Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 15.12.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария Кузева и в
присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №2952/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК е
предявен установителен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1 предл.ІІІ вр. с
чл.258 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 8883,20лв., представляващо
част от платено възнаграждение по договор за изработка /строителство на жилищен
имот/ в размер на 12000лв., получено на отпаднало основание, ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението на 12.6.2017г. до плащането на дълга.
Ищецът твърди да е бил във
валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за
строителство от 18.8.2011г., по който е заплатил в аванс част от уговореното
възнаграждение в размер на 12000лв., а ответникът не изпълнил в срок
възложеното строителство и не му предал изработеното, а го предал на трето
лице. Затова ищецът предявил частичен осъдителен иск срещу него за връщане на
част от платеното възнаграждение в размер на 1000лв., който бил уважен от съда
по съображения, че основанието на плащането е отпаднало. В това производство
съдът разгледал и възражението за прихващане на ответника с насрещно негово
вземане за неустойка, произтичащо от същия договор, и го отхвърлил. Ответникът върнал
доброволно 2116,80лв. За остатъка от възнаграждението в размер на 8883,20лв.
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
2154/2017г. на РС-Пазарджик. Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК се иска установяване на задължението в размера по заповедта за изпълнение.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
Ответникът оспорва иска по
основание. Твърди да е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ищцата,
която не заплатила в срок останалата част от уговореното възнаграждение. Това
му дало право да прекрати договора едностранно и да получи компенсаторна
неустойка в размер на 30% от цената на договора, която прихванал от платеното
възнаграждение. На следващо място твърди, че ищцата се отказала от договора,
поради което е задържал платеното възнаграждение като капаро. Прави евентуално
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да
предяви
установителен иск по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило
възражение от длъжника
по заповедта. В случая
тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в
законоустановения срок, поради което е допустим.
За неговата
основателност ищецът следва да се установи наличието на извършено плащане в
полза на ответника въз основа на валидно правно основание в размер,
съответстващ на претенцията, както и отпадането на основанието за плащане по
начин, налагащ връщане на даденото.
Установява се от материалите по гр.д. №2731/2015г.
по описа на ПРС, че между същите страни и на същото основание е бил предявен
частичен осъдителен иск в размер на 1000лв., по който е постановено окончателно
решение, уважаващо исковата претенция. С това решение е формирана сила на
пресъдено нещо спрямо общите правопораждащи факти на спорното материално право,
която следва да бъде зачетена от съда, разглеждащ претенцията за останалата
част от вземането, която не е заявена с частичния иск. Обективните предели на
силата на пресъдено нещо обхващат основанието, от което са придобити правата и
размерът им, до който те са заявени с частичния иск. Такова тълкуване е дадено
с Решение №89 от 11.7.2011г. по т.д. №716/2010г. на ВКС, І т.о. и Решение №35
от 27.2.2015г. по гр. д. №6594/2014г. на ВКС, ІІ г.о.
С решението по частичния иск е прието, че страните
са били във валидно облигационно правоотношение, произтичащо от процесния
договор за строителство, който е прекратен преди изпълнението на насрещните
престации по него. Прекратяването е настъпило поради изтичането на уговорения
от страните краен срок за изпълнение – 18.8.2013г. Прието е още, че
възложителят по договора /ищцата/ е платил на изпълнителя част от уговореното
възнаграждение в размер най-малко на 1000лв., колкото са били заявени с
частичния иск. Следователно юридическите
факти от хипотезата на чл.55, ал.1, предл.ІІІ ЗЗД, които се обхващат от силата
на пресъдено нещо са сключването на договора, неговото прекратяване преди да
бъде изпълнен поради настъпването на уговореното прекратително условие /срокът
18.8.2013г./, както и плащането на част от възнаграждението, дължимо от
възложителя. Първите две обстоятелства представляват правопораждащи факти и на
спорното субективното право, чиято защита се търси със заповедта за изпълнение
и предявения установителен иск по чл.422 ГПК. С оглед задължението на съда да
зачете тяхното съществуване, то уважаването на установителния иск зависи от
доказването от страна на ищеца на размера на заявеното вземане в останалата
част, която не била предмет на частичния иск.
Ответникът признава обстоятелството, че е получил
от ищцата част от възнаграждението по договора за строителство в размер на
12000лв. Ищцата признава, че доброволно е получила обратно 2116,80лв. Друга
част в размер на 1000лв. й е присъдена с решението по частичния иск. Остава
остатък от 8883,20лв., който подлежи на връщане като получен на отпаднало
основание.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за насрещно вземане към ищцата за компенсаторна неустойка в размер на
30% от стойността на договора. Уговорено е, че такава се дължи при отказ на
възложителя от договора за строителство. В случая юридическите факти, довели до
неговото прекратяване са различни и не водят до възникване на вземане за компенсаторна
неустойка. Освен това, възражението за прихващане е било направено от ответника
с отговора на исковата молба по частичния иск и е отхвърлено от съда, а
влязлото в сила решението се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение
на разрешените с него възражения за прихващане – чл.298, ал.4 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за
задържане на възнаграждението като капаро. Страните не са уговорили задатък,
нито такава уговорка може да се извлече чрез тълкуването на договора на
основание чл.20 ЗЗД. Освен това не е налице отказ от договора, позволяващ на
изправната страна да задържи задатъка на основание чл.93, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за изтекла
погасителна давност. Вземането в конкретната хипотеза на неоснователно
обогатяване става изискуемо от момента на неговото възникване, доколкото липсва
срок за изпълнение – чл.69 ЗЗД. Задължението за връщане на даденото е
възникнало с отпадане на основанието за плащане на 18.8.2013г., когато
договорът е прекратен. От този момент е започнала да тече общата 5-годишна
погасителната давността по чл.110 ЗЗД, която изтича на 18.8.2018г., а тази дата
все още не е настъпила.
Установява
се наличие на дължимо вземане в полза на ищцата в размер 8883,20лв., за чието
плащане не са представени доказателства от ответника. Затова установителният
иск следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да възстанови
деловодните разноски на ищеца пред настоящата инстанция. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 1180лв., от които 180лв. внесена държавна такса
и 1000лв. платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил искане за
присъждане на по-малко адвокатско възнаграждение, тъй като счита заплатеното от
ищеца за прекомерно. Съдът намира това искане за неоснователно, тъй като
уговореният и платен хонорар е близък до минималния размер по чл.7, ал.2, т.3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание т.12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство, които за ищеца възлизат на 678лв.
По изложените съображения Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът „Радани“ ООД, ЕГН ********* дължи на ищцата В.Д.С., ЕГН **********
сумата
8883,20 лв., получена от ответника на
отпаднало правно основание по договор за строителство, сключен между страните в
гр.Пазарджик на 18.8.2011г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 12.6.2017г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №1307/14.6.2017г. по ч.гр.д. №2154/2017г.,
по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника „Радани“ ООД да заплати на ищцата В.Д.С. ***80лв. разноски
в исковото производство и 678лв. разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: