Определение по дело №1014/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

212

Година

30.5.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.17

Година

2012

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. П. П. от гр. Г. О. чрез пълномощника си адв. Н. И. против решение №91/23.02.2012 год.,постановено от РС-Г. О. по гр.дело №2585/2011од. по описа на ГОРС ,с което Р. П. П. е осъдена да заплати на „ДИК–К.”О. с със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.”М.Д.”№*, представлявано от управител М. Д., сумата 20 000.00лв., представляваща стойността на неоснователното обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен Запис на заповед, издаден на 14.02.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.03.2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата 2 800.00лв., представляваща направените разноски. Отхвърлен е по реда на чл.194 ГПК предявеният от страна на Р. П. П. против „ДИК–К.”ООДгр. С. инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. ГПК за приемане за установено по отношение на „ДИК–К.”О. гр.С., че частният диспозитивен документ – „Запис на заповед от 14.02.2008г.” не е подписан от Р. П., като е признато, че оспорването не е доказано.По реда на чл.194 ГПК е уважен предявения от Р. П. против „ДИК–К.”О. инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл ГПК за приемане за установено по отношение на „ДИК–К.”О. , че частният свидетелстващ документ „известие за доставяне-обратна разписка №*565/24.03.2009г.” не е подписан от Р. П., като е признато, че оспорването не е доказано и е изключен документа „известие за доставяне-обратнаразписка №*565/24.03.2009г.” от доказателствения материал.

В жалбата се инвокират доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не е установено, че записът на заповед е валидна ценна книга, доколкото не са представени годни доказателства за предявяването му. Не е доказано, че подписаният запис на заповед обезпечава договора за съвместна дейност и реално предадена сума от 20 000 лева. Не е доказано обедняването на ищеца като приносител на записа на заповед, респективно обогатяване на ответницата. Моли за отмяна на постановеното решение, претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв. П. П. ГАК , в качеството си на пълномощник на „ДИК–К.”О. - гр. С..Изразява становище, жалбата да бъде оставена без уважение, доколкото решението на ГОРС е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Налице е запис на заповед,отговарящ на всички изисквания на чл. 535 ТЗ. Посочва, че изводите на първостепенния съд за основателност на иска по чл.534 ТЗ са правилни, както и правилно първоинстанционният съд не е изследвал въпроса налице ли е размяна на имуществени блага. Налице са условията на чл. 534 ТЗ поради пропуск за извършване на необходимите действия. Излагат се доводи, че следва да бъдат съобразени изводите на вещото лице, а именно процесният запис на заповед е регистриран в счетоводството на ищеца и е подписан от ответника. Твърди се, че непредявяването на процесния запис на заповед, не прави последният невалиден.Моли решението на първостепенния съд да бъде потвърдено, претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната жалба по съображения, подробно изложени в последната.Посочва се отново, че не са налице обективни данни за преминаване на сума от 20 000 лева от страна на ищеца към ответника, като пари на ръка не са давани, а процесният запис на заповед е подписан с обезпечителна функция.

Въззиваемият поддържа съображения, изложени в писмения отговор.

След анализ на събраните пред РС-Г. О. доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба също е ДОПУСТИМА,като подадена от надлежна страна в процеса в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Гражданското дело пред ГОРС е образувано по искова молба на „ДИК–К.О. със седалище гр.С., в която е посочено,че ответникът Р. П. е издател в негова полза на Запис на заповед с дата на издаване 14.02.2008г., по силата на който се е задължила безусловно да му заплати или на негова заповед сумата от 20 000лв., като падежът е уговорен на предявяване и която сума по записа на заповед ще се изплати без протест. П. не е изпълнила поетото от нея парично задължение по записа на заповед. Ищецът е посочил също, че с „Р.-98- Р. П.” е сключил договор за съвместна дейност, част от която била сключването от него и от ответника на договори за стоков кредит с погасителен план от търговски дружества, предоставящи им лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит. Счита, че е налице преюдициране на записа, тъй като той бил платим на предявяване, а не е предявен за плащане в едногодишния срок от издаването му, именно за това дружеството-приносител е загубило правата си по записа- абсолютно материални правни основания да се предяви иск по чл.534 ал.1 ТЗ за неоснователно обогатяване. Ищецът е поддържал съображенията си и в съдебни заседания, като доразвил съображения съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Ответницата е възразила, че процесната запис на заповед не е валидна, тъй като не е доказано предявяването на същата, както и че липсват данни за преминаване на сумата 20 000.00лв. Изразила е съображения за наличие на каузални правоотношения изразяващи се в съвместната дейност по отношение експлоатацията на аптека№3 в „ДКЦ I”ЕООД с дружеството-ищец „ДИК–К.”О. и доставчика на лекарства „Л.”ЕАД, въз основа на Договор за стоков кредит от 11.02.2008г. с погасителен план №26/08-Л, което да е станало основание за подписване на процесния запис на заповед.По делото няма доказателства, че ищецът е предал на ответницата сумата, което се потвърждавало и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Ищецът следвало да докаже обедняването си като приносител на записа на заповед, като това обедняване да се изрази в извършването на престация, без да получи насрещен еквивалент. Не се установило обогатяване на ответницата и обедняване на ищцовото дружество, както и наличие на причинна връзка между обедняването и обогатяването.

Направено е оспорване по реда на чл.193 ал.1 ГПК на истинността /автентичността/ на процесния Запис на заповед от 14.02.2008г. и на известие за доставяне, обратна разписка №*565/24.03.2009г., че подписите на издател на записа на заповед и на получател върху известието за доставяне, обратна разписка, не са положени от нея.По реда на чл.176 ГПК ответницата е заявила, че почеркът на документа Запис на заповед от 14.02.2008г. е неин и е подписала и записа на заповед, заедно с други документи.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че „Д.”О. и „Р.-98-Р. П.” /с едноличен собственик Р. П./ са сключили договор за съвместна дейност, част от който е сключването на договори за стоков кредит с погасителен план с търговски дружества, предоставящи им лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит, като съвместната им дейност се осъществявала в А.№* в сградата на „ДКЦ І”ЕООД. Между „Л.”ЕАД от една страна и „ДИК–К.”О. и „Р.98-Р. П.” от друга страна, бил сключен Договор за стоков кредит от 11.02.2008г. с погасителен план№26/08-Л, по силата на който „Л.”ЕАД е предоставило на „ДИК–К.”О. и „Р.-98-Р. П.” лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит в общ размер на 10 000.00лв. В същия договор/чл.1.1/ страните са приели за безспорно установено, че "Л."ЕАД е предоставило на „ДИК–К.”О. лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит в общ размер на 10 000.00лв. съгласно сключен между тях Договор за стоков кредит от 25.09.2006г. „ДИК–К.”О. и „Р.-98-Р..П.” са поели задължението солидарно да възстановят цялата сума от 20 000.00лв. на "Л."ЕАДгр.С./чл.1.3, чл.4.1 от договора/ в срок до 30.01.2009г. на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план, като било уговорено, че стоковият кредит е трансформиран в парично задължение, като не се допуска връщане на стока вместо парична вноска/чл.2 от договора/. За обезпечаване вземането на "Л."ЕАД по сключения договор за стоков кредит с погасителен план от 11.02.2008г. „ДИК–К.”О. е издало в полза на "Л."ЕАД Запис на заповед от 11.02.2008г. за сумата от 20 000.00лв., авалиран от: М. Д., С. Н., Р. П.. Според удостоверение от 07.07.2009г. /лист 46 от делото/, издадено от "Л."ЕАД към 07.07.2009г. главницата по задължението по Договор за стоков кредит с погасителен план от 11.02.2008г. е погасена с дата на последно плащане 28.04.2009г.

На 14.02.2008г. в гр.Г. О., Р. П. е издала в полза на „ДИК–К.”О. Запис на заповед за сумата от 20 000.00лв. на предявяване и без протест. Процесният Запис на заповед от 14.02.2008г. не бил предявен на издателя в рамките на едногодишния срок по чл.487 ал.1 ТЗ. С Покана за доброволно плащане от 23.03.2009г. /изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка/, „ДИК–К.”О. е поканена Р. П. да изпълни доброволно задължението си по запис на заповед от 14.02.2008г. в тридневен срок. Пред районния съд е прието като доказателство известие за доставяне - обратна разписка №*565/24.03.2009г., с получател Р. П.., върху което е отбелязана дата на получаване 24.03.2009г. и положен подпис на получател, който ответницата е оспорила с твърдение, че подписът в този документ не е положен от нея, т.е., че не е получила поканата за доброволно изпълнение.С оглед характера на производството и направеното от ответната страна искане, районният съд е открил производство относно оспорване на истинността на: частен диспозитивен документ „Запис на заповед от 14.02.2008г.” в частта относно автентичността на подписа, положен в полето „издател” частен свидетелстващ документ – „известие за доставяне-обратна разписка №*565/24.03.2009г.”. По реда на чл.193 ал.2, ал.3 ГПК ГОРС с определение от 07.07.2009г. е постановил да се извърши проверка на истинността на документите, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от тях, като тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва(в конкретния случай ответната страна). ГОРС е допуснал съдебно- графологична експертиза.Вещото лице, използвайки сравнителен материал от почерк и подписи на Р. П. е констатирало, че подписът в графата „издател” върху процесния запис на заповед с дата на издаване 14.02.2008г. е положен от Р. П.. Заедно с това, подписът в графата „получател” в известие за доставяне-обратна разписка №*565/24.03.2009г. с получател Р. П., не е положен от последната, макар подписите върху процесното известие за доставяне-обратна разписка в графите ”връчител” и „получател” да са положени от едно и също лице. Ето защо правилно е прието за установено, че процесният запис на заповед е бил подписан от Р. П., който факт се признава от същата по реда на чл.176 ГПК.

Пред първоинстанционния съд са назначени съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице установило, че процесният Запис на заповед от 14.02.2008г. е регистриран в счетоводството на „ДИК–К.”О. ищеца през м.април.2009г. и относно него счетоводството не било водено редовно, както и не било регистрирано издължаването на стоковия кредит към "Л."ЕАД и не се установява кой е изплатил сумата от 20 000.00лв. на „Л. ЕАД. По счетоводни данни на „ДИК–К.”О. сумата 20 000.00лв. бил платена касово на 03.04.2009г.на Р. П., като тази сума била оформена като счетоводното вземане от Р. П. в размер на 20 000.00лв. във връзка с документ Запис на заповед от 14.02.2008г., подписан от Р. П..

От правна страна

На 14.02.2008г. ответницата /жалбоподател/ безусловно се е задължила при предявяване да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева.

Предявеният иск пред ГОРС е с правно основание чл.534,ал.1 ТЗ. Правото на иск по чл. 534 ал.1 ТЗ възниква, когато е погасено правото на иск по чл. 531 ал.1 ТЗ, както е в настоящия случай. ВТОС намира, че предявения иск по чл. 534, ал.1 ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване е основателен и доказан. Според разпоредбата на чл.534 ТЗ правото да се търси сумата, с която издателят по запис на заповед се е обогатил включва изискване ценната книга да е валидна като менителнична сделка. Представеният по делото документ е действителен, като отговарящ на всички изисквания на закона, съдържа реквизитите на чл.535 ТЗ, като приложение намира и разпоредбата на чл.536 ТЗ относно непълнотата на падежа и мястото на плащане. По отношение на релевираните от жалбоподателя доводи за невалидност на процесната запис на заповед, доколкото не е предявен, същите се явяват неоснователни.Безспорен по делото се явява фактът, че ищецът е пропуснал да предяви менителничния ефект, като няма данни да е извършен протест по реда на чл.496 ТЗ. Именно този факт обаче се явява предпоставка за разглеждане на иска по чл. 534 ТЗ, а именно преюдициране- неизвършване на нужните действия за запазване правата по ценната книга/ неизвършване на протест, непредявяване на книгата за приемане или за плащане в предвидените срокове за това/. В този смисъл преюдицирането е онзи юридически факт, от който за ищецът възникава правото на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534.ал.1 ТЗ срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване имуществото на платеца – издател се съизмерява. Това поражда право за него да иска заплащане на сумата, с която ответникът се е обогатил в негова вреда.В този смисъл следва да бъде изследвано и наличието на останалите предпоставки- ищецът е титуляр на записа на заповед, издател е ответникът.По отношение на останалите две предпоставки дали ищецът търпи вреда от невъзможността да реализира менителничните си права и налице ли е обогатяване на ответника е налице следното. Поради пропускането да се извършат необходимите действия – непредявяване за плащане в съответния срок,ищецът не може да реализира менителничните си права и претърпява имуществена вреда в претендирания размер от 20 000 лева. Обедняването му се изразява във фактът, че имуществото му не може да се увеличи със сумата по процесната запис на заповед. Имуществената вреда по предявения иск е доказана с факта,че приносителят, макар да е носител на парично вземане по ценната книга, не може поради преюдицирането да получи дължимата сума от 20 000 лева. Видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че в счетоводството на ищеца /въззиваем/ сумата от 20 000 лв. била оформена като счетоводното вземане от Р. П. във връзка с документ Запис на заповед от 14.02.2008г., подписан от същата. Налице е и обогатяване на ответницата – издател на процесната запис на заповед с 20 000 лева. То се изразява в спестяване на парични средства за погасяване на задълженията й по записа чрез спестяване на пасивите в имуществото си и спестяване на разходи за погасяване на задължението по запис на заповед в размер на 20 000 лева. От горното следва извода, че за установяване основателността на иска по чл. 534 ТЗ макар и като иск за неоснователно обогатяване не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма и този извод се налага от специфичността на менителничните правоотношения .

Записът на заповед може да бъде издаден с обезпечителна функция, като вземането по записа на заповед ще е предопределено от съществуването на валиден фактически състав, от който произтича каузалната претенция. Действително няма пречка в рамките на иска по чл.534 ТЗ да бъдат разглеждани и доводи, произтичащи от каузалното правоотношение, но те биха били релевантни, ако са свързани с погасяването респективно новирането на задължението по ефекта.В тази хипотеза следва да се установи каузалното правоотношение и неговото съдържание.Доказателства в тази насока не са събрани, липсват доказателства за сделката, от която произтича дълга на ответника и която записът обезпечава. Не е налице връзка между записът на заповед и Договор за стоков кредит от 11.02.2008г. с погасителен план№26/08-Л за съвместната дейност по отношение експлоатацията на аптека №3 в „ДКЦ 1” гр.Г.О. между "Л."ЕАД от една страна, и „ДИК–К.”О. и „Р.-98-Р. П.” от друга страна.Не се доказва обезпечителна роля на процесния запис на заповед видно от текста на договора, както и не съществува идентичност между страните по каузалното правоотношение и менителнично вземане/същото е издадено от физическото лице Р. П./. Не се доказа процеснят запис на заповед да обезпечава друго каузално правоотношение между дружеството-ищец и ответницата.

Предвид горното и установеното наличие на всички кумулативните предпоставки на чл. 534,ал.1 ТЗ ответницата ще следва да заплати сумата, за която е поела задължение по записа на заповед 20 000 лева.С оглед дължимостта на главното задължение, основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД.

Решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемия се дължат разноски. Последният претендира разноски за двете инстанции. В този смисъл претенцииите за разноски, направени пред районния съд, са неоснователни доколкото такива са му били присъдени. Не се представиха доказателства за направени разноски пред въззивна инстанция.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.271, ал.1,пр.1-во ГПК О. с.-В. Т.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №91/23.02.2012 год.,постановено от РС-Г. О. по гр.дело №2585/2011 год. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1...............

2………..