Р Е
Ш Е Н
И Е № 1101
гр.
Пловдив,07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на петнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня
Койчева, като разгледа АНД № 1770/2019 г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-1030-011237 от 10.01.2019г. на Н. Г. към ОД МВР Пловдив
Сектор ПП, упълномощен със заповед № 8121з – 515/ 14.05.2018 г., с което на
жалбоподателя С.И.С., ЕГН **********, са
наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 50 лв. в
нарушение разпоредбите на чл.137А, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 лв. в нарушение разпоредбите на чл. 100, ал.
1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като наред
с това на основание Наредба N I з- 2539
на МВР са отнети общо 6 точки.
Жалбоподателят
в жалбата си моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание се предствлява
от процесулания си представител – адв. И., която поддържа жалбата и навежда
твърдения,че вменените нарушения на жалбоподателя са недоказани.
Въззиваемата
страна – редовно призована - не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, въз
основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е частично основателна.
С акт за установяване на административно
нарушение от 14.12.2018 г. е било констатирано, че жалбоподателят С.И.С., ЕГН **********,
на 14.12.2018г., около 14:40 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Княгиня
Мария Луиза” и бул. „Източен” – при ляв завой, управлявал лек автомобил „Мерцедес
МЛ 350 ЦДИ 4Матик” с Рег. № ** **** **, като не е ползвал обезопасителен
колан по време на движение и не представя контролен талон към СУМПС.
Нарушенията били квалифицирани съответно по чл. 137 а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1
от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и подписан лично от него с изричното отбелязване,че няма
възражения. Такива не постъпили и в 3-дневния срок, предвиден в чл.44, ал.1 от ЗАНН пред административнонаказващия орган.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
От
своя страна жалбоподателят С., освен бланкетно да сочи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, а в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител,че нарушенията са недоказани, не е ангажирал
каквито и да били устни или писмени доказателства, оборващи описаното в АУАН и
залегнало в НП, поради което Съдът намира, че вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са установени по безспорен и категоричен начин.
В случая по безспорен и категоричен
начин,се доказа,че жалбоподателят С. е извършил нарушенията с правна кавлаификация по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Съгласночл.137а,
ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. Като в случая не се
установява приложението на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, в които са предвидени
хипотези по освобождаване на водачите на МПС от задължението да използват
обезопасителен колан. На следващо място, съгласно чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
В тази връзка, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена
сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат
за доказани посочените в последния обстоятелства. Нещо повече самият
жалбоподател е подписал АУАН с изичното
отбелязване,че няма възражения, което напрактика е признание за разбиране на
отговорността, с която е ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово
поведение.
С оглед извършените нарушения по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, правилно е ангажирана административнонказателната
отговорност на жалбоподателя, като са му наложени съответно административни
наказания глоба в размер на 50 лева, по
отношение на първото нарушение и глоба в размер на 10 лева, относно второто
нарушение. Административните наказания са във фиксиран от закона размер, поради
което и не подлежат на корекция от Съда.
Правилно и законосъобразно е преценено,
че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяния
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
Напротив сред материалите по административнонаказателната преписка е приложена
справка за нарушител - водач на името на жалбоподателя, от която се установяват
множество констатирани нарушения по ЗДвП, за които са посочени тридесет влезли
в сила наказатени постановления и деветнадесет влезли в сила електронни фишове.
Посоченото е индиция,че се касае за нарушител с висока степен на обществена
опасност, предвид установените във времето множество нарушения, което е
допълнително основание нарушенията да не се определят като маловажни.
Следва да се отбележи, обаче, че с
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя са били отнети и общо 6
контролни точки. Тук наказващият орган се е задоволил единствено с
упоменаването, че тази санкция се налага на основание Наредба № Із-2539 на МВР,
като в самото постановление лисва изписване на законовия текст, който
регламентира определянето максималния размер на контролните точки, както и
отнемането и възстановяването им, а именно чл.157 ал.3 от ЗДП. Съдът
счита, че по този начин е било ограничено правото на защита на жалбоподателя,
тъй като същият не би могъл да знае, а само да предполага по кой законов текст
му се отнемат посочените 6 контролни точки, още повече, че липва и
конкретизация за кое от нарушенията му се отнемат контролните точки, предвид,
че в случая са установени две извършени от жалбодателя нарушения на ЗДвП.
Мотивиран от изложеното по- горе ,
Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №
18-1030-011237 от 10.01.2019г. на Началник Група към ОД МВР Пловдив Сектор ПП,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/ 14.05.2018 г., с което на
жалбоподателя С.И.С., ЕГН **********, са
наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 50 лв. в
нарушение разпоредбите на чл.137А, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 лв. в нарушение разпоредбите на чл. 100, ал.
1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба N I з- 2539 на МВР
са отнети общо 6 точки, като ОТМЕНЯВА отнемането на 6 /шест/
контролни точки и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда на Глава ХІІ от АПК в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала!
ВК