Определение по в. ч. гр. дело №395/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 604
Дата: 28 октомври 2022 г. (в сила от 28 октомври 2022 г.)
Съдия: Славена Койчева
Дело: 20224200500395
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 604
гр. Габрово, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Ива Димова

Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение №1206 от 09.09.2022 г., постановено по гр. д. №
844/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е допуснато допълване
на Определение №1100/10.08.2021г. на основания чл. 248 ал. 1 ГПК в частта
на разноските, като И. С. Т. е осъден да заплати на „Топлофикация – Габрово“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направените разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева /шестстотин лева/.
С жалба с вх. № 5971/23.09.2022г. ищецът И. С. Т. обжалва определението
в частта, в която е осъден да заплати на ответника „Топлофикация – Габрово“
ЕАД направените разноски в исковото производство в размер от 600 лева.
Оспорва правилността на изводите за дължимост на направените разноски,
като посочва, че първоинстанционният съд е ограничил преценката си до
изследване на въпроса относно реалното заплащане на претендираното
възнаграждение без да обсъди останалите изложени доводи в отговора на
молбата по чл. 248 ГПК.
В законоустановения срок ответникът по жалбата „Топлофикация –
Габрово“ ЕАД не е депозирал отговор на подадената частна жалба.
Въззивният съд намира, че постъпилата частна жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът е приел, че на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото при доказано извършване на направените съдебни разноски в
производството. В процесния случай се установявало заплащане на
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС.
След като се запозна с доводите на жалбоподателя и мотивите към
обжалваното определение въззивният съд намира за неоснователна жалбата
на И. С. Т.. Отговорността за съдебни разноски има обективен характер и
1
следва да бъде възложена на страната, която неоснователно е предизвикала
повдигането на правния спор. Страната, която с процесуалното си поведение
стане повод за образуване на производство, а впоследствие и за извършване
на разноски във връзка с предприемане на действия за правна защита от
насрещната страна, при отхвърляне на претенцията или прекратяване на
производството следва да понесе отговорността за направените разноски.
Изложените аргументи от жалбоподателя за недължимост на присъдените
в полза на ответника съдебни разноски не съответстват на процесуалния
закон и утвърдените правила за разпределение на отговорността за разноски
между страните при прекратяване на исковото производство. При
прекратяване на производството по делото ответникът безспорно има право
на разноските, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 4 ГПК. В настоящия случай след връчване на исковата молба ответникът е
депозирал отговор на искова молба, в който е направено искане за
присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че извън размяната на
книжа не са извършвани съдопроизводствени действия. В отговор на
предявената искова претенция ответникът е предприел процесуални действия
по осъществяване на своята правна защита в началната фаза от развитие на
производството чрез изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба.
Независимо от извършената служебна проверка от сезирания съд относно
допустимостта на иска, ответникът е предприел своевременни и надлежни
процесуални действия за осъществяване на своето право на защита, във
връзка с които е извършил съдебни разноски. Към отговора е приложен
договор за правна защита и съдействие от 10.06.2022г., от чието съдържание
се установява, че страните са уговорили упълномощеният процесуален
представител да окаже правна защита и съдействие, изразяваща се в
процесуално представителство и защита по гр. д. 844/2022г. по описа на
Районен съд – Габрово, срещу възнаграждение в размер на 600 лева,
изплатено в брой при сключване на договора. Първоинстанционният съд
правилно е съобразил задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР
№6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, като е приел за доказан факта на реално
заплащане на сторените съдебни разноски от ответника за адвокатско
възнаграждение.
Доводите на жалбоподателя за недължимост на присъдените съдебни
разноски поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК са неоснователни.
Страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък
на разноските най-късно до приключване на последното съдебно заседание в
съответната инстанция. Правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл.
80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му
води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на
решението поради което това искане е недопустимо, а не неоснователно /така
в т. 9 от ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. В процесния случай предвид
началния етап на развитие на производството страната е направила искане за
присъждане на разноските в отговора на исковата молба. Въззивният съд
намира, че за ответника няма пречка, ако счита, че направените към този
момент разноски изчерпват разходите му по водене на делото да инкорпорира
списъка в отговора на исковата молба, като заяви претенцията за присъждане
2
на направените съдебни разноски и представи доказателства в тази посока.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1206 от 09.09.2022г., постановено по
гр. д. №844/2022г. по описа на Районен съд – Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3