Р Е Ш Е Н И Е
№260025/21.4.2021 г. /21.04.2021 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 02 април 2021
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
секретар П. У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 23
по описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от Я.С.И. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв.Б.Б.К. от БАК против ЗД "ЕВРОИНС" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
"Искър", бул.„Христофор Колумб" №43, с която са предявени в
обективно съединяване осъдителни искове: иск за
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и иск за заплащане
на сумата от 1 252,78 лв. - имуществени вреди, настъпили в
следствие причиняване на телесно увреждане при ПТП, възникнало с пътно превозно
средство за обществен превоз на пътници – градски автобус, обслужващ редовна
линия №25, марка „БМС” с ДК №С 2471 МТ, управляван от водач, застрахован при
ответника по застраховка "ГО", както и за присъждане на законна лихва
върху главницата за неимуществени вреди - от датата на постановяване на
писмения отказ с рег.№12239/1/24.07.2018 г. и за главницата за имуществени
вреди - от датата на постановяване на писмения отказ с рег.№12239/1/24.07.2018
г. до окончателно изплащане на обезщетенията.
Претендира се
и за присъждане на сторените по делото разноски.
Претенцията
си ищцата основава на следните обстоятелства: На 30.03.2017 г. около 11.20 часа в гр.Ямбол на автобусна
спирка „Биков мост” в посока „Ловен дом”, на кръстовището на ул.”Н. *** ищцата Я.С.И.
е пострадала поради това, че на посочената дата, място и време, Т.В. – водач на
ППС за обществен
превоз на пътници – градски автобус, обслужващ редовна линия №25, марка „БМС” с
ДК №С 2471 МТ, при неспазване правилата за движение, а именно: без да изчака и
без да се убеди за наличието на слизащи пътници, потегля с отворени врати, като
по този начин и в нарушение на чл.68, ал.2 от ЗДвП не е осигурил възможност за
безопасно слизане на ищцата, в резултат на което Я.С.И. е паднала от стъпалата
на автобуса, вследствие на което е получила травматични увреждания. За
въпросното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
образувано е било ДП №314/2017г. по описа на РП-Ямбол, приключило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство.
При ПТП Я.И. е получила счупване
на шийката на лявото бедро, което наложило предприемане на оперативна
интервенция – частична смяна на тазобедрена става и последвало болнично лечение
с оглед рехабилитация след операция на бедро и за преодоляване на болките и
обучение в ходене. Последвал продължителен период на възстановяване. Съгласно
заключението на ЛКК, обективирано в медицински протокол №408/11.05.2017 г. в
резултат на установеното травматично увреждане на ищцата - счупване на шийката
на лявото бедро, довело до невъзможността за самостоятелно обслужване, е било
препоръчано – ползването на комбиниран тоалетен стол, инвалидна количка и проходилка. През периода на възстановяване И. не можела да се обслужва
сама, изпитвала невъзможност и силно затруднение при самостоятелно придвижване
и имала и продължава да изпитва нужда от грижите на своите близки. Постоянните
болки продължавали и до днес и вече все по-трудно се повлиявали от
медикаментите, които приема за овладяването им. Налице са нарушения в походката
на ищцата, които вероятно ще продължат дълъг период от време, като е възможно
да останат и за цял живот. Всичко това се отразило много тежко на И. и я
направило напрегната, нервна и емоционално лабилна, не можела да спи,
депресирала се. Изживените силен стрес, уплаха и шок от случилото се, които не
са отшумяли и до момента и са прераснали в остра стресова реакция и душевно
разстройство. Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява на 30000 лв. Вследствие
на преживяното ПТП, И. претърпяла и имуществени вреди в размер на 1 252.78
лв., представляващи разходи, извършени във връзка с лечението.
ППС,
предизвикало процесното ПТП, имало
сключена застраховка „ГО" в ЗД „ЕВРОИНС" АД по полица
№BG/07/116002775089, валидна от 18.11.2016 г. до 17.11.2017 г., което от своя
страна ангажирало отговорността на застрахователя за обезщетяване на
причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди. Ищцата
предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение, по която била образувана щета №********** от 18.07.2018 г. към
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите”
№BG/07/116002775089, но ответникът с уведомително писмо рег.№12239/1 от 24.07.2018 г. отказал да
уважи предявената застрахователна претенция.
По делото е изпълнена процедурата
по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.
В депозирания при условията и в
срока по чл.367 от ГПК писмен отговор,
ответникът
ЗД "ЕВРОИНС"
АД заявил становище за недопустимост на исковете, поради нередовност на ИМ –
не е посочена банкова сметка, ***аплатено претендираното обезщетение.
Посочената нередовност, след указания на съда, е отстранена. По
същество, предявените искове се оспорват изцяло (по основание и размер). На първо място оспорват твърдението, че процесното ПТП е настъпило поради
виновно противоправно поведение на застрахован в ЗД „ЕВРОИНС" АД водач, като твърдят че събитието не е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение от страна на застрахования водач на автобус „БМС",
с per. № С 2471 МТ, управляван от Т.Н.В.. Твърдят, че вината за настъпване на
процесния инцидент е изцяло на ищцата, която се е спънала, загубила е
равновесие и е паднала при слизане или след слизане от автобуса. Оспорват и
твърдението, че автобусът е потеглил, докато същата е слизала от него. Дори и
да е паднала по време на слизането, то падането не е причинено от потеглянето
на автобуса, тъй като водачът на същия не е потеглял преди ищцата да слезе.
Твърдят, че представеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не е
удостоверителен документ относно механизма на произшествието и виновното
поведение, още повече, че във връзка с него се е провело разследване за
причините за настъпване на произшествието, завършило с постановление за
прекратяване на наказателното производство поради липса на данни за извършено
престъпление. В допълнение, в протокола не е описано поведение на водача, което
може да се определи като противоправно - посочено е, че ищцата е паднала по
време на слизане от автобуса. По
отношение на вредите - оспорват настъпването на
твърдените вреди. По отношение на
причинно-следствената връзка между събитието и претърпените вреди - оспорват твърдението, че ищцата Я.С.И. е получила
твърдените увреждания в резултат на потегляне на автобуса по време на слизането
й. Считат, че уврежданията не отговарят на твърдяния механизъм, тъй като ако
ищцата е слизала от автобуса и той е тръгнал, то породилата се физична сила би
обърнала тялото надясно и съответно ищцата би паднала на дясната си част или
поне на предната, но не и на лявата. На самостоятелно основание твърдят, че
искът е предявен в завишен размер, съобразно принципа на справедливостта по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия и стандарт на живот в Република България. Претенция в предявения размер
не е адекватна, както на условията на живот в страната, така и на присъжданите
към датата на събитието застрахователни обезщетения. Претенцията не е
съобразена и с възрастта на ищцата, което е част от задължителните критерии за
съдилищата при определяне на справедливи обезщетения за претърпените болки и
страдания. Относно претенцията за присъждане
на законна лихва върху претендираното обезщетение заявяват, че ищцата не е предоставила
данни за нейна банкова сметка, ***конна лихва е неоснователно. Алтернативно и в
случай, че бъде прието, че е налице противоправно поведение на водача на
автобуса, то в условията на евентуалност е направено възражение за
съпричиняване в размер на 50% от страна на ищцата, тъй като същата, в качеството
й на пътник в превозно средство от линия за обществен превоз, в нарушение на
чл.68, ал.3 от ЗдВП е започнала да слиза от превозното средство по време на
движение. Това поведение е допринесло за възникване на твърдяните вреди. Същата
се е подложила единствено на първична рехабилитация, но не и на предписаната й
с епикризата от 13.04.2017 г. планова рехабилитация в болнични условия в
рамките на 1 година. С това си поведение ищцата е допринесла за увеличаването
на твърдените вреди, а неподлагането на предписаната рехабилитация е нарушение
на чл. 94, ал.1 и ал. 3 от Закона за здравето.
При условията и в срока по чл.372 от ГПК, ищцата, чрез
пълномощника си адв.К. е депозирала допълнителна
искова молба, с която са направили пояснения и допълнения на първоначалната
такава, а във връзка с възраженията на ответника - са направили доказателствени
искания.
В срока по чл.373 от ГПК ответника
е депозирал отговор на допълнителната ИМ,
в който заявява, че поддържа изцяло становището, изложено в първоначалния
отговор.
В о.с.з. по същество ищцата не се
явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа исковете така,
както са предявени и моли за уважаването им изцяло по изложените в исковата
молба съображения. Поддържа и заявената претенция за присъждане на разноски,
съобразно списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител, на осн. чл.38, ал.2 ЗА. Допълнителни съображения са
изложени в писмени бележки.
В о.с.з. по същество ответникът,
не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска и моли за отхвърлянето
му изцяло по изложените в отговора съображения. Поддържа и претенция за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК. Допълнителни
съображения са изложени в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че на 30.03.2017
г. около 11.20 часа в гр.** на автобусна спирка „*** на кръстовището на ул.”Н. *** ищцата Я.С.И. е пострадала
при слизане от градски
автобус, обслужващ редовна линия №25, марка „БМС” с ДК №С 2471 МТ, поради падане, вследствие на
което е получила травматични увреждания. За въпросното ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано е било ДП №314/2017г.
по описа на РП-Ямбол, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното
производство.
В заключението си вещото лице по
назначената авто-техническа експертиза установява, че падането
пътничката би могло да стане в два варианта - или от стъпалата на автобуса, или
след спъване или загуба на равновесие. Падане по време на движение от стъпалата
на автобуса при разлика във височините на долното стъпало и равнината на
тротоара би било съпроводено с известно увличане и съответно претъркалване или
прохлузване на тялото, придружени с допълнителни увреждания, каквито данни в материалите
по делото няма. Не са налице обективни и субективни данни, по които да се
направи заключение, че има падане на пътничката от височината на стъпалото на
потеглящия автобус при отворени врати на същия.
Според в.л., в конкретния случай, ако пострадалата пътничка е слизала от
автобуса с лицето напред и ако левият й крак е бил върху стъпалото на автобуса,
а десния, заедно с част от тялото й извън автобуса, както тя сочи, то при
неговото потегляне, в резултат на възникналите инерционни сили, би следвало
тялото да падне назад спрямо посоката на автобуса и надясно, спрямо посоката на
пострадалата. Това падане може да стане и без да се получи завъртане на тялото.
Възможно е да се получи увличане на тялото от задната част на средната врата на
автобуса в посока напред с последващо падане на същото напред и наляво и с
прохлузване или дори претъркалване на същото. За такова увличане и падане няма
данни в материалите по делото, а и при такъв вариант, уврежданията биха били по
- тежки, с възможности на попадане на части от тялото под задна дясна гума на
автобуса и прегазване на същите или притискане на тялото между външната част на
гумата и бордюра.
По делото бе допусната и изслушана комплексна медицинска и
автотехническа експертиза с вещи лица лекар-ортопед и инженер- автоексперт. На
поставения въпрос какъв
е бил механизма на счупване на левия крак на ищцата и какъв е бил механизма на
самото произшествие, вещите лица са отговорили следното: В резултат
на травмата Я.С.И. е получила счупване на лявата бедрена шийка. В представената
диагностична рентгенова графия фрактурната линия е почти вертикална, дисталният
фрагмент е повдигнат нагоре, има и външна ротация. Това съвпада и с клиничното
описание в медицинските документи, т.е фрактурата е аддукционна. Такъв тип
фрактура се получава когато в момента на падането крайникът се прибира към
централната ос. Такъв е механизма на счупването. Що се касае за механизма на
самото произшествие вещите лица предполагат няколко варианта: 1. Ищцата спуска
левия си крак на земята, в момента на стъпването има контакт на ходилото в
земята, автобусът потегля, увлича тялото - това води до привеждане на крайника
/силата на травмата действа индиректно/, с последващо падане по време и след
счупването; 2. Ищцата е стъпила на земята с десния крак, с левият докосва
земята и в този момент, тя е увлечена от автобуса, стига се до привеждане на
крайника и счупване. Пада на лявата си страна; 3. Възможно е при слизането да
получи загуба на равновесието, световъртеж, като в момента на падането привежда
крайника и настъпва счупване. Според вещите лица механизъм, при който левия
крак е на стъпалото, а десният е или във въздуха или на земята, тоест крайникът
е в абдукция не е вероятен. В
заключение, съобразено с наличните данни в материалите по делото, експертите се
придържат към вариант, при който пътничката е паднала върху настилката на
тротоара тогава, когато вече е била извън обсега на стъпалата на автобуса.
Изслушани в о.с.з., вещите лица поддържат даденото
заключение, като според в.л. д-р Т. - Й. по-вероятно е в случая механизма на произшествието
да е по първите два варианта, посочени в заключението, тъй като пътничката е
възрастен човек. Тя трудно слиза, трябва да се придържа, за да запази
равновесие и не се е била отделила от автобуса, който потегля. Крайникът й
остава фиксиран на земята. По този начин се осъществява привеждането като
механизъм от тези аддукционни счупвания. Дали е стъпила само с единия крак или
с двата крака на земята няма значение, т.к. самият механизъм е един и същ.
Автобусът потегля, тя още не се е отделила, губи равновесие и става счупването
на крайника. Пострадалата има счупване само на бедрената шийка, няма никакви
други счупвания, травми и синини. Счупването би било със съвсем друг характер,
ако левият крак е бил на стъпалото на автобуса, а десният дали е бил във
въздуха или на земята, е без значение. Човек с възрастта е нестабилен.
Най-вероятно още се е държала за автобуса и с потеглянето на автобуса, тя губи
равновесие. Пътничката е слязла от автобуса, по нея няма никакви охлузвания и
белези. Няма свидетели, никой нищо не е видял. Кондукторката също не може да
каже. Никой не е видял как жената е паднала. Когато екипът на бърза помощ отива
няколко минути след това, е измерено кръвно налягане на пострадалата 200/100,
но никой не може да каже кога го е повишила. При такива стойности тя ще има
залитане, падане, дали го е имала преди това или след това, никой не може да
каже. Всичко е в сферата на предположенията. В.л.С. сочи, че за да увлече
автобуса слизащата пътничка, трябва да
има пряк контакт, като в случая не се говори за някаква голяма скорост, а
за потегляне със съвсем малка скорост.
Според в.л. падането на пътничката по-вероятно е преди да се отдели от
автобуса, като е без значение дали е била стъпила на земята с единия или и с
двата крака, т.к. дори и да е стъпила и с двата крака, е възможно да е била
увлечена от автобуса, ако се е придържала към него.
По делото бе допусната и изслушана медицинска експертиза с
вещи лица лекар-ортопед и съдебен лекар, които на поставените въпроси
отговориха следното: ищцата Я.С.И. е пострадала при
слизане от автобус при което е получила счупване на шийката на лявата
бедрена кост. При този вид счупване не настъпва костно срастване, поради
което се прилага оперативно лечение, чрез първично ендопротезиране, каквото е извършено
на ищцата. Счупването на бедрената шийка затруднява основната функция на долния
крайник опорната, изисква продължително лечение и бавно възстановяване и се
характеризира с медикобиологичния признак трайно
затруднение на движението на левия долен крайник. Счупванията
на бедрената шийка се получават обикновено при индиректен механизъм, при който
има отвеждане или привеждане на крайника в момента на падане, а не от директен
удар върху тазобедрената става от твърд или върху твърд тъп предмет, какъвто се
явява и земната повърхност. Установената травма може да се получи при слизане
от автобуса, както и в момент на падане след спъване или загуба на равновесие. При
това телесно увреждане се пристъпва към ендопротезиране-голяма оперативна
интервенция, при която се отстранява бедрената глава и остатъка от шийката и се
заменят с изкуствени такива. Пациентите започват движения в леглото от втория
ден, след което се изправят и научават да ходят с патерици или проходилка.
Обикновено натоварване при този вид операции се разрешава към 40-тия ден, като
пациентът същевременно ползва патерици или проходилка. При ищцата този процес е
бил забавен - от протокола на ЛКК за помощни средства се вижда, че на
15.05.2017 год. т.е на 45-тия ден пациентката е била на легло. В момента
възстановителния период е приключил, като е останало ограничение в обема на
движение в лявата тазобедрена става с около 30-40 гр. по отношение на
свиване-изправяне 15 гр. отвеждане и 15 гр. привеждане. Извършената интервенция
при ищцата е била задължителна. Пациентката е имала съпътстващи заболявания
хроничен бронхит, прекаран миокарден инфаркт, мозъчно - съдова болест, както и
неинсулинозависим захарен диабет. Те не са допринесли за тежестта на
увреждането, но са затруднили и забавили възстановяването и. Всеки травматично
болен се нуждае от рехабилитация. След първите дни в ортопедично отделение,
когато е била оперирана е била приета за долекуване в същото /ортопедично, а не
рехабилитационно отделение/ за антикоагулантна профилактика, превръзки, сваляне
на конците и щадяща рехабилитация. След изписването от болницата тя е посетила
еднократно лекуващия лекар, не е била насочена за рехабилитация в стационарни
условия, а амбулаторни тя сама не би могла да проведе, без някой да и помогне и
да се ангажира с нея. Има необходимост от рехабилитация във всеки един момент. Рехабилитацията
е била необходима непосредствено след оперативната интервенция,в дните след нея
и особено след вертикализирането. Счупванията на бедрената шийка се срещат
предимно при възрастни хора, които са и с по-малки възстановителни способности
и ходът на лечение и възстановяване при тях е по-бавен и по-труден.
Оперативната интервенция е голяма и рискът от нея обикновено завишен. При тях
рехабилитацията не може да бъде интензивна и възстановяването пълно. При добра
и продължителна рехабилитация пациентката би проходила по-рано, би имала
по-добър обем на движение в лявата тазобедрената става и по-добра походка. При
пациентката също е имало висок оперативен риск поради съпътстващите заболявания.
Що се касае за болките и страданията при всеки случай е строго индивидуално, но
обикновено към шестия-седмия месец болните се възстановяват напълно, нямат
болки или ако имат те са по-леки, а походката им по-стабилна. Понастоящем
походката на ищцата е бавна, щадяща, леко накуцваща с помощта на бастун.
Полученото счупване и последващата операция са наложили ищцата да ползва чужда
помощ пред периода на възстановяване - първоначално е имала нужда от постоянно
обгреждаве, а след изправяне - от проходилка, патерици по-късно и бастун, като
обикновено срокът в който възрастен болен се нуждае от грижи и помощ е 6
месеца. В.л. са посочили, че за поставената й протеза ищцата е заплатила 1120
лв. В документацията към делото няма данни за друга проведена рехабилитация
освен тази от 6.04.2017 г. до 13.04.2017 г.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си
св.Т.В. – водач на инцидентния автобус заявява, че на 30.03.2017 г. бил първа смяна и
изпълнявал задълженията си по автобусна линия №25. На спирка „Новата автогара“
спрял, отворил вратите, слезли пътниците и когато се уверил, че няма да се
качват други пътници, затворил вратите и погледнал в лявото отгледало. Идвала
една кола изчакал я и тръгнал и на 1-2 метра след като тръгнал някой от
пътниците извикал - „Чакай, една баба падна.“ Отворил вратите, слязъл и отишъл
при нея - тя били паднала на колене на разстояние метър - метър и половина от
бордюра на тротоара, казала, че само кракът я боли, нямала видими наранявания
по тялото. След това с помощта на някаква жена, я сложили на пейката на
спирката, обадили се на бърза помощ и след 7-8 мин дошла линейката. Лекарката
от Спешното премерила кръвното на жената и казала, че било много високо. Качили
я на носилката и от там в линейката. Чакали с кондукторката 30 минути да дойде
полиция, но не дошла. В болницата отишъл след като свършил курсовете и там го
чакала патрулката с двама полицаи и му казали в 13.30 ч. да бъде в полицията да
даде показания, което направил. На следващия ден отишъл на свиждане на жената и
тя му казала, че е тръгнал с отворени врати на автобуса и тя е паднала от
автобуса, но той е сигурен, че преди да тръгне затворил вратите на автобуса.
Жената слизала от втората врата на автобуса.
Св.Б.Д. - кондуктор в инцидентния автобус заявява, че не е
видяла жената когато пада, а чак когато била на земята. Когато жената слязла от
автобуса шофьора затворил вратите, автобуса не бил все още тръгнал и пътниците
видели, че е паднала на тротоара. Шофьора, като разбрал, че има паднал човек
отворил вратите и двамата слезли, за да помогнат, някой от пътниците се обадил
на бърза помощ, изчакали линейка да дойде.
Св.Ш. в показанията си сочи, че с ищцата са
далечни братовчедки, но са много близки и от нея разбрала за произшествието -
края на м. март 2017 г., като слизала от автобуса, още преди да слезе долу на
тротоара шофьорът тръгнал и тя паднала. Посетила я в болницата, където й
сменили тазобедрената става на левия крак, след това отново постъпвала за
рехабилитация. Т.к. Я. живее сама в дома си, като я изписали от болницата, свидетелката
ходела всеки ден, за да я гледа, защото не била подвижна, имала болки, лежала постоянно, не можела да се
обслужва сама, била на памперси. След като Я. малко се закрепила, свидетелката започнала
да й помага за проходилката и с количка я сваляла надолу, за да я разходи - 5-6
месеца била в къщи, преди за първи път да излезе. И до сега постоянно имала
оплаквания, че я боли крака и в момента се придвижва с патерици. Преди
инцидента тя сама се обслужвала, била подвижна. Я. след произшествието била
много уплашена.
Не е спорно между страните и съдът
приема за установено, че инцидентния автобус, е имал сключена застраховка „ГО"
в ЗД „ЕВРОИНС" АД по полица №BG/07/116002775089, валидна от 18.11.2016 г. до 17.11.2017
г. Установено е също така, че ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение, по която била образувана щета
№**********/18.07.2018 г. към застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите” №BG/07/116002775089,
но ответникът с уведомително писмо рег.№12239/1 от
24.07.2018 г. отказал
да уважи предявената застрахователна претенция.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените в производството
искове се квалифицират като такива с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр.
чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата е с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380,
ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищцата
фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което
правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между
увреждането и вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на
конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай първия спорен
между страните въпрос е налице ли е непозволено увреждане на ищцата, което да е
причинено от водача на процесния автобус. При съобразяване заключенията на
изслушаните по делото съдебни експертизи и в частност това на комплексната
медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица лекар-ортопед и инженер-автоексперт,
настоящия съд счита, че на посочения въпрос следва да бъде даден положителен
отговор.
Според вещите лица фрактурата на ищцата е аддукционна,
като такъв тип фрактура се получава когато в момента на падането крайникът се
прибира към централната ос. Такъв е механизма на счупването. Що се касае за
механизма на самото произшествие вещите лица действително са предположили
няколко варианта: 1. Ищцата спуска левия си крак на земята, в момента на
стъпването има контакт на ходилото в земята, автобусът потегля, увлича тялото -
това води до привеждане на крайника /силата на травмата действа индиректно/, с
последващо падане по време и след счупването; 2. Ищцата е стъпила на земята с
десния крак, с левият докосва земята и в този момент, тя е увлечена от
автобуса, стига се до привеждане на крайника и счупване. Пада на лявата си
страна; 3. Възможно е при слизането да получи загуба на равновесието,
световъртеж, като в момента на падането привежда крайника и настъпва счупване.
В заключение, съобразено с наличните данни в материалите по делото, експертите
се придържат към вариант, при който пътничката е паднала върху настилката на
тротоара тогава, когато вече е била извън обсега на стъпалата на автобуса. Изслушана в о.с.з. в.л. д-р Т. - Й. заявява, че по-вероятно е в случая механизма
на произшествието да е по първите два варианта, посочени в заключението, тъй
като пътничката е възрастен човек, който трудно слиза, трябва да се придържа,
за да запази равновесие и не се е била отделила от автобуса, който потегля.
Крайникът й остава фиксиран на земята. По този начин се осъществява
привеждането като механизъм от тези аддукционни счупвания. Дали е стъпила само
с единия крак или с двата крака на земята няма значение, т.к. самият механизъм
е един и същ - автобусът потегля, тя още не се е отделила, най-вероятно още се е държала за автобуса и с потеглянето му губи
равновесие и става счупването на крайника.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели В. и Д. (шофьора на автобуса и обслужващата
автобусната линия кондукторка), не биха могли да доведат до промяна на формирания
въз основа на експертизите извод на съда относно механизма на произшествието. И
това е така, т.к. никой от тях не е пряк свидетел на момента на падането на
ищцата. В тази връзка съдът възприема становището в писмените бележки на
пълномощника на ищцата, че пряко възприетото от тези свидетели се отнася
единствено и само за обстоятелства, които обаче са станали преди и след
процесния инцидент, но не и по време на самото падане. Така свидетелят В. (шофьора
на автобуса) е възприел, че ищцата слизала от средната врата („жената
от втората врата слизаше, а от задната врата слизаха две момичета"), като
твърди, че след слизането на пътниците затворил вратите, изчакал да
премине някаква кола, тръгнал и на 1-2 метра след като тръгнал някой от
пътниците извикал - „Чакай, една баба падна.“ Самото падане на ищцата обаче не
е видял. Свидетелката Д. също не е била пряк очевидец на инцидента
("аз бях обърната с гръб, т.к. таксувах пътниците, не видях жената да
пада"). Ето защо и предвид липсата на каквито и да било обективни
доказателства, за изясняване механизма на произшествието следва да бъде
съобразено единствено експертното становище по комплексната експертиза, а то
както се посочи вече е следното: „автобуса потегля, ищцата все още
не се е отделила, губи равновесие и става счупването на крайника". Този извод
на експертизата, базиран и на представената по делото първа диагностична
рентгенова снимка на ищцата, настоящия съд не намери причина да не възприеме
още повече, че заключението е ясно, обективно и компетентно и не бе оспорено от
страните. Че счупването е настъпило при загуба на равновесие, последното
предизвикано от инерционни сили, каквито са потеглянето на автобуса, още
повече, че в случая става въпрос за възрастен човек, се потвърди и от вещото
лице - автоексперт, според който времето, необходимо за затваряне на
автобусните врати е от 0.8 до 1.9 секунди, т.е. достатъчно малко, за да бъде
отново потвърден описания механизъм на самото произшествие, който напълно се
припокрива с механизма на счупването, т.е. падането е станало непосредствено
след потеглянето на автобуса.
Съгласно разпоредбите
на чл.5, ал.1, т.1, чл.116 и чл.132, т.2 от ЗДвП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората; като водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора; като при превозване на
пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури
всички условия за безопасното им превозване. Съгласно чл.68, ал.2 ЗДвП водачът
на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници
е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.
Изхождайки
от обсъденото по-горе заключение на вещите лица, а също съобразявайки
цитираните императивни правни норми, изискващи определено поведение от
участниците в движението и от водачите на ППС, съдът приема, че т.к. в деня на
произшествието в инцидентния автобус се е возила и съответно слязла ищцата,
която с оглед възрастта си е била по-бавна и по-трудноподвижна, то шофьора на
автобуса е следвало да прояви по-голямо внимание и предпазливост, което не е
сторил. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се
предполага до доказване на противното, което в настоящото производство не е сторено - от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на описаната законова презумпция.
Същевременно
ищцата, поради възрастта си и свързаната с нея по-затруднена подвижност в
процеса на слизане от автобуса не е имала възможност да предотврати
злополуката, следователно причинения вредоносен резултат не би могъл да й се
вмени във вина. Това от своя страна води до неоснователност на заявеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата.
Налице е и
причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяната травма и причинените
неимуществени вреди. В Решение №9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г.,
III г.о. е посочено, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в
процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а
само определя нейния обем. При тези разяснения и при съобразяване на механизма
на процесното ПТП, следва обоснован извод, че причинно-следствена връзка с ПТП
на твърдяната травма и причинените неимуществени вреди безспорно е налице.
Установени
са по делото и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: претърпените неимуществени вреди, довели до влошаване здравословното
състояние на ищцата, техния вид, степен на увреждане, включително и направените
от ищцата разходи свързани с лечението й - формиращи претенцията за имуществени
вреди, които се установяват от приложените по делото медицински документи и
извършената съдебно-медицинска експертиза.
В чл.52 ЗЗД е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящия съд
съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищцата към датата на деликта и след това болки и страдания. В тази връзка от
съществено значение е и следва да бъде взето предвид, че след инцидента ищцата
веднага е транспортирана до здравно заведение, където са направени необходимите
изследвания и предприето нужното лечение. От заключението на СМЕ се установява,
че ищцата Я.С.И. е получила счупване на шийката на лявата
бедрена кост, при което не настъпва костно срастване,
поради което се прилага оперативно лечение, чрез първично ендопротезиране -
голяма оперативна интервенция, при която се отстранява бедрената глава и
остатъка от шийката и се заменят с изкуствени такива, каквото е извършено на
ищцата. Счупването на бедрената шийка затруднява основната функция на долния
крайник опорната, изисква продължително лечение и бавно възстановяване и се
характеризира с медикобиологичния признак трайно
затруднение на движението на левия долен крайник.
Пациентите започват движения в леглото от втория ден след операцията, след
което се изправят и научават да ходят с патерици или проходилка, като
обикновено натоварване се разрешава към 40-тия ден. При ищцата този процес е
бил забавен - установено е, че на 45-тия ден все още е била на легло. В момента
възстановителния период е приключил, като е останало ограничение в обема на
движение в лявата тазобедрена става с около 30-40 гр. по отношение на
свиване-изправяне 15 гр. отвеждане и 15 гр. привеждане. Извършената интервенция
при ищцата е била задължителна. Според вещото лице ищцата е имала съпътстващи
заболявания хроничен бронхит, прекаран миокарден инфаркт, мозъчно - съдова
болест, както и неинсулинозависим захарен диабет, които не са допринесли за
тежестта на увреждането, но са затруднили и забавили възстановяването и. Вещото
лице е посочило и че ищцата е провела предписаната й рехабилитация.
Рехабилитацията е била необходима непосредствено след оперативната интервенция,
в дните след нея и особено след вертикализирането, но не е била насочена от лекуващия
лекар за такава в стационарни условия. Пак според вещото лице, счупванията на
бедрената шийка се срещат предимно при възрастни хора, които са и с по-малки
възстановителни способности и ходът на лечение и възстановяване при тях е по-бавен
и по-труден, а рехабилитацията не може да бъде интензивна и възстановяването
пълно. Що се касае за болките и страданията при всеки случай е строго
индивидуално, но обикновено към шестия-седмия месец болните се възстановяват
напълно, нямат болки или ако имат те са по-леки, а походката им по-стабилна.
Понастоящем походката на ищцата е бавна, щадяща, леко накуцваща с помощта на
бастун.
За начина,
по който е протекъл оздравителния процес и периода на самото възстановяване,
данни се съдържат и в показанията на свидетелката Н.Ш., която установява, че
ищцата дълго време след процесния инцидент е имала нужда от чужда помощ в
ежедневието си, че е изпитвала и продължава да изпитва болки в засегнатия
крайник, а така също и че инцидента е довел до влошаване на емоционалното й
състояние.
При приложение на установения с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според настоящия съд
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за
ищцата се явява сума в размер 24 000 лв. На ищцата следва да се присъдят и
неимуществени вреди в размер на 1198 лв., за които в.л. по СМЕ са посочили, че
са сума за разходи във връзка с проведеното лечение. Исковете за неимуществени
вреди за горницата над 24 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. и за
имуществени вреди за горницата над 1198 лв. до предявения размер от 1252,78
лв., като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
За неоснователно се прецени възражението
на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато
вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай,
виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в
причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи действителния
обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В ППВС №17/63 г., т.7
е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина. В решения на ВКС по т.д.№490/12 г. на II т.о. и по т.д.№2998/13 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на
приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. С оглед
конкретиката на случая, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП,
които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на
вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за приноса на пострадалия.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата е мотивирано с твърдение, че същата в нарушение на чл.68, ал.3 от ЗдВП е
започнала да слиза от превозното средство по време на движение, както и че не
се е подложила на предписана й рехабилитация. Твърденията на ответника не се
установиха в хода на процеса. По делото липсват каквито и да било доказателства
ищцата да е започнала да слиза от автобуса по време на движение, а според
вещото лице по СМЕ - провела е такава рехабилитация, каквато й е била
предписана. Т.е. не се установиха извършени от страна на пострадалата действия, които биха
могли да се квалифицират като нарушение на правилата за движение по пътищата и
да са в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, поради което не
е налице съпричиняване на вредоноснония резултат от нейна страна, съответно не
са налице предпоставките за намаляване на определените обезщетения.
Установено е по делото, а и не е
спорно мужду страните, че инцидентния автобус, е имал сключена застраховка „
Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД „ЕВРОИНС" АД по
полица №BG/07/116002775089,
валидна от 18.11.2016 г. до 17.11.2017 г. Установено е също така, че ищцата
съгласно изискванията на чл.380 КЗ, предявила пред застрахователя
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, по която била образувана
щета №********** от 18.07.2018 г. към застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите” №BG/07/116002775089, но ответникът с уведомително писмо
рег.№12239/1 от 24.07.2018 г. отказал да уважи предявената
застрахователна претенция.
При наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност", на основание чл.432, ал.1
от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от
застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска
отговорност" се съдържа в чл.429 от КЗ и то е вид застраховане, при което
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва
върху присъдените обезщетения. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. (в
т.см. Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.). В
случая от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
предявила претенцията си пред застрахователя на 18.07.2018 г., от която дата се
дължи лихвата за забава върху присъдените суми. Тъй като обаче ищцата
претендира лихвата за забава да й бъде присъдена от датата на писмения отказ на
застрахователя - 24.07.2018 г., то тази й претенция следва да бъде уважена в
този вид.
И двете страни по делото са
направили искане да им бъдат присъдени сторените разноски, като са представили
и списък по чл.80 ГПК. Сторените по делото разноски следва да бъдат присъдени
съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата
инстанция ищцата е направила разноски в общ размер на 2220 лв., в т.ч. ДТ,
възнаграждение за вещи лица, както и е заявила искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния й представител. Съразмерно с уважената
част от иска, в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата следва
да бъде присъдена сума за разноски в размер на 1789,89 лв.
При изхода на делото в настоящата
инстанция, съдът прие за основателна и заявената претенция за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, на
осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същата е защитавана от адв.Б.К. безплатно, в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение и на основание чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката, за осъществената защита в настоящата инстанция, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено в съответствие изхода на
производството (частично уважаване на предявените искове) или да му се присъди
сума в размер на 1285,94 лв., определена съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г., която сума ответника да бъде осъден да заплати.
С оглед изхода на делото,
направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната
страна също следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответника е сторил разноски
в общ размер на 550 лв. за възнаграждение за вещи лица. Съразмерно с отхвърлената
част от иска, в съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника
следва да бъде присъдена сума за разноски в размер на 106,56 лв.
При изхода на делото в настоящата
инстанция, съдът прие за основателна и заявената претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ответника, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да
се присъди сумата от 300 лв.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "ЕВРОИНС" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
"Искър", бул.„Христофор Колумб" №43 да заплати на Я.С.И. с
ЕГН ********** *** на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 24 000 лв.
(двадесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 1 198 лв. (хиляда сто деветдесет и осем лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в следствие причиняване
на телесно увреждане при ПТП, възникнало с пътно превозно средство за обществен
превоз на пътници – градски автобус, обслужващ редовна линия №25, марка „БМС” с
ДК №С 2471 МТ, управляван от водач, застрахован при ответника по застраховка
"ГО", ведно със законна лихва върху главниците считано от 24.07.2018
г. до окончателното плащане на сумите, като исковете за разликата над уважените
размери главници до претендираните такива от 30 000 (тридесет хиляди лева) лв.
- за неимуществени вреди и 1 252,78 лв. (хиляда двеста петдесет и два лв. и 78
ст.) - за имуществени вреди, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД "ЕВРОИНС" АД с ЕИК
********* да заплати на Я.С.И. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1 789189 лв.
ОСЪЖДА ЗД
"ЕВРОИНС" АД с ЕИК ********* да
заплати на адв.Б.Б.К. ***, с адрес на дейността: гр.**** сумата 1 285,94 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА Я.С.И.
с ЕГН ********** да заплати на ЗД
"ЕВРОИНС" АД с ЕИК ********* разноски
по делото в размер на 106,56 лв., както и сумата от 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: