Р
Е Ш Е Н И Е
№
260250 / 5.3.2021г.
гр.
***, 05.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ***,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5586 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация ***“ АД срещу М.Б.Н.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1883,83
лева, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 284,21 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4170/2020 г. по описа на
Районен съд ***.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Конкретно твърди, че не са
налице договорни отношения с ищеца тъй като няма качеството „потребител“ в
процесния имот съгласно приложимото право. Оспорва доставката на топлинна
енергия и редовността на счетоводните вписвания и представеното извлечение от
сметка, тъй като този документ не се ползва с доказателствена сила. Намира, че
е налице неточност в изчисленията между доставеното количество топлинна енергия
в абонатната станция и претендираното разпределение по индивидуални абонати.
Твърди, че топломера в абонатната станция не е преминал задължителна
метрологична проверка, както и че не е налице система за дялово разпределение.
Оспорва се наличието на влезли в сила общи условия.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд *** е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – ***“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. ***, приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съ*** – бр. 82/3959/29.04.2008
г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е
всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази
връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като
източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени
в бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съ***“, като в о.с.з. процесуалният
представител на ответника е представил за съпоставка оригинали на в. „Съ***“ и
в. „Новинар“ от 2008 г. и съдът е констатирал, че същите са идентични с
приложените по делото преписи, поради което и съдът счита, че общите условия са
влезли в сила. Отношенията по така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни
всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът
носи доказателствена тежест. В тази връзка по делото са представени и приети
редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на
исковата си претенция.
От систематично тълкуване на нормите на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и § 2 „а“ от ДР на ЗЕ във връзка и с разпоредбата
на чл. 57 ЗС, се обосновава извод, че по принцип потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди се явява собственикът на топлоснабдения имот, освен в
случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване. В тази
хипотеза, какъвто е и процесният случай, страна и по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно
право на ползване по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 2 „а“ от ДР на ЗЕ. Именно той е
задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия като разход,
съгласно нормата на чл. 57 ЗС.
От представения договор за продажба на
държавен недвижим имот се установява, че на 12.09.1990 г. трето за процеса лице
– Н.Х.Н.е придобило правото на собственост върху процесния имот, за който се
твърди, че е топлоснабден. По силата на договор за продажба, обективиран в нот.
акт № ***, по д.№ *** г., на ***г. Н.Н.и съпругата му – ответницата М.Б.Н., са
прехвърлили собствеността върху апартамента на дъщеря си Н.Л., като са запазили
пожизнено правото на ползване върху имота. Посоченото обстоятелство косвено се
подкрепя в отразеното в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена пред органите на
общинската администрация на 26.03.1998 г. съвместно от новия собственик на
апартамента – Н.Л., и вещния ползвател Н.Н.. В същата за целите на данъчното
облагане е отразено, че върху имота е учредено ограничено вещно право на
ползване в полза на Н.Н.и М.Н.. В съпроводително писмо към приобщената по
делото декларация по чл. 14 ЗМДТ Директорът на Дирекция МДТ-*** е удостоверил,
че с Декларация от 07.07.2020 г. служебно е закрит ползвателят Н.Н., тъй като
същият е починал.
Съвкупната преценка на обсъдените писмени
доказателства дава основание за извод, че през исковия период в полза на
ответницата и трето лице – нейния съпруг, е било учредено вещно право на
ползване върху процесния имот. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК, вр. § 4 СК съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството, каквито са задълженията за заплащане цената на топлинната енергия,
което е основание за извод, че е допустимо искът за заплащането ѝ да бъде
насочен срещу единия съпруг, в случая – ответницата.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответницата е пасивно материално
легитимирана по отношение на предявените искове.
По делото е изслушано и прието заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество. Системата за дялово
разпределение е фактически въведена в СЕС по силата на Договор от 08.01.2002 г.,
сключен между потребителите в СЕС и ФДР, първоначално извършвала услугата
„дялово разпределение“, като за процесния период на основание договори от
20.11.2012 г. и от 09.11.2018 г., сключени между ищцовото дружество и
потребителите в СЕС, дяловото разпределение на ТЕ е било извършвано от
„Топлофикация ***“ АД. От заключението се установява, че монтираните в
абонатната станция уреди за търговско измерване са преминали през задължителните
периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като
съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и
показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че
през релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер.
Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като „Топлофикация ***“ АД
е разпределяла между потребителите в СЕС само нетната топлоенергия. След
провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при
индивидуалните изравнителни сметки.
Изяснено е, че за част от процесния период
(отчетен отоплителен период 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г.) между потребителите
в СЕС и ищеца е сключен втори договор от 09.11.2018 г. за извършване на
услугата „дялово разпределение на ТЕ“, съобразно отчет на уреди за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела. За останалата част от процесния
период (отчетен отоплителен период 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г.) не е
извършван реален отчет на водомерите за
топла вода, а разпределената ТЕ за БГВ и задължението на ответника е съобразно
индивидуална справка и е формирано от прогнозно начисления разход от показания
на двата водомера за топла вода, без да е извършено изравняване и без да е
отразена изравнителна сума. По време на отчетен отоплителен период 01.11.2018
г. – 30.04.2019 г. прогнозната топлоенергия за БГВ е изравнена с разпределената
ТЕ за БГВ по отчет на водомерите за топла вода.
Начислен е и разход за отопление на
имота, в който има четири работещи отоплителни тела – за трите отоплителни тела
в стаите, с ИРУ разходът е начислен според показанията на уредите, а за отоплителното
тяло без ИРУ (щранг-лира в банята) разходът е определен по изчислителен път
като за такова, работило непрекъснато. През периода е начисляван разход за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия
обем на имота по проект – 222 куб.м., и само през зимния отоплителен период –
времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за потребена
топлинна енергия за процесния период е на стойност от 1836,99 лева, като
начислените суми в общ размер от 46,84 лв. представляват месечни вноски за
разсрочено плащане на закупени от ответницата ИРУ.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (отопление 1315,52 лв. и БГВ в размер на 751,34 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 1,80 лв. Вещото лице е
достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на
предоставяните от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и
дялово разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки (-231,67
лв.) възлиза стойност 1836,99 лв. Изяснено е, че в извлечението от сметка,
приложено от ищеца, е включена и сума за всеки месец по 11,71 лв. или общо
46,84 лв., която не се отнася за стойността на доставена и ползвана ТЕ за
процесния период, а е цената на разсрочено плащане на индивидуални
разпределители за измерване на ТЕ, закупена от ответницата. Падежите на всяко
месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите
условия на дружеството. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 1836,99 лева, който извод съдът възприема
изцяло.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 1836,99 лева, до който
размер следва да бъде уважен предявеният главен иск, респ. – отхвърлен за
разликата над този размер до пълната претендирана сума.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. В заключението по СИЕ е посочено, че за
процесния период лихвата за забава върху главницата от 1836,99 лв. е в размер
на 278,29 лева, поради което предявеният акцесорен иск също е основателен и
следва да бъде уважен до посочения размер и отхвърлен за разликата до пълната
заявена претенция.
По
разноските:
При този изход от спора, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3, вр. ал. 8 ГПК страните си дължат взаимно разноски,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции. Ищецът е
доказал разноски в размер в общ размер на 308,36 лева, като е претендирал и
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора на ищеца се дължат разноски в размер на 398,42 лева.
Ответницата, представлявана при
условията на чл. 38 ЗАдв, е поискала присъждане на разноски за възнаграждение
на процесуалния ѝ представител в размер на 400 лв., което предвид срочно
заявеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, фактическата и правна
сложност на делото и осъществените действия пред настоящата инстанция, вкл.
липсата на явяване в о.с.з., съдът намалява до предвидения в Наредба № 1/2004
г. минимум, а именно – 381,76 лв. Съобразно уважената и отхвърлената част на
исковете на процесуалния представител на ответницата следва да се присъдят
пропорционално разноски в размер на 9,28 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с
осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното
производство разноски, на ищеца се дължат 91,09 лева, които също следва да му
бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-***“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу М.Б.Н., ЕГН ********** ***, за сумата в
размер на 1836,99 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 278,29 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 10.07.2018 г.
до 23.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 4170/2020 г.
по описа на Районен съд ***.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за разликата над 1836,99
лева до пълния предявен размер от 1883,83 лева, както и иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над 278,29 лева до пълния предявен размер от 284,21
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М.Б.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-***“
АД, ЕИК ********* сумата от 398,42 лева
– разноски пред Районен съд *** в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М.Б.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-***“
АД, ЕИК ********* сумата от 91,09 лева – разноски пред Районен съд *** в
заповедното производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Топлофикация-***“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адв. М.Г., ЕГН ********** сумата от 9,28 лева – възнаграждение
за процесуално представителство на М.Б.Н. в производството по гр.д. № 5586/2020
г. на РС ***.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
***.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________