ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30276
гр. С. 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110157005 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С. /адрес/, срещу В. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С./адрес/,
с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 93,24 лева-
главница- регресно вземане за изплатена част от застрахователно обезщетение по щета №
********** / за ПТП от 17.09.2018 г./, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане исковата молба- 28.09.2021 г., до окончателното й изплащане, както сумата от
129,44 лева- мораторна лихва за периода от 17.09.2018 г. до 30.08.2019 г.
Ищецът сочи, че на 17.09.2018 г. в гр. П., на автомагистрала Тракия, 117 км. посока
Бургас, е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Магнум“, с рег. № ********- В. Н. С., виновно е причинил ПТП, като след инцидент,
изразяващ се в спукване на гума и отделяне на протектора й, не взел мерки за обезопасяване
мястото на инцидента, в резултат на което са нанесени материални щети по лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *********, собственост на И. Й. В.
Твърди се, че за настъпилото пътно-транспортно произшествие е съставен протокол за
ПТП № ********/******** г. от длъжностно лице в отдел „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-П., в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото
ПТП, виновното поведение на водача В. Н. С., който към момента на настъпване на ПТП не
е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност.
Сочи се, че с полица № 0320180059013656 от 03.07.2018 г. /фирма/ е сключило договор
за автомобилна застраховка „Каско на МПС” за лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № РВ 9963 РК, със срок на действие от 07.07.2018 г. до 06.07.2019 г., при
уговорено покритие Пълно каско на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата
застраховка.
В резултат на пътно-транспортното произшествие, на 18.09.2018 г. в /фирма/ е
подадено уведомление за щети по МПС от И. Й. В. и е заведена преписка по щета №
**********. Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********, са описани от експерти на Дружеството с описа,
съответно от 20.09.2018 г. и от 25.09.2018 г. Сочи се, че стойността на необходимите части и
материали, както и стойността на необходимия труд за възстановяване на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *********, възлизат на 1230.82 лева и тази сума е
изплатена на собственика на застрахованото МПС от /фирма/ по банков път, с преводно
нареждане № 359FTRO18289H0Z8 от 16.10.2018 г. По посочената щета са извършени
1
разходи за репатриране на автомобил в размер от 93,24 лева /деветдесет и три лева и
двадесет и четири стотинки/, като тази сума е изплатена на собственика на застрахованото
МПС от /фирма/ по банков път, с преводно нареждане № ************* от 29.10.2018 г.
Сочи се, че с писма- покани за доброволно изпълнение, изх. № ********/*******г. и №
*********/********* г., ответникът е поканен доброволно да заплати на ищеца 1339,06
лева, представляващи изплатеното от /фирма/застрахователно обезщетение от 1230,82 лева,
разходи за репатриране на автомобил в размер от 93,24 лева и ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лева, като дължимата сума не е възстановена на застрахователното
дружество.
Претендират се разноски.
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът чрез
назначения му особен представител оспорва иска като недопустим, неоснователен и
недоказан. Сочи се, че няма доказателства, че В. Н. С. е шофирал без сключена застраховка
гражданска отговорност и респективно основание за носене на отговорност от него спрямо
ищеца. Възразява се срещу размера на изчислената от ищеца законна лихва върху
претендираната главница. Оспорва се да са връчени регресните покани на ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца уточнява, че процесната
сума от 93,24 лева е за разходи за репатриране на автомобил. Оттегля исковата претенция за
сумата от 129,44 лева - мораторна лихва, за забава от 17.09.2018 г. до 30.08.2019 г.
Въз основа на събраните в производство писмени доказателства съдът приема от
фактическа страна следното:
С протоколно определение от 18.10.2022 г. съдът е обявил за безспорни следните
обстоятелства- наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
увреденото лице, заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 1245,82 лв. за
нанесени материални вреди на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № РВ 9963
РК, причинени в резултат на ПТП от 17.09.2018 г. на АМ „Тракия“, посока гр. Б., настъпила
по вина на ответника.
Съгласно платежно нареждане от 29.10.2018 г. се установява, че ищецът е извършил
плащане в полза на /фирма/ в размер на 93,24 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди във връзка щета № *********/2018 г.
От приложеното по делото Решение № 20060950 от 07.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 55755/2020 г. по описа на СРС, 66 състав, се установява, че между същите страни е водено
производство по установителен иск за съществуване на задължението на ответника да
изплати регресно обезщетение във връзка заплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в размер на 1245,82 лв. за нанесени
материални вреди на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № РВ 9963 РК,
причинени в резултат на ПТП от 17.09.2018 г. на АМ „Тракия“, посока гр. Б., по което е
постановено уважително решение.
Видно от правилото на чл. 61 от раздел X на общите условия за застраховка „Каско на
МПС“ в размера на застрахователното обезщетение се включват и направените
целесъобразни разходи за пътна помощ и за транспортиране на увреденото МПС до мястото
на ремонт. Следователно неизменна част от застрахователното обезщетение, респективно от
регресното вземане по чл. 410 КЗ, е и сумата, равностойна на направените разходи за
репатриране на увредения автомобил, за който към датата на ПТП е съществувала валидна
2
застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица №
************от***********
При извършена служебна справка гр. д. № 55755/2020 г. по описа на СРС, 66 състав, се
констатира, че същото производство е по-рано образувано и с него вече е постановено
влязло в сила решение, с което е определен размерът на дължимото регресно вземане във
връзка платеното застрахователно обезщетение, като в него не е включена стойността на
разходите по репатриране на вредите, тъй като същата не е предмет на претенцията.
Съгласно чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните.
За да има възможност ищецът да предяви остатъка от полагащото му се регресно
вземане за направените от него разходи във връзка репатриране на увредения автомобил, е
следвало в образуваното първо по време производство да предяви иска по чл. 410 КЗ като
частичен.
Счита се, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за
пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че
предявява иска като частичен. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че
спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това
обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен./ в т.см.
Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело №3/2016 г. на ОСГК на ВКС/.
Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съгласно ал. 2
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Тъй като отводът за сила на
пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка, съдът следи за нея служебно и при
установяването й е длъжен да прекрати делото поради недопустимост на исковата
претенция.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №57005/2021 г. на Софийския районен съд,
46-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3