Р Е Ш Е Н И Е N 93
гр.Поморие,
11.11.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: Валентина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева
НАХД N 184 описа за 2019год. и за да
се произнесе взе пред вид
следното:
Производството пред
ПРС е образувано по постъпила жалба от „Интерплан
11”ООД гр.Поморие ЕИК *********, представлявано от управителя В.У., със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. „, против наказателно
постановление №02-0002376/28.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”Бургас, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
2000 лв., на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, за
това, че на 19.03.2019г. в 14:00 часа на строителен обект: „Жилищна сграда с
гараж и магазини, находящ се в гр.Поморие ул., в качеството си на работодател,
не е уредил трудовите правоотношения при предоставяне на работна сила, като не
е сключил трудов договор в писмена форма с лицето О.М.О., ЕГН**********,
установен да полага труд при проверката на строителния обект на 19.03.2019г. като
„мазач“ - да извършва вътрешна мазилка. Жалбоподателят
в жалбата твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
изготвено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че с лицето О.М.О.
не е сключен трудов договор, тъй като същият не е нает по трудово
правоотношение. Със същият е сключен граждански договор за извършване на работа
с личен труд от 20.02.2019г. за изпълнение на конкретна работа – извършване на
вътрешна шпакловка/мазилка, срещу възнаграждение в размер на 6 лв.на кв.м.
свършена работа, който договор е представен при извършване на проверката по
документи. Моли наказателното постановление за бъде отменено.
Представител на административно наказващия
орган в съдебно заседание, моли наказателното постановление като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Представя преписката по проведеното производство.
ПРС счита жалбата за допустима, предявена в
предвидените процесуални срокове, от лице активно легитимирано и имащо правен
интерес от атакуване на наказателното постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН №02-0002376/01.04.2019г. от В.В. – ст. инспектор при Д “ИТ” Бургас, след като
при извършена проверка от същия на 19.03.2019г. в 14.00 ч., на
строителен обект „Жилищна сграда с гараж и магазини, находящ се в гр.Поморие
ул.“Търговска“№1, установил, че лицето О.М.О. извършва дейност като мазач и е
попълнило декларация с посочено работно време и длъжност, а дружеството в
качеството си на работодател, не е уредил трудовите правоотношения при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето О.М.О.. В АУАН, като нарушена
е записана разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, в което е изложената същата фактическа обстановка и като нарушена
е записана разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл. 414,ал.3 от КТ, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
В преписката
се съдържа и Списък на работещите съставен на 19.03.2019г. – 14.00ч. – по време на
проверката, в който фигурира името на О.М.О. с посочен ЕГН, записана длъжност „мазач”
и работно време от 08.00 до 16.10 часа. Видно от съдържащия се в преписката
Протокол за извършена проверка при проверката в обекта в който търговска
дейност осъществява жалбоподателят са констатирани няколко нарушения. Не се спори, че към момента на проверката не
е бил сключен трудов договор между жалбоподателят и О.М.О. и същия се е намирал в обекта и е работил.
В подкрепа на
твърдението си, че лицето е работило по граждански договор, жалбоподателят е
представил граждански договор за
извършване на работа чрез личен труд сключен на 20.02.2019 г. между О.М.О. в
качеството на изпълнител и дружеството жалбоподател в качеството на възложител,
в който изпълнителят приема да извърши вътрешна мазилка с материали и проект на
възложителя и възнаграждение в размер на 7 седем/ лева на квадратен метър в
срок до 30.05.2019 г.
Представен е
договор за изпълнение на строително – монтажни работи сключен на 26.03.2018г.
между „Интерплан 11“ ООД като възложител и „Верж Билд“ЕООД като изпълнител с
предмет на договора строително монтажни работи по част Архитектура в УПИ IV-1162, кв.87 по плана на гр.Поморие. Представен е и
договор а строителство чрез възлагане сключен от 12.09.2018г. между „Интерплан 11 „ООД инвеститор и „Рател“ЕООД
изпълнител с който изпълнителят се задължава да довърши строителство на
изпълнена сграда до плоча на кота +6,20м.
По делото е разпитан
свидетелят В.В. – актосъставител и от
показанията му се установява, че при проверката в обекта е завирал много лица,
които полагат труд и след като се е представил голяма част от тях са напуснали
обекта, но са останали около 10 лица между които бил и О.. От записалите се в
списъка лица единият от които О.М.О. е декларирал, че работи като мазач, без да
посочи трудово възнаграждение, с работно
време от 08.00 часа до 16.10 часа. След като се запознал с гр.договор представен
от управителя на дружеството констатирал, че лицето О. няма сключен трудов
договор а граждански такъв, който ще извършва вътрешна мазилка с материали на
възложителя, за период повече от три месеца, което не било характерно за
граждански договор и твърди, че същият представлява прикрит трудов договор,
поради което е счел, че е извършено нарушение и съставил АУАН.
Разпитан е по
делото като свидетел лицето О.М.О., който се е вписал в списъка, че работи като
мазач. Твърди, че е записал в списъка това което са му казали проверяващите.
Уговорката му за работа била с Интерплан и
гражданския договор бил сключен през февруари, а през март започнали работа и в
деня на проверката същият е правил мазилка. Сочи, че се уговорили за 6 лв. на
кв.м., без определено работно време, като плащането се извършвало накрая.
Според ПРС от събраните гласни
и писмени доказателства се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава
на административното нарушение
по чл. 62, ал.1 от КТ, тъй като по категоричен начин се установи, че на 19.03.2019г. в 14.00 ч., на строителен обект
„Жилищна сграда с гараж и магазини, находящ се в гр.Поморие ул.“Търговска“№1,
дружеството в качеството си на работодател, не е уредил трудовите
правоотношения при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с лицето О.М.О., установен да полага труд като „мазач”
– да извършва вътрешна мазилка, а „Интерплан 11“ ООД в качеството си на работодател, не е
уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна
сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето О.М.О..
Съдът не споделя тезата на жалбоподателят, че към 19.03.2019г. О. М. е работил по граждански
договор, тъй като О. сам се е вписал в списъка за работници и се е подписал. В случай, че О. е работил по гр.договор, то е нямало причина да не го
декларира. Според съда от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че лицето посочено в НП е предоставяло работната
си сила в строителен обект изпълняван от жалбоподателя, при спазване на
определено работно време и почивки и договорено възнаграждение. Отделно от това
следва да се отбележи, че представеният граждански договор не съдържа изискуемите
по чл.258 и сл. от ЗЗД елементи за договора за
изработка, нито на тези по чл.280 от ЗЗД на договора за
поръчка. Извършването
на определен вид работа – строително ремонтни дейности, съгласно указанията
на възложителя – както е формулиран предмета на процесния договор, не може
да се квалифицира
като предмет нито на договора за изработка, нито
на договора за поръчка, а отговаря изцяло на част от предмета на трудовия договор, като в този
смисъл е и Решение № 1503/25.07.2018 г. по к. а.
н. д. № 1424/2018 г. на АдмС – Бургас. При така установените
обстоятелства във връзка с предоставяне на работна сила, съдът намира, че
съгласно императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ, отношенията между
дружеството жалбоподател и лицето предоставило работната си сила е следвало да
бъдат уредени единствено като трудови правоотношения със сключване на трудов договор в писмена форма съобразно с
изискването на чл.62, ал.1 от КТ. С
допускането на лицето О. М., да полага труд в обект на дружеството
жалбоподател, което има качеството на работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ,
е нарушено императивното изискване на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения със сключване на трудов договор в писмена
форма съгласно изискването на чл.62, ал.1 от КТ.
Според настоящия състав при съставянето
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат
правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП съдържат
всички необходими реквизити, като е посочено и кога е извършено нарушението и въз основа на какви
доказателства това е установено и подробно са описани обстоятелствата
при които то е извършено. Като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето което е допуснал на работа, жалбоподателят е осъществил соченото в АУАН и НП административно
нарушение.
Нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия
вид. Правилно и законосъобразно административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя
е била ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ, който предвижда отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1, чл.
62, ал.1 или 3 и чл. 63, ал.1 или
2. Предвидената имуществена санкция
е в размер от 1500 до 15000 лева.
На жалбоподателя
е наложена санкция в размер на 2000 лева,
която според съда е завишена и не е съобразена с тежестта на нарушението. Съдът намира, че в случая
размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален до минимума
предвиден в закона, доколкото няма данни за извършени други нарушения на
трудовото законодателство от дружеството жалбоподател. По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да се измени в санкционната част, а в останалата част, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложените съображения съдът на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №02-0002376/28.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”Бургас, с което на жалбоподателят „Интерплан
11”ООД гр.Поморие ЕИК *********, представлявано от управителя В.У., със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. „Княз Борис I”, №121 на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, като намаля размера на
имуществената санкция от 2000 /две хиляди / лева на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.
Настоящото решение подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страната за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: