МОТИВИ към  ПРИСЪДА № 245/24.11.2016г. към НОХД № 1080/2016г. по описа на РС-***

 

Производството е образувано по внесен в ***ски районен съд обвинителен акт на РП-***, срещу  подсъдимия  Н.В.А. затова, че на 08.06.2015 г. в гр.*** при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ" с рег. № ЕН 4202 КА,  нарушил правилата  за движение: Чл. 5.  (1) от ЗДвП. „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движение, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.” ,Чл. 22. (1)от ЗДвП.  „Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства”., Чл.25  (1 )от ЗДвП. „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.”  и по непредпазливост  причинил на С.Е.Т. –тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на коремните органи – травматично разкъсване на далака с излив на кръв в малкия таз - довело до загуба на слезката и средни телесни повреди изразяващи се в: -счупване на лявата ключица и ребра в ляво,счупване на шести шиен прешлен, счупване на тазови кости- дясна срамна кост и в областта на симфизата-довели до трайно затрудняване движението на шията, снагата и лявата ръка.-контузия на белите дробове,излив на въздух в лявата гръдна половина, травматична бронхопневмония,травматичен шок, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание - довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. -Престъпление по чл. 343 ал.І буква «б» вр. с чл. 342. ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин, Счита,  че събрани по делото доказателства са достатъчни съда да признае подсъдимият за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343 ал.І буква «б» вр. с чл. 342. ал.1 от НК и по отношение на  него да бъде постановено наказание към минимума на Закона, без прилагане на разпоредбата на чл.55 НК ,което да бъде  отложено  с изпитателен  срок от  три години,  т.к.  не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства и деянието е непредпазливо.  

Конституиран в качеството на частен обвинител в процеса е пострадалият С.Т., чрез повереника си – адв. Б. след приключване на съдебното следствие и изслушване на съдебните прения, повереника  взима отношение по основателността и доказаността на обвинението. Пледира,  предвид доказателствата,че на подсъдимия следва да се наложи наказание над средния предвиден  размер, при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващи не са налице- не е оказал помощ на пострадалия, нито съдействал на разследването, не е проявил  съжаление или разкаяние.  Системен нарушител е съгласно справката за нарушител от МВР. Има дълъг списък на  нарушения, които са  санкционирани  по  надлежния ред и съгласно  практика на ВКС в тази насока, след като  има производство  по транспорта, това е отегчаващо  вината обстоятелство и следва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващи обстоятелства. Изразява мнение,  че две години лишаване от свобода би постигнало  целите на наказанието, с прилагане  института на  условно осъждане  по чл.66 от НК,с  прилагане на кумулативно наложеното наказание  по чл.343г от НК –не по- малко от 4 години лишаване  от право да управлява МПС.

Подсъдимият Н.  А.,явява се лично и се представлява от упълномощен защитник  в лицето на адв. Г.А.. Не дава обяснения.Моли съда да бъде оправдан.

Защитата на подсъдимия пледира към съда , подсъдимия да бъде оправдан по така повдиганото обвинение т.к. няма  виновно извършено деяние от негова страна. Твърди, че изцяло  произшествието е по вина на мотоциклетиста Т.. Не е  изяснено имал ли е ч.о. към 08.06.2015г. СУМПС. Не е извършил посочените в обвинителния акт три нарушения на ЗДвП . А. и не е бил длъжен и не е могъл да предполага, че водач на МПС  ще се движи със 120км/ч. При разрешена скорост,елементарната маневра за отклоняване на мотоциклета, след като е изпреварил автомобила на неговите приятели, и след  като  е изпълнявайки задълженията си  да премине в  дясна лента за движение, съгласно Закона и Правилника, нямало да има този тежък за   Т. резултат. Моли за постановяване на съдебен акт,с който да бъде оправдан подсъдимият Н.  А. по повдигнатото обвинение, т.к. не е извършил нарушенията, в  които е обвинен- по  чл.5, чл.22 и чл. 25 от ЗДвП.

Съдът, като прецени поотделно и съвкупно всички събрани по делото доказателства, счете за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.В.А. е роден на ***г***. Български гражданин. Неженен. Със средно образование. Осъждан. Той е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС №*********, категории „В” и „АМ”,издадено на05.11.2018г. и валидно до 28.03.2018г.

На 08.06.2015 г. ,вечерта около 20 часа, в гр.*** подсъдимият  А. управлявал  лекия си автомобил „БМВ” с рег. № ЕН 4202 КА  по ***. Времето било ясно, светло, видимостта добра, а пътната настилка суха. Подсъдимият пътувал  към с.***.Движел се с ниска скорост, бил замислен.Минал покрай табела обозначаваща край на населеното място.Наближил района на намиращи се в дясно автокъщи ,като продължил да се движи с ниска скорост. В това време по ***, към с. *** пътували с лек автомобил свидетелите И.Б. и В.Г..След тях пътувал приятелят им – С.Т. с мотоциклет Хонда с рег.№ ЕН 1838А.След като излезли от гр.*** и се спуснали покрай отбивка за зала ***, Т. ускорил скоростта до 120 км/ч.. Изпреварил лекия автомобил на Б. в лявата лента за движение Продължил да се движи в средната част на южното пътно платно.Пред него в лявата лента бил подсъдимият А. с лекия си автомобил, който се движел със скорост 10-20 км/ч. При продължаващо движение автомобилът му се отклонил наляво и навлязъл в разделителната ивица от ляво на пътното платно. След като чул звука от движещият се с висока скорост в същата лента мотоциклет „Хонда”, подсъдимият А. възприел разположението на автомобила си върху разделителната ивица. Завъртял волана надясно, за да възстанови движението му в границите на пътното платно. Предприетото действие  било в момент, в който мотоциклетът бил на малко разстояние зад автомобила. Поради голямата разлика в скоростите, мотоциклетът бързо се приближил до автомобила на подсъдимия и се ударил в задната дясна част.В резултат на ударната сила, мотоциклетът се отблъснал и отклонил надясно, изминал известно разстояние и паднал на пътното платно, като с плъзгане допълнително се преместил напред от мястото на удара. Мотоциклетистът Т. излетял от мотоциклета в следствие действието на инерционните сили, превъртял се и паднал на пътното платно. След падането  продължил да се плъзга по пътното платно до мястото на окончателното му установяване, където, при извършения  оглед, било намерено петно кръв. Изплашен и притеснен от случилото се, св.И.Б. се обадил за помощ на телефон 112, свалил каската на пострадалия. През време докато изчаквали лекарския екип, подсъдимият бил притеснен,но не се притекъл да окаже помощ на пострадалия,а разговарял със св. В.Г. пред която сподели закъде пътувал и,че карал в лявата лента,като гледал настрани. Няколко минути по-късно на  мястото пристигнали екип на Спешна помощ и полицейски служители. Пострадалият бил откаран в „Бърза помощ.”

В следствие на ПТП-то С.Е.Т.  получил- Контузия на коремните органи – травматично разкъсване на далака с излив на кръв в малкия таз, наложило оперативно премахване на далака (слезката)-  довело да загуба на слезката.- Счупване на лявата ключица и ребра в ляво.Счупване на шести шиен прешлен, счупване на тазови кости- дясна срамна кост и в областта на симфизата. Довели до трайно затрудняване движението на шията, снагата и лявата ръка.- Контузия на белите дробове,излив на въздух в лявата гръдна половина, травматична бронхопневмония.Травматичен шок. Мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание - довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съгласно експертизата подсъдимият А.  имал възможност да предотврати произшествието при управление на автомобила с малка скорост в дясната лента на пътното платно, а при разположение на автомобила в разделителната ивица е имал възможност да го предотврати като наблюдава пътното платно за други участници в движението и при възприемане на мотоциклета, да остане върху разделителната ивица и да се върне на пътното платно след преминаване на мотоциклета.

Мотоциклетистът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието както при скорост 120 км/ч. ,така и при скорост 90 км/ч.

Съдът изгради изводите си въз основа на гласните и писмени доказателства,събрани в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл.283 от НПК

В показанията си  в съдебно заседание ч.о.  Т. твърди, че на 08.06.2015г.  тръгнали към с.***.Бил с мотора си. И. карал до него с автомобила си. В колата била и бременната му съпруга. На табелата на излизане от гр. ***, посока с. ***, той ги изпреварил. В  средата на  платното -между двете платна  имало спрял автомобил. Автомобила  не бил на платното, в зелената площ, между платната и когато го наближил автомобила се върнал обратно на платното.  Автомобила бил със задна част към платно,по което се движил ч.о. Моториста се движел в лявата  лента,  на двулентовото платно. Тогава изпреварил автомобила на своя приятел - И.. Движел се със 110-120 км/ч.  Времето било хубаво,слънчево,нямало коли по пътя. Колата навлязла в платното му и той започнал да намалява скоростта на мотора ,след което няма спомени. Не помни удара. Автомобила,в който се ударил бил спрял,не подал сигнал когато навлязъл в лентата му.  Твърди,че тъй като мястото за обратен завой е чак при с.*** знае,че много коли завиват на това и на още няколко места там.Видял момента,в който автомобила бил спрял на тревната площ ,защото стоп – светлините му светнали. След което спрял да го възприема като опасност,т.к. бил напуснал платното.Автомобила бил със задната си част към него,спрял успоредно на тревната площ. Светели стоповете му. След угасването  на стоповете не потеглил веднага,а след няколко секунди. При потеглянето, автомобила навлязъл в пътя  пред него ,когато той бил на по-малко от 50 метра от автомобила. Възприел е навлизането на автомобила в лентата си за движение,когато е бил на по - малко от 50 м. от него. След случая подсъдимият  не го е  търсил. Свидетелят описва движението си,а именно,че е минал покрай ***“, направо,  покрай „***“ .Пътя бил прав,малко надолнище след „***“ , 200м след детелината бил равен,  а до там имало наклон. Категоричен е,че мигач автомобила не е подал преди навлизане в платното.

Показанията му са логични,последователни и съдът ги кредитира с доверие,още повече,че те са подкрепени и от показанията на свидетелите В.Г. и И.Б..

Свидетеля В. Богомила Г. твърди,че  На 08.06.2015г.  мъжът й предложил да отидат до с.***, при техен приятел, който им бил харесал къща, за да я видят. Било вечерта към осем часа, било светло. С.  се обади в това време и попитал  дали може да отиде с тях. Тръгнали заедно и се разбрали той да кара след тях с мотора си. Него го хванал червен светофар, а те продължили бавно, докато той ги настигне. Настигнал ги  на излизане  от града, след светофара на „трудовото поделение“.Карал зад тях. Имало три коли пред тях и те ги изпреварили в лява лента, съответно и той /Т./ ги изпреварил. На „детелината“ трите коли  се отклонили и те останали сами  на пътя и се върнали в дясната лента. С. ги изпреварил в лявата. Продължили направо. Пътя бил чист и нямало коли.В този момент обаче, приближавайки се по напред, видели кола, която била в затревената площ  между двете платна.  Св.Г. видяла  само задницата  и червените стопове на колата. Решила, че има отбивка, която позволява да се обърне в другото платно, в  посока  гр. ***. В този момент видяла, че  колата слязла на платното. С. бил много близо и нямало как да реагира. Подозира,че е натиснал спирачки, защото задницата  на мотора се унесла. Настъпил удара. Спрели близо до това БМВ, в което С. се ударил. С. прехвърчал през БМВ –то и паднал в другата лента. Слезли от колата и отишли до него, видели, че е в безсъзнание. Обадили се на бърза помощ и дошла линейката. Докато дойде линейката Иво бил при С.. Когато човека от БМВ –то слязъл /посочва подсъдимия/  отишъл при нея и я попитал какво става. Свидетелката го попитала дали е видял мотора. Той й казал,че нищо не бил  видял, а бил чул силен шум. Тя му казала, че й се е  сторило, че слиза от тревата и той отговорил, че си е карал в лявата лента и си е гледал някъде встрани. Казал й още,че е отивал на вилата си в с.***.В това време мъжът й- И. оказал първа  помощ на С., преди пристигане на линейката. Тогава  дошли и други  хора. Попитали с какво да помогнат. Уточнява,че в първия момент ,когато видяла БМВ-то, то било в затревената площ,видяла стоповете му,след което автомобила слязъл на платното,в посока с.***. Слязъл в посоката, в която се движили и те,но той навлязъл в лява лента,от затревената част,а те се движили в дясна. Твърди,че не е видяла мигачи,а само стопове. По въпросите на защитата за скоростта,с която са се движили,св. отговаря,че не може да определи,но счита,че не са се движили бързо,а С. се е движил по-бързо от тях,защото ги е изпреварил. Продължил движението си  в лявата лента и в този момент  настъпила катастрофата.

Освен,че показанията на св.Г. са логични,изложени добросъвестно и след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК,те се потвърждават и от показанията на св.Т. и Б..

 Според показанията на свидетеля  И.Л.Б. през целият ден-  08.06.2015г.,  били заедно със С.. Разделили се следобед  и се разбрали да се чуят по - късно. Бил си в къщи, когато му се обадил приятел от с.***. Бил му намерил  къща, обявена за продаване. Трябвало да я видят с  В.. Тръгнали за с.***. Слезли на „нон-стопа”,  за да купят нещо. С. се обадил и попитал дали може да  отиде с тях. Бил с мотора .Разбрали се мотора да кара след тях,т.к. не знаел пътя.Б. бил с черно АУДИ. Потеглили по посока с.***. С. го хванал червения светофар и преди „***“,Б. намалил, за да го изчакам. Той се появил и тръгнали да се спускат. Пред него имало три коли, които били дали мигач, за да завиват надясно към ***, на „детелината“. Изпреварили колите от лявата страна,като С. бил зад него. След като ги изпреварил се  прибрал в дясната лента,  защото надолу често имало полицаи с радари. С.  го изпреварил и продължил да се движи в лява лента пред него. След като изпреварили колите на платното нямало никой, освен една кола, която завивала в далечината на ляво -  от лява лента на ляво завивала, през тревната площ. Решил, че тази кола обръща в обратна посока,за да се върне към града.  В този момент С. се бил отдалечил пред него,но не може да определи точно на колко метра „нямам си на идея на колко метра,  но 50- 60 до 100 метра пред мен и в този момент, тази кола се върна на платното.” Нещата станали много бързо. Този автомобил тръгнал, задните две гуми били още на тревата, изпушили камъчетата на земята. Видял колата като излиза от тревната площ, на преден ход. Видял първо  като тръгва наляво и излиза от лявото към другото платно- възприел движението като напускане на пътя ,т.к. колата се качила на тревната площ и вече я игнорирал  като участник в техният път. В един момент колата се върнала обратно на пътя. Колата тръгнала първо да излиза, видял стопове да светят, след което колата се върнала и когато се върнала цялата на пътя настъпил удара. В момента на удара, колата била с четирите колелета на асфалта и тогава С. се ударил  в нея. Лявото й  колело вдигнало  пепел при връщането в лентата,а в този момент  ,  С. е бил на около 40-50 м от колата. Задницата на мотора се завъртяла от спирачките. С. тръгнал косо, за да  я избегне в дясна страна и настъпил  удара. Моториста направил „салто” и падна по очи, а мотора се плъзнал  напред. Тогава спрели. Веднага звъннали на тел.112. Свалил каската на моториста и отново звъннал на 112  и попитал какво да прави. Извадил му ръцете изпод тялото. Тогава той дошъл  на себе си. Поискал да стане. Бил в шок. Дошла линейката и го взели. Свидетелят твърди,че по-късно говорил с водача на БМВ-то  и го попитал не го ли е видял, а той казал, че нищо не бил  видял, а бил чул само „страшен шум”. Казал, че си бил напазарувал и си отивал на вилата. Казал му,че бил карал и „си блеел някъде“ - това му били думите, „че си е блеел някъде, наляво.” Когато Б. забелязал  автомобила на подсъдимия в далечината,той се бил движел,напуснал пътното платно и почти веднага се върнал на него.  Видял и да му светят задните стопове. Когато автомобила се връщал, свидетелят твърди,че автомобила не е подал светлинен сигнал-мигач.Подсъдимия  бил уплашен,  но  не помогнал. Твърди  че неговият автомобил се бил движил със скорост около 70 км/ч, а С. се движел с около 30 км.по- бързо от него.

Въпреки,че свидетелите и Б. и Г. са приятели с ч.о.Т.,Съдът намери показанията им за обективни, достоверни, добросъвестно изложени и като такива ги кредитира . Не следва да се поставят под съмнение показанията на посочените свидетели, въпреки опитите на защитата да компрометира показанията им с въпроса за отношенията им с подсъдимия. Съгласно НПК свидетелските показания са едно от доказателствените средства в наказателния процес за разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с такива могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали показанията на даден свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по който са се случили, се извлича не от това какви са отношенията му със страните, а съобразно това по какъв начин поднася пред решаващия орган възприетото от него. Не е спорно, че свидетелите са приятели с ч.о . и пострадал Т.. Тези обстоятелства сами по себе си не могат да наложат извода, че показанията на свидетелите са недостоверни или да се окачествят като заинтересовани.Съдът ги кредитира и защото се подкрепят и от други доказателства-изготвените скици за ПТП по ДП, автотехническата и съдебномедицинската експертизи.

В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели и поемните лица М.П.Н. и Е.Д.Ш.,които заявяват,че са присъствали при извършване на огледа и констатациите от него били отбелязани в протокола, който те подписали и описаното в него отговаряло на истината.

В следствие на ПТП-то С.Е.Т.  получил- Контузия на коремните органи – травматично разкъсване на далака с излив на кръв в малкия таз, наложило оперативно премахване на далака (слезката)-  довело да загуба на слезката.- Счупване на лявата ключица и ребра в ляво.Счупване на шести шиен прешлен, счупване на тазови кости- дясна срамна кост и в областта на симфизата. Довели до трайно затрудняване движението на шията, снагата и лявата ръка.- Контузия на белите дробове,излив на въздух в лявата гръдна половина, травматична бронхопневмония. Травматичен шок. Мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание - довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.Т.е. причинените телесни повреди са една тежка и четири средни.

Според ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н. д. № 8/1982г., при едновременното наличие на два /или повече/ съставомерни резултата деянието се квалифицира като престъпление по по-тежкият от тях, който поглъща по-лекия такъв / ТР № 88 от 17.12.1988г. по н. д № 73/1982г. на ОСНК и ППВС № 7/04.11.1985 по н. д. № 4/1985г. /

Ценейки всички посочени до тук доказателства,съдът намери,че те са убедителни и еднозначно водят до извода ,че подсъдимият е извършил деянието,за което е предаден на съд.

Според Съда,твърденията на защитата,че пострадалият и ч.о. Т. е бил неправоспособен са несъстоятелни. Видно и от приложената справка /л.46-49/ на ч.о. Т. и съставен Акт Т612475/03.05.2015г. по чл.171 т.1 ЗДвП с отбелязване „изпратен за връчване”,като в графата „отнети документи” отбелязване не е направено/л.49/.Неправоспособен се явява водач на МПС, който или изобщо няма издадено свидетелство за управление на МПС или няма издадено СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Временното лишаване от право да управлява МПС не лишава водача от правоспособност, а само временно ограничава възможността да упражнява определена дейност, за която водачът е по принцип правоспособен  – арг. от чл. 16 ЗАНН; чл. 177, т. 1 и т. 2 ЗДвП; чл. 343в, ал. 1 и ал. 2 НК, и ТР № 61/30.12.1980 г. по н.д. № 56/80 г., ОСНК.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343 ал.1 б.”б” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила"

- безспорно се установи, че при управлението на лекия автомобил подс.А.  е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.5 ал.1,чл.22 ал.1 и чл.25 ал.1 от ЗДвП . Подсъдимият е възприел звукът на мотора,но е предприел маневра,навлизайки в платното пред него. Именно нарушение на посочените правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия  е в пряка причинно-следствена връзка с последвалото ПТП, което е видно и от заключението на вещото лице, по изготвената автотехническа експертиза.

Според нея произшествието не е свързано с техническото състояние на автомобила на подсъдимият. Състои се в блъскане на мотоциклет „Хонда” в задната част на автомобил „БМВ”. Водачът на автомобил БМВ е имал възможност да възприме движението на мотоциклета на огледалата за обратно виждане преди да напусне разпределителната ивица и да навлезе в пътното платно.

Произшествието се намира извън населеното място,състои се от блъскане на мотоциклет „Хонда” в задната част на автомобил BMV.Лек автомобил BMV се е движил в лявата лента на пътното платно по посока с. *** с ниска скорост. При продължаващо движение автомобила се е отклонил наляво и е навлязъл в разделителната ивица отляво на южното пътно платно. Такова движение на автомобила е свързано с бездействие на водача при движение на автомобила или неконтролирано завъртане на кормилния кръг наляво. При възприемане движението на мотоциклета зад автомобила, водача е възприел разположението на автомобила върху разделителната ивица и е завъртал волана надясно да възстанови движението на автомобила в границите на пътното платно, лявата лента на южното платно. Това действие на водача на автомобила е посочено от свидетелите, че е настъпило при възприемане движение на мотоциклета на малко разстояние зад автомобила, а мотоциклетиста е определил същото на около 50 м.

На пътното платно е установена следа от протриване на автомобилна гума с начало на 53 м източно от ориентира и на ориентирната линия. Следата се отклонява южно от средната линия. На 7,70 м и на 0,80 м южно от средната линия започва следа от задиране, следват капки течност, стъкла от фар, червени парчета от стоп, всичките по направление към мотоциклета. Автомобилът BMV е установен в северната лента на 41 м от ориентирната линия и на около 1 м северно от средната линия.

Мотоциклетът е установен в края на следи в южната лента на пътното платно на разстояние от ориентирната линия на 28 м. Петно кръв от мястото на което е бил мотоциклетиста след произшествието е на 49 м.

Мястото на удара на мотоциклета в задната дясна част на л.а BMV е на 53 м източно от ориентира паметна плоча „Юнско въстание 1923 г” Напречно на пътното платно, мястото на удара е върху средната линия, линия от надлъжната пътна маркировка.

При разположение на автомобил BMV върху разделителната ивица и възприемане движението на мотоциклета по шума от двигателя, водача е следвало да остане с автомобила на разделителната ивица.

При разположение на автомобила върху разделителната ивица той не е представлявал опасност за водача на мотоциклета. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме движението на мотоциклета на огледалата за обратно виждане преди да напусне разделителната ивица и да слезе на пътното платно.

Водачът на автомобил BMV е имал техническа възможност да предотврати произшествието при управление на автомобила с посочената малка скорост в дясната лента на пътното платно.

При разположение на автомобила в разделителната ивица е имал техническа възможност да предотврати произшествието като наблюдава пътното платно за други участници в движението по пътното платно в южната лента. При възприемане на мотоциклетиста да остане върху разделителната ивица и след преминаване на мотоциклета да се върне на платното за движени.

Мотоциклетиста не е имал техническа възможност да предотврати произшествието при скорост 120 км/ч и при скорост 90 км/ч.

Опасната зона за спиране на мотоциклета при 90 км/ч = 92,50м.

При възникване опасността с връщане на BMV на платното, мотоциклета е отстоял на 57,19 или на 40,04 ако BMV се е движил със скорост 20 км/ч

При възникване опасността с връщане на BMV на платното, мотоциклета е отстоял на по-малко разстояние от необходимото за спиране

Заключението е компетентно,обосновано и като такова съдът го кредитира с доверие. В този смисъл съдът намира искането на защитата за назначаване на повторна тройна експертиза за неоснователно.Съгласно чл.153 от НПК допълнителна експертиза се назначава когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно,а повторна когато е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Не са налице хипотезите на Закона за назначаване на повторна или допълнителна експертиза,т.к според съда заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано, мотивирано и липсва съмнение за неговата правилност.

- след деянието подс. А. не направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, тъй като след настъпване на пътнотранспортното произшествие той не е извършил никакви действия,за оказване помощ на пострадалия, каквато е имал възможност да окаже. Поради това не следва да бъде приложена намалената отговорност по привилегирования състав на чл.343а от НК;

* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е пълнолетно вменяемо лице - по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност, защото подс.А. не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да ги предвиди.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност.

- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му – А. е роден на ***г***. Български гражданин. Неженен. Със средно образование. Осъждан. Той е правоспособен водач на МПС, има налагани административни наказания по ЗДвП. Всички тези данни обуславят висока степен на обществена опасност на дееца.

- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС и спазването на нормите на ЗДвП.

Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

·   смекчаващите вината обстоятелства: доброто процесуално поведение, ориентирано към разкриване на обективната истина,съобразно защитната му теза.

·   отегчаващи вината обстоятелства: осъждан,включително за престъпление от раздел „Престъпления по транспорта и съобщенията”;  има налагани административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата; другите нарушения на правилата за движение по пътищата, установяващи се в процесния случай, но които не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат и не влизат в обвинението.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.С., като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства , а именно: "лишаване от свобода" .Освен това съдът счита за справедливо и съответно на извършеното предвид високата обществена опасност на деянието, да наложи наказание “лишаване от свобода” в размер 1 /една/ година и 6/шест/ месеца,което е около и малко под средното за това деяние.Респективно в съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК съдът определи на подсъдимия А. и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено – 2/две/ години. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” и като съобразно данните за личността на дееца и неговата степен на обществена опасност, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Определените размери на тези наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимия направените разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: