О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ IV - 260152 21.01.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен
състав
На двадесет и първи януари, две хиляди и двадесет и
първа година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
въззивно частно
гражданско дело номер 1653 по описа
за 2020 година
Производството
е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Д.Н.К. – Ж. и С.Н.К. – ответници по първоначалния и ищци по
предявения инцидентен иск, срещу Определение от 11.05.20г., постановено по
гр.д.№5747 по описа на Бургаски районен съд за 2029г., с което са оставени без
разглеждане предявените от ответниците инцидентни
установителни искове за прогласяване на нищожността на процесните договори за
дарение поради привидност на същите.
В жалбата се излагат съображения за нищожност и недопустимост на
определението, доколкото съдът е разпоредил вписване на исковата молба, внасяне
на държавна такса, поради което не е бил компетентен да прекрати
производството. Според частните жалбоподатели определението е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. предявените искове са преюдициални по отношение на
Павловия иск.
По
жалбата е депозиран писмен отговор на ищеца „Райфайзенбанк България“ – ЕАД –
София, с който се изразява становище за оставяне на жалбата без уважение.
Бургаският
окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:
Пред
Районен съд Бургас на 18.09.2019г. е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД
от „Райфайзенбанк България“ – ЕАД – София, срещу Н.С.К., Д.Н.К. – Ж. и С.Н.К..
Излагат се твърдения, че ищецът е кредитор на „Качика“ – ЕООД по договори за
банков кредит, обезпечени с поръчителство от ответника Н.К.. За събиране на
задълженията са образувани изпълнителни производства. Твърдят, че на
18.07.2014г., с договори за дарение, сключени с нот.акт № ***, нот.д. № *** в
полза на ответника С.К. и с нот.акт № ***, нот.д.№ *** в полза на ответника Д.К.,
ответникът С.К. се е разпоредил с правото на собственост върху недвижими имоти,
с което е намалил имуществото си и е увредил кредитора. Претендира да бъде
обявена спрямо него относителна недействителност на разпорежданията.
На
29.11.2019г., ответниците Д.Н.К. - Ж. и С.Н.К. предявяват инцидентен
установителен иск. С него заявяват искане за прогласяване нищожността на договорите
за дарение, поради привидност на същите, прикриващи действителни съглашения
„даване, вместо изпълнение“. Излагат твърдения за съществуващи между
ответниците правоотношения по договори за заем, по силата на които Д.К. и С.К.
са предоставили на Н.К. парични суми, за изпълнението на които договори са
сключени процесните договори за дарение.
С
тук обжалваното определение Бургаският районен съд е намерил, че инцидентните
установителни искове са лишени от правен интерес, поради което са недопустими.
За основателността на иска с правно основание чл.135 ЗЗД е без значение дали
оспорените с него сделки са възмездни или не. Доколкото са сключени между лица,
посочени в нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД, характерът на сделките е от значение
само досежно доказателствената тежест.
Бургаският окръжен съд, по оплакванията в
частната жалба намира, че обжалваното определение е валидно (не е нищожно).
В
Решение №391 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д.№ 2525/2008 г., II г.о., ГК се
казва: „На първо място, нищожно е решението, постановено от лице, което няма
съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав.
Нищожно е и съдебното решение, ако в съдебния състав е участвало лице, което не
е било избрано от Висшия съдебен съвет /срвн. решение №1 от 16.11.2001 г. по
гр. дело № 61/2001 г. на ВКС, IV г.о./. Нищожно би било и решение, постановено
по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт /напр. когато
делото, решено по реда на ГПК не е гражданско/, както и решение по спор, който
е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд,
тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. На последно
място, нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена
форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на
съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат”.
В Решение №1884 от 29.11.2002 г. на ВКС по
гр. д. № 2540/2001 г., IV г.о. „Нищожно е
решението с участие на съдия, който при постановяването му не заема вече
длъжност в съда”.
В настоящия случай не се твърди наличието
на пороци от горепосочените, а въззивната инстанция не установява служебно
съществуването на такива. Поради това определението е валидно.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид оплакванията
в частната жалба намира, че обжалваното определение е допустимо (не е недопустимо). Недопустимост на съдебния акт е налице,
когато е постановено при наличие на отрицателна или липсва положителна
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск или е разгледан
непредявен иск. Извън това, недопустимостта би могла да е налице по отношение
на акт по същество. Акт, с който се отказва разглеждане на предявен иск и се
прекратява производството по делото не би могъл да бъде недопустим защото не
касае съществото на спора.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
така установеното от фактическа и правна страна, твърденията на страните и като
съобрази закона намира, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно.
Правният
интерес е една от положителните процесуални предпоставки за правото на иск, за
която съдът следи служебно. Това важи както при първоначално, така и при
последващо обективно и субективно съединяване на искове. Правен интерес от
установяване нищожност на сделка всякога е налице, когато страна по нея твърди
порок. В този смисъл предявяването на иск за установяване на симулация не е
лишен от правен интерес. Поради това извода на първоинстанционния съд, че този
иск е недопустим, е неправилен и незаконосъобразен.
Ако
съдът намира, че искът не е преюдициален по отношение на първоначално
предявения иск, той не следва да го оставя без разглеждане и да прекратява
производството по него, а да откаже да го приеме за съвместно разглеждане и да
го отдели за самостоятелно разглеждане. Поради това определението на съда е
неправилно и незаконосъобразно и подлежи на отмяна само на това основание.
В
настоящия случай първоначалните искове са с правно основание чл.135 ЗЗД – за
прогласяване относителна недействителност на договори за дарение (безвъзмездни) на недвижими
имоти между лица, намиращи се в родство по права линия. В хипотезите на
оспорване на възмездни сделки, е налице оборима презумпция, досежно знание на
приобретателите – низходящи на прехвърлителя за увреждащия характер на
сделката. При предявяване на Павлов иск за обявяване на относителна
недействителност на договор за дарение, не се изследва въпроса за наличието или
липсата на знание за увреждащия характер на договора. Поради това, твърденията
на ответниците, че оспорената безвъзмездна сделка всъщност прикрива възмездна
такава, са преюдициални спрямо Павловия иск. В случай че се разгледа само
първоначалния иск, ответниците не могат да проведат насрещно доказване за
наличието или липсата на знание за увреждането. Ако инцидентния установителен
иск бъде уважен и се обяви прикритата възмездна сделка, ответниците ще имат
възможност да проведат оборващо презумпцията за знание доказване. Ето защо за
изхода на спора по главния иск не е без значение какви факти и обстоятелства ще
подлежат на доказване.
Следва
да се отбележи, че надлежни страни по иска по чл.26, ал.2, вр. чл.17 ЗЗД са
страните по материалното правоотношение – договора за дарение. Ищецът по иска с
правно основание чл.135 ЗЗД не е надлежен ответник по горния иск. В този смисъл
не са налице предпоставките за обективно и субективно съединяване на двата иска
и същите следва да се разгледат в отделни производства. Мислимо е дали Банката
би могла да встъпи в производството, за да помага на ответника по иска по чл.17 ЗЗД, т.к. има интерес от отхвърляне на този иск, но не е надлежен ответник по
него.
По
изложените съображения частната жалба е основателна. Обжалваното определение в
частта, с която са оставени без разглеждане инцидентните установителни искове
на Д.К. и С.К. е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 11.05.20г., постановено по гр.д.№5747
по описа на Бургаски районен съд за 2029г., В ЧАСТТА, с което са оставени без
разглеждане и е прекратено производството по предявените от ответниците Д.Н.К.
- Ж. и С.Н.К. инцидентни установителни искове, за
прогласяване на нищожността на процесните договори за дарение поради привидност
на същите, прикриващи действителни съглашения по договори за даване вместо
изпълнение.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Бургаски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените от Д. Н.К. - Ж. и С.Н.К. инцидентни установителни искове.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.