деянието, с оглед извода на приетата по
делото експертиза, че ударът се явява непредотвратим при обстоятелствата,
при които е възникнало ПТП – то и при липсата на други конкретни
обстоятелства, които подсъдимият да е бил длъжен да съобрази и да
управлява автомобила си със скоростта от 60 км/ч. Липсата на виновно
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата води до липса
на вина за настъпилите обществено опасни последици. С оглед на
гореизложеното, намирам че са налице условията на чл.15 от НК – “ не е
виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл
да предвиди настъпването на общественоопасните последици“ (случайно
деяние). Предвид което, поради липса на елемент от състава на
престъплението – вина, форма непредпазливост, деянието не осъществява
състава на чл. чл.343, ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. Чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Предвид което и на основание чл.304 от НПК считам, че подсъдимият Р. И.
Т. следваше да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
По изложените съображения намирам, че макар и да не е налице спор относно
установените по делото факти, от същите не се установява извършването на
престъпление от страна на подсъдимия Т., поради което постановената
първоинстанционна присъда, с която същият е признат за виновен в
извършване на престъплението по чл. 343, ал. 1 от НК, следва да бъде
отменено и да бъде постановена друга, с която Т. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.. С оглед
несъвпадението между изложените дотук доводи и изводите на мнозинството
от съдебния състав, подписах Решението с Особено мнение.
26
ЧЛЕН СЪДИЯ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27